Екатерина Джукева: Всичко което съм постигнала е благодарение на много труд и упоритост

Топ Преса е единствената българска медия, която успя да вземе интервю от хандбалистката Екатерина Джукева и нейния брат, баскетболиста Янко Джукев. Те пристигнаха в България, преди седмица. Екатерина от Полша, а Янко от Франция. Те категорично отказват да дават интервюта, но както сами казаха: “Топ Преса, се е Топ Преса”. Срещата с тях и майка им Валя Джукева, беше в благоевградският парк Бачиново.

Представи се на нашите читатели
– Казвам се Екатерина Джукева и тренирам хандбал от 8 годишна. Започнах в хандбален клуб „Интер“ Благоевград. Учих в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ (ПГСАГ). След това се наложи да се преместя в Габрово, за да продължа кариерата си. Там станахме шампиони с хандбален клуб „Габрово“. Многократно съм избирана от хандбалната федерация за най-добър вратар на Зона Витоша и Зона Мизия и въобще на България. След което на 17 години, заминах за Исландия. Там играх две години. Определяха ме като: “Детето чудо”… От там следващата стъпка и моя голяма мечта беше Испания. Предложиха ми перфектни условия: договори, самолетни билети, жилище, автомобил, фитнес индивидуални треньори… Всички необходими условия, от мен се искаше само да тренирам… В Испания хандбална беше много развит, на световно ниво, преди кризата. Там играех в първа лига и се изкачихме до супер лигата. Златни медали, купи… Но кризата дойде и опустоши всичко. След това заминах за Норвегия. Отново сбъдната моя мечта. На един от мачовете съм записана в историята на града със 75% успеваемост спасявания на вратата. Имаше мой снимки по вестниците и билбордове по булевардите с моя снимка с надпис : ”Тя спира всичко”. Там все още има отбор, който е на челните места в света. И като постигнах всичко за което мечтаех в Норвегия, бях готова за следващата крачка. Заминах за Полша… Полша беше просто така. В началото исках да пробвам, да изкарам там една година… То и в България за Полша много, много не се говори. Заминах и първата година бях в осмия отбор на страната. След което получих предложение от шампиона на Полша. Имах договор за две години и не искаха да ме пуснат повече от един месец , но след като заплатиха трансфера нещата се уредиха.

Защо избяга от България?
– След като станах шампионка на България, нямаше за какво да се боря повече тук. Нямаше какво да доказвам… Всеки състезател има някаква мечта, има някакви амбиции. Моите първо бяха националния отбор, след това всичко си вървеше стъпка по стъпка. Аз стигнах до там до където го бях планирала, остава само още една крачка. Най-голямата крачка до големите отбори. Не че сега съм в малък отбор, но винаги има и по- добро.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса