Светлин Танчев, водач на листата на ББЦ в Благоевград: Старите политици гледат на българите като на стока

Светлин Танчев води листата на ББЦ в Благоевград и 24-ти МИР, София. Той е роден в град Ихтиман. На 14 години заминава за САЩ по програма за обмен на ученици. Там завършва средно и висше образование. Работил е като брокер в една от най-големите банки в САЩ – „Морган Стенли“. Завръща се в България през 2004 г. Работи 4 години във финансовото министерство като младши експерт. Танчев е зам. председател на ББЦ.

– Г-н Танчев, Вие сте млад и перспективен финансист, завършил в престижен университет в САЩ, защо избрахте българското политическо блато пред кариера в чужбина?
– Аз имах кариера в чужбина, но може би защото бях прекалено млад и много лесно се случват нещата навън, реших да потърся някакво предизвикателство, авантюра, динамика в живота си, ако трябва да се изразя малко по шеговито. В 15-те години, през които съм живял в САЩ, и четирите преди това в Либия, където работеше баща ми като гурбетчия, не познавам българин, който да не е искал да се върне в България, да живее тук, да работи и тук да израснат децата му. Разбира се, това желание минава и през едно голямо „ако“. Ако има нормална съдебна система, работеща икономика и тези, които са с правилната нагласа и им се работи, да могат да намерят своето поприще. 
– Нека се върнем малко назад във Вашата биография, защото сте кандидат за народен представител от Благоевградска област, а хората тук не знаят много неща за Вас. Като например, че когато сте бил на 14 години, майка Ви е взела радикално решение да Ви изпрати в САЩ, за да Ви отдели от недобрата ви среда. Какво още бихте разказали за себе си?
– Да, наистина, на 14 години майка ми ме изпрати в САЩ, бях буйно дете, но не и проблемно. Заминах през 1991 г., а на 14-15 г. човек вече започва да има някакво съзнателно мислене за това какво се случва около него. И аз съм свидетел как стриктният ред по комунистическо време в училищата, като респект, страх от учителите, след като дойде демокрацията, изведнъж всичко започна да се разпада. Казаха, че учителите не могат да посягат на децата, получи се буквално анархия. Нямаш респект от никого. Като махнаха и казармата, редът и респектът съвсем изчезнаха сред младите хора. Свидетел съм как в образцовата гимназия в Костенец, в която аз учех, с идването на демокрацията изведнъж всичко рухна и се съсипа. Никой не изпитваше страх и респект от учителите. Започна да не ни пука от нищо. Това промени отношението на много мои съученици към ученето, започнаха да правят масови отсъствия и да вършат други съпътстващи дейности, които нямаха нищо общо с учебния процес. 
– Какви са причините младите хора да напускат масово страната?
– Абсолютно същите, каквито бяха и по мое време – търсят по-стабилна среда, по-нормално общество, образование, което ти помага да успяваш и да вървиш напред, а не те разсейва и обърква… Навън много по-лесно се случват нещата, стига да си с правилната нагласа за работа и за живот. 
– Излиза, че разумните напускат, а авантюристите като Вас се връщат?
– В моя случай така излезе. Когато бях в ГЕРБ, от средата на предния ми мандат като народен представител имах сериозни различия с тях. Докато бях в групата, не съм се изказвал и не съм изразявал мнение за това, защото там бе трудно да отстояваш позиция… 
– Кога усетихте, че се разминавате с ГЕРБ?
