Градът: Епопея на забравените

IvanPopov

Лили О, ХАРА

Не прилича ли на птицата Феникс, онзи народ, който въз­кресява от пепелта на мина­лото спомени за покойниците отдали живота си за свободата на отечеството си и превърна­ли любовта си към поробените свои братя в религия на душите си?

Идете където щете из нашия край и ще почувствате минало­то. Кое ли планинско усое няма да ви напомни за рошави ко­мити и славни войводи? Коя ли дъбрава няма да ви нашепва за велики юнаци? Гарванов грък, виещ в букаците вятър, звяр и природа- всичко подема, кънти и възнася спомена към веч­ността на загиналите в Илин­денската епопея. Народ, който е скътал в гранките на душата си жив спомена за отдалите живота си за своята мила татковина няма да загине.

Нека си спомним за един ти­тан на македонското освободи­телно движение, да преклоним глава пред величавия подвиг на Иван Попов-Костурският войвода. Наш земляк – роден в село Ляски през 1871 г. Този висок, хубав рус мъж със сини очи и благ поглед, блести и све­ти с ослепително ярката свет­лина на фона на ма­кедонското освободи­телно дело. Роден с челичен, неподкупен характер, с душа чис­та като на дете, скро­мен и строг, като аскет към себе си. Той е пилигрим за слабите и немощни­те в нерав­ната борба. В изпо­ведта си пред Гоце Делчев, той откри­то заявява: „Мене не ме инте­ресуват никакви личности. Аз съм се обрекъл на делото курбан и само на него ще посветя живота си.“

В трескавата бунтовна рабо­та, която последва, Иван Попов, заедно със своите авери Смиле Войданоя, Деян Димитров, Пандо Кляшев, Ангел Андреев и плеядите като тях направиха от целия борещ се народ, една обособена стройна структу­ра., една мощна организация. Тази организация разтърси из основи, прогнилата сграда на феодалната турска империя. В паметта на общочовешката ис­тория се цитират две колосал­ни въстания катурнали устоите на деспотизма. Това са въста­нието на робите в Рим с него­вия легендарен вожд Спартак и Илинденското въстание с не­говия несломим вожд- народът мъченик. Хиляди живи туптящи сърца с една воля- надежда за по- светъл живот.

Пред тази народна воля Иван Попов положи живота си и из­горя като свещ пред олтара на своята татковина, за да й бъде винаги светло на мъченицата. Този ненадминат юнак не е щадил живота си в сраженията с турските потери. В организа­торската си работа не е щадил енергията си , с която щедро го е дарила природата. Като същински апостол той е орга­низирал чети, събрания, жен­ски дружества, съставял е пе­тиции пред ва­лии и консули.

Sborna_cheta_MOO

Информирал е европейски­те държави за унизителното положение на своя на­род. Гръцки­те затвори и нечовешките изтезания са останали без­силни и не сломили же­лезният му ха­рактер. Иван Попов е успял да надрасне своята физи­ологическа природа и борческият му дух доминирал над нея. Този дух повдигнал на бунт стотици села и градове в Костурско и Охридско. Събудил от вековен сън интелигенцията. Повдигнал духа на необразования народ. Поставил на равна нога жените с мъжете в редовете на освободителното дело. И този титан на легендарната Илинденска епопея,  като стотица други верни синове на делото има злата участ да види нерадата съдба  на своята свидна  татковина – разпарчена и разделена. Пил до дъно горчивата чаша на разочарованието, една су­трин през 1926 година, овчарчета намерили прогнилия труп на Иван Попов в канарите на Драгалевския манастир край София. Сам ли е сложил край на живота си, коварна ръка ли го е простреляла? Що е нака­рало тази величава душа така да свърши? Види се, че той много и незаслужено е стра­дал и в своята пословична скромност, може би е предпо­чел да си отиде безмълвно от това царство-кърваво, грешно, царство на подлост, раз­врат и лъжи и да се пресели в царството вечно, там где няма ни болка, ни печал, ни въздиш­ка…

IvanPopov2

Нека благоговейно да преклоним глави пред велича­вия подвиг на Илинденци и ни­кога да не забравяме заветите на войводите.

„Човекът е роден да се бори, робът за свобода, свободни­ят- за съвършенство! -Да раз­бираме света единствено като поле за културно съревнование между народите.”

Безсмъртни мисли на без­смъртни герои, надживели със столетия напред своите съвре­менници.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене