Николина Чакърдъкова – народната певица – „икона”

Едно малко момиченце, облечено в народна носийка, се появи пред публика и запя мощно и спокойно, като голяма певица. Нейният учи­тел Запрю Икономов я изпра­ви пред известни гости като атракция, като едно малко чудо със звънливо гласче, И тръгна това чудо да пее, та до днес.

Но всичко тръгва от гласо­витото семейство Чимурови, в което всеки пее песните на баби и прабаби, песни от седенките и съборите, от сватби и кръщенки, песни по жътва и вършитба, по гроздобер и Ко­леда, по Великден и Гергьов­ден, Лазарница и Енювден, за да не замлъкват и до днес. Бабата на Николина е пяла песента „Зайди, зайди, ясно слънце“ седнала на чардака в село Делчево и цяло село е замирало, за да я слуша.

Всичко идва от миналото, от бита на българина, от не­говата душевност и любов към красотата и се повтаря в поколенията, надарени сви­ше да предават и обогатяват това песенно богатство. За нашия Неврокопски край този някой е Николина Чакърдъкова. Неподправената народна певица, чийто глас народът оприличава на жура, т.е. на звънец, на камбана, на сла­вей или общо казано – гласа на природата.

Но Николина блести от всички страни. Костюмите й за сцената са неповторими, разнообразни и красиви, кре­щящи или тихо нашепващи за летните нощи, за любов и болка, за веселие и скърби, за бурни хора и огньове, за всичко, което носи историята.

Но само неин атрибут, спътник в песните и танци­те са шапчиците, красиво и дръзко легнали на русите й коси. Много хора от страна­та в началото на звездния й път я отъждествяваха с тези шапки, казвайки „певицата с красивите шапчици“.

Николина блести и с не­подправената си красота, със способността си да говори на своята публика искрено, мило, призивно и прочувствено, за да я накара да се слее с песните й, да затрептят сърцата на мало и голямо с радост и вълнение, да кипне кръвта им и да се разпеят и да заиграят така, както се е играло по мегданите.

Николина подтиква слуша­теля към размисъл, уважение към българското, натрупване на сила и мощност при среща с трудностите и болести.

Николина показа на всички как да се справят с житейски­те неволи, как да загърбват клюки, как да се издигнат над дребното, ненужното и да вървят напред и нагоре към изпълнение на целите в живота им. Тя го направи! Малкото момиченце днес има семейство, възпитани и ученолюбиви син и дъщеря, обичани родители, близки и приятели. Има дом за приказ, има най-важното – обичта на хората.

Колко мило и затрогващо е, когато виждаш хората от всички поколения да протягат ръце, за да я докоснат! Майки изправят до нея децата си, старци й целуват ръце, всеки иска да я докосне като „ико­на“, като нещо съвършено, като пратеник на Бога. Такава е тя – нашата гордост Николи­на Чакърдъкова! Ние с обич слушаме песните, с радост гледаме вихрените й танци, с тревога се молим да бъде здрава и силна, защото хора като нея са солта и хлябът на земята.Такива хора са нужни, за да бъдем добри и сипни, отзивчиви и вдъхновени, да вярваме в утрешния ден. За Николина може да се говори безкрайно така, както нямат начало и край изпетите от нея песни, както нямат начало и край хората, извили се в зали и по площади, на сватби, на събори, на тържества…

За Николина е важно да пее, да радва слушателите, тя е винаги вихрена и неукро­тима пред своята публика в малкото селце, пред много­бройна публика или на голе­мите площади.

Това е големият творец! Константин Кисимов декла­мираше „Опълченците на Шипка“ с еднакво въодушев­ление пред пет души войници и пред пет хиляди души на площадите. За големият творец е важно вдъхновени­ето, способността да покори слушателя, където и да се намира той.

Хвала на тебе, Николина, че разнасяш първо името на нашия роден град Гоце Делчев заедно с името на Родината. Твоите песни, танци и багри прелетяха далеч извън пределите на майка Бълга­рия. На тебе и твоя високо подготвен екип – ръководи­телите на танците, продуцент и сценаристи и всички сце­нични работници, че работят заедно с теб, за да имате този успех, който мнозина наричат триумф.

Благодарим на майката, родила такова чедо, на семейството ти, на всички, ко­ито са близо до теб! Но най- вече благодарим на тебе, скъпа Куне, че ни подари тези прекрасни и неувяхващи бъл­гарски песни и танци! Нека Бог те благослови и вървиш с песен по света до дълбоки старини!

Твоя почитателка:

Карамфила Гюрова.

Източник: Нова Места