Дядо Борис, загубил син и внук при взрива: В “Миджур” разглобяваха непознати мини, нормата беше по 1400 на смяна

“Моят внук Христо, който изгоря в цeха, сподели дни пред аварията, че новите мини, които докарали, били непознати за момчетата”, разказа вчера сутринта дядо Борис Каменов от монтанския кв. “Мала Кутловица”.

Разтоварили 800 000 противопехотни мини и никой не бил запознат с устройството им. Пратката била огромна, а от ръководството им давали зор да се обработят по-бързо. С другите били свикнали и всичко ставало машинално, а за тези се изисквало специален инструктаж и време за овладяване на операциите. Той твърди, че нормите били непосилни – по 1400 мини трябвало да развалят за 8 часа.

28-годишният Христо Каменов, който работел от 3 месеца, се затруднявал и оплаквал от напрежeнието. Двамата с чичо си Цветан Борисов, на 39 г., загинали за 240 лв. заплата.

“Казвах им: Махнете се от тая работа, всеки ден животът ви виси на косъм. Те не ме послушаха и ето докъде сe стигна”, плаче дядото. Преди 6 месеца починал от болест у дома и братът на Христо.

Чичото Цветан и племенникът Христо работели в една смяна, заедно отивали и се връщали с автобуса. Принудени били заради безпаричието, обяснява и вдовицата на Цветан – Ели. Условията в барутната фабрика били тежки, не им давали специално работно електростатично облекло, казват от почерненото семейство.

Цветан (вляво) и Христо (вдясно) загинаха при експлозията в цеха.

“Къщата ни опустя. Всичките ни момчета си отидоха. Колко мъка сме изпитали, докато си търсеха работа. То няма, няма работа, ама пък и за специалисти да не може да се намери?! Що за държава сме”, възмущава се майката на Цветан – Борка Благоева.

“Синът ми е с 2 висши образования, магистърска степен. Пътека направихме до властите да му се намери някаква работа.”

Първоначално бил учител в гимназията по селско стопанство в с. Георги Дамяново. После се оженил повторно, напуснал и работел известно време в завода за фитинги. Искал да започне като психолог в центъра за деца с умствени увреждания, но все не се отваряло свободно място.

Копаел на полето в ягодовите насаждения на италианска фирма, но накрая се решил да постъпи в завода за взривни материали “Миджур”. Дори се радвал, че най-после ще може да разчита на постоянни пари и пътувал всеки ден.

“Боледуваме, по цели нощи плачем. 10 000 лв. ли струва човешкият живот”, питат през сълзи близките.

Майката на Цветан се чуди как с дядо Борис – вече 80-годишни, ще гледат внуците. В последните години била слугиня в гръцки семейства. Изкарвала пари най-вече за храна и за дърва за огрев. “Живеем като в гето, макар че и там са хора. В къщата ни е мизерно, парите все не стигат”, казва тя с горчивина.

След трагедията барутната фабрика се превърна във фабрика на ужасите, казва и пенсионерката Цеца Стоянова от Горни Лом. Тя се оплаква, че селото било привлекателно с красивата природа и чистия въздух, а сега ще остане пренебрегнато от туристите. Някои жители се канели да се изселят.

Според инспекцията на труда в Монтана най-честите нарушения в завода са били неправилно складиране на леснозапалими вещества и назначаване на работници без нужната квалификация.

Предприятията за взривни вещества, боеприпаси и оръжия подлежат на ежегоден контрол, но ведомството няма правомощия да затвори такова предприятие, а само временно да го спре до отстраняване на установеното нарушение.

На 1 октомври около 17 ч избухна експлозия в завод “Миджур” в с. Горни Лом, загинаха 15 души.

Хората в Горни Лом бавно се отърсват от кошмара.

struma.bg