– Почти от първия ден, когато Дянков дръпна ръчната на икономиката. Когато всички учебници и всички базови познания по икономика ти казват, че в момент на криза ролята на държавата е да налива пари и да използва и монетарни, и фискални механизми, за да увеличава оборота и парите в икономиката, няма как уважаващ себе си икономист да приеме подобно действие. А Дянков с идването си дръпна ръчната на плащанията, задържа ДДС-то на бизнеса, намали с 10% сметката на строителите, каквото са изработили, и буквално стагнира икономиката. Та оттогава ми тръгнаха различията с ГЕРБ. Надявах се, че може би Дянков е някакъв гений и затова останалите просто не виждаме логиката му, някакъв вид финансов Айнщайн. Но след втората година на управлението на ГЕРБ вече стана ясно, че Дянков няма представа от реалната картина в България. И аз съм живял в чужбина, и като се върнах, започнах работа в Министерството на финансите, за три-четири години опознах и психологията, и начина на работа на българската администрация. Нещо, за което Дянков нямаше време да се запознае, за да разбере, че много от вижданията му няма как да сработят у нас. 
– Но управлението на ГЕРБ го окичи с ореола на спасител на финансовата стабилност на държавата?
– Не виждам за кой знае каква финансова стабилност да е допринесъл, защото Дянков реално спря икономиката. Ако трябва да направя аналогия с едно семейство, то това, което Дянков свърши, е следното: семейството да спре да плаща всички сметки, да спре да харчи, почти да не яде или да го кара само на хляб, за да отчете в края на месеца някакви спестени пари. Тук няма логика, все пак ролята на държавата не е да трупа някакви пари и да се третира като фирма или корпорация… 
– Като в поговорката: „Тъкмо научих магарето да не яде, и то взе, че умря“?
– Да, а в нашия случай – тъкмо го научих да яде асфалт, и то взе, че умря! Натам вървяха нещата, и то с много бързи темпове. 
– Кога категорично решихте да си тръгнете от ГЕРБ?
– Решението го бях взел още в средата на миналия мандат като депутат. И колкото и куриозно да ви звучи, през главата ми минаваше дори идея да се заключа в американското посолство и да искам убежище на базата на това, което знам за ГЕРБ и което се случва. Страхът беше огромен да напусна и методите, с които ГЕРБ оперират и разполагат, са доста страшни, и ние го видяхме в тези няколко години на тяхното управление. Макар че нещата се потискат и бързо се заглушават… 
– Това, което казвате, направо събужда асоциация с бившата ДС?
– Буквално за това става дума. Не крия, дори в последните няколко години направих проучване и установих, че моят телефон е бил на подслушване година и половина, а законният срок не бива да надвишава три месеца. А те са ме подслушвали, уж за да се изясни на кого е този телефон, и така са заобиколили закона. Дори имам съмнение, че съм бил и на физическо наблюдение, но не искам да навлизам в тази спирала, за да не създавам притеснения на семейството си. 
– А как ще си обясните, че след всичко, което казвате, хората са готови отново да изберат ГЕРБ?
– За съжаление ГЕРБ сега говорят много меко, развяват едни програми, говорят, че ще връщат стабилността в държавата, доверието в Европа и т.н., но те погазиха основните европейски ценности, като тази, че личното пространство е свещено и неприкосновено, че бизнесът и къщата ти са на пиедестал. ГЕРБ ги потъпкаха по най-безпардонния и безцеремонен начин, не виждам как някой може да се довери на този тип хора и да си даде парите да му ги управляват. Защото реално политиците управляват нашите пари. 
– Като заговорихте за пари, какъв е Вашият прочит на скандала с КТБ?
– Държавата превиши всякакви свои правомощия и това се вижда дори от докладите на квесторите. Докладът показва, че КТБ е била много стабилна банка и понеже имам акции на GP-Morgan, а съм работил и в голяма инвестиционна банка, си направих труда да се запозная по-обстойно с нещата. Оказва се, че КТБ е била управлявана много по-консервативно, отколкото всички останали. Затова е странно всичко, което се случи. 
– Защо главният прокурор Сотир Цацаров, вместо да разследва има ли престъпление в случилото се с КТБ, дава рецепти за финансовото стабилизиране на институцията, това не е ли парадокс?
