Вяра: Роденият в благоевградското село Осеново бригаден генерал Емил Шошев: Избрах пътя на дядо си – доброволец фронтовак, участвал съм в мисии в Камбоджа и Афганистан

Получих пагоните си от армейски генерал Добри Джуров след 6-дневен преход в Стара планина

 С българомохамеданите от родния ми край никога не съм имал проблеми, заедно сме били на празниците, заедно сме решавали проблемите си

Бригаден генерал Емил Иванов ШОШЕВ е новият директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи” в Министерството на отбраната. Роден е на 3 октомври 1964 г. в благоевградското село Осеново. Завършил е ВНВУ „Васил Левски” през 1986 година и магистратура във Военната академия „Георги Раковски”.

– Генерал Шошев, какво си спомняте от своето военно обучение? Защо избрахте кариерата на военен?

– Роден съм в село Осеново, което се намира между Банско и Гоце Делчев. Дядо ми Спас Георгиев Шошев е участвал във Втората световна война като доброволец. Мои роднини са работили като горски служители. На 8-годишна възраст семейството ми се премести да живее във Велинград. Когато дойде време да продължа своето образование, подадох документи в Лесотехническия университет и ВНВУ „Васил Левски”. Бях приет и в двете, но избрах военното училище. Ако отново се наложи да избирам какво до уча и работя, отново ще избера професията на военен. Както се казва, избрах пътя на дядо си, а не на баща си. Динамиката в армията е голяма!

През 1982 г. постъпих като курсант във ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново, завърших през 1986 г. като специалист по свързочни системи и комуникации. На 30 август 1986 г. бях произведен в чин лейтенант. Аз и колегите ми получихме първите си пагони по доста интересен начин. По стара традиция с останалите курсанти от ротата – 140 човека, направихме преход в Стара планина – от военното училище, през град Дряново до връх Шипка. Шест дни в Стара планина, с всичките съпътстващи ни радости. Млади момчета на по 22-23 години направихме първия си военен поход. На връх Шипка лично тогавашният военен министър – армейски генерал Добри Джуров, ни връчи пагоните.

– Вие и останалите военни специалисти получавате и гражданска специалност за разлика от завършилите Академията на МВР.

– Наред с чисто военното обучение и образование изучавахме и инженерни науки, аз лично съм инженер по телекомуникация. Изучавал съм неща, които се преподават на студенти от МЕИ (б.а. – сега Технически университет). Това е един голям плюс за нас. А защо колегите от АМВР нямат гражданска специалност, като се дипломират и защо са девоенизирани, не мога да отговоря. Така са преценили съответните ръководители. Разбира се, времената, в които живеем, са други, изискванията за обучение на военни най-вероятно също са променени, но не толкова. И сега колегите, които идват от Националния военен университет и други военни училища, са добре подготвени и също имат гражданска специалност наред с военната.

– Израснали сте в район, който е известен с това, че там живеят и хора с различна религия. Как се разбирахте с тях като дете и като офицер от Българската армия?

– Никога не съм имал проблеми с българомохамеданите, етническите турци и останалите етноси в страната! И като дете, и като офицер от БА! Баща ми е водил горски участък във Велинград, в родния ми край се срещат българомохамедани, всички сме живеели в разбирателство, заедно сме решавали проблемите, които сме имали, заедно сме били на празници – християнски, мюсолмански, без значение какви са те!

– Започнали сте своята военна кариера по времето на армейски генерал Добри Джуров, на социализма. Но основната част от кариерата Ви на военен е преминала след промените от 1989 г. Можете ли да направите някакъв паралел „преди-сега”? Преди е имало Варшавски договор, сега е НАТО; преди противници са били Гърция и Турция, сега са наши съюзници.

– Вие очертахте основните прилики и разлики. Техниката ни тогава, а и сега е основно съветска, сега руска. Започнах службата си на радиорелейна станция в поделение в Нова Загора, което преди години бе закрито. Откакто сме членове на НАТО, приехме тяхна система за висши военни звания. Без да се ангажирам с изчерпателност по въпроса, мога да дам за пример следните висши военни звания: генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал-полковник и армейски генерал. Това бяха висшите военни звания, преди да станем членове на НАТО. Сега те са бригаден генерал, генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал. Премахнати са генерал-полковник и армейски генерал, въведено е висшето военно звание бригаден генерал, а генерал-майор, което преди 1989 година бе първото висше военно звание, сега е второ в своеобразната военна йерархия. С Указ на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев ми бе присъдено висшето военно звание бригаден генерал.

Днешният личен състав на дирекция КИС, която имам удоволствието да ръководя, е в пъти по-малък отпреди промените.

– Имате ли мисии зад граница?

– През 1992-1993 година участвах на една от първите мисии на армията ни зад граница, в Камбоджа! Тогава ни наричаха „сини каски”! Аз бях на 28 години с чин старши лейтенант на длъжност заместник-командир на свързочна рота. От България излетяхме със самолети при -15 градуса, в Камбоджа бе над 40 градуса. Наред с кадровите офицери и старшини като участници в мисията имаше и наборни войници, т.е. такива, които отбиваха редовната си военна служба. Естествено, те предварително бяха информирани къде ще отидат, всеки от тях бе тръгнал доброволно, а и подборът и обучението бяха на много високо ниво!

Години по-късно участвах в една от мисиите в Афганистан – като национален командир на контингент в Кабул;

Като специалист свързочник оценявам разликите. Сами разбирате, че начините на свръзка в Камбоджа и Афганистан бяха съвсем различни. Все пак Камбоджа бе през 1992-1993 година, а Афганистан през 2009 година. Технологиите се развиха доста през тези години, БА също се модернизира в това отношение. За други служби и формирования не се наемам да коментирам!

– Няколко думи за инцидентите с наши военни зад граница – Ирак, Афганистан…

– Съчувствам на всички, които загубиха свои близки по време на мисия. Министерството на отбраната има официална позиция относно трагичните инциденти с българските военнослужещи по време на мисии и тя е известна на обществеността.

Ние сме член на НАТО и трябва да изпълняваме поетите ангажименти, един от които е участие в мисии. Същевременно армията извлича опит и поуки от тези участия. Това са тежки мисии, но България трябва да участва в тях.

– Какво обича да прави бригаден генерал Шошев в свободното си време? Кажете няколко думи за семейството си, имате ли хоби и интереси?

– Съпругата ми е детска учителка, запознахме се във Велико Търново, където и двамата учихме – аз като курсант във военното училище, тя студентка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Имам дъщеря на 25 г., завърши УНСС.

През свободното си време спортувам – крос в парка поне 2-3 пъти в седмицата, занимания във фитнеса, когато имам възможност. Като дете съм тренирал футбол във Велинград, увличам се и по бойните изкуства.

Снимки:

1  „Синята каска“ Емил Шошев в Камбоджа

2 Бригаден генерал Емил Шошев (в средата със синята барета, като старши лейтенант) заедно с ръководители от Камбоджа

3 С бойни хеликоптери на ООН

4  Ротата в Камбоджа по време на сутрешната проверка

5 Малки камбоджанчета на снимка за спомен с българския рейнджър