Къщите на великите поети в разруха: Разпадат се стрехите на Дебелянов в Самоков и Долна баня, искат да правят нощен бар в семейното гнездо на Яворов и Лора

Рухнали покриви и мазилка, необитаеми, изоставени или набелязани да бъдат превърнати в нощни клубове, такава е днешната съдба на домовете на някои от най-известните ни писатели.Един от последните домове на поета Димчо Дебелянов се разпада. Къщата му в Самоков, в която авторът е живял по време на Балканската война, тъне в разруха, а всички отговорни институции бездействат. Имотът се намира на една от емблематичните за града улици – павираната „Цар Борис III“.

Друга къща, в която поетът е създал някои от емблематичните си произведения в Долна баня, също се руши от месеци. Под нейния покрив той е написал „Светла вяра“ и „Кръстопът на бъдещето“.

Най-големият му брат Илия се изселва рано от родната Копривщица след смъртта на баща му и през далечната 1906 г. се заселва в Долна баня. Остава тук до края на живота си, като създава семейство с местната девойка Мария. Раждат им се пет деца – две момчета и три момичета.
Илия Дебелянов по професия е дърводелец и работи в мебелното отделение на местната Сребърникова фабрика „Ибър“. Участва активно в обществения живот на тогавашното село – основател е на местната тесносоциалистическа група, членува в настоятелството на читалище „Рила-1898″ и в ръководството на туристическото дружество „Ибър“.

В продължение на десетина години, когато Димчо се премества от Пловдив в София, идването и пребиваването му в Долна баня не е представлявало трудност.

Тук той се запознава и създава дружба с младия си литературен събрат Николай Лилиев, който по това време работи като деловодител в дърводелската фабрика. При поредицата от срещи, разговори и многобройни разходки из красивия район двамата споделят общи литературни виждания и проблеми, обогатяват своите поетични писания с нови мотиви и теми.
При немалкото посещения при брат си в Долна баня Димчо Дебелянов написва едни от най-хубавите си стихотворения – „Светла вяра“ и „Кръстопът на бъдещето“. Той не остава встрани и от социалните проблеми на работниците в кибритената фабрика в съседната гара Костенец, както и по време на тяхната стачка.
И днес в Долна баня има много неща, които напомнят за Димчо Дебелянов. Жалко е, че родната къща на големия му брат Илия е готова всеки момент да рухне, обградена от две красиви сгради в центъра на рилското градче. В Долна баня има и улица, носеща името на най-нежния български поет. За годишнини от рождението и смъртта на Димчо Дебелянов Народно читалище „Рила-1898″, както и двете гимназии, организират и провеждат юбилейни тържества и прояви.

Домът, чиито стени пазят спомена за бурната любов на Пейо Яворов и Лора, пък бе арена на грозен скандал през миналата година. Той не просто се разпада, но имаше и идея да бъде превърнат в нощен бар. Сградата се намира на столичната улица „Раковски“ 136.

Явора Стоилова, единствената наследница на Яворовия род, от години алармира, че къщата се руши. Олющената мазилка и напуканите стени се виждат отдалеч. Домът на Лора и Яворов има дълга и красива история. Наскоро Явора припомни, че сградата е строена в началото на 20-и век и никога не е била на поета. Той и Лора живеят на втория етаж под наем само година – от септември 1912-а до ноември 1913-а. В същото време обаче спомените, свързани с изпепеляващата им любов, са вълнували не едно поколение и само заради тях си струва сградата да бъде запазена.

От десетилетия обаче продължава юридическата сага около къщата. През 1959 г. Ганка Найденова-Стоилова започва да възстановява втория етаж. Държавата придобива къщата, като изкупува една трета от нейните собственици и за останалата част им плаща наем. По-късно тя е достроена и цялата се превръща в музей. След 1989 г. наследниците си връщат сградата от държавата, като отказват предложено обезщетение. Следва покупка на къщата от фондация „Отворено общество“, която прави два ремонта, после пак има нов купувач. В същото време сградата е обявена за паметник на културата, което значи, че при повреда собствениците носят наказателна отговорност. Ако къщата обаче рухне сама, това изискване отпада.
Планът тя да бъде превърната в пиано бар бързо заглъхна след разразилия се обществен скандал.

Друга емблематична къща в София – на Христо Смирненски, също е в окаяно състояние. При нея обаче има лъч надежда, тъй като бяха отпуснати 33 хил. лева за ремонт на покрива, който дълго време се бавеше, съобщи пред вестника уредникът на къщата музей Соня Кирицова.

„Ремонтът на покрива бе завършен преди месец. Не се знае обаче кога къщата ще бъде отворена за посетители“, обясни тя пред вестника. През 2015 г. ще бъде готов проектът за цялостна реконструкция на дома, както и на двора и двете постройки в него. След това ще се кандидатства за отпускане на средства по програми на ЕС.

СВЕТЛА ВЯРА

Димчо Дебелянов

За старий свят настават сетни дни; 

разкъсват се верига след верига –
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.

Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.

В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.

Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата…
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

viaranews.com