Градът: Неврокопска гордост! Спомен за Владо – неврокопчанинът, който остави много на българската наука!

vd_bg_frame

Владимир Николов Дермен­джиев е роден на 6 ноември 1943 г. в град Гоце Делчев. През 1963 г., след завършването на средното си образование в техникума по механотехника в гр. Станке Димитров, той про­дължава образованието си във физическия факултет на Софий­ския университет „Св. Климент Охридски” със специалност ас­трономия. Като студент той про­явява особено силен интерес към Слънцето и проблемите на слънчевата физика. През 1968 г., под ръководството на до­цент Ангел Бонов, той защитава дипломна работа по слънчева астрономия. От 1969 г. до 1976 г. В. Дермен­джиев работи като матема­тик в изчисли­телния цен­тър на град Кюстендил.

През този период той продължава да работи по проблемите на Слънцето и през 1976 г., под ръко­водството на доцент А. Бонов, защи­тава дисерта­ция на тема „Изследване на височината, хелиографското разпределение и цикличната активност на слънчеви протуберанси”

През 1977 г. В. Дерменджиев става научен сътрудник в Секци­ята по Астрономия (сега Инсти­тут по астрономия) на БАН. През 1979 той осъществява едного­дишна специализация в Краков, Полша, а през 1984 – тримесеч­на специализация в Мьодонската Обсерватория в Париж. През 1995 г. В. Дерменджиев защи­тава докторска дисертация по темета „Възникване и динамика на активни явления в слънчева­та атмосфера” и става доктор на физическите науки. Същата година той става професор в Института по астроно­мия. Той бе директор на Института по астрономия в периода 1993­1995 г., негов научен секре­тар в периода 1996-2000 г. и дългогоди­шен член на Научния съ­вет на Инсти­тута по астро­номия.

През 1985 г. В. Дермен­джиев осно­вава сектор „Слънце” към Секцията по Ас­трономия на БАН и е негов ръ­ководител до смъртта си. поста­вяйки по този начин началото на системни изследвания по физика на Слънцето В Бълга­рия. Специално внимание об­ръща на стартирането на собст­вени наблюдения на Слънцето и слънчевата активност и през периода 1992-1993 г. по негова инициатива и под негово ръ­ководство бе построена Слън­чевата кула в Националната астрономическа обсерватория – Рожен със слънчев рефрактор за наблюдения на Слънцето в бяла светлина.

В. Дерменджиев работи активно по проблемите на спокой­ните протуберанси, техните въ­трешни движения и осцилации и процесите на дестабилизация водещи до ерупция на споко­ен протуберанс и появата на слънчево избухване. В редица негови теоретични изследва­ния, основани на оригинални хидродинамични и магнитохидродинамични модели са пред­ложени компютърни симулации на подобни процеси, протичащи в атмосферата на Слънцето.

Част от неговите изследвания са посветени на слънчевата ак­тивност в миналото. Той е един от съавторите на нов метод за определяне на индиректен ин­декс на слънчевата активност, наречен „Микрозоналност на луминисценцията на пещерни натеци”. Този нов метод поз­волява да бъде проследена слънчвата активност назад във времето до около 35 000 години с разделителна способност в рамките на фазата на 11-годишния слънчев цикъл.

Обекти на негови изследва­ния са били яр­ките рентгенови точки в слънче­вата атмосфера, активността на зелената коро­на, както и сла­бата коронална Н-alpha емисия.

Професор Дерменджиев бе една от ос­новните фигури при подготов­ката, организи­рането и осъ­ществяването на българската програма за наблюдението на пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. Като секре­тар на Националния комитет за наблюдение на затъмнението той изигра решаваща роля за успешното протичане на кампа­нията.

Освен в областта на хелиофизиката, професор Дерменджиев проявяваше изключителен ин­терес към археоастрономията. Редица негови изследвания са посветени на възникването на астрономията в нейния зачатъчен стадий. Обект на тези изследвания бяха астрономи­ческите познания на предисторическите общества, обитаващи Западните Родопи.

Освен качествата си на из­ключително ерудиран учен про­фесор Дерменджиев бе добър преподавател и научен ръково­дител. Освен лекциите, които че­теше във физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” той имаше голям брой дипломанти и док­торанти. С ярката си личност и своята добронамереност той увличаше студентите и по-мла­дите колеги, създавайки по този начин българската школа по фи­зика на Слънцето.

Професор Дерменджиев бе добре познат както в страната, така и по света. Той работеше по съвместни проблеми с ре­дица звена и институти на БАН. Активно международно сътруд­ничество той провеждаше с ко­леги от Франция, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Турция и Англия. Той бе член на много на­учни организации – Междуна­родния Астрономически Съюз, Европейския Астрономически Съюз, JOSO (Jojnt Organization for Solar Observations) и др.

Неговото научно наследство обхваща над 150 статии, пуб­ликувани в престижни наши и международни научни спи­сания. Има няколко книги и обзори. Неговите трудове са многократно цитирани от много изследователи в страната и по света.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене