Топ-риболовецът Кирил Вакадинов ексклузивно пред Топ Преса: Културата си ни е ниска – както във всичко, така и в риболова

Кирил Вакадинов е един от малкото съвестни рибари, които след риболов отново пуска рибата във водата. Ходи редовно по Струма за разтоварване и зареждане с позитивна енергия. По негово предложение екипа на Топ Преса запретва ръкави и се заема с организацията на състезанието “Топ Рибар На Югозапада”.

Представи се на читателите на Топ Преса
– Казвам се Кирил Вакадинов, на 39 години от Благоевград

Кой те запали по риболова?
– На риба ходя от дете, но то е така или се палиш от малък или просто не е за теб. Баща ми ме водеше с него на риболов и аз се влюбех в този вид спорт.

Коя е най-голямата риба, която се хванал до сега?
– Е най-голяма силно казано, най-голямата е шаран малко над 3 килограма. Практикувам само риболов на плувка, другите видове не са ми на сърце. Иначе всяка седмица съм по река Струма, това ми се е превърнало в нещо, като традиция.

Участвал си в голямо състезание в Пловдив, разкажи ни за него.
– Да, беше организирано състезание от един форум за неговата 10 годишнина. Казва се “На Риба”, там рибари от цяла България обменят опит и идеи, поставят и най-добрите снимки… То и на състезанието имаше хора от цялата страна. Нямаше кой знае колко риболов тогава, но на състезание си е друго. Събитие си беше. Срещнахме се с много хора, запознахме се обменихме контакти.

Една известна телевизия направи филм, как се свързаха с теб?
– Те имаха идеята да направят филм за скобарите по Струма. Обадиха ми се чрез познати, попитаха ме дали искам да участвам и аз се съгласих. Отидохме с водещия на първото място, но дали заради камерите не успяхме да хванем нищо. Но, за да не се изложим се преместихме към село Бело поле и там хванахме доста скобари.

А защо после отново пуснахте рибите в реката?
– Аз повече от десетина години си пускам рибата, която съм уловил.

Искаш да кажеш, че не си носиш нищо вкъщи за ядене?
– Ами аз речна риба не харесвам, ям риба, скумрия. А ходенето по Струма си ми е за тръпката. То реката е ужасна, не е както от балкана да си хванеш 2 пъстърви, та да си хапнеш риба. Аз, преди много години видях хората как ловят риба по един френски канал “Chasse et Pêche”. Там те винаги пускаха рибата, която хващат. Разбирам малко френски език, та там те налагат този метод за ловене на риба. И благодарение на това рибата им се е увеличила, като количество, а и доста е понаедряла.

На запад така ли е?
– Да, в Англия, страната в която спортния риболов е най-развит. Водоемите им са изкуствени и са създадени само за спортния риболов. Отивайки там ти знаеш, че риба от там не можеш да си вземеш. Там отиваш, за да си направиш кефа. Там навсякъде куките с контра са забранени.

Ходил ли си на риболов извън България?
– Отдавна се каня, но още не съм. Искахме да ходим в Гърция. В Серес имаше моменти в които бяха въвели забрана за ловене, защото там най-често ходеха българи и македонци. Понеже те веднъж им отмъкват рибата, веднъж оставят кочина след себе си , палят огън… Общо взето нашите си простотии дето си ги правим. Културата си ни е ниска, както във всичко, така и в риболова.

Какво ти дава ходенето на риба?
– Това хоби е страшно разтоварващо. Като застанеш на реката и след 4-5 часа може и целия да се схванеш, но ти е едно готино и спокойно. А знам и много хора, които ходят с цел да се напиват… То точно тези правят и най-големите свинщини по брега на реката. Оставят празни бутилки от бира, палят огньове и правят скара. Те не ходят по реката, заради рибата или заради спорта, като цяло. Такива хора си имат един девиз: “По- добре при комарите на реката, от колкото в къщи при жената.”

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Очаквайте най-голямото събитие по река Струма – “Топ Рибар На Югозапада”