Димитър Арабаджиев в “Зодия Професионалист”

Димитър Арабаджиев: Възпитанието на децата, започва с раждането на техните родители!

Димитър Иванов Арабаджиев е роден на 4.11.1955 г. в с. Скрът, община Петрич, област Благоевград. Завършил е висшето си образование в ПУ “Паисий Хилендарски” Пловдив – Българска филология с приложна квалификация ”специалист по български език и литература” с втора специалност ”Руски език и литература” – 1981-1984 г.; От 2005 г. до 2007 г. Образователен мениджмънт – ЮЗУ “Неофит Рилски”; Магистър по управление на образованието. Учител в ПГСА “Васил Левски” по български език Благоевград – септември 1985 г. – февруари 1999 г. Пом. директор УВД в ПГСА “Васил Левски” – септември 1995 г. – февруари 1999 г. От февруари 1999 г. е директор VІ СОУ “Иван Вазов” в кв. Струмско / Благоевград.

Докато вървя през двора на училището, хиляди спомени нахлуват в главата ми, защото съм завършил основното си образование там. Спомени много и хубави и лоши. Това е училището в което бях D.J. на училищните партита. Бях единствения рапър и първото момче с обеца (заради което искаха и да ме изключат от училище).
Срещаме се с г-н Арабаджиев в неговия кабинет в VІ СОУ “Иван Вазов”. Без предварителна уговорка, защото се познаваме повече от 20 години. Разчитам на доброто си име и на авторитета на медията, която представлявам. След кратък разговор пускаме диктофона.

Г-н Арабаджиев, да започнем с това от кога и от къде се познаваме?
– Г-н Байрактарски, за моя голяма радост, преди доста години беше ученик в Техникум по строителство, където завърши средното си образование. По стечение на обстоятелствата, аз му бях учител по български език и литература. Бил е винаги комуникативен, винаги малко по- различен от другите ученици. Времето беше по- различно и всяваш той беше избягал леко от това време, малко напред в бъдещето. В този смисъл, аз харесвам различното в него. И за моя голяма радост, сега и неговото детенце, симпатичния Гого учи в VІ-то училище. Аз се радвам при толкова много училища на територията на Благоевград, че г-н Байрактарски и неговата съпруга са избрали училището, което в момента оперативно управлявам. И благодаря на г-н Байрактарски, че отново се е върнал в коридорите на училището, където е завършил основното си образование. Времето си тече, но така или иначе срещите с хората се случват. По ирония на съдбата ли или по други неведоми пътища, но все пак с г-н Байрактарски отново сме заедно и му благодаря, че е решил се срещнем и да поговорим.

И аз Ви благодаря г-н Арабаджиев, за хубавите думи. Благодарение на добри учители по литература като Вас, аз написах над 130 песни. Със сигурност най – стойностните балади в историята на българския рап и най – истинския политически рап.

Дълъг ли е пътя от учителската професия до директорският пост?
– Започнал съм кариерата си в образованието, наричам я кариера… Кариера не е отрицателна дума в Техникум по строителство през 1985 година. 10 години съм бил учител по български език и литература. Много прекрасни спомени. Много силни срещи с колеги от системата и с учениците. След 10 години се освободи мястото за помощник директор по учебно възпитателната дейност. Кандидатствах по надлежен ред, беше обявен конкурс. Спечелих и така от 1995 до 1999 година съм бил помощник директор на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – Благоевград. Тогава беше с абревиатурата техникум, която едва от руски, но сега са Професионални гимназии. След 1999 година, поради напускане на директора на VІ СОУ “Иван Вазов” беше обявен конкурс за мястото. Явих се на този конкурс. За мен е предизвикателство цялата система и от Професионално училище се прехвърлих в Средно общообразователно училище. В продължение на вече почти 15 години управлявам VІ Средно общообразователно училище. Акцентирам, върху Средно общообразователно училище, поради факта че през 1993-1994 год., ако се погледни демографската карта на Благоевград се вижда, че тогава са се раждали много деца. Причините защо сега не се раждат, аз няма как да ги коментирам. Те са много комплексни. Тогава учениците са били 1200. От азбуката от 30 букви, може да си представите колко паралелки са били. И се е наложила идеята всички големи основни училища в Благоевград, да се преобразуват в Средни общообразователни училища, говорим за 1993-1994 год. От 2001-2002 година демографския срив в България е доста сериозен и броя на учениците е сериозно намалял. В момента етикета, статута на СОУ не е изпълнен не е усвоен и ние сме с паралелки до седми клас.

Защо няма осми клас?
– Нямаме осми клас, защото всички паралелки колкото и на брой да са имали сме 5 паралелки имали сме и 7 паралелки всички те по наредба 11 се явяват на изпит за избор на професия и профил и нашите ученици се преместват, след положен конкурсен изпит по наредба 11 в Езикова, Математическа, Техникум по строителство, Техникум по икономика… Аз се извинявам, че използвам думата “техникум”, разбирайте: Професионална гимназия… И поради тази причина нямаме осми клас, а не че училището не е готово и подредено. Да има осми клас и горен курс на обучение. И самият г-н Байрактарски, преди да влезне детенцето му в училището, дойдоха и видяха в каква среда, ще се развива неговото дете. Той избра поради факта, че и през неговия поглед, а и чрез погледа на жителите на квартал струмско се усеща, че училището е преобразено и създава нормални условия за учебно възпитателен процес.

След като станахте директор на VІ СОУ “Иван Вазов” кое беше нещото, което Ви дразнеше и първото нещо, което променихте?
– Ако си спомняте навремето имаше много от така наречените “зимни” или “дървени” ваканции… Студа в училището влизаше, през неуплътнените врати и прозорци. Първото нещо, което исках да се случи в това училище, беше да се смени дограмата. Пари винаги няма, но мой лични пътища, без да ползвам финансов ресурс от Община Благоевград. Не казвам, че това е Балкански синдром, но така с познанства успях да уредя дограма на стойност 173 000 лева, като кандидатствах директно в министерството на образованието и бях одобрен в десетте Средни общообразователни училища, за да санирам така наречения блок “А” ,където се намират учебните стаи. Това беше първото нещо, което направих, за да спра ниските температури, които през неуплътнените врати и прозорци уморяваха децата в учебно възпитателния процес. Те бяха облечени и трудно се работеше така, със якета и шапки. Бях много доволен, когато успях да направя това. Следващата година пак по проект успяхме да санираме и блок “Б”. Там, където са разположени кабинетите и административния блок. Покрай моята лична активност успяхме да изградим в част от хранителния блок, детска кухня „Ам-Ам“ и се надявам, че майките в квартал “Струмско” са доволни. Не го казвам от тщеславие, а от това че съм съдействал да се изгради тази млечна кухня. След това по Оперативна програма „Регионално развитие“, чрез Община Благоевград и г-н Паскалев успяхме да заделим финансов ресурс влизайки, като бенефициенти на проект разработен от общината и успяхме да санираме първи училището в Благоевград. Мисля, че и в Благоевградски окръг. След това пак по тази Оперативна програма успяха да бъдат санирани и останалите училища. Днешния вид на училището е в резултат на тези усилия.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса