Ген. Кирил Войнов: Държавните институции най-накрая трябва да поемат отговорност и да ръководят силите и средствата

Ген. Кирил Войнов

Ген. Кирил Войнов, бивш директор на бившата Национална противопожарна служба в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Ген. Войнов, как оценявате взетите мерки на институциите във връзка с наводненията от последните месеци? И по-конкретно това в Мизия?
Ген. Кирил Войнов: Кои институции визирате, защото аз не видях институции. Видях структурни звена, които си вършиха работата. Шефовете на тези институции бяха пред обективите на журналистите. Вместо да се създаде орган, който да ръководи цялата кризисна ситуация, аз не видях кой е ръководителят на щаба. Говори се за кризисен щаб – къде е мястото му? От къде ръководеше? Директорът на областната дирекция отиде на язовирната стена, за да заснеме как изтича водата през пропусквателя. Областният управител обясняваше как са се скъсали дигите на язовира. Депутати казваха: „Дайте да взривяваме дигите”. Хаосът беше пълен. За кой ли път? Смятам, че държавните институции най-накрая трябва да си поемат отговорността и да ръководят силите и средствата. В момента стана едно струпване, всеки вършеше нещо, но накрая кой ще понесе отговорността и кой ще каже какво се случи в Мизия? Има ли някой, който да каже какво реално се случи и каква е причината. Не може три дни да се мълчи. Важно е и какви са системите за оповестяване. Има ли такива? Това е град, а не малко село. След като е град, има системи за оповестяване. Какво значи разнасяне на бележки? Това е бягане от отговорност. Едни разнасяха бележки и както гледах по една от телевизиите, главният инспектор ще дава интервюта. Това е несериозно. Тук става въпрос за град, за голяма част от територията на област, която е наводнена. В следващия момент изкарахте този човечец да се гърчи пред телевизията. Политиците идват и си отиват, но институциите остават и трябва да работят. Стана за пореден път прехвърляне на топката между институциите, виновни няма, проблеми има. Сега гласувахме 50 млн. лв. Къде ще отидат тези пари? Защо не попитате в Перник какво става? Има ли още фургони? Защо досега не е изплатено обезщетение на хората, които са пострадали в кв. „Аспарухово“? Много въпроси. Тинята ще отмине, болката на хората ще остане. Кучето лае, керванът си върви – това е реалната обстановка. Защо не се види по поречията на големите реки опасните зони, които биха могли евентуално да бъдат заляти? Разчетите се правят на стогодишна вълна. Това е ли е стогодишната вълна? Направени ли са разчетите на заливните зони на територията на гр. Мизия? Готви ли се населението за евакуация? Как трябва да се осъществи евакуацията, защото знаете много добре, че бай Иван няма да си остави пуйката и кокошката и като си напусне дома някой трябва да поеме гаранция, че нищо няма да се случи – няма да има набези и мародери. Следващият основен момент е кога най-накрая държавата ще започне да провежда разумна застрахователна политика. Защо това не се прави? Какво трябва да стане? Град ни би в София, изпочупи прозорците на хората, толкова наводнения, катастрофи, унищожена земеделска земя и накрая държавата се спасява от хората. Пак ще започнем да събираме средства. Това ли е държавата? Къде са военно полевите лагери – да се разгърнат палатки, да се създаде медицински пункт за обслужване на хората, те живеят в една критична ситуация. Някой грижи ли се за тяхното здраве? Всеки се надпреварва, сякаш нищо не е станало, проблеми няма, язовирите си стоят. Какво на практика се получи – това, което директора на областната дирекция го снима. Всеки си свърши работата по веригата. Понякога сме безсилни пред такива катаклизми, но дайте да видим какво може да се направи, защото можеше да стане нещо по-страшно. От къде е безотговорната контролируема сеч? За мен е контролируема сеч, след като се извършва незаконно. Защо се обезлесяват? Има ли планове за тези сечища? Къде са специалистите? Какво ще стане? И пак имаме неизчистени дерета. Толкова години съм извън системата, а ние повтаряме едно и също. За съжаление, започнахме да плащаме с човешки жертви. Крайно време е тези институции, които не са зависими от влиянията на политическата система и на правителството, те остават. Правителствата идват и си отиват, но тези институции и чиновници остават и да запретнат ръкави, да си изпълняват задълженият. Като не могат ще дойдат други, които могат. Но хората искат тази услуга, защото ние всички сме данъкоплатци на тази система и организация за действие, всички плащаме. Получаваме ли адекватна качествена помощ? Не я получаваме. Това мога да ви кажа. Пак се задават въпроси през медиите, но на тези въпроси като има изграден щаб, който наистина работи, в него като има представители на дирекции, на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, областна управа, кметство, всички по веригата ще могат да си отговорят и да знаят какво да правят. Идват хеликоптерите, те са поискани от областния управител. Преди години, когато падна хеликоптерът в горе на Рила, разбра ли се кой го е поискал? Бягаха всички като дявол от тамян. Единна структура – трябва да има ръководител, който да знаете и да поеме отговорността, ръководството на всички структурни звена, които са изпратени да помагат там на хората. Тогава всичко ще бъде решено. Тогава всички журналисти няма да ме интервюират и мен, а вие ще пиете вода от извора, т.е. ще бъде изграден пресцентър, който да информира медиите и да се отговаря своевременно и навременно на всички въпроси, които се задават от хората. Напрежението ще падне, защото има хора, които са в чужбина, но техните роднини, близки, къщи са тук. Въпросите се задават в медийното пространство, но тези хора какъв отговор получиха? Това е трагедията, която аз съм преживял навремето във Видин. Ние не си даваме сметка каква вреда нанасяме на хората, притеснения и нерви. Затова е крайно време държавните институции, държавата да си заема своето място – да си върнем държавата там, където и е мястото с нейния инструментариум и да се помага на хората. 
Фокус: Ген. Войнов, Вие казахте, че трябва да се създаде щаб, но той да се обособи като отделна институция или част от друга?
Ген. Кирил Войнов: Щабът се сформира на базата на всички министерства, ведомства, организации, местна власт. Оценява се обстановката и се казва: „Да, МВР дайте ми толкова полицаи, Министерството на отбраната: „Дайте ми два кугъра”. В момента всеки праща, разбирате ли? Спасители от еди-кой си модул на Министерство на отбраната. Бога ми! Те къде се явяват? Всеки сам действа, разбирате ли? Министърът на отбраната става и казва: „Аз съм пратил модули, два пакета, още два модула”. Всеки излиза и върши нещо. И накрая казваме: „Да, има съмнения за толкова хора в неизвестност”. Добре, преценявайте ги тези неща. Крайно време е да се научим, ние не откриваме топлата вода. Такива неща сме имали. Кой готви системата за оповестяване? Защо не попитате главен комисар Николов колко пари се изразходват на година за поддръжка на системите за оповестяване? Колко пари се дават? Всички сме данъкоплатци. Има ли такава система? Това е град, ако е село, разбирам, но това е град Мизия. Ако има, как се използва в такива случаи в такава мирна обстановка. Всеки трябва да си върши работата, затова трябва да има държавни институции, които са създадени и чиновници, които получават пари за тази работа. Структури, иначе хората по отделно прекрасно си вършат работата, защото всеки си знае задълженията. Но кой координира, кой организира? Това е големият проблем. Това е една политика, която се води близо десет години – на примиренчество, послушание и т.н. 
Цветелина ЦЕКОВСКА/www.focus-news.net

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене