Йордан Етов: Уча се от всички, но искам да приличам на себе си!

Йордан Етов е роден на 10 февруари 1989г. Първите стъпки във футбола са му в отбора на Чепинец /Велинград/, като след това преминава през Хебър /Пазарджик/, за да стигне до Ботев /Пловдив/, където след силно представяне подписва и първия си професионален договор. Играе 3 години там, в период на честа смяна на треньорите и организационни проблеми за клуба. В крайна сметка клубът фалира и изпада във В група. Точно тогава Йордан си контузва тежко коляното и преживява един от най-трудните си периоди в кариерата. След едногодишно отсъствие от терените, рестартира кариерата си в Брестник, а след това и в Чавдар Етрополе. През лятото на 2013 преминава пробен период в гръцкия Докса Драма, където подписва едногодишен договор с един от най-славните отбори от южната ни съседка. След едносезонен престой в Драма, приема офертата на друг гръцки тим – Панаргиакос от гр. Аргос на полуостров Пелопонес.

Разкажи ни за твоето детство…
– Детството ми беше изключително пълноценно и разнообразно, благодарение на моите родители. Още от малък се интересувах от много неща и бях от малкото деца, които обичаха да ходят на училище. Там се зароди и мечтата ми някой ден да стана професионален футболист. Като че ли спортът и специално футболът, успяваше в най-голяма степен да даде свобода на духа ми и практикувайки го, да ме направи щастливо дете.

Кога разбра, че футболът е твоят спорт?
– За мен това е доста любопитен и интересен въпрос, защото съм минал и през други спортове, някои от които на доста сериозно ниво, преди да реша, че футболът ще е моето професионално поприще. В периода 13-17 години освен футбол, съм тренирал също така лека атлетика и волейбол. Някои специалисти твърдят, че това ми е дало изключително много плюсове към качествените характеристики и сега ми е от голяма полза. С клуба по лека атлетика съм ходил на две национални състезания, от които имам 6 медала. На второто състезание дори постигнах национален рекорд в дисциплината скок височина за моята възраст, който мисля, че и до днес не е подобрен. В периодът, в който бях ученик в Пазарджик, освен футбол в Хебър, тренирах и волейбол във ВК Бенковски. Със сигурност волейболът ми е голяма страст, като винаги играя, когато имам възможност. Най-големият успех ни бе 3то място на републиканско първенство. И точно тогава дойде време, в което трябваше да избера, какво да продължа да спортувам, защото осъзнах, че професионалният спорт е преди всичко отдаденост на това, което правиш. След като отидох в Ботев/Пловдив/ осъзнах, че футболът е моят спорт и ще дам всичко от себе си, за да сбъдна детската си мечта.

Работа или забавление е футболът за теб?
– Винаги е било забавление, а откакто съм професионалист, е и работа. Истината е някъде по средата. Всички знаем, че е най-добре, когато обичаме работата си и се забавляваме, докато работим. За мен футболът в момента е работа, защото до голяма степен определя начинът ми на живот в момента. Постоянната смяна на места, хранителни режими и ограничения, които се изискват, за да съм в оптимална физическа форма.. правя го, защото това ми е работата и искам да съм във възможно най-доброто си състояние. А е забавление, защото наистина обичам да го правя и просто ми доставя удоволствие.

Има ли футболисти, от които си се учил или такива, на които искаш да приличаш?
– Аз се уча от всеки. От някого взимам пример за нещо, което искам да постигна и аз, от друг пък взимам пример за това, какъв не искам да бъда. Мисля, че човек може да се учи от всеки и от всичко. Ако погледне от нужния ъгъл, може да извлечем полезни неща от всяка ситуация. Конкретно футболните ми умения съм ги развил след много практика и тренировки, базирайки се на това, което ми е заложено като талант. Никога не съм се стремял да приличам на някой известен футболист. Може би се опитвам да подражавам само на футболистите и хората, които демонстрират непримирим дух и вършат работата си отдадено.

Ако можеш сам да избереш, в кой отбор би искал да играеш?
– От малък симпатизирам на един отбор и това е Ювентус. С удоволствие бих играл там 😉 В същото време, като че ли най-вълнуваща футболна обстановка се създава по терените в Англия и всеки футболист би искал да заиграе и на Острова.

Има ли завист, между футболистите, има някои, които са медийни звезди, карат Ferrari, Lamborghini, женят се – развеждат се.
– Разбира се, че има. Това е често срещано негативно човешко качество, не само в спортните среди. Във футбола се случва, защото наистина това е среда, в която някои печелят много и най-вече го демонстрират. Дори и при тези обстоятелства, човек трябва да е съсредоточен върху собствените си цели. Няма как всички да имаме съдбата на Меси, Роналдо или Бербатов. Да, жалко е, че понякога определени футболисти, притежавайки не по-малко качества от гореизброените, са лишени от звездна кариера, заради липса на късмет или много контузии например.. Може би това е съдба.. Все пак е хубаво да не забравяме, че най-важните неща в живота са други и завистта е излишно нещо.

Остава ли ти време за друго хоби?
– Разбира се. Остава ми време за всичко. Един от големите плюсове на футбола като професия е, че ти дава много свободно време. Имайки предвид, че тренировките са физически натоварващи, през останалото време се стремя да се развивам интелектуално, за да може тялото да почива. В момента уча езици. Гръцки, защото съм в Гърция и се възползвам от това, че имам възможността да го говоря. Наблягам и на английския. Това са важни неща. И някак всичко това се е превърнало и в хоби, тъй като ми е приятно да го правя. Вече успях да завърша бакалавърска и магистърска степен по специалност Мениджмънт на управлението на човешките ресурси – нещо, което би било много по-трудно за съчетаване с друга работа. През лятото, когато имам повече свободно време играя волейбол, обичам планинските преходи и най-вече да прекарвам повече време с приятелката ми – Александра

Като стана въпрос за Александра, която аз познавам и смея да твърдя, че не е типичната “футболна съпруга”. Тя е доста по-умна от всички останали гаджета или съпруги на футболисти…
– Това е комплимент както за нея, така и за мен, така че ти благодаря 🙂 Тя е различна не само от тях, но и от повечето момичета. Това че я срещнах, за мен е като сбъдната мечта и благодаря на съдбата, че ни преплете пътищата.

Какво е мнението ти за българския футбол в момента?
– За съжаление не е положително. Единственият отбор, който функционира правилно, като модерен европейски клуб, това е Лудогорец. И успехите на отбора в Европа последните 2 години не са случайни. Те се изграждат като отбор вече 4-5 години, с правилна политика, водена от хора, които разбират от футбол, а не от такива, чиито цели са в друга, ясна на всички посока. Може би е правилно да споменем и отборите на Литекс и Ботев, които може и да нямат техните успехи, но са пример за правилно провеждана футболна политика, с налагането на млади, перспективни и най-вече български футболисти. Всъщност състоянието на българския футбол може да бъде сравнено със ситуацията в двата ни гранда и най-титулувани отбори – Левски и ЦСКА. Управляват се от хора със спорни намерения, футболистите, които играят там са 70-80 % чужденци, които не заслужават да са там и да взимат умопомрачителните заплати за българските стандарти. Повечето от тях..има и изключения. Сменят се десетки футболисти за година и по няколко треньора на сезон.. Пълна анархия. Правилната посока за развитие на футбола в България е всички клубове да вземат кардинални мерки в управлението си, независимо колко години ще са необходими и колко сезона ще останат без успехи. Трябва да се започне от дъното – юношеските школи, да се създадат условия за развитие, защото България безспорно е люпилня на таланти. Разбира се, всичко е и въпрос на финансиране. Нищо не може да се получи, без необходимите средства, но според мен в България има достатъчно богати хора, които биха могли да финансират футболни отбори. Кирил Домусчиев дори доказа, че при правилно управление, може да печелиш от това. Ако има факт, който може да е успокоителен за българския футбол е, че смея да твърдя сме един от най-талантливите народи. Имал съм допир до футболисти от десетки държави. Като талант ние не отстъпваме на най-добрите, въпросът е как се развива този талант.

Левски или Цска?
– Нито един от двата отбора. Като малък симпатизирах на един от тях, но в момента, в който станах професионалист, нещо в мен се промени.

За какво мечтаеш?
– Мечтая първо България да стане едно по-добро място за живеене. Искам като се разхождам по улиците да виждам повече щастливи и добронамерени хора. В личен план имам по-скоро цели, като мечтата ми е да имам попътен вятър при осъществяването им.

Пожелай нещо на многобройните ни читатели…
– Нека бъдат добри хора и всеки един от нас да допринесе за това, светът като цяло да е по-добро място. Нека бъдем смирени и скромни, и в същото време упорити и смели. Пожелавам им здраве и всеки да намери своето лично щастие. И не на последно място да продължат да са все така многобройни