Свържете се с нас

Пиринско дело

Нашият поет, краевед и драматург г-н Косаков на 80 години

Публикувано

на

Косаков

На 23 октомври 2014 го­дина нашия учител, поет и краевед Александър Дими­тров Косаков навърши 80 години. Той е роден на 23 октомври 1934година в До­лна махала на Долна Син- гартия, днес град Хаджиди­мово, област Благоевград. Родителите му през целия си живот са се занимавали със земеделие.

Детството на г-н Косаков минава като това на всич­ки български селянчета по това време. В Хаджиди­мово той завършва начал­но и основно образование. Като юноша пасе домашния добитък, а вечер е с конете на паша. Завършва Неврокопската смесена гимназия „Яне Сандански“ . След това се отдава на благородната учителска професия – един избор, направен с дълбоко вътрешно убеждение.

Завършва учителски ин­ститут в град Станке Ди­митров /Дупница/ и в про­дължение на 40 години учителствува в град Хаджи­димово – като на два пъти с обществено поръчение ог­лавява училище „Гоце Дел­чев“ в с.Беслен, където по­строява ново училище и го обзавежда с всичко необхо­димо за образцово провеж­дане на училищните занима­ния и мероприятия.

Още като първокласник / първо отделение/ г-н Коса­ков обича да декламира най-много поезията на Ели­савета Багряна .На утрото при раздаването на свиде­телствата като четвърто­класник /четвърто отделе­ние/ пее в училищния хор, а като седмокласник /тогава трети клас/ играе в училищ­ния танцов състав. Катогимназист се включва и ръ­ководи театрален състав, с който всяка новогодишна ваканция пред­ставя пиеса пред населението.

Когато тръгва да отбива воен­ната служба 120 деца /ученици/ напускат класни­те стаи за да из­пратят любимия си учител в родна­та казарма, коя­то отбива в град Плевен. Тук е от­личник по бойна­та и политическа подготовка. Ком­сомолски секре­тар и член на пол­ковия комитет и на дивизионния. Развива актив­на художестве- но-творческа дей­ност – пее във полковия хор под диригентството на майор Свила- ров, свири в акордеонния състав под ръководство­то на старшина Василев, участвува и в представя­нето на романа на Димитър Димов „Тютюн“, като пред­ставя войската.Тук е награ­ден със значката „Христо Ботев“. Връща се отново в Хаджидимово и работи като учител като учител .През це­лия си живот е обществено ангажиран.Бил е комсомол­ски секретар, ръководител на дружество „Георги Кир­ков“ за разпространение на научни знания.Председател е на радиопрограмна коми­сия, дългогодишен предсе­дател на обществени начала на Общински съвет за изку­ство и култура.Председател на комисия за бит и култура.

Председател на Комитета на запасните офицери в Хаджидимово.Председател наклуба на пенсионерите и ос­новател на Общински такъв .

Завършва школа за запас­ни офицери в град Враца с отличие .Три мандата е съ­ветник в Общинския наро­ден съвет на Хаджидимово. Хоноруван сътрудник е на Българското радио и телеви­зия. Участва в много моби­лизационни сборове, за кое­то е повишаван в чин и стига до капитан от запаса.

Член е на читалището от детските си години, дари­тел на много книги, активен читател и основател на Клу­ба на творците, благодаре­ние на който в читалището се обсъждат много книги. Участвува като актьор – са­модеец в много пиеси.

В училището ръководи хор за народно пеене, с който отлично се представя на ок­ръжни прегледи на учениче­ската самодейност.За първи път организира и ръково­ди духов оркестър, с който също отлично се представя на прегледи на ученически­те духови оркестри.

Като гимназист г-н Коса- ковучаствува в литерату­рен кръжок . Поради извест­ни на всички ни причини като младеж той не издава книги. Но когато организира земляческа среща на стари­те родове на Горна и Долна Сингартия, , със съдействи­ето и финансовата помощна Борис Шалев, той издава първото си краеведско чети­во, първата книга „Хаджи­димово – минало и настояще“. От тук започва активната си издателска дей­ност. Издава дет­ските творби „Слън­ца от юг“, „Семена“ – стихотворни га­танки, „Ех, само да порасна“ – стихове за деца, „Бодили“ – басни и епиграми, „Нежност“ – интим­на лирика, краеведческите предания за светините на град Хаджидимово „150 години светско училище“, пиесата „Светинята Свети Димитър“, „Тъй жи­веем днес“, „На­дежди“, „Кръстове от златна светлина“ , „Стига злоба“, а със стихосбирката „Кръстове от злат­на светлина“ възпя­ва родния ни край. В книгите си г-н Косаков описва красо­тата и забележителностите на нашето градче, намиращо се в полите на красивата Пи­рин планина.На поетични четения в Мелник получава „ОТЛИЧИЕ“ за поезия на хайку. Изнася повече от се­демдесет рецитал-концерта с внучката си Петя в райо­на на Гоце Делчев.За тази активна творческа дейност г-н Косаков е награден със златна значка от Министер­ството на културата.Носи- тел на Златен медал от Пи­рин пее за организаторска дейност и за хуманната си , и човеколюбива дейност е носител на бронзов медал за кръводаряване.

Сътрудничи на много реги­онални и централни вестни­ци и печели награди във вестник „Читалищен вестник“.Представен е в анто­логия „Читалищни поети“ и алманах Ирин Пирин.

Животът на г-н Косаков е доказателство за един до­стойно изминат житейски път.Той е човек, който после­дователно е следвал своите мечти и затова днес е дово­лен от своя живот.Чест е за хаджидимовци, че е сред нас и все още умее да твори.

За него можем да кажем, че той е живата легенда на Хаджидимово.

През 1958 година свързва живота си със своята при­ятелка ОБЛЕНА.Отглеждат двама сина. Помагат в от­глеждането на шест внука и сега се радват на две пра- внучета.Една народна мъд­рост казва: „Щастието спохожда този, който го очаква“. Да – господин Косаков го очакваше и то го споходи. И днес много често можем да ги срещнем из квартала или до градския парк с бастунчета в ръка, но и заловени под мишница на разходка. На би­вшите си ученици са любим­ци, на възрастните приятели за раздумка. За такива като тях Мигел де Сервантес каз­ва: „У щастливите съпрузи има две души и една воля“.

БЪДЕТЕ НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, СЕМЕЙСТВО КОСАКОВИ!

коментара

Новини

ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕЛО ЛИБЯХОВО

Публикувано

на

106 ГОДИНИ ОТ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.

В многовековната история на неврокопското село Либяхово /днес Илинден/ най-злополучна е 1913 г.,когато по време на Междусъюзническата война цялото население напуска селото в началото на юли и само ден след това е изгоряно почти изцяло от настъпващите противникови войски.Броят на жителите му тогава е около 1350,а къщите около 300.

‘’Бях на 10 години,вече втора година говедарче – разказваше дядо Петър Ив.Чехлев,с говедата сме на Моянско поляне и гледаме върволици хора се придвижват с багаж от Драмско към Неврокоп.Вечерта на другия ден казвам на баща ми за тези хора,а той ми казва,че ако се наложи и ние ще бягаме.Някои попитали за това в общината,откъдето им отговорили,че няма никакво съобщение от Неврокоп за бягане и трябва да се чака.След няколко дена изглежда дошло такова съобщение,та тримата пъдари излязоха из синурите и с все сила викат на хората да се прибират,защото ще се бяга.Доста хора по това време имаше по мандрите,кашлаците и нивите,където по цели седмици спяха и не знаеха какво става.Много от овчарите още вечерта потеглиха към Неврокоп,тъй като на другия ден се очакваше пътищата да бъдат задръстени от бежанци.Цяла нощ /на 3-ти срещу 4-ти юли/ хората не спаха.Жените месят и пекат хляб,мъжете подготвят чували с багаж.В този тежък миг на бързина и страх от неизвестното,всички подготвят най-важното за из път – хляб,храна,завивки,живата стока.На следващия ден до към осем-девет часа всичките 350 семейства се отправиха панически на север.Останали в селото едва пет-шест немошни старци ‘’- завършва разказа си дядо Петър.

И само ден след това нахлуват в селото противниковите войски,първо плячкосвали из къщите,а след това го подпалили от всички страни.Часове преди да побегне Никола Додунчев напълнил един сандък с ценни вещи и предмети и старателно го замаскирал в дълбоката си изба.Голяма била изненадата му,когато се върнал след войната и видял на двора едно бакърче – то било в сандъка,който открили и ограбили.

Съществуват сведения,че в опожаряването на Либяхово освен гръцките войски,

участвали също и турци от Възем и жители на село Лялево /те били помохамеданчени гърци/. Десетилетия наред те не поддържали приятелски връзки

с населението на Либяхово.Много спорове и разправии имало помежду им,особено с турците от Възем.Те нападали и ограбвали либяховските кираджии и търговци на път за Беломорието/имало и убийства/,вършели и кражби от стадата на либяховци и.т.н.Но и на тях не им прощавали.Непокорните мъже на селото отмъщавали  за произволите на османлиите,като наказвали и със смърт.

Бежанският поток от Либяхово се понесъл в три посоки; през Брезница и Харамибунар за Разложко,и от там към Чепино и Пазарджишко; през Циропол и

Купена по долината на река Места към Разложко и пак към Пазарджишко; и през Горно Дряново и Шабанли/Сърница/ – за Батак и Пещера.Съвсем малко семейства избягали наблизо и останали в Неврокопско под покровителството на местни хора.

Тежки дни преживели бежанците.Добре че било лято,което улеснявало пътуването и настаняването във вътрешността на България.Спали на открито,а някои в изоставени къщи.Най-много бежанци от Либяхово отишли в Белово / на ливадите/ и над Батак.По-малко в пазарджишките села Момина клисура,Варвара,

Стамболово,Ямурджево/Мокрище/,Ели дере,още в София,Пещера и другаде.

Няколко мъже от семействата,които се настанили в Белово и недалеч от София,

прескочили до столицата да се видят с изселилите се отдавна тук авторитетни и заможни либяховци като дядо Петър Сарафов,учителите Петър Коемджиев и Атанас Поппетров,Екатерина Арнаудова и др.Търсели съчувствие и подкрепа от тях в сполетялото ги нещастие и гладуването.И наистина тези родолюбиви либяховци помагали на своите съселяни да се снабдят с безплатни купони,с които получавали хляб и храна за семействата си.Нещо повече,предложили им да се настанят в София,където да ги подпомагат с каквото могат.От всички с най-голям авторитет бил дядо Петър Сарафов,който имал връзки дори в правителството.

Неговият сват Иван Гюзелев бил бивш министър на просвещението,та чрез него и други влиятелни личности Сарафов искал да уреди парцели на всички бежанци от Либяхово в района на Подуене.Това предложение дядо Петър направил на групата мъже от Либяхово,когато отишли да го видят.Последните се съгласили,но с уговорка,че е необходимо да искат съгласието и на другите мъже,пък и на жените си.Независимо от това,междувременно дядо Петър уреждал въпроса.Следващото отиване на мъжете в София съвпаднало с прекратяване на войната с Гърция,

сключеното примирие и подготовката на бежанците от другите села за завръщане в

Неврокопско.В този радостен момент носталгията към родния край надделява у либяховските бежанци и те предпочели да се върнат в родното село вместо да отидат и да се заселят в столицата.

След подписването на Букурешкия мирен договор на 28 юли бежанците започнали да се завръщат.Незначителен брой либяховци останали в Пазарджишко и София.Доста от завърналите се остават в Копривлен,Садово,Мосомище и Неврокоп.Привлича ги по-плодородната земя и изоставените къщи от избягали турци,докато къщите в Либяхово били изгорени,а селото вече е на границата с Гърция,което създавало допълнителни трудности за живота и поминъка в него.

Най-голямата част от бежанците обаче се връщат в Либяхово.Пепелища,опушени и срутени кирпичени дувари,жалки останки от каменни зидове.От около 300 къщи едва около 30 останали незасегнати от огнената стихия.Не били изгорени едва 20 плевни.От петимата старци,останали в селото трима били убити.

В  опожареното Либяхово първоначално било крайно трудно да се живее.

Семействата едва успели да се приютяват – по няколко в неизгорените къщи,в плевните,в обора на общината,други под набързо сложените примитивни покриви над опушените дувари.Добре че житните култури по нивите били общо взето запазени,и след като ги прибрали през август поне осигурили хляба за зимата.

При такива тежки условия населението на Либяхово изкарало зимата на 1913-1914 година,която никои не забравил до края на живота си.Било време на глад,студ,мизерия и нищета.

Основна грижа на мъжкото население било снабдяването със строителни материали за възстановяване на къщите.Дървеният материал се добивал от собствените дървета по нивите и от местността Бука,към която непрекъснато се движили върволици от мъже с добитък.Мнозина дори нощували там.

В разгара на този съзидателен труд за възстановяване на селото започнала Първата световна война.Почти цялото работоспособно мъжко население на Либяхово, от 20 до 40 години /близо 180 души/било мобилизирано за участие във войната.Мобилизирана била и част от работния добитък.Отново настъпили тежки дни за жителите на селото Цялата селскостопанска дейност останала да се извършва от жените и старците.Спрял и строежът на повечето къщи.Едва след войните продължило възстановяването на селото и този процес продължил чак до 1925-1928 година.

 

Текст и снимка;  АТАНАС  ПАНЧЕЛИЕВ.

 

коментара

Продължете с четенето

Uncategorized

ПМГ „Яне Сандански“ с четири „Златни гълъба“ на поредните престижни номинации

Публикувано

на

Най-старото средно училище не само в Гоце Делчев и региона, но и в Пиринско – ПМГ „Яне Санданки“ взе най-много награди на тазгодишното издание на наградите „Златен гълъб“ за постижения в различни области на образованието в региона. Цели 4 приза взе елитното школо, което за поредна година оглави „кервана“ на образованието по долината на Места

И този път организаторите от  Обществения съвет по образование се бяха постарали дълбоко да проучат номинираните, а така също и да направят възможно най-тържествено получаването на призовете, които по традиция се връчват във втората седмица след края на учебната година в средните училища. За арена на събитието  на четвъртите награди отново бе избрано селo Лещен и неговата райска обстановка, а изненадите тази година бяха и сред водещите – бившият сътрудник в щаба на еврокомисаря Мария Габриел Мария Милева и един от главните герои в популярното преди време тв шоу „Имаш поща“ Пейо Филипов. В присъствието на приятели на събитието от различни области на живота те представиха на вниманието им победителите в различни категории.

Сред наградените очаквано застана и Ученикът на годината (от средно училище) Иван Попов – ПМГ „Яне Сандански“, който е ориентиран към природните и математическите науки показа и в тази година постоянство като за учебната 2018/2019г. Заслужи вниманието на журито с 1 място на областен кръг на Европейско кенгуру; 2 място на областен кръг на олимпиадата по физика;

Сребърен медал от международен кръг на олимпиадата по астрономия;

5 място на национален кръг на олимпиадата по астрономия. Освен това

Изготвяне на впечатляваща презентация за Космоса, по случай Деня на отворените врати.

Ефектно представяне на програмата за космическия лагер на Space Camp в Турция, където деца от цяла Европа обменяха идеи в тази научна област. Иван заслужи своето запазено място в историята на Гоце Делчев със спечеления сребърен медал на планетарната олимпиада по астронимия в Шри Ланка. За Учител на годината (от основно училище) бе обявена Росица Кондева – Второ ОУ „Гоце Делчев“, гр. Гоце Делчев, което в своя дългогодишен педагогически стаж, натрупан в началната степен на образованието се утвърди като опитен педагог, възпитател и ръководител, а нейните ученици от виспуск 2018/2019 са част от екипа четвъртокласници, които завоюваха престижното седмо място на Национално външно оценяване за област Благоевград. Тя използва подходи, които са подходящи за потребностите на учениците, за да ги включва успешно в учебния процес и да ги мотивира. Нейните класове се отличават не само с високите си постижения в учебния процес, но и с уменията си да работят в екип. Те участват активно във всички училищни, общински, регионални и национални инициативи. Поддържа ефективни професионални отношения с колегите. Комуникира умело с родителите във връзка с постиженията и благополучието на учениците.

Учител на годината (от средно училище) стана Карамфилка Патинова от ПМГ „Яне Сандански“. Една от любимите учителки в своето училище е известна със своите съвременни и иновативни методи на обучение. Тя печели вниманието на журито с уменията си да развива и насърчава уменията на своите ученици и така постига задълбочени и трайни резултати. Като старши учител се отнася много сериозно към менторската си дейност по отношение на младшите учители, като им дава препоръки и ги насърчава в добрите им практики. Активно работи в методическото обединение на „Природни науки и спорт“, като се старае да наложи атмосфера на взаимно доверие и помощ, атмосфера на уважение към всеки колега и неговия принос. Непрекъснато се самообразова и се квалифицира. В методично отношение уроците на г-жа Патинова се открояват със задълбочена предварителна подготовка, емоционална наситеност, оригиналност, иновативни техники, с които мотивира учениците за постигане на високи резултати. Показва в работата си педагогическо майсторство и професионализъм. Отворена е към постоянното използване на Интернет и IT-технологии, с което позволява на учениците да се докосват по различен начин до всяко специфично знание и информация. С работата си тя изгражда у тях критично мислене, способност да се ориентират във водовъртежа от информация, да отсяват вярната от невярната и не на последно място да бъдат по предприемчиви, креативни и подготвени за реалния живот. Използваните от нея техника за активно учене в класната стая оказват съществено въздействие върху научаваното. В урочната си работа активно използва методи като учене чрез действие, учене чрез игри и учене чрез експеримент. Използването но посочените методи и техники, както и включването на интерактивно обучение и уменията й за гъвкавото им прилагане, са фундамента, който е наличен и допринесе тя да е в основата на създадената първа професионална учебна общност в училището. Уменията й за добра екипна работа допринасят за мотивиране на учителите от тази общност за активна работа по отношение на използването на проектнобазираното обучение чрез серия от интердисциплинарни уроци, които променят качеството на предлаганата образователна услуга от ПМГ „Яне Сандански“. С използването н на новаторски подходи в своята работа г-жа Патинова развива функционалната грамотност на учениците, а това разгръща техния потенциал в различни научни области.

Училище на годината в средното образование стана очаквано Природо – математическа гимназия „Яне Сандански“, която пък е първото иновативно средно училище в Югозападна България. Иновацията е свързана с развиване на функционалната грамотност на учениците. Учениците са в центъра на процеса на обучение, като учителите разработват и провеждат интердисциплинарни уроци с откриване на пресечни точки между учебните програми по природни науки, математика, хуманитарни и обществени науки, технологии. Така учениците схващат и осъзнават връзките и зависимостите в процесите, явленията и понятията. Могат спокойно да анализират, да обобщават, да работят успешно в екип.

Учителите използват проектно базираното обучение в четирите иновативни паралелки и така се превръщат в съветници и помощници на гимназистите. Педагозите си сътрудничат в професионална учебна общност и заедно задълбочават знанията им за процесите, явленията, понятията, въплъщават ги в различни социални роли – на архитекти, на журналисти, на химици, на физици, на биолози и др. Всичко това спомага за развитието на учениците по посока на креативността, екипността, отговорността, адаптивността, съобразителността. Интердисциплинарните уроци стимулират и работата в екип на самите учители по посока на обмяна на добри практики. Учениците от иновативните паралелки изготвят, представят и защитават социално значими проекти на различни теми, обобщавайки резултатите от дейностите в интердисциплинарните уроци. Процесът на осъществяване на ученическите проекти е много интересен, защото включва етапи, през които преминават учениците – четене, проучване, анализиране, извличане на информация, превеждане, общуване с хора и институции извън училището и най-накрая най-вълнуващото събитие – представянето на продуктите пред учители, родители, медии и общественост.

За своята дългогодишна дейност за издигане на образованието в Гоце Делчев приз получи учителят по информатика Ирина Горанова от ПМГ „Яне Сандански“, която дълги години създаваше не е дин и двама състезатели в различни надпревари по преподаваната от него дисциплина. С това тя издигна нивото не само на училището, но и прослави община Гоце Делчев, което съвсем логично донесе и отличието за нея.

Училище на година в категория основно училище стана Трето ОУ „Братя Миладинови“, което през 2018 получи от Министерството на образованието за иновативно училище. То бе отличено заради това, че в периода 15.09.2018 г. до 30.05.2019 г. общият брой призови места от училищни, областни, национални и международни конкурси; олимпиади са 85.

Петнадесет наградени от училището учители и други специалисти за особен принос за издигане на авторитета на училището, работа по проекти, осъществени инициативи и успехи на учениците. Двама учители, номинирани за най-високото отличие в образователната сфера – „Неофит Рилски“ през тази учебна година. Един старши учител в начален етап бе удостоен с най-високото почетно отличие „Неофит Рилски“, присъждано в образователната система на Република България. Трето основно училище „Братя Миладинови“ винаги са актуални, модерни.

За Ученик на годината (от основно училище) бе обявена Снежана Костадинова – Трето ОУ „Братя Миладинови”, която за поредна година показа, че е стриктна в изпълненията на изискванията на своите учители, постигна отличен успех, но се изявява и в други области на познанието – умее да пише емоционални стихотворения, съдържателни разкази, задълбочени есета; рисува с пясък, акварел, графит; изработва скулптури от глина; води до победи спортни отбори по баскетбол, футбол, волейбол; създава невероятни фотографии. Председателят на Ученическия съвет в нейното училище Има няколко златни, сребърни медали и призови места на Международни, национални и областни състезания в различни сфери на науката, спорта и изкуството.

За Иновативно училище на 2019 пък бе обявена ПГ по МСС „Пейо Яворов“ е една от най-бързо развиващите се професионални гимназии, като доказателствата за това са много, започвайки най-напред с успешно реализираните нови специалности и увеличения брой ученици с над 100%. Изминаващата 2018/2019 учебна година е знакова за гимназията с извоюваните множество призови места, проекти, програми, конкурси, награди, признания и сбъднати мечти, с които доказа, че се превърща в една от водещите структуроопределящи гимназии с регионално, областно и национално значение.

ПГ по МСС вече е желан партньор в редица европейски страни.

ПГ по МСС е първата професионална гимназия в България, която е избрана и включена в електронната платформа ,, Обединено електронно училище“, създадена от ЦМДТ ,,Амалипе,, наречена ,,Moodle“.

Гимназията работи и в направление ,,Селекция на застрашени породи важни за селското стопанство“ с петгодишен период, в който съвместно с БАН института по биология и имунология на размножаването, ще извършва селекция на каракачански овце.

Гимназията е пилотно училище в България със своя Училищна тренировъчна ферма ,,Агролидер“, която има свое собствено производство на биопродукти от растителен и животински произход, които реализира чрез своя онлайн платформа.

Гимназията разполага с УОС, в което освен стадо каракачански овце отглежда и кокошки носачки, пуйки, патици, токачки, яребици и кеклици.

ПГ по МСС печели първо място в Национален конкурс ,,Имам бизнес идея“, за създаването на еко ферма и здравословното хранене.

Признание за училището е и класирането в Национален конкурс ,,Моето зелено бъдеще“.

Първо място за най-активно училище в Югозападна България е за ПГ по МСС в конкурс организиран от Център ,,Амалипе“.  Училището ни е единственото регистрирано като биопроизводител.

Категорично училището може да служи като пример за образователен модел във връзка със ЗПУО и наредбата за приобщаващото образование. Доказателство за това са видими. Инж. Татяна Малакова е носител на почетната награда ,,Неофит Рилски.“

„ЗЛАТЕН ГЪЛЪБ“ 2019 НАГРАДА „ПРИЯТЕЛ НА ДЕТЕТО“ отиде при г-н Владимир Москов, Кмет на Община Гоце Делчев, която му бе връчена за активната политика водената от него местна власт в подкрепа на училища и детски градини и инициативи, насочени към децата. Той подкрепя всички добри практики в общината, свързани с работата с деца и младежи. Поощрява и подкрепя дейността на неправителствени организации, имащи отношение към сферата на детския живот. Обръща специално вниманието на децата, нуждаещи се от социалните услуги и на младите хора със специални потребности. Той лично подкрепя учебните заведения при всички техни проекти по европейски и други програми с цел подобряване на учебната и извънкласна дейност на децата и учениците. По негова инициатива общината осигурява транспорт на деца до детски градини и училища в случаите, когато няма такива в съответните населени места.

Единодушно всички гласували представители на образованието присъдиха награда „ВДЪХНОВИТЕЛ – 2019“ на Валнтин Атанасов, който от 15 години е председател на „Обществен съвет по образование в община Гоце Делчев“. През този дълъг период той е вдъховител на поколения млади хора, доброволци в Младежкото крило на организацията. Оставил в тях неизмерима следа и спомогнал за личностното израстване на всеки един. С приятелско, уважително отношение и зачитане индивидуалността на другия, Валентин Атанасов продължава да насочва децата, учениците, младите хора и възрастните. Успешно ги мотивира да бъдат идейни, отговорни, готови да вземат решения и да помагат. Като училищен психолог и психотерапевт вдъхновява към промяна, към подем и ги прави докосващите се до него по-силни, по-можещи, по-устремени, по-дейни. Своята сила той открива в това да помага на хората, което превръща в мисия и професия.

СНИМКИ – ОТ СТРАНИЦАТА НА СЪБИТИЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