– Този парадокс си го обяснявам като всичко останало в държавата. В България нито обществото, нито медиите имат някакви изисквания. За КТБ излизат в публичното пространство и коментират всякакви хора, без значение от професионалната им квалификация и биография. Говорят се абсолютно общи приказки, без да познават материята и без да ползват конкретни факти. Тази говорилня обърква обществото. Само сертифицирани финансови анализатори могат да коментират и да дават прогнози за банки и финанси, иначе обществото може да бъде подведено. 
Същото безхаберие наблюдаваме и в социологическите агенции. Дават всякакви проценти кой влиза и кой не в парламента, без да носят никаква отговорност. Ако това се случва по този начин в САЩ, на третите избори, когато си сгрешил прогнозата с фрапантна разлика, или ще фалираш, или няма да си намериш работа. И никой няма да го уважава този бизнес. Тук, в България, такива критерии нямаме и за съжаление това се пренася освен във финансите и социологията, и в политиката. 
– Затваря се порочният кръг?
– Да, защото не следим кой какво говори и какво обещава, и когато не го изпълни – не си получава заслуженото. А политиците умело се възползват от тази апатия. 
– Преди време казахте, че корупцията е съсипала икономиката ни?
– Да, и продължава да я разяжда. 
– Как точно действа този порочен модел и защо нито едно управление не успява да се справи с него?
– Хубав въпрос, но предполага много задълбочен и обхватен отговор. Няма да ми стигне краткото време за интервюто да го опиша. Ние сме в един затворен кръг. Това, което през двата си мандата в парламента наблюдавах, е, че политиците в България третират хората като стока. Всеки говори за едни хиляди гласове, които може да ги хвърли тук, да ги пренесе там, да ги натовари на автобус и да ги закара някъде. То е нещо, което в Америка съм виждал за глави добитък примерно. Затова и не можем да излезем от порочния кръг на корупцията, защото когато хората са реално купени и те са превърнати в някаква стока, ти на тази стока извън времето, когато са ти нужни за избори, можеш да не й обръщаш много внимание. Като дойдат избори, пак ще си купят стока, и така… Проблем е, че нямаме будно гражданско общество, което с правилните морални устои да коригира деформациите. 
– Будни граждани нямаме, но имаме ранобудни студенти?
– Ходих и при тях, като напуснах ГЕРБ, два-три месеца наблюдавах целия политически диапазон. Доста мислих дали сам нещо не мога да развия, дали някъде има будни хора с правилна ценностна система. Ходих и на събиране на ранобудните студенти, и видях един театър, в който Близнашки стоеше най-отпред и даваше думата на едни „превъзбудени“ младежи, които говорят как всички досегашни трябва да се вкарат в затвора, почти да ги избием, изобщо много страшни думи се изричаха там. А сега се оказа, че целта е била да седнат в министерските кресла едни нови хора, които по никакъв начин не се различават от статуквото досега. За съжаление оставаме в порочния кръг. Защото за един човек, когато си му ударил бизнеса, семейството или неговото здраве, единствената цел в живота му се превръща отмъщението – да ти го върне. И така ходим на избори да си отмъщаваме, а това ни връща в Средновековието. Затова и избрах каузата на ББЦ, тук видях нови хора, грамотни, такива, които работят в обществена полза, не с пари на данъкоплатците, а с частни средства или за собствена сметка. ББЦ е единствената формация дотук, която не е живяла на гърба на народа и не го е лъгала. 
– Кои са най-големите Ви страхове на тези избори?
– Че статуквото за пореден път ще надделее и в България нищо ново няма да се случи. Ако трябва да съм честен, като млад човек – ако обществото каже, че иска ГЕРБ, не бих дал съвет на младите как да продължат нататък, защото и аз самият едва ли ще остана в България. Ако народът не успее да вземе властта в ръцете си, не виждам друго бъдеще, защото ако ГЕРБ дойдат на власт, със сигурност ще се разправят с мен по най-бруталния начин, на който са способни. Имам малко дете и жена, които не бих искал да излагам на този риск и перипетии. На хора, които използват всякакви силови методи да тръшкат лекари и бизнесмени, няма да им мигне окото да го приложат и срещу който и да е български гражданин.