Connect with us

Интервюта

Доц. д-р Милен Михов: Биографията на Гоце Делчев повтаря биографията на Левски

Published

on

Източник: интернет страница на Македонския научен институт

Биографията на Гоце Делчев е като че ли повторение на биографията на Левски

Интервю на Костадин Филипов

Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, 2020, бр. 4.

За връзката между политиката и науката, за Великотърновската историческа школа и нейното място в съвременната историография, за ролята на цариградските българи в извоюването на църковната ни независимост и за това, може ли романтизмът да помага за изграждането на вярна политика към Северна Македония, с народния представител доц. д-р Милен Михов разговаря Костадин Филипов

Доц. д-р Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. Завършва специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1987 г. и от 1988 г. работи като преподавател по българска история в Историческия факултет. От 2007 г. заема поста помощник-ректор на Университета, а през месец юни 2011 г. е избран за ръководител на катедра по „Нова и най-нова история на България“. През 1994 г. постъпва във ВМРО и последователно е избран за председател на Общинската организация, Областния комитет, член на Националния изпълнителен комитет и заместник-председател на партията. Избиран е за съветник във Великотърновския общински съвет в периода 1997–2014 г. Народен представител е в 43-ото и 44-ото Обикновени народни събрания. Заместник-председател на ПГ „Обединени патриоти“, заместник-председател на Комисията по образование и наука и член на Комисия по отбрана в Народното събрание. Семеен, с три деца. 

– Доцент Михов, освен учен и преподавател Вие сте и политик. Как съчетавате тези дейности и помага ли историческото познание за политическите решения, които взимате?

– Така се случи при мен, че „политиката“ стана продължение на научните ми занимания. Преди повече от двадесет и пет години влязох във ВМРО, защото професионално се занимавах с историята на Македонския въпрос. Никога не съм си поставял за цел непременно да направя политическа кариера, за това отдавна съм имал много възможности и в ляво, и в дясно. ВМРО е преди всичко столетна, родолюбива и обществена организация и едва след това политическа партия, затова историческото е над политическото. Историческото познание е основа на всяка успешна политика. То е базисно за всеки, който иска да бъде герой на политическата сцена, но същевременно да се вземат решения единствено върху исторически опит е рисковано и създава рискове от грешни решения.

– От специалността „История“ във Великотърновския университет, където преподавате, излизат много добре подготвени кадри, които днес са в основата на българската историография. Имате ли самочувствието, че вече можем да говорим за школа и ако отговорът е „да“, какви са нейните основни характеристики? 

– Разбира се, че отговорът е да. Не искам да прозвучи нескромно, но имам самочувствие, че преподавам в един от най-добрите факултети по история. За „Великотърновската“, или „Светогорската“ историческа школа се говори от десетилетия сред професионалните историци. От Историческия факултет на Великотърновския университет са излезли десетки учени с международно признание, университетски преподаватели и изследователи, стотици музейни и архивни работници, хиляди учители и просветни дейци. Сред историческата гилдия „завършил във Велико Търново“ е марка, която означава висока подготовка, професионализъм и лична отдаденост на историята. Винаги съм казвал, че най-доброто място за изучаване на история е Великотърновският университет.

Да четеш или да слушаш лекции за величието на средновековна България и да виждаш през прозореца Царевец с патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“ и Балдуиновата кула, да изучаваш Търновската конституция в залите на Учредителното събрание е огромна привилегия. Всичко това създава условия историята не просто да се опознае, а отчасти да се съпреживее.

– Вие сте отличен познавач на борбите на българите от Македония и на националноосвободителното движение там? Кой е Вашият любим герой и защо?

– Може да звучи христоматийно, но несъмнено първият е Гоце Делчев. В общественото и историографско поле образът на Делчев почти неизбежно се разгръща в паралел с образа на Васил Левски – така, както ВМОРО е продължение на комитетската организация, създадена от Апостола на свободата. Биографията на Делчев е като че ли повторение на биографията на Левски: и двамата преживяват момент, който променя решително съдбата им. Първият „захвърля“ расото, вторият униформата; и двамата учителстват, пътувайки в рамките на българското землище; и двамата се докосват до поетични величия – първият до Ботев и вторият до Яворов; и двамата са до саможертва предани на делото и в същото време прозорливи и хладнокръвни водачи с ясна програма и стратегия. „В своята любов към хората – Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност – истински борец; в своето ясновидство – истински пророк…“. Тези думи, написани от Яворов, могат в пълна сила да бъдат отнесени и към Васил Левски.

– Тази година отбелязваме 150-годишнината от учредяването на Българската Екзархия? Дава ли си сметка съвременното българско общество за значението на този акт за националното ни осъзнаване и за единството на българската нация?

– Тази историческа годишнина остана някак си встрани от обществената шумотевица. Благодарение на нашата парламентарна група, Народното събрание беше единствената държавна институция, която отбеляза подобаващо събитието с нарочна декларация, приета с пълно единодушие. В нея се казва, че „от деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българска държава през 1878 г.“, и по нататък „учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра“. Припомням това, за да подчертая ролята на Екзархията и на нейните предстоятели Антим І и Йосиф І в изграждането и развитието на българските училища, църкви, манастири и общини в Македония и Одринска Тракия в продължение на повече от четири десетилетия. Чрез образованието, вярата и културата се изгражда една обща територия на духа, простираща се от Дунав до Бялото море и от Черно море до Охрид, една своеобразна Духовна Санстефанска България. Въпреки политическото разделение, българите от Княжеството и българите от Македония и Одринско са обединени чрез езика и вярата, чрез училището и църквата.

– Някак си настрана остава значението на борбите на цариградските българи за създаването на независима църковна българска институция. Тази констатация вярна ли е или просто проблемът не достатъчно проучен? 

 – Закономерно цариградската българска община се превръща в ръководен център на църковно-национално движение на българите през ХІХ в. Тук живее най-голямата градска общност на българите в Османската империя, съставена от преселници от всички български земи и затова естествено Цариград е определен за седалище на Екзархията. В научната литература това е добре проучено, но за широката публика българското присъствие в града край Босфора е почти напълно неизвестно.

Същото може да се каже и за Екзарх Йосиф І, който в продължение на 35 години ръководи Екзархията в Цариград. Роденият в Калофер Лазар Йовчев придобива блестящо образование. Той е лисансие по право от Сорбоната и е сред най-ерудираните българи в края на ХІХ в. С неговото име се свързва възстановяваното на българската църква в Османската империя след Берлинския договор, широката образователна мрежа в Македония и Тракия. По негово време са построени забележителни български обекти в столицата на османските султани. Сред тях са уникалната желязна църква „Св. Стефан“, болницата „Евлоги Георгиев“, Екзархийския дом, Семинарията и др.

– Преди години един български президент Петър Стоянов заяви, че Македония е най-романтичната част от българската история. Как мислите, помага или пречи това наше романтично отношение към хората оттатък границата, когато става дума да бъдем по-твърди и категорични щом трябва да кажем своето „да“ или „не“ на членството на Северна Македония в ЕС? 

– Македония не е външнополитическа, дори не е политическа тема. Македонският въпрос е част от националната идентичност, от историческия конструкт на нацията. Митологичният образ на Македония като по-малката сестра, откъсната, окована и оставена под робство, е илюстриран в литографиите на Николай Павлович преди близо век и половина, но и днес е културен код в националната психология.

България се стреми да изгражда специални отношения със Скопие, но романтизмът не може да бъде основа на успешна политика. Македонизмът, определящ националната и политическата реалност край Вардар, е основната пречка за изграждането на истинско добросъседство. Според сполучливото определение на македонския българин и известен писател в Северна Македония Младен Сърбиновски македонизмът е „идеалното ненаказано престъпление“. България не може да направи компромис с македонизма и българското „да“ за членството на Република Северна Македония при ясни условия – спазване на Договора за добросъседство.

– Северна Македония вече е член на НАТО и получи потвърждение за преговори за членство в ЕС. Това създава нова ситуация в двустранните ни отношения? Готови ли сме за нея? 

– Трябва да отбележим, че за първи път двете държави са обвързани с взаимни гаранции за своята териториална цялост в рамките на НАТО. Съгласно член 5 от Вашингтонския договор нападение върху Северна Македония или България ще се счита за нападение срещу двете държави и всички други държави от съюза. Новите условия създават по-широки възможности за българската политика. България е в силна позиция като член на НАТО и Европейския съюз. В съпоставителен план България е страна с демократични механизми, развиваща се икономика, функциониращи отношения в евроатлантическите структури и модернизиращи се въоръжени сили. В областта на отбраната през последните три години бяха направени много неща от министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който е отличен познавач на Македонския въпрос. В тази област имаме общи интереси в борбата с нелегалната миграция и трафика на хора, а модернизацията на въоръжените сили създава възможности за охрана на въздушното пространство на Северна Македония от българските ВВС. Убеден съм, че българската държава притежава възможностите, средствата и волята за развитието на активни отношения с Република Северна Македония по пътя към ЕС и укрепването на отбранителните възможности в рамките на НАТО.

– Накрая и нещо лично – по какво работите в момента? И откъде е тази любов към „Трабанта“? 

– Освен обществените ангажименти, които изискват необходимото време, занимавам се с един-два научни проекта, които отлежават отдавна. Подготвям един текст, посветен на малко познатата история за освобождаването на българи военнопленници от разбитата през 1941 г. югославска армия. След поражението на Югославия мобилизираните българи от Македония, Западните покрайнини и Банат са пленени от германските войски. Българската държава издейства тяхното освобождаване и връщане по родните места.

– А „Трабант“-ът?

– Моят първи автомобил марка „Трабант“ е на 32 години. Сега реставриран и в превъзходно състояние е горд ретро автомобил. Представлява част от фамилната история. С него съм взел големите си деца от родилното, с него изпратих сина си на абитуриентския му бал. Прекрасен автомобил, който създава неповторимо преживяване при управление.

коментара

Интервюта

ЕКСКЛУЗИВНО! ГОРЕЩА ТЕМА! Говори шефът на Горското Гоце Делчев: Пращам в съда лицето Ана Желязкова, заради доказани клевети, откровени лъжи, набедяване и гавра с институциите!

Published

on

Инж. Тодор Гюров е роден в град Гоце Делчев. Специалист по горско стопанство. Завършил висшето си образование в град София. Опитът му в сферата в горския сектор е дългогодишен. Изпълнявал длъжностите от лесничей, началник участък, до директор. Последните седем години инж. Гюров бе извън горския сектор. От няколко месеца е директор на ТП на ДГС град Гоце Делчев.

След дълги преговори инж. Гюров с неохота се съгласи да застане пред репортерския диктофон на нашия колега Веселин Стаменов по повод събитията около ръководената от него институция, свързани с една дърводобивна фирма от региона на град Гоце Делчев.

– Господин Гюров, миналата седмица пред сградата на ТП на ДГС гр. Гоце Делчев имаше протест от една дърводобивна фирма и нейните служители. Направи впечатление вашата липса. Умишлена ли беше?

Не. Бях в отпуск и бях в чужбина. „Необясним“ и доста странен е изборът на въпросните протестиращи да фиксират ден за протест, който уж е срещу мен, когато съм в отпуск и това е публично известно. Във въпроса ви има лека неточност, протестиращите не са представители на една фирма, а на две. Недоумявам какво търси представителят на фирмата на Кръстьо Веселинков на протеста, тъй като в момента управляваното от мен горско стопанство няма никакви юридически отношения с него. Същият е работил на територията на ТП на ДГС Гоце Делчев преди да бъда назначен на работа. Не разбирам наистина неговото присъствие на така наречения „протест“.

– В публичното пространство усилено се говори за „особената близост“ между въпросния бизнесмен Веселинков и вечната ви опозиция – бизнес дамата Ана Желязкова. Може ли да се каже, че вие пречите на „семейния“ им бизнес?

– Съгласих се да дам това интервю от уважение към многочислената ви аудитория, но, моля ви, не ме карайте да коментирам лични отношения. Далеч съм от тази материя. На територията на ТП на ДГС гр. Гоце Делчев работят още 17 /седемнадесет/ фирми. С всички тях горското има сключени договори, в които са описани двустранно правата и задълженията на страните. Всички тези фирми спазват закона, изпълняват договорите си. Благодарение на тях горското изпълнява разчетите си и реализира добри печалби, за което искрено им благодаря. Единствената фирма, която създава проблеми и има претенции, е фирмата на Желязкова и може да отнесе исканията си към съда. Но понеже е ясно, че при евентуално изгубено дело в съда, се нови отговорност, явно избира да използва институциите за безплатна бухалка.  Всичко останало е цирк, който цели да опетни името ми, името на българските институции и на бранша като цяло.

– Логично. Но бизнес дамата Желязкова навсякъде тръби, че „бори мафията“….?

– Аз, за разлика от госпожа Желязкова, уважавам и вярвам в българските институции. Няма да коментирам думите й и внушенията, които се опитва да прави. Ще говоря само с факти. За времето, откакто заех поста на директор на ДГС Гоце Делчев, към мен постъпиха четири жалби от мои служители, които се жалваха от действия и обидни квалификации срещу тях и управляваната от мен институция. Говоря за откровени заплахи за убийство, заплахи за уволнения, институционални репресии, лични обиди, опозоряващи епитети, нападки, телефонен тормоз, вербални заплахи… Всичко това съм счел за мое задължение и съм предал на компетентните органи. През цялото това време госпожа Желязкова е подавала срещу мен и управляваната от мен институция множество жалби и сигнали, извършени са множество проверки от различни институции, за което са съставени констативни протоколи. Всички проверки удостовериха, че няма извършени нарушения и не се потвърди нито едно от твърденията на Желязкова. Единственото нарушение, открито от проверяващите, е извършено от фирмата на Ана Желязкова, за което има съставен акт за административно нарушение.

– Да, но въпреки тези факти, които изнесохте, госпожа Желязкова не спира да лее жлъч срещу вас и дори да се самообявява за жертва!?

– Фактът, че нито едно от твърденията на Желязкова не се потвърди, доказва, че всичко, което говори тя, са клевети, откровени лъжи и грозни внушения. Бих си замълчал, уважавайки правото на всеки да говори това, което си иска, но, когато в това говорене има откровено набедяване в престъпления, което по силата на НК е наказуемо престъпление, не мога да остана безучастен. Ето защо завеждам серия дела срещу нея. Правя го, понеже смятам, че е недопустимо един човек, служейки си с клевети, обиди и набедяване, да разиграва по толкова долен начин българските институции. Нека широката общественост знае, че за въпросните проверки, които не констатираха нарушения по жалби и сигнали от госпожа Желязкова, са изразходвани огромен ресурс на държавата. Визирам командировки, заплати, транспорт, експертен потенциал и други разходи, което, според мен, е откровена гавра с държавата.

ОТ КЪДЕ ТРЪГНА ЦЕЛИЯ СКАНДАЛ ГЛЕДАЙТЕ ТУК:

коментара

Continue Reading

Интервюта

Испански медици на пресконференция: Тестовете са ненадеждни, а мерките ненужни и дори вредни

Published

on

Пресконференция в Мадрид – „Медици за истината“.

Повече от 120 лекари и учени от Испания, застават зад позицията, че Ковид истерията е преекспонирана, налагана от правителствата и медиите, която дори не отговаря на докладите на СЗО, и настояват за още изследвания.

Тестовете са неточни и подвеждащи, а маските за здравите ненужни. Стоенето по домовете също води до сериозни вреди върху психическото здраве на децата.

Д-р Наталия Прего

Епидемията в Испания

Вече няма пандемия  в клиничната реалност, която да оправдае много от мерките, които се вземат. СЗО декларира  в документите си, че в света пандемията не е свършила ,но това няма нищо общо с медицинските критерии за това, както е било преди 10 г. например, когато критерии са били смъртността и тежестта на болестта. Като пандемия СЗО  определя степента на разпространение  в страните, а не броя смъртни случаи както преди 20 години при испанския грип, бубонната  чума и т.н. Сега, като епидемия се описва броят  на страните ,в които е разпространена болестта. Според СЗО не е свършила, но от гледна точка на заразност и смъртност, според графиките  в Испания, епидемията е приключила. Графиките, които илюстрират епидемията показват, че според тежестта на протичане и броя смъртни случаи, които са критериите за епидемия, тя е започнала през февруари и май месец изчезва. От доклад  с номер 33 от 29 май,  перфектно се вижда, че според епидемиологичната крива на смъртност и заразност, епидемията не само, че не в плато, но е изчезнала. Април е, когато реално имаше максимален пик, хоспитализации, но към 11 май вече не съществува. Горе долу към 21 февруари започва де се качва малко , към 14-16 март започват смъртните случаи.
Това е кривата на смъртност и заразност, които са критериите, които ние медиците използваме, за да опишем епидемия. Медицинският речник казва, че епидемия е масово увеличаване на една точно определена болест, от това определение, да, имаше епидемия която започна края на февруари според епидемиологичната крива. Но към 1 май кривата изчезва .
Според епидемиологичните критерии, няма такива, които да оправдават санитарни и социални мерки, които да засягат здравото население. На медицинско ниво според клиничните критерии базиращи се на смъртност и брой заразени, епидемията е изчезнала.  Да, епидемия в Испания имаше с оглед заразност и брой смъртни случаи, но от началото на май клиничните основания  да се смята, че страната е в епидемия изчезват.

Месец след това се изработи нов доклад в болница Карлос Трети (в Мадрид) издават общо три доклада от 15 юли до сега, с номера 34,35 и един от преди няколко дни. Критериите ,които се посочват там са еднакви, но тотално различни от тези на последния доклад от 29 май, където се говори за данни до към 10 май. От 15 юли, това което се описва като епидемия са епидемиологични криви с критерии  начало на  симптоми и тежест на протичане, но не посочва като критерий  за епидемия смъртността. Това е, което се  описва като епидемия, като реално  ние знаем, че принципно при епидемия трябва да има широко разпространение, бързо и масирано повишаване на болни на общо ниво и смъртност. За епидемиологичните криви в тези доклади се вземат като критерии данни според тежестта и симптоматиката. Смъртността и широкото разпространение не се споменават като критерии за епидемията!
На медицинско ниво, ние никога не сме използвали тези критерии (тежестта и симптомите) като критерии за епидемиологична крива. Това е, за което научната и медицинска общност претендираме и искаме да представим днес.

Във връзка с маските:
На 6 април СЗО излезе с  доклад, в който счете маските за задължителни само  за медици, санитари, медицински сестри, болни и тези, които се грижат за болните и са в контакт с тях, но задължение за носене от здравите няма описано. Така го потвърди на 8 април и Центъра за превенция и контрол на заболяванията в своя документ като също добави вредния ефект от маските. Министерството на Здравеопазването също предупреди за  това в един от своите документи.
Накрая, на 5 юни СЗО описа вредните ефекти  от общата употреба на маските от здравото население: затруднения в дишането, респираторни заболявания, автозамърсяване, замърсяване на околната среда, риск от носенето им от деца и хора с психични заболявания, трудности в места с висока температура и влажност (като Андалусия, цялата южна зона), провокиране на вредни ефекти за здравото население.

На 5 юни 2020 се подписа този документ, който е един научен документ с валидност от две години и в него се ратифицира и удостоверява, че маските за само за болните и тези, които се грижат за тях; че се препоръчват само в болниците и зоните с висок риск от заразяване и то само за лицата, които се грижат директно да болните. Относно административният персонал в болниците  се казва ,че който може да пази 1 метър разстояние не трябва да носи маски .В  доклада на СЗО не се говори нито за 1.5 метра разстояние, нито за 2 метра, това което се казва  е ,че не съществува никакъв риск когато има 1 метър разстояние,  носенето се споменава като препоръчително, но не и задължително.

Всички тези документи на СЗО са достъпни за всички. Всичко което твърдим тук е буквално копирано от документите на СЗО. От доклада на СЗО от 5 юли се декларира, във връзка с маските, че не  съществуват научни доказателства за защита на здравото население  и добавя, че няма проучвания на високо ниво, които да налагат   употребата на маски от здравото население .

На  9 юли СЗО  казва, че от пробите на веригата на полимераза (PCR тестовете) , не съществува инфекциозен вирус. Специалистът в тази област е професор д-р Мария Хосе Мартинез, която ще обясни повече за полимеразата:

Доктор Мария Хосе Мартинез:

На какво се е базира тази пандемия и тези скокове на случаите според проучванията?

Всяка епидемия се базира на главно на  клиниката  тоест на симптомите които показват болните и диагностичните тестове служат, за да се потвърди произхода, причината за една възможна болест, за да бъде това една диференциална диагноза. Но никога една епидемия без клинични изследвания , базирайки се само на една  диагностична проба, не може да се категоризира, публикува и разпространява така преувеличено .

