Как помага психотерапията при жени преживели насилие

В женския месец да обърнем внимание не само на букетите с цветя, но и на домашното насилие

След проведеното обучение за превенция на домашното насилие в Благоевград се срещам със Силвия Димитрова от Сдружение Знание Успех Промяна – Клон Благоевград, чиито офис се намира на ул. “Джеймс Баучер” №1 в Благоевград. Молим г-жа Димитрова за коментар по темата: “Домашното насилие”, тема премълчавана от много жертви подложени на системен тормоз.

Как помага психотерапията при жени преживели насилие?
– Жената, изпаднала под влиянието на своя партньор насилник не може да мисли трезво, тя буквално е завладяна от неговата психика и не притежава свое умствено пространство. Затова й е нужна помощ отвън, за да може да се сложи край на влиянието. Това е и целта на психотерапевтичното лечение. Жените, жертви на насилие, често са обвинявани, че не реагират и търпят това положение. Истината е, че държани в състояние на психологическа зависимост, те истински вярват, че единствено тези мъже са способни да ги защитят от заобикалящия ги свят. Понякога мисълта да се окажат без средства и без защита е по-страшна от това да търпят насилието. Никак не е лесно да се освободиш от психологическата зависимост и влияние на другия, особено ако това влияние продължава с години. Осъзнаването е продължителен процес, който изисква външна подкрепа.

Кое е най-важното за една жена жертва на насилие да се почувства подкрепена и разбрана?
– Ако специалиста психолог, терапевт или социален работник не е достатъчно подготвен да работи с хора преживели насилие, често неволно инфатилизира потърсилата помощ жена, като й говори неща от рода „Вие трябва да разберете, че не трябва да търпите това положение“. Със сигурност жената разбира, че не трябва да търпи това положение, но не може сама да се справи с него. Най-важното в такива случаи е да бъдеш на разположение на жената. Трябва да й се осигури пространство и да й се помогне да вербализира, да осмисли преживяното и да говори за него. Най-добрата защита е да се осмисли преживяното. Важно е терапевта да може да съблюдава и следва ритъма на жената. От началото на терапията до края на малтретирането може да минат месеци, а при някои дори години. Когато една жена е живяла в насилие 10, 15, 20 години е необходимо време за да може да промени своята гледна точка и онова, което й е изглеждало нормално или обикновено, да се превърне за нея в недопустимо. Изисква се много голямо търпение от страна на терапевта, както и много добро разбиране на вътрешните конфликти и нагласи на жената. Понякога се наблюдава връщане в изходна позиция. И ако специалиста, оказващ помощ на жената не може да разбере защо тя прави това, може да започне да я осъжда и неволно да й вмени още повече вина. Част от нашите клиентки са напускали партньора насилник и пак са се връщали при него и почти в 100% от случаите е следвало още по-жестоко насилие. Ако обаче сме прекалено активни и изискващи от клиентите ни да следват нашата гледна точка, а не тяхната, ако много бързаме да видим промяната у жената, пренебрегвайки нейния ритъм, рискуваме да нарушим доверието помежду ни и да я откажем от терапията. Това за жената може да бъде поредния провал и поредното несправяне със ситуацията, което да я тласне още повече към примиряване с насилието.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса