ГРАДЪТ: Мария Караиванова от Гоце Делчев, работеща в CloudFlare: Никога не съм си казвала „не мога“!

Мария Караиванова е ръководител на отдела за Бизнес развитие и стратегия в CloudFlare, компания, която специализира в оптимизиране и защита на интернет страници. Преди това е била инвеститор в Intel Capital, работила е и в Boeing и Expedia. Родом е от Гоце Делчев. Учи три години „Финанси“ в УНСС, след това печели „Зелена карта“ и се мести в САЩ. Разговаряме с нея за пътя към успеха и какво е важно за всеки предприемач.

– Какви бяха първите ви стъпки в САЩ? Как се установихте там?

– След като спечелих „Зелена карта“ и се преместих в Щатите, реших да започна образованието си отначало. Завърших бакалавърска степен в Университета на Сейнт Луис, като през цялото време работих в Citibank, за да мога да платя образованието си. След това започнах работа в Boeing, където прекарах четири години и половина. В последствие завърших магистратура по бизнес администрация в Харвард, като тогава реших, че ми се работи в по-бърза индустрия и се присъединих към Intel.
Там работих най-вече в инвестиционната им ръка Intel Capital, която и е най-големият корпоративен инвестиционен фонд с над 11 млрд. долара инвестирани в над 1,300 компании по целия свят. Аз инвестирах в компании с фокус в потребителския интернет и ентърпрайз софтуер и след няколко години се присъединих към стартъпа CloudFlare.

– Хората често се питат как се случва този път от България до международна компания, която се развива с голямо темпо. Цел ли ви беше това или следвахте течението на живота?

– Никога не съм имала план да ходя в Харвард или да работя в компания, която цели да революционизира инфраструктурата на интернет. Бих казала, че стигнах до тук заради комбинация от желанието ми да поемам рискове и невероятната подкрепа от ментори, включително и българи.
Част от причините, поради които отидох в Харвард, е защото срещнах българския контингент там и видях, че са страхотни хора. Те много ми помогнаха, като ми дадоха увереност да пробвам и аз. Особено жени, които са ходили в Харвард и други престижни университети. Те ми подадоха ръка и ми дадоха много добри съвети.
Адаптирах американското мислене „аз мога“. Никога не си казвам, че не мога. В момента, в който си кажеш, че не можеш или си поставиш много ниска цел, това те ограничава. Успях да избегна този капан в кариерата и живота си. От друга страна имах и доста късмет, например спечелването на „Зелена карта“, срещането на правилните хора. Всичко е въпрос на късмет, риск и да си отворен да последваш възможностите, когато те се появяват.

– Какво е по-различното и специфичното на тамошното образование, спрямо българското?

– Наскоро си мислих точно по този въпрос. Прочетох статии как много от българските стартъп компании не си наемат кадри от Техническия университет, а ги обучават сами. Това много ме учудва, защото докато аз живеех тук допреди 15-16 години, ТУ беше на световно ниво и хората от него си намираха работа по целия свят.
Прехвърлянето от УНСС в американския университет за мен беше много лесно.
Американците ти казват какво точно ще имаш на изпита. В българските университети целта е да знаеш всичко и не знаеш какво ще изтеглиш на изпита.
Като цяло системата в САЩ е много лесна. Това, което ме подготви най-добре беше българската гимназия. Изпитването пред черната дъска ти помага бързо да преодолееш страха да говориш пред хора и това беше най-ценното богатство, което много ми помогна при ученето в американските университети. Самите системи са доста различни, но и в българската образователна система има ценни техники, които помагат на нашите ученици.

– Спрямо вашите наблюдения какво е състоянието на интернет? Постоянно се говори за ръст на хакерските атаки и увеличаващи се рискове?

– Интернет вече е доста стар, което означава, че гръбначният му стълб се състои от много програми, системи и протоколи, които също са доста остарели. Те обаче носят всички нови езици и платформи. Интернет не е създаден с идеята да поддържа толкова много различни дейности, търговия, лична информация, огромни обеми от данни.
Страхотно е, че всички използват интернет. От друга страна има много фундаментални проблеми със сигурността и инфраструктурата, например какви протоколи да се използват, за да се препраща информация от България до Австралия. Използва ли се възможно най-бързия маршрут? Ние не само оптимизираме тези неща, но и предотвратяваме атаки и спираме хакери преди да са откраднали информацията или да са заразили уебсайта със злокачествен код.

– Имате ли наблюдения върху България и региона? Има ли нещо отличително в местните интернет бизнеси?

– Това, което ми прави впечатление е, че тук интернет връзката е много бърза. Не съм имала проблеми с интернет в който и да е край на България. Не мога да кажа същото за Америка, където има много монополи върху кабелите, където една компания притежава кабелите в цял квартал и нямаш възможност да си избереш от кой да си купиш интернет достъп. В България има много компании, които предлагат това и тъй като се борят за много малък пазар, са агресивни. Като резултат потребителят има избор и може да се радва на бърза връзка.
По отношение на бизнеса разликите са други. Това, което отличава американския интернет бизнес е локализацията. В САЩ всеки знае, че английският е език, който се говори почти по целия свят, така че няма нужда да губиш време и ресурси да превеждаш страницата си. Компаниите се фокусират върху продуктите, които продават, съдържанието, което предлагат.
В локалните пазари се прекарва много време да мислиш как първо да убедиш потребителя да ти се довери или как да ти даде данните си от кредитната си карта по интернет. След това мислиш как да локализираш сайта, така че той да е адаптиран за специалните нужди на хората в дадения регион или страна. Струва ми се, че това забавя тукашните компании. В САЩ хората са много по-доверчиви.
Друго интересно е, че в САЩ компании като Groupon, LivingSocial показаха на малкия бизнес, че трябва да има уебсайт. Трябва да има онлайн маркетинг, присъствие в социалните мрежи. В България и Европа тези процеси тепърва се случват.

– Какво е най-голямото предизвикателство в работата ви?

– Първото е да си наема екип, който да е с правилните технически и бизнес квалификации. В Силициевата долина има голяма конкуренция за хора и ресурси и борбата за тях е трудна.
Освен това начинът на работа на CloudFlare е различен. Ние стоим пред уебсайта. Ако нещо се случи с нашата мрежа или инфраструктура има риск, че може да повредим сайта. Бизнесът ни е основан на доверие. Когато компанията беше съвсем малка, прекарвах много време, за да убедя нашите партньори, като много от тях са хостинг компании, че могат да ни се доверят и че няма по никакъв начин да навредим на техните клиенти, а ще им помогнем.

– Какво гледате в потенциалните кандидати за работа? Как се избира правилен екип?

– Като инженерни кадри основно гледаме две неща. Първо дали разбират нашия продукт и дали са мотивирани. Дали разбират културата и мисията на компанията.
Второ е какво са правили досега, какви умения имат, публикували ли са нещо в GitHub или блогове например. Търсим хора, които са много умни. В идеалнияслучаи знаят и езиците на програмиране, които използваме, но това не е чак такъв проблем, защото и ние обучаваме кадрите си. Когато започнах в CloudFlare, бяхме 20 човека и аз отговарях за бизнес и за технически кадри. Сега съм насочена повече към бизнес частта.

– Във вашата компания има ли и други българи?

– Съвсем наскоро се присъедини още една българка, която даже е на маркетингова позиция. Като цяло сме много международен екип. Около 40%-50% от компанията са хора от различни държави. Наскоро отворихме офис в Лондон, планираме и офис в Азия.

– А в България?

– В България се надявам да отворим дейта център. Много настоявам в компанията да изберем именно България, а не някоя друга съседна държава, в които ни канят. Надявам се да се реализира до края на годината.

– Какво ще препоръчате на българските предприемачи, които биха искали да се развиват? Например да мечтаят от самото начало да са следващия Google или първо да се стремят да постигнат устойчив успех и след това да се целят възможно най-високо?

– Първото е да си концентрират усилията върху конкретни идеи, които могат да се прилагат в цял свят и да гледат на България като на страхотно място, където тези идеи да се доусъвършенстват и страната да е площадка за изстрелване към целия свят. Няма значение дали основната част от екипа е тук или някъде другаде. Аз съм привърженик на големи идеи. Ако в началото не започнеш с голяма идея, шансът да направиш дори средноголяма компания е много по-малък.
Второ е да рискуват. Да не се плашат от провал. Няма начин да не направят грешки. Няма начин да не загубят пари. Бих посъветвала всеки предприемач да прощава на други предприемачи, които са минали през труден път и може би още не са успели и да ги подкрепя. Да се създаде култура на подкрепяне. Да продължат да рискуват. В момента, в който изгубиш подкрепа в екосистемата и не си състрадателен и не помагаш на хората и твоите колеги, те няма да ти помогнат, когато имаш нужда от тях.
В България пазарът е много малък и обществото на предприемачите също е малко. Трябва да си помагаме. Има и много българи в чужбина, които искат да помагат и винаги са на линия. Един български предприемач никога не трябва да се чувства сам или сама.
Аз лично искам да видя повече жени, които поемат риск и се решават да започнат нови компании. Според мен не говорим достатъчно за това в България. На мен много ми е помогнало да имам жени-модели. Те са били много отворени да ми дават съвети и да ми помогнат, когато имам нужда. Всички трябва да работим да създадем среда, в която жените се чувстват комфортно да поемат рискове, да си изразяват мнението.

– Може би и от двете страни трябва да се работи повече за това. Самите жени също да имат малко повече вяра в себе си.

– Точно така. Трябва да са по-уверени още от основно училище и после в гимназията и университета. Трябва да се чувстват окуражени да следват технически и научни дисциплини – да са математици, биолози, програмисти и др. Всички сме отговорни като родители, сестри, приятели, да създадем условия, които да ги подкрепят и те да искат да поемат рискове. Мечтая си да видя повече жени предприемачи с големи идеи и големи постижения. Моят съвет към амбициозните и умни млади хора в България е рискувайте, учете и се целете нависоко.