Относно тази пандемия, както каза моят колега доктор Шьонинг, има много лъжи, най-малкото липсва научна прецизност .Ще дам  кратък анализ на какво се базира тази пандемия. Предполагаемото изолиране  на SAR COV 2, който е коронавирус, на който се базира болестта позната като Ковид 19,се публикува  като  проучване на 24 януари 2020 в британското списание „New England Journal of Medicine“, относно една възможна пневмония от непознат произход, която се е появила в Китай. И след това тази информация се разшири с публикация от 3 февруари в британското списание “NATURE“: две престижни британски медицински списания. Но какво е посочено там и как се узна, че е открит нов вирус? Това, което се направи е,  че се взе секрет от бронхите е  на болни от тази нова и тежка пневмония и от там е направен опит за изолиране  на генетичен материал. Но ако това проучване се чете внимателно, детайлно и задълбочено, се вижда, че изолирането на генетичен материал не е изчерпателно защото болните клетки произвеждат извънклетъчни везикули  или екзозоми. (Бел. прев.:везикули са секреторни мехурчета, които изпълняват разнообразни функции в клетката като разнасяне на различни вещества, изхвърляне на непотребните, вътреклетъчен пренос и др.; екзозоми са миниатюрни мехурчета пълни с белтъци и РНК – основните градивни и функционални елементи на клетката) Много от  тях съдържат протеин и РНК, която може да се сбърка с РНК вирус  или ретровирус. (Ретровирусите са вируси, при които молекулата, носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК).
За да се раздели  това, трябва да се приложи според учебниците по вирусология, една много фина техника на центрофугиране  на плътността . Винаги обаче ще остане една смес от вариони и клетъчен материал (бел.прев.: вирусите се срещат в две основни състояния едното от които е извънклетъчно (вирион),което не е активно. То се превръща в активно едва след като попадне в жива клетка). След това в списание ‘’NATURE” е описано че се култивират  клетки, но това са болни клетки, които  също излъчват тези  екзозоми  и извънклетъчни везикули ).
Тогава целият този  генетичен материал на части, който  не е една подредена РНК верига, дълга и перфектна, и която може да се види, а е просто фрагменти от тази верига, които  после посредством компютърна програма се сглобяват.
Чрез електрофореза протеинът  като известния протеин ‘’SPIKE’’и други протеини  също се разделят и сглобяват https://www.livescience.com/coronavirus-spike-protein-structure.htm)l .С всичко това посредством компютър  се прави една композиция  и след това се класифицира в библиотеката на геномите (геном: биологията геном на даден организъм е цялата негова наследствена информация. Наследствената информация се кодира в ДНК (или при някои вируси в РНК) на организма и включва както гените, така и некодиращите последователности от ДНК).

Това се сравнява  с корона вирус и се вижда че много прилича на корона вирус, но освен това много прилича и на 80 процента по своите генетични последствия,  съвпада със SAR COV  1, който причини птичия грип.
На базата на това съмнително изолиране започват да се поставят диагностични проби, които се базират на този  вирус. Но, не на пълният вирус, тъй като пълният вирус има 29 903 нуклеотида, почти 30 000.  (Бел. Прев.: нуклеотидът е органична молекула,  структурна единица на полинуклеотидните вериги на нуклеиновите киселини, както при РНК и ДНК).PCR  които се правят отбелязват едва 200 бр. От 200 до 30 000…. Това е много мъничък фрагмент!

За успокоение: Това е един обратен PCR,  тоест тъй като вирусa първо е РНК, първо трябва да се повтори като ДНК и после да се удължи и допълни. Поради това при тази стъпка на обратно повторение от РНК на ДНК, тъй като количествата, които се вземат са много малки  и са с много клетъчни фрагменти, това може да заприлича на РНК от друг  тип, но тъй като фрагмента не е абсолютно специфичен, понеже е много малък, може да се удължи и друг материал.
Освен това, за да се направи един PCR тест, е необходим т. нар. грунд, тоест малки фрагменти от нуклеотиди, които са част от веригата на ДНК повторена на обратно, за да се разшири чрез един ензим наречен полимераза. Според  дизайна на тези грундове ще удължим едни фрагменти или пък други, понеже грундовете също могат  да се удължат.(бел. прев.:  PCR тестовете. shorturl.at/bdH16

За успокоение ни казват ‚че SAR COV 2 е на 80 процента подобен на SAR COV 1,тогава ако вземаме един толкова мъничък фрагмент като 200 нуклеотида, какво удължаваме?! SAR COV 1, SAR COV 2, коронавирус  този, коронавирус онзи?!
Какво става със скоковете на случаите?
Всеки ден телевизията ни смазва  казвайки за не знам колко хиляди случая, но това дори не са тестове за антитела, а PCR.
Тоест те могат да дадат позитивен резултат, на който и да е фрагмент РНК на един коронавирус ,но включително и на други неща. Но се казва, че е на Коронавирус.
За завършек казвам че има проблем с коронавирусите и той е, че коронавирусите произвеждат един феномен наречен “по-добра имунология в зависимост от антителата“. Това е много добре проучено при епидемията от ДЕНГА.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0.Тоест при втори контакт с болестта се предизвиква  кръвоизлив.
Но внимавайте, това също може да се предизвиква и от грип! По- специално грип  А. Тази година имаше ваксина Н1,N 1.
Има статистически проучвания които правят доста вероятна връзка  между ваксината за грип и тежката форма на Ковид 19.
Не отричаме болестта Ковид 19, имаше една висока смъртност от тази болест, но включително не можем да потвърдим, нито отречем ,но нито да твърдим, че е бил изолиран нов вид коронавирус. Не отричаме, имаше болест, видно е, че  я имаше, но  тази болест е неразличима от синдром на ADE (antibody dependent enhаnsement https://en.wikipedia.org/wiki/Antibody-dependent_enhancement), по своята „по-добра имунология в зависимост от антителата“ които сме произвели. Тоест ако сме произвели множество антитела, които не се  неутрализират с една ваксина за грип H 1 или N1 ,плюс  една серия от съсирващи като полисорбат 80 или триолеат, които са препарати и благоприятстват това да влиза в клетките. Не е същото да се приемат фрагменти от един вирус посредством един феномен, който се казва „представяне на антигена“, при който вируса се пъха директно между клетките.

http://medbiology.meduniversity-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2019/04/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B0..-%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80..pdf

Това ще провокира една буря от цитокин  и това ще провокира на свой ред тежкия феномен на Ковид 19. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD

Това което казваме е, защо не се изследва това? Защото освен това една втора ваксина ще провокира една много по-тежка болест и след това ще ни кажат, че това е втора вълна, ново огнище на болестта или нещо друго.
Последно, за да завърша понеже нямаме много време искам да кажа, че има лечение на Ковид 19, но това  не е лекарството „ Ремдесивир“ ,моля ви не го използвайте, защото той е боклук, извинете този израз,  но той за нищо, за нищо  не служи при тежкото протичане на болестта.
Това, което е видно, е че  Ковид 19  започва с една лека форма и след седмица при някой може да се влоши много. Докато е в леката форма, може да се третира много добре с хидроксихлорин (на бг. хинин). За хидроксихлорина има много възражения, но той е наистина полезен при леката форма на протичане, не при при тежката форма.
В тежката форма поради бурята от цитокин , това което може да се направи е поддръжка на живота (изкуствено дишане). СЗО не съветваше да се правят аутопсии, докато едни смели италиански лекари не започнаха да ги правят (при тях се видяха тромбите и  които предизвиква вируса)  и започнаха да дават противовъзпалителни и противосъсирващи, и започнаха да спасяват животи.
Респираторите  не вършат работа при един разрушен бял дроб, който не работи. Така че какво лечение има? Лечението е превантивно с окислители, които разрушават всеки един вирус, и те са озон, хлорен диоксид  и водороден пероксид. Проверено!

Д-р Д-р Анхел Руиз Валдепеняс

Всичко това, което ни обясниха можем да го занесем вкъщи като един  полезен инструмент за хора, които не разбираме от медицина. Тази фраза е от този документ на  СЗО където пише:“ Присъствието на вирусна РНК, не е еквивалентно на един жив вирус, тоест вирус способен да се размножава, и инфектира, да се пренася, да съставлява инокулат, достатъчен за започване на инфекциозна инвазия“.
Тоест с  позитивен тест PCR, се открива само една мъничка частна РНК,  но не се доказва,  че човека е болен, заразен и няма защо  да се затваря.

Д-р Прего: ние молим правителството да се отворят центрове за  изследвания на цялата тази ситуация с Ковид 19 и също на това лечение с хлорен диоксид, Министерството да започне изследвания, клинични и лабораторни проучвания с потвърждения  от независими лаборатории и нека науката да напредне.
Ние не се страхуваме от това че сме игнорирани, искаме да преодолеем  това със знание.

Линк към видео от конференцията на испански:
https://www.youtube.com/watch?v=aiD4fxY9ujA

коментара

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

ПОПУЛЯРНИ