Нашият поет, краевед и драматург г-н Косаков на 80 години

На 23 октомври 2014 го­дина нашия учител, поет и краевед Александър Дими­тров Косаков навърши 80 години. Той е роден на 23 октомври 1934година в До­лна махала на Долна Син- гартия, днес град Хаджиди­мово, област Благоевград. Родителите му през целия си живот са се занимавали със земеделие.

Детството на г-н Косаков минава като това на всич­ки български селянчета по това време. В Хаджиди­мово той завършва начал­но и основно образование. Като юноша пасе домашния добитък, а вечер е с конете на паша. Завършва Неврокопската смесена гимназия „Яне Сандански“ . След това се отдава на благородната учителска професия – един избор, направен с дълбоко вътрешно убеждение.

Завършва учителски ин­ститут в град Станке Ди­митров /Дупница/ и в про­дължение на 40 години учителствува в град Хаджи­димово – като на два пъти с обществено поръчение ог­лавява училище „Гоце Дел­чев“ в с.Беслен, където по­строява ново училище и го обзавежда с всичко необхо­димо за образцово провеж­дане на училищните занима­ния и мероприятия.

Още като първокласник / първо отделение/ г-н Коса­ков обича да декламира най-много поезията на Ели­савета Багряна .На утрото при раздаването на свиде­телствата като четвърто­класник /четвърто отделе­ние/ пее в училищния хор, а като седмокласник /тогава трети клас/ играе в училищ­ния танцов състав. Катогимназист се включва и ръ­ководи театрален състав, с който всяка новогодишна ваканция пред­ставя пиеса пред населението.

Когато тръгва да отбива воен­ната служба 120 деца /ученици/ напускат класни­те стаи за да из­пратят любимия си учител в родна­та казарма, коя­то отбива в град Плевен. Тук е от­личник по бойна­та и политическа подготовка. Ком­сомолски секре­тар и член на пол­ковия комитет и на дивизионния. Развива актив­на художестве- но-творческа дей­ност – пее във полковия хор под диригентството на майор Свила- ров, свири в акордеонния състав под ръководство­то на старшина Василев, участвува и в представя­нето на романа на Димитър Димов „Тютюн“, като пред­ставя войската.Тук е награ­ден със значката „Христо Ботев“. Връща се отново в Хаджидимово и работи като учител като учител .През це­лия си живот е обществено ангажиран.Бил е комсомол­ски секретар, ръководител на дружество „Георги Кир­ков“ за разпространение на научни знания.Председател е на радиопрограмна коми­сия, дългогодишен предсе­дател на обществени начала на Общински съвет за изку­ство и култура.Председател на комисия за бит и култура.

Председател на Комитета на запасните офицери в Хаджидимово.Председател наклуба на пенсионерите и ос­новател на Общински такъв .

Завършва школа за запас­ни офицери в град Враца с отличие .Три мандата е съ­ветник в Общинския наро­ден съвет на Хаджидимово. Хоноруван сътрудник е на Българското радио и телеви­зия. Участва в много моби­лизационни сборове, за кое­то е повишаван в чин и стига до капитан от запаса.

Член е на читалището от детските си години, дари­тел на много книги, активен читател и основател на Клу­ба на творците, благодаре­ние на който в читалището се обсъждат много книги. Участвува като актьор – са­модеец в много пиеси.

В училището ръководи хор за народно пеене, с който отлично се представя на ок­ръжни прегледи на учениче­ската самодейност.За първи път организира и ръково­ди духов оркестър, с който също отлично се представя на прегледи на ученически­те духови оркестри.

Като гимназист г-н Коса- ковучаствува в литерату­рен кръжок . Поради извест­ни на всички ни причини като младеж той не издава книги. Но когато организира земляческа среща на стари­те родове на Горна и Долна Сингартия, , със съдействи­ето и финансовата помощна Борис Шалев, той издава първото си краеведско чети­во, първата книга „Хаджи­димово – минало и настояще“. От тук започва активната си издателска дей­ност. Издава дет­ските творби „Слън­ца от юг“, „Семена“ – стихотворни га­танки, „Ех, само да порасна“ – стихове за деца, „Бодили“ – басни и епиграми, „Нежност“ – интим­на лирика, краеведческите предания за светините на град Хаджидимово „150 години светско училище“, пиесата „Светинята Свети Димитър“, „Тъй жи­веем днес“, „На­дежди“, „Кръстове от златна светлина“ , „Стига злоба“, а със стихосбирката „Кръстове от злат­на светлина“ възпя­ва родния ни край. В книгите си г-н Косаков описва красо­тата и забележителностите на нашето градче, намиращо се в полите на красивата Пи­рин планина.На поетични четения в Мелник получава „ОТЛИЧИЕ“ за поезия на хайку. Изнася повече от се­демдесет рецитал-концерта с внучката си Петя в райо­на на Гоце Делчев.За тази активна творческа дейност г-н Косаков е награден със златна значка от Министер­ството на културата.Носи- тел на Златен медал от Пи­рин пее за организаторска дейност и за хуманната си , и човеколюбива дейност е носител на бронзов медал за кръводаряване.

Сътрудничи на много реги­онални и централни вестни­ци и печели награди във вестник „Читалищен вестник“.Представен е в анто­логия „Читалищни поети“ и алманах Ирин Пирин.

Животът на г-н Косаков е доказателство за един до­стойно изминат житейски път.Той е човек, който после­дователно е следвал своите мечти и затова днес е дово­лен от своя живот.Чест е за хаджидимовци, че е сред нас и все още умее да твори.

За него можем да кажем, че той е живата легенда на Хаджидимово.

През 1958 година свързва живота си със своята при­ятелка ОБЛЕНА.Отглеждат двама сина. Помагат в от­глеждането на шест внука и сега се радват на две пра- внучета.Една народна мъд­рост казва: „Щастието спохожда този, който го очаква“. Да – господин Косаков го очакваше и то го споходи. И днес много често можем да ги срещнем из квартала или до градския парк с бастунчета в ръка, но и заловени под мишница на разходка. На би­вшите си ученици са любим­ци, на възрастните приятели за раздумка. За такива като тях Мигел де Сервантес каз­ва: „У щастливите съпрузи има две души и една воля“.

БЪДЕТЕ НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, СЕМЕЙСТВО КОСАКОВИ!