Вяра: Професорският син Ивайло Мутафчиев: Ванга ме викаше при себе си в Петрич, но никога не отидох, преди да замина да уча хотелиерство в Холандия, работих в разложкото село Елешница

Людмила Живкова умря заради тайната мисия с пророчицата в Странджа 

Ивайло Мутафчиев е син на професор Кръстю Мутафчиев. Бащата на Ивайло е сред най-приближените хора на Людмила Живкова. Кръстю Мутафчиев е шеф на отдел „Културно наследство“ в Комитета по култура, оглавяван от Живкова в края на 70-те и началото на 80-те години. Ивайло Мутафчиев от години живее в холандският град Хага. Пред „България днес“ той разказва своите спомени за баща си и археологическата мисия в Странджа, в която Кръстю Мутафчиев участва заедно с пророчицата Ванга и Людмила Живкова.

–         Г-н Мутафчиев, вашият баща е бил сред най-близките хора на Людмила Живкова, как прие новината за мистериозната й смърт?

–          Когато баща ми разбра, че Люмила е починала, бях на селскостопанска бригата в село Негован. Бях десетокласник в гимназията. Татко дойде да ме вземе с кола, за да отидем заедно на погребението. Баща ми знаеше, че Людмила не се чувства добре още след нейното посещение в Мексико през 1980 г. Въпреки това беше много изненадан от внезапната й смърт. След кончината на Живкова баща ми беше много притеснен. Тя беше прекият му началник за експедицията в Странджа. Преди това баща ми работеше дълги години в Министерството на външните работи. Там негов шеф беше Петър Младенов.

–          Людмила Живкова лично ли е настоявала за преместването на Кръстю Мутафчиев в нейното ведомство?

–          Живкова много трудно убедила Младенов, че баща ми трябва да поеме отдел „Културно наследство“ в оглавявания от нея Комитет по култура. Младенов искаше да го задържи в своето министерство. Освен това за Живкова не е било никак лесно да издейства от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов мисията в Странджа да бъде секретна. Спомням си, че след смъртта на Людмила Живкова баща ми за последен път ходи на Рупите при Ванга.

–          Какво му е казала Ванга тогава?

–          Баща ми избягваше да говори на тази тема с когото и да било. При Ванга първо го заведе Светлин Русев. Пророчицата беше казала на Русев, че иска да види татко. След това баща ми започна да посещава Ванга с него или с Красимира, племенницата на ясновидката от Петрич. Накрая започна да ходи сам, но не казваше какво са си говорили. Ванга и мен ме викаше при себе си. Това стана, когато баща ми вече беше в затвора. Знаех, че тя ме чака, но никога не отидох при нея.

Людмила Живкова

– Допускаше ли баща ви, че може да има връзка между смъртта на Живкова и мисията в Странджа?

– Баща ми се съмняваше, че може да има нещо общо между смъртта на Живкова и нейната обща мисия с Ванга в Странджа. В един момент той спря да говори за Живкова извън контекста, свързан със съвместната им работа в отдел „Културно наследство“.

– Ходили ли сте на мястото, където баща ви е правил разкопките в мисията на Людмила Живкова и Ванга?

– Татко не ме допусна да ида до обекта им, защото бе с гриф „Строго секретно“.

– Кръстю Мутафчиев плаща огромна цена за мисията в Странджа. Осъден е на дълги години затвор, но какви точно са били обвиненията срещу него?

– Разкопките в Странджа бяха спрени скоро след смъртта на Живкова през лятото на 1981. През септември баща ми беше подведен под отговорност за присвояване в особено големи размери на средства от отдел „Културно наследство“. Съдиха го заедно с Живко Попов и покойния вече касиер на службата Кирил Башлиев. На отдела не е била правена ревизия на средствата, разходите и придобивките от създаването му през 1978 г. Въпреки всичко факт е, че много безценни предмети на изкуството, придобити от отдел „Културно наследство“, и до ден днешен красят стените на Музея за чуждестранно изкуство в София…

– Как се развиха нещата, след като баща ви беше задържан през 1981 г.?

– Седем месеца беше следствен в Главно следствено управление на „Развигор“. Тримата обвиняеми бяха осъдени от висш военен съд при закрити врата, въпреки че само Живко Попов е имал чин от службите. Баща ми и Башлиев са били просто запасняци в Българската народна армия. Татко беше осъден и на пълна конфискация на имуществото и 15 години затвор. Излежа седем години от присъдата си в Пазарджишкия затвор за рецидивисти. Първоначално е бил под строг режим, но с право на работа. Заместникът на Живкова в Комитета за култура Емил Александров също бе съден, но отделно от останалите. Така враговете на Живкова и нейната политика си разчистиха сметките след нейната смърт. Враговете на Людмила вкараха баща ми в затвора.

– Какво се случи след излизането на Кръстю Мутафчиев от затвора?

– Баща ми излезе от затвора през 1988 г. много огорчен и избягваше да говори за Людмила. Може би по навик от времето, когато беше следствен. Той отказа да бъде обявен за репресиран от комунистическата власт след падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Категорично не желаеше да влиза в политиката, въпреки че получи много покани. Едва го накарах да си извади необходимите документи за пенсия.

– До края на живота си баща ви е бил убеден, че в Странджа се крие ключът към тайна, която може да промени съдбата на човечеството. Остана ли нещо, което не успя да опише в книгите си?

– Баща ми се отдаде на страстта си да пише за гробницата на египетската богиня Бастет в Странджа през 90-те години. По темата издаде две трилогии. Както и два тома на книгата „Праотците“. Успя да направи това до 2003 г., когато разсейките на рака пропиха организма му. Вече почти не можеше да работи. Когато му поставиха страшната диагноза, беше твърде късно за лечение. Преди да почине вкъщи на 25 февруари 2004 г., бе успял да напише само 17 страници трети том на „Праотците“. Заради малкия обем е безсмислено последният му труд да бъде издаван. Освен може би в някое специализирано издание.

– Живеете в Холандия, какво ви изпрати далеч от родината?

– Разделих се с майката на единствената ми дъщеря след 10 години брак. Сега моето дете, което много обичам, учи в Художествената гимназия. След смъртта на баща ми една година живях и работих в Елещница, пиринско село край Разлог. После пак се върнах в София. Но вече нищо освен дъщеря ми не ме задържаше в този град. Затова с удоволствие се завърнах да работя в холандския град Хага през 2009 г. Там учих хотелиерство през 1992-1994 г.

– Какво мислите за ситуацията у нас?

– В Хага миналата година направихме протест за оставка на правителството на Орешарски пред посолството ни. Но полза никаква. Обичам България, но не мога да търпя всичките ни крадливи и некадърни управляващи. Все не можем да случим на честни хора в политиката. През 1990 г. бях в Града на истината и оттогава все повече се отвращавам от политиците. Занимавах се с музика, но и там положението е трагично. Със Стоян Захариев през 1993 г. направихме хита Аngelica. Аз написах оригиналния текст на английски. След това чалгата заля България необратимо. Това почти унищожи рок групите от началото на 90-те, с които работех дотогава. Така повечето музиканти се разбягаха по чужбина. Сега на почит още са „Планета“ и „Пайнер“.

– Бихте ли се върнали да живеете в България?

– За съжаление самият аз станах онкоболен през 2012 г. През миналата година след курс полирадиация ме оперираха с лазерна хирургия за последен път. Доскоро бях на химиотерапия. Добре че здравната ми застраховка в Холандия пое повечето от лечението. Попаднах на добра болница с отлични специалисти в Хага. Нещо, което можеше и да не ми се случи в София без доста повече средства. Затова окончателното ми завръщане в България зависи от лечението ми тук. Уви, преди 11 години за баща ми вече беше късно.