Вяра: Мая Нешкова: Жена шофьор едва не уби детето ми, което толкова дълго чаках, къщата ни е пълна с животни, но Кирил търпи, дори да му е неприятно

„България“ е заглавието на най-новата песен в репертоара на певицата Мая Нешкова. Тя отново е авторска композиция на съпруга й Кирил Икономов, негов е и аранжиментът. Двамата са семейство от над 35 години. Имат две момичета близначки – Весела и Йоанна. Те са първите известни ин витро близнаци, чакани цели 18 години. Нешкова и Икономов създават хитове като „Конче вихрогонче“, „Щастие с пари не се купува“, „Честит рожден ден“, „Обичам те“. Популярността на Мая Нешкова през 80-те години на миналия век дотолкова нараства, че тя става единствената звезда на българската естрада, която прави концертите си на стадиони. През 1995 г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки. През последните години двамата със съпруга й непрекъснато организират турнета из страната. След завършването си се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител Кирил Икономов. В началото на 80-те популярността на оркестър „Благоевград“ и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като „Конче вихрогонче“ и „Слънчева обич“, в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Като солистка на оркестър „Благоевград“ Мая Нешкова работи в Западна Европа и осъществява концертни турнета в Русия и Сърбия. През 1987 г. печели голямата награда на международния фестивал в Улан Батор, Монголия. През 1986 г. БНТ излъчва филм („Слънчева обич“) от концерта на оркестър „Благоевград“ в Сандански.

–        Г-жо Нешкова, какво Ви провокира заедно със съпруга Ви – композитора Кирил Икономов, да създадете песента „България“?

–        В нея съм вложила всичко онова, което усещам като човек. Отдавна мечтаех да изпея песен за България. Искам да кажа на всички хора, че не можем да живеем безотговорно. Всички виждаме, че за съжаление ни се случват само лоши неща – нацията ни върви надолу, хората живеят бедно. Не може да се живее по този начин и всеки един човек трябва да е отговорен за абсолютно всичко, което представлява, мисли и смята, че трябва да е България. Тя няма да стане друга освен такава, каквато сме ние самите. Моето верую е, че аз съм това, което създавам – деца, къща, песни. Домакинството и градината са моя рожба, работата е моя рожба. Ако човек уважава себе си, ако уважава всичко, което прави, нещата ще се получат. Не може да не се самоуважаваме, да сме стихийни, да живеем само политически. В крайна сметка хората, които са във властта, не застават за себе си, а трябва да се грижат за тази държава и всеки да си върши работата. България – това съм аз и моята отговорност за това, което правя, за това, което мисля и това, което чувствам.

–        Политиката изкушава ли Ви?

–        Не. През годините са ми предлагали много пъти. Това не е моето поприще. Имам съвсем друга мисия в живота. Аз мога да вълнувам и да карам хората да се замислят чрез това, което изпявам. Аз живея в тази държава, децата ми растат в нея. Понасям всичките негативи и позитиви. Аз съм фин и чувствителен човек и не мога да издържа на такива битки. За тях трябват мъже с топки, истински българи. Това са големи и силни битки. Ако нашите политици трябва само да тичат и да питат другите държави какво да правим, защо съществуваме тогава?! Да си вкараме някоя чужди политици да ни управляват и да се знае, че това е положението. Искам този, който ни управлява, да знае, че отговаря за този народ. Милея и жадувам да дойдат хора, които си разбират от работата и да си я вършат, като изпълняват законите.

–        Вече толкова десетилетия сте заедно и в живота, и на сцената с Вашия съпруг – композитора Кирил Икономов. Какво ви крепи и имали ли сте трудни моменти заедно?

–        Той е същият родолюбец като мен. Приличаме си в много неща и може би това ни помага в ежедневието, в дългогодишния ни брак и творчество. Ние непрекъснато се зареждаме взаимно и се подкрепяме един друг. Идеите вървят и нещата ни се получават. Естествено, че в живота човек има трудности, редуват се черно и бяло. Дано бялото е повече. Имам доста стопкадри в живота си, но така е трябвало… Нямам обяснение. Любов, търпение, компромис, уважение – това ни крепи. Къщата ми е пълна с животни, но той ме търпи, въпреки че усещам, че не му е приятно (смее се). В момента имам бебета котета, които трябва да подаря, защото ни предстоят пътувания и трябва да се погрижа за тях.

–        Ревнувате ли съпруга си, че композира за други изпълнители?

–        Той, когато пише, пише специално за мен. Когато пише за друг, пише за друг и песента си носи характера на другия човек. Аз примерно не мога да изпея песен, която е написана за друг човек. Тя не е моята песен. Кирил влага индивидуалността на изпълнителя, който ще я изпълнява. Може би моите песни са толкова успешни, защото той е извадил най-интимните неща от мен.

–        Има ли ревност сред музикантите?

–        Повечето колеги по принцип са широко скроени. Иначе да, ревност има и това се дължи на факта, че пазарът е малък и объркан. Хората се чувстват незащитени индивидуално в това, което правят. Освен това радиата пускат чужда музика и не се интересуват, че ние живеем в България и трябва да слушаме българска музика. Не трябва да сме някакви бледи копия на някой си и на някаква си друга музика. ОК, като течение да, но намери себе си вътре. Тези неща биха могли да създадат ревност, завист и непочтеност във взаимоотношенията. Аз съм кротък човек, обичам колегите си, радвам се на успехите им, следя кой как се развива. Покрай битките на съпруга ми около авторското право може би някои са ни сложили в графата „врагове“, но това си е техен проблем. Ние ще правим това, което мислим и чувстваме. Не го правим за себе си, правим го за всички, защото хората не си знаят правата и някой използва това и се облагодетелства.

– Как се отнасяте към определението „прима“? Вие чувствате ли се прима?

– Все още не се чувствам така, защото имах доста стопкадри в кариерата и в живота си. Имах премеждия, с които трябваше да се преборя. Това наложи да не съм 100 процента отдадена на работата си, въпреки че в момента нещата се промениха. За мен в България има само една прима и това е Лили Иванова. Този човек заслужава да бъде издигнат в култ не само заради това, което прави, а и заради това, че тя може да даде надежда на всеки един човек в тази държава. Тя е един абсолютен пример, едно светило, свещичка, която можеш да носиш пред себе си и да я следваш. Ако всеки човек, когато му е трудно и не се чувства добре или се чувства отчаян, депресиран или пък че го налягат годините, само да погледне за секунда към нея и да си каже: „Чакай, стоп и аз мога, щом тя може, значи и аз мога.“ Тя е един стълб на нацията ни и ние трябва да я пазим, защото около такива хора като нея народът може да се обедини. Аз вървя по този път. Нека съм жива и здрава да пея нови песни, които да стигат до хората, до сърцата им. Радвам се, че въпреки че няколко години не бях активна, хората все още ме обичат и ме очакват. Благодарна съм, че съм запазила нишата в сърцата им.

– Как са дъщерите Ви?

– Те са 18-годишни. Тази година ще им е последна в музикалното училище. Имам прекрасни деца. Те пътуват с мен. Едната ми дъщеря се е отдала на пеенето. В никакъв случай не искам да звучи, че я лансирам. Просто искам да й покажа какво е сцената и сама да реши дали наистина иска това, защото музиката, пеенето, сцената искат пълно отдаване. Ако искаш да си успешен, трябва да си 1000 процента сигурен, че искаш това. И двете пеят прекрасно. Другата ми дъщеря за съжаление претърпя тежък инцидент миналата година, който й пречи да е активна в това, което иска. Все още й предстоят операции. Много съм щастлива, защото съм мечтала за времето всички да сме заедно, а не единият да е останал вкъщи и аз да се тревожа. Съвсем друго е усещането, когато всички заедно сме на сцената.

– Какво се случи с дъщеря Ви?

– Една жена я удари и я остави на пътя. Слава на Бога това бе малкият дявол. В онзи момент обаче държавата се задейства веднага. Има елементи на държавата, които действат безотказно и получаваш някаква надежда. Има елементи, които са толкова разрушителни, че се отчайваш. Когато се случи инцидентът с дъщеря ми, за един час хванаха тази шофьорка от София и я бяха уловили във Враца. Тогава се чувствах защитена, макар че толкова много страдах. Страхувах се да не изгубя детето си, което толкова години чаках да се появи. А иначе ми е мъчно, че българинът не се чувства защитен в собствената си държава. Това е най-страшното. Ако мога да кажа думите „национализъм“, „патриотизъм“, които в последно време не знам кой плаща, за да са мръсни думи – всичко това се обединява не в тези шаблонни надъхани и напомпани думи, а в това, че българинът не се чувства защитен в собствената си държава. Не се чувстваш у дома си. Искам да видя, че на мястото на управника, на когото ние сме се доверили, искам да видя горд човек, който уважава първо себе си, който държи, колкото и да сме малки, да защитава националните интереси. Покажеш ли достойнство, хората ще те уважават, а не да питаш другите държави „Какво да правя“. Ами като не знаеш какво да правиш, какво търсиш там? Народът иска да се чувства добре у дома си. Не ревнувам, че всички световни звезди идват в България. Но не може нашата сцена да е само тяхна. Културните дейци на България правим нещо само със собствената си воля, с нищо друго. Не искаме да ни падат кюлчета от небето, искаме да имаме уважението и разбирането. Ако има наистина институции като Министерството на културата, то нека да работи в тази насока. Не искаме някой да ни свърши работата или да ни плати заплата. Имаме прекрасни хора, но имаме отвратителна държава.