Кирил Илиев: Различни организации правят опити да внасят радикален ислям в България

Кирил Илиев е роден в град Благоевград. Завършил е Нов Български Университет със специалност Гражданска и корпоративна сигурност.

Нека започнем разговора с това как съжителстват различните етноси и религии в България?
– Традиционно българите се славим със своята търпимост към различните етноси и религии. Това е и причината България да се опази през годините от етнически и религиозни конфликти. Един от най-големите поводи за гордост в българската история е спасяването на евреите на територията на България през Втората световна война. На фона на постоянните конфликти и напрежение в съседните ни страни, у нас етническият и религиозен мир е налице. В продължение на векове у нас двете основни религии – християнство и ислям – изграждат два типа култури, които са намерили точната формула на двустранна почит и уважение към религиозните традиции. Именно изградения през годините модел на приятелството и добросъседство между мюсюлмани и християни в България доказва възможността за мирно съжителство между тези две религии. Макар и на пръв поглед да изглежда трудно постижимо на фона на световния сблъсък между християнство и ислям, безспорно България доказва, че различията в обичаите и нравите на двете религии, не означава тяхната задължителна нетърпимост на територията на една държава. Притеснителното е че този модел сякаш подвластен на събитията в международен план, започна да търпи известни изменения, които заплашват мира и крият предпоставки за бъдещи проблеми. Те са свързани с динамичните промени в начина на живот, обичаите и вижданията на определени етноси у нас. Тези етноси са подвластни на промени, поради невъзможността си да се впишат в обществото, както и поради факта, че държавата не успява да намери верния път да изведе маргинализираните общности от гетата и да ги насочи към училищата и университетите, да изгради нужните трудови навици у тях, които да ги направят конкурентноспособни на пазара на труда, заедно с другите български граждани. Така десетки години те живеят изолирани от обществото, подвластни на местни лидери, които често ги държат съзнателно неграмотни и поддържат ниския им социален статус. Така те се превръщат в лесна цел за дадени политически стремежи и обслужват нуждите на определени партии по време на избори. Именно заради невъзможността за пълноценно включване в обществото на определени общности, произтича новия феномен на реислямизация сред ромите и българите-мюсюлмани и рязката промяна на техните навици, поведение и начин на живот. Безспорно тези общности са обект на интерес от чужди организации, действащи на територията на България, и претендиращи за правото да се грижат и спомагат за техните религиозни нужди. Неслучайно България е и един от лидерите в Европа по брой джамии – 1280. Цифрата е внушителна на фона на нашите съседи, като в Гърция джамиите са едва 258, а в Румъния са само 77. Броят на джамиите нараства постоянно, дори там където няма мюсюлмани и където хората не изпитват нужда от създаване на религиозен храм, защото са атеисти или пък изповядват друга религия. Преоткриването на исляма и процеси на реислямизация можем да открием във абсолютно всички мюсюлмански общности.

Кое предизвиква промените в мюсюлманските общности в България?
– Безспорно ключов фактор са чуждите ислямски организации действащи на наша територия. Бегъл поглед върху промените при мюсюлманските общности у нас след 90-те години разкрива религиозното пробуждане на голяма част от тях – предимно млади хора, които стават част от този глобален процес на реислямизация. Различните процеси на това преоткриване на религията изискват достатъчно млади и образовани хора. Именно те представляват и основния интерес на различните организации у нас, финансирани от Близкия Изток.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса