Легенди от Кресна и региона

Ако не сте били в югозападните части на България, определено си струва да отделите време, планирайки екскурзия в района на град Кресна. Западните части на Пирин не са изцяло включени в туристическите дестинации и по-рядко се срещат в справочници и сайтове за туризъм. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.

Красимира МИХАЙЛОВА

Кресна е малко градче, разположено в западните разклонения на Пирин, по поречието на река Струма, край речното корито на която се намира живописното Кресненско дефиле. Градчето се намира на около 30 км южно от областния център Благоевград. Впечатляващо е самото пътуване към Кресна. По пътя не пропускайте да се отбиете до селата Ощава и Стара Кресна. Те се намират в долина на Пирин планина, на около 1000 м надморска височина. До тях ще стигнете следвайки разклона по пътя преди града. Първо ще преминете през село Стара Кресна, след което ще видите табела, която сочи, че „Хладката вода” е близо. В тези китни планински селца има лековити минерални извори и прекрасни места за пикник и разпъване на палатка. Преди влизане в Кресна ще видите живописен завой край Струма, над който се намира паметника на загиналите в Кресненско-разложкото въстание. Ще узнаете, че историята на Кресна е свързана с това въстание, което избухва през далечната 1878 г. Причина за това било несправедливото разделяне на територията на страната ни, след Берлинския конгрес. Резултатът от бунта бил неуспешен, но въпреки това той оставил отпечатък върху историческото минало и развитието на градчето.

Има сведения за това, че Кресненския край е бил населен от дълбока древност. Свидетелство за това са множеството намерени археологически находки. За вековната история в този район свидетелства и запазеното от античния град Нейне, разположен край кресненското село Долна Градешница. Точното място на античния град е в местностите „Хилядница” и „Рукалото”, разположени на територията на пиринското село. Останките от древния град имат статут на паметник на културата с регионално значение. Предполага се, че селището е съществувало в периода от втората половина на I век до средата на III век. Отделни находки свидетелстват за наличието на храм на египетските божества Изида и Серапис. Открити са и оброчни плочки на тракийски конник, Артемида, Зевс и Хера, както и подставка от статуя на Дионис. Някои учени предполагат, че на мястото на днешна Кресна се е намирал първият, построен от Александър Велики град, чието име е било Александрия. На 2 км североизточно от Кресна, в сгушената в прегръдките на Пирин планина махалата Ново село се намира местността „Нерезе”. Тук можете да видите останки от древно Антично селище.

В източната част на Кресна, точно срещу гарата се намират почти неизвестните „Кресненски земни пирамиди – Мело”. Тези уникални природни форми представляват красиви пясъчни сипеи. По произход те са сходни с Мелнишките земни пирамиди, но се отличават от тях по липсата си на разнообразие във формите. Интерес за гостите на Кресна представлява храмът-костница „Св. Иван Рилски”, построен в памет на загиналите във войните от 1912-1913 година. Това Свято място привлича туристи от всички краища на България. На обновения централен площад на града е издигнат паметника на Димитър Попгеоргиев, който е бил началник-щаб на Кресненско-Разложкото въстание. Особен интерес представлява „Влачарницата”. Тук и до ден вълната се обработва по стара технология. В околностите на Кресна има и други интересни места. На около 7 км от града, в полите на Малешевската планина, се намира манастира „Св. Пророк Илия”. Построен е на мястото на стар манастир, на хълма над село Брезница.

ВЛАХИ – МАНИЯТА НА ТУРИСТА

Кресненското село Влахи също представлява интерес за туриста. В околностите му се намира местността „Градешка баня”, известна с топлите си минерални извори. Край село Влахи са и останките от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян”. Манастирът е разположен в пиринската местност „Драколово”. Тук можете да се докоснете до запазени останки от средновековния манастир, просъществувал близо 500 години. В миналото Светата обител е била значимо духовно средище за цялата околност.

В село Влахи се намира най-старата църква в района – „Света Богородица”, която датира още от 1750 година. Няма как това пиринско селце да не ви впечатли. Влахи се намира в подножието на планината, на възможно най-високото място – след него тръгват само пътеки, които водят към високите части на Пирин. От китното селце тръгва екопътека, която минава през местността „Полена” и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре по течението на Влахинска река и стига до местността „Пещерата”, където има закрита мина за рудодобив. Общата дължина на този маршрут е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. От двете страни по поречието на река Струма, близо до Кресна се намира чудно красивия природен резерват „Тисата”. Тук е съсредоточено най-голямото находище на вида дървовидна хвойна на нашия континент. Защитената територия е създадена преди около 60 години, за да бъде опазено и съхранено не само най-голямото естествено находище на този вид хвойна в Европа, но и многобройните животински видове и над 100 вида редки птици.

На 15 км от Кресна се намира местността „Върбите”. Тук е разположен туристически дом „Лагера”. Изкачите ли се в тази част на планината ще се озовете на 1050 м надморска височина.

Легенда за с. Крупник

Село Крупник се намира в югозападна България, в полите на западната част на Малешевска планина, която е известна също като /Крупнишка планина/. Населението на селото е 2200-2500 жители. Неговото съществуване датира от векове. Старото име на селото е Крупа /произлиза от думата крупно, голямо/. По време на турското робство е било център на турската власт /конак/.

От историческите факти е известно, че по това време в Крупник /Крупа/ населението е 50% мохамедани. Когато турците на път за Македония минават през селото, по това време голям търговски център и християнски град в крепостен стил, хората отварят портите на войската и се разделят с добро, както са се срещнали. В балкана турците биват нападнати и ограбени от местен войвода. Останалите живи турци се връщат и завладяват град Крупа. Опустошавайки го, изгарят църквата, строят джамия, потурчват населението и избиват противниците си.

Разцветът на Крупник по това време е неговото географско положение. Той е бил една от спирките на т. нар. път на коприната, който е бил използван от търговците. И до ден днешен много иманяри търсят закопани и изгубени богатства от търговци и хайдути по Крупнишкия балкан. Упадъкът на Крупник започва с идването на власт на БКП, не без голямото участие на крупалии, които отказват да бъде изградено военно поделение на територията на селото. Мотивът е бил страх, че младите войници ще задяват жените им. Казармата се изгражда в град Симитли. Другата загуба на Крупник е Крупнишко дефиле, което днес се казва Кресненско дефиле и е част от община Кресна. Крупнишката епархия бива закрита и изместена в град Гоце Делчев, с което крупнишката цръва губи църковния си имидж. В Крупник е написано и Крупнишкото евангелие, което отразява живота, бита, навиците, културата на населението от този край по това време. Евангелието бива подарено на Рилския манастир, където се съхранява и до днес. Интересното за това евангелие е, че е едно от малкото, изписано със сребърни букви на корицата четмо, останало от тези времена.

Днес Крупник е известен с това, че е една от най-земетръсните зони в България. Не случайно тук се намира една от трите станции за измерване и отчитане на земетресения в страната.

От близо 150 години, откакто в Европа съществуват сеизмологични станции, Крупнишките земетресения, станали пред входа на Кресненското дефиле на 4 април 1904 година, се смятат за най-мощните трусове досега на Стария континент. В Пиринско от поколение на поколение се преразказва за станалото в деня на бедствието и мистериите, които се случват от тогава до наши дни. В книгата си „История на Крупник – от древността до наши дни” местният учител Крум Костов, вече покойник, е запазил на белия лист част от тези свидетелства.

…Този ден дядо Стойне Янев от село Крупник е бил на оран на нивата си в местността „Кобилака” под селото, на равното, до река Струма: „По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се огромен облак прах и закри слънцето.” Когато пред погледа му леко се прояснило дядо Стойне видял пред себе си цялото поле с пукнатини и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезнали в процепите на напуканата като лице на столетница земя. Уплашен дядо Стойне се впуснал отчаяно да помага на не по-малко ошашавените биволарчета. На някои от биволите им се показвали само копитата от процепите и те опитали да ги дърпат нагоре. Тогава треснал вторият по-силен трус и чистата случайност ги оставила живи на повърхността на земята.

Мистерии

Най-чудноватите разкази са свързани с появилата се от земетресението мистериозна водна пещера в Кресненското дефиле. Преди да се построи дългия тунел при ханчето, през 50-те и 60-те години на миналия век водната пещера поглъща няколко автомобила, катастрофирали в реката по стария път, който съществува до ден днешен. Коли, които никога не се намериха, нито хората. Възможно е още да е жив водолазът от софийския отряд към МВР, който в края на 60-те години, привързан със здрави стоманени въжета се гмурка в Струма на това място, за да търси потънала през нощта „Волга” с четирима пътника. Изведнъж въжето се опънало като струна готово да се скъса и само тежкотоварния камион, за който бил вързан края му удържал засмукването като с вакуум на водолаза навътре. Колегите му с усилия го издърпали на повърхността, почти неподвижен. Когато му свалили водолазния костюм косата на младия им колега била изцяло побеляла. Гледал ги безмълвно и с блуждаещ поглед. Водолазът проговорил чак след повече от месец и едва тогава разказал за ужасиите, които видял на десетина метра навътре във водната пещера. Няколко сома-гиганти, по 2-3 метра, се устремили веднага към него. Само бързата намеса на колегите му спасили живота на късметлията-водолаз!

В Пиринско до ден днешен се разказват подобни случки и от по-ранни години. Малко неща се знае за Битката за Кресненския пролом от 14-18 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Попаднали в клопката на своите доскорошни съюзници Гърция, Сърбия и Румъния, българската войска се прегрупира, за да защити София. Гръцки дивизии под командването на кралят им Константин започват офанзива по поречията на Струма и Места. Втора българска армия под командването на генерал Никола Иванов устройват в Кресненското дефиле „достойно посрещане на неканените гости”, тръгнали да завземат столицата София. Нашите юнаци заемат позиции над каньоните при река Струма и в дефилето се завързва четиридневно сражение. Попаднали в засадата гърците го удрят на панически бяг назад, но там са посрещнати от 4 армия. Стотици войници на противника падат мъртви в реката точно на завоя при водната пещера. Когато на 18 юли 1913 година боевете приключват и над Кресненското дефиле се възцарява тишината нашите войни тръгват да вадят труповете от реката. Около отвора на водната пещера, на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението не е имало нито един труп!!!

Макар и в по-малки мащаби същата гледка се повторила през 1925 година по времето на т.нар. Петрички инцидент. Тогава цял гръцки полк изчезва в дефилето в нелепите си усилия да откъснат Пиринския край, използвайки унизителното положение, в което е поставена България след Ньойския договор. Лишена да има редовна армия тогава нашествениците са посрещнати от самомобилизираните милиции доброволци и четите на ВМРО. Целият гръцки полк се изпарява яко дим. „Половината трупове на гърците изчезнаха във водната пещера”, разказвали по-късно на близките си участници в боевете.

Доказателство, че след Крупнишките земетресения от 04.04.1004 година се появява тази страховита водна пещера е наличието на няколко подземни реки, които извират от недрата на планината „Али Ботуш” на гръцка територия. И които в наши дни южните ни съседи са превърнали в атрактивни подземни туристически дестинации.

От десетина години Кресненското дефиле се превърна в място за атрактивни спускания с лодки по буйните води на Струма. Сезонът започва от април и продължава до октомври месец. Кресненското дефиле е рай и за пеперудите. Преди Кресна се намира резервата „Тисата”. Природата над дефилето с щедри шепи е раздавала, причудливи скали във формата на кули има навсякъде, най-известен е т.нар. „Каменен” град в местността „Свети Мина” между селата Ракитна и Мечкул.

Там е тронът на Крали Марко и стъпките му, оставил при прекрачването на дефилето

Навремето по склоновете откъм Пирин имало лозя, разположени в тераси, отвоювани от скалите. Нещо като висящите градини на Семирамида. Сега от тях са останали само камъните.

Десетки се събират в местността „Свети Мина” на едноименния църковен празник, за да почетат светията, закрилник на семейството и жените, както и да запалят свещ в памет на прадедите си, обитавали тези места преди векове.

А според легендите, по това място е шетал митологичният народен закрилник Крали Марко. Тук са трона и стъпката му, а в скалните корита край реката се къпали самодивите.

Тук на това място навремето е имало селище, починалите се погребвали край параклиса, полупотънали в земята личат кръстове с погребения, извършвани през годините 1889 – 1906, селището е запустяло преди век.

На около 10 минути път южно от параклиса има причудливи каменни фигури на исполини, като че редени от човешка ръка. Тук са „Липата” – дървото, израснало между скалите така се е огънало, че прилича на ламя. Малко по-надолу е имало тракийско светилище. В подкрепа на тази теза е т.нар. „промушило” – кръгъл камък, придържан от три други, под когото се промушват само праведните. След „промушилото” следва исполински трон с облегалка. Последната е правоъгълна голяма скала, която стабилно стои на късата си страна. В бездната под „трона” се намират две причудливи фигури, които местните хора наричат „Кирил и Методий”. „Двамата светци се виждат много ясно. Гордеем се, че край нашето село е този природен феномен. Целунати сме от Господ. Вярвам, че ще идват много туристи от страната и чужбина. И сега интересът е голям. Постоянно водя гости към скалния град”, разказва кметският наместник. Много са и образите на животни. Сред тях се отличава каменният масив „Чучулигата”. Погледите привлича и т. нар. провиралище, издълбано в скалите като арка. Представлява кръгъл камък, прикрепян от три други. Под него се промушват хората, за да се очистят от зли сили и помисли.

Една от легендите разказва, че тези скални масиви са редени от титаните по заповед на Зевс.

Според друга обаче Крали Марко само с една ръка е редил огромните скали през 10-15 метра разстояние. И дори мистично да звучи, местните казват, че това място е със силно енергийно поле, което ги тегли към оброчището. Встрани от тях, под огромния скален масив, е бременната Богиня Майка, почитана още от най-дълбока древност. Северозападно от „Свети Мина”, под трасето на газопровода за Гърция, се намират коритата на самодивите. Малката река в продължение на хилядолетия така е издълбала мрамора, че е оформила причудлива водна каскада, в която водата прелива от едно корито в друго. В това древно „джакузи” се къпали девойки и самодиви.