Градът: Интересен и провокативен опит да се съберат и предложат имената на най-популярните личности от Община Хаджидимово

main_b

Сборникът „Сингартийските камбани – антология за изкуства“ е интересен и про­вокативен опит да се събе­рат и предложат имената на най-популярните личности от Община Хаджидимово. Трудът на съставителя – по­ета Ангел Маринов, член на СБП – е огромен и заслужа­ва адмирации. Защото тук са представени откъси от по-големи народоведчески и краеведски изследвания (на Иван Шиндов, Лиляна Сейрекова, Никола Коджабашев и Никола Аврамов). Опората в археологическите разкопки е убедително доказателство за връзката на хората от този край с родовите корени. Похвално е желанието на Лиля­на Сейрекова да се захване с подобен труд. Особено въл­нуващ е споменът на няко­гашния учител за драматичното време на преселването. Сърдечният и прочувствен поглед към хората и събити­ята на Никола Коджабашев показва дарбата на родения разказвач, който все още може да възпитава по-мла­дото поколение в обич към родното. Вълнуващ е и разка­зът на Никола Аврамов.

Единственият публицист Димитър Шалев има изо­стрен поглед към социални­те проблеми. Неговият ре­портажен подход се среща с жанровете на анке­тата и интервюто, за да очертае една по-ясна картина на поминъка и нравите на този край, изпъл­нен с човешка до­брота и с усет към красивото и стойностното.

Прозаиците също имат свой поглед към живота и не­говите проблеми. Интересно е да се отбележи фактът, че макар и от един и същи регион на страната, те виждат по раз­личен начин хората и заоби­калящия ги свят. Колоритни­те герои на Ангел Пирински умеят да диалогизират. Ези­кът е образен и стилистично добре използван. Хуманен е погледът на Барие Имамова към живота. Езиковият изказ е хубав, обработен, въздейст­ващ. Лиризираната проза на Зейнел Моллова е интерес­на и интригуваща. Детският поглед към света на Иван Чачев радва в това време, в което светлината наистина не достига. Диалогът е ис­крен, непреднамерен, увлекателен. Обича поучителните финали – без назидателност. В чудесното есе на Илвие Конедарева се долавят топло­тата и искреността на едно сърце, отдадено на училище­то.

Но като че ли най-много и най-разнообразни са пое­тичните текстове. Житейски правдиви са стиховете на Анка Папазова. Тя има до­бри лирически попадения в областта на поетиката (об­разност, метафоричност, диалогичност на внушенията). Ангел Маринов предлага една умъдрена и ритмична лирика. Лекият стих на Алек­сандър Косаков е насочен към ученическото ежедне­вие. Гатанките му разноо­бразяват страниците на това издание. Диана Манахрва притежава усет за пейзажа, за изкуството, за естетиче­ските измере­ния на света. Заразително е нейното витално светоусещане. Иван Докузов е определено граждански и социално анга­жиран. Негови­ят бял стих, на места дисонантен, го показва като нестандар­тен, различен поет. Очертава се широкото му епическо мислене, което трудно се вмества в обичай­ния поетически изказ. Чуде­сен е ритъмът в стиховете на Катя Бозова. Долавя се нейният усет за детайлите. Поезията й е пъстроцветна, витална, устремена към пре­одоляване на сърдечните граници. Бих я определила като най-светлата поетеса на този край. Интимни са стихо­вете на Карамфила Терзиева и Калинка Гайтаничева, като втората показва и родолюби­ви чувства в творбите, свър­зани не само с родния дом, но и с България.

Като особено достойн­ство на антологията искам да отбележа включването и на културни дейци, които не пишат, но са свързани с изкуството. Представянето на общественичката Венета Андонова е жест към хората, които подпомагат културно- то израстване на личностите в региона. Откроено е място­то на композитора Димитър Милушев. С особено при­страстие е представен фол­клорният певец Иван Дяков. Интригуващ е изповедният тон. Има разнообразен под­ход за разкриване живота на по-известните хора от род­ния край. Неслучайно тук са и оценките на проф. Илия Ма­нолов и на Кирил Стефанов.

Похвална е инициативата да се съберат тези имена, които се приемат като ем­блематични за Община Хад­жидимово. Те са сигнал и за по-младите, които вероятно все още търсят свои пъти­ща по света. Така може да се подтикнат към мисълта да се завръщат с гордост към родовите си корени в тези времена на отродяване и бездуховност. И да погле­днат с надежда към бъдеще­то, в което биха могли да се впишат като достойни и ува­жавани личности.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене