Данислав Кехайов: Ансамбъл „Пирин“ винаги трябва да бъде магия, а не просто ансамбъл!

–          Последната обща репетиция на ансамбъл „Пирин“ приключи, излизате в лятна ваканция?

–          Да, така е. Не е голяма ваканцията защо все пак предстоят доста неща за ансамбъл „Пирин“, още повече, че това е юбилейна година – 60 години от създаването на ансамбъла. Все пак на артистите им се полага малко почивка, за да може с нови сили да продължат нататък.

–          От месец март сте тук в Благоевград?

–          Да, аз съм от скоро.

–          Как се чувствате?

–          Винаги съм харесвал Благоевград, а особено ансамбъл „Пирин“, може да е изненада за много, които не ме познават, тъй като макар и да не съм от този регион, аз като че ли цял живот съм живял с изкуството на ансамбъл „Пирин“ още от дете и смея да твърдя, че зная 99% от репертоара на ансамбъла. Още преди да започна професионално да се занимавам с музика аз харесвах изкуството на ансамбъл „Пирин“, следях всички изпълнения по радио, по телевизия, това което беше издавано преди години на грамофонни плочи, аудио касети, след това на компакт дискове. С много от колегите се познавам и от преди това, имало е и период когато съм бил гост-солист на ансамбъла и съм участвал в концерти из България. Така че за мен не е новост, новост е това, че така се извъртяха нещата в живота, че един ден аз го оглавих, което за мен първо е голяма чест, радост, но и страшно голяма отговорност да застана на чело на една такава голяма институция каквато е ансамбъл „Пирин“.

–          Сигурно имате конкретна визия за развитието на ансамбъла – основните акценти?

–          Естествено след като съм приел ръководството на един такъв голям ансамбъл, не само като отношение на артистичен, естетически състав, а имайки предвид като име ансамбъла, като популярност, като репертоар, като известност. Аз много пъти така съм казвал и на мои колеги и приятели, че ансамбъл „Пирин“ не е просто ансамбъл, той е явление в историята и развитието на фолклорните състави в България. Още повече както всички знаем това се дължи основно на дългогодишния му ръководител Кирил Стефанов, който още преди 25-30 години е мислил години напред, каква да бъде визията на ансамбъла и по какъв начин да поднася фолклорния материал, който той и колегите събират. Този автентичен материал така да бъде преработен и поднесен по атрактивен начин на сцената, като в същото време хем да е близко до автентичността – до народа, хем да има художествено стойност, т.е. вече тоя бит, тези обичаи, това което той пресъздава да ги превръща в музикално, певческо, танцово изкуство – там е магията, за това и ансамбъл „Пирин“ е магия и аз се стремя да поддържам тази линия и от нея да надграждам нагоре. Т.е. ансамбъл „Пирин“ винаги да бъде магия, а не просто ансамбъл. Много пъти съм казвал, аз уважавам всички колеги от всички ансамбли, първо защото всеки регион има своя типичен фолклор, има своята красота, има своите слава Богу добри изпълнители и творци и много професионални ансамбли в България, които именно това им е тяхната мисия, както и на ансамбъл „Пирин“. Всеки такъв ансамбъл в основата си да събира, да съхранява, до опазва фолклора на своя регион, но и в същото време с помощта и на техниката и на най-различни режисьорски решения, хореографски, композиторски, този материал така да бъде поднесен, че да грабва публиката и на истина от малки до големи когато гледат изкуството на един ансамбъл, да се гордеят, че са българи и да се радват на това изкуство. Остава вече основната цел, основната задача, че опазвайки бита по принцип на България, нашия бит, опазвайки всичко, което е създал нашия народ, всички тези ценности, опазвайки всички наши традиции български, само така ще успеем да се съхраним като нация и да пребъдем във времето – това е доказано многократно, в нашата голяма история, с древна култура и смятам, че ансамбъл „Пирин“ към това трябва и да се стреми.

–          Взимате ли нещата в свои ръце, в смисъл като автор на постановките?

–          Аз не съм автор на постановките. Аз добре знам своето място, в ансамбъла и тук аз съм дошъл като техен директор, като главен художествен ръководител, като основната ми задача е да поставям творчески и организационни задачи на отделните състави, на отделните колеги, както и на колеги отвън и на композитори и хореографи и диригенти, за да се твори. Тъй като аз съм от скоро, сега в момента приоритет ми е да възстановя голяма част от позабравените произведения на ансамбъла, защото те са уникални, както е уникален и самия ансамбъл, защото сега те са ни най-много нужни, тъй като по повод 60 годишния юбилей, те ще намерят своето място на голямата сцена и се надявам да продължат да е се играят и изпълняват, не само по повод на 60 годишния юбилей – защото това са все неща „абе лошо на Пирин няма“. Всичко, което е правено от най-елементарната песничка до най-голямата постановка – всичко е красиво, атрактивно и искам това да се припомни, защото искам да кажа старата мъдрост, „че няма нищо по-ново от добре забравеното старо“. Аз работя с много млади колеги – разбира се талантливи, но много от тях се самозабравят и почват да си мислят, че с тях започва народната музика и с тях ще свърши, а то не е така и не поглеждат назад към старите образци, мъчат се да правят нещо ново, това беше по повод нова българска музика, че нито е ново, нито е българско. За да е се стига до там отправям апел към по-младите изпълнители и творци вглеждайте се в по-старите шедьоври, в по-старите произведения – учете се от по-старите и надграждайте над тях.

–          Да поговорим и за някои лични неща за Вас, Вие се казвате Данислав Кехайов. Когато дойдохте тук много от журналистите Ви бъркаха и Ви наричаха Денислав.

–          Не само тук в Благоевград, но и в националните медии и по вестници и по списания и по телевизия, даже мои колеги, които добре знаят, че се казвам Данислав, на приятелски се обръщат към мен с Дени.

–          Такава е вашата професия 10 години работиш за името, после името работи за теб, нали така?

–          Аз започнах от дете като певец. Така се случиха нещата, че още от първият ми ден на професионална изява аз започнах да работя с най-големите имена, просто няма по-големи имена в България от тях. Като пример мога да дам певци като Янка Рупкина, Вълкана Стоянова, бай Георги Чилингиров и мн. други – не искам да ги изброявам защото са много. Първият, който ме беше открил когато бях ученик в 4 клас е тамбурист, Бог да го прости, той почина учител по тамбура по това време в музикалното училище в Котел – бай Руско Стефанов и тъй като на мен родата ми е от егейска Македония на половина от бащина линия, когато се запознахме аз бях в четвърти клас и аз освен стари македонски песни не знаех нищо друго. Той като ме чу каза „ти ще станеш голям певец“ и започнахме да учим много песни от репертоара на ансамбъл „Пирин“, самия той обожаваше ансамбъл „Пирин“ и изкуството, което прави и си спомням с тамбурата, той ми свири аз пея. Тогава наскоро беше излязла и книжката на Димитър Янев, така че почти всички песни от тая книжка бяхме научили за много кратко време. Така започнах, след това вече ходейки в селото на майка ми в старозагорския край започнах да уча и тракийски песни и в един момент станах тракийски певец, но никога не съм спирал да пея хубавите стари македонски песни, включително и песните на ансамбъл „Пирин“. В един момент когато станах солист на оркестър за народна музика при българското национално радио Коста Колев тогавашния диригент и голям композитор, той ме викаше в тях и на едно малко акордеонче там където трябваше да пея обработки с хора и оркестъра – сегашната Мистерия на българските гласове тогава бяхме ансамбъл за народни песни към комитета за телевизия и радио той с едно малко акордеонче ми свиреше партията, която трябваше да пея и така учех, защото не съм учил в музикално училище, аз съм завършил немска езикова гимназия и един ден той ми каза „Слушай голям певец си не трябва да се оставяш, отивай да се ограмотяваш“. Тогава попаднах в Пловдив, последователно завърших педагогика в Пловдивския университет, после музикална педагогика в Академията в град Пловдив, изкарах две магистратури по вокално изпълнителско изкуство и магистър по народно пеене, след това изкарах още една магистратура по арт-мениджмънт, защото същевременно с това освен като певец започнах да работя организатор, музикален редактор, директор на фолклорен ансамбъл „Слънчев бряг“ и на школа по изкуствата при община Несебър. Специализирах музикална и театрална драматургия – въобще многостранно в тази област на фолклора. Ето дойде ред, че това което съм учил непрекъснато наред с певческата ми кариера, започнах да ръководя състави, организации в областта на фолклора, ръководя и една голяма международна организация за опазване на славянския фолклор – „Славянски път“. Също така много се радвам, че бях поканен от колегите и в последствие станах член на Управителния съвет, сега съм председател на управителния съвет и общо взето кариерата ми е такава из България, много турнета в чужбина. От петте континента не съм ходил само в Австралия, макар че съм имал ученичка от Австралия, която е помощник диригент на един хор в Сидни, който изпълнява български хорови народни песни с което се радвам, че и там имаме контакти – харесват фолклорното изкуство на България и така в един момент попаднах в Благоевград като ръководител на ансамбъл „Пирин“.

Вестник „Топ ПРЕСА“