Царят помилвал Вапцаров, поетът отказва милост само за него

Наскоро от царския архив във Велико Търново излязоха наяве нови документи по делото Вапцаров. Най-интересните от тях са молбите за милост, които пишат до цар Борис III майката на поета Елена Вапцарова и сестра му Райна. Баба Ленка пише простички и потресаващи редове: „Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”.

   Съдът прочита присъдите в 11 часа на 23 юли 1942 година, а шестимата смъртни са разстреляни същата вечер около 21 часа.

   Какво се е случило в тези 10 часа? След като всички документи по дело 585/42 година са разсекретени, крайно време вече е да научим цялата истина, а не да ни се поднася по лъжичка на година.

   Да, Никола Вапцаров наистина пише молба до царя в следобеда преди разстрела, но не молба за милост, а пише молба за замяна на смъртната присъда с доживотен затвор:

   „До Негово Величество царя – София

Осъден съм на смърт чрез разстрелване по наказателния закон дело нр 585 Софийския военно-полеви съд. Моля да бъде заменена присъдата на доживотен затвор.

Никола Иванов Вапцаров. Централен затвор”

   В същите минути на този трагичен за България ден молби, но за пощада пишат и останалите петима “смъртни” Антон Иванов, Петър Богданов,  Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.

   Тук стигаме до един факт, който незнайно защо все още се премълчава или тук-таме се споменава с половин уста. Царят е предложил в последния момент да предадат на Никола Вапцаров, че ще промени смъртната му присъда, но само на него. Въпреки неприятностите, които са го очаквали от германското посолство в София. Цар Борис III  въобще не е обърнал гръб на приятелството си с бащата на поета Йонко Вапцаров, което датира още от Фердинандово време. Само фактът, че през Междусъюзническата война старият комита се случва на фронта до княз Борис, когато до тях избухва бомба и извежда престолонаследника на гръб от опасното място е достатъчен, за да бъде помилван поета. Но Никола Йонков Вапцаров без колебание отказва животът му да бъде подарен само на него, а не и на другарите му. Така той тръгва заедно с тях към подземията на Военното стрелбище, към своята Голгота.

   Този факт беше известен на моя баща, писателят Георги Жерев още през 60-те години на миналия век, когато се срещаше често с баба Ленка в Банско. Плод на тези срещи стана повестта му „Притчи и куршуми“. До 10 ноември 1989 година, разбира се, този факт не биваше да излиза наяве, за да не се наруши внушавания образ на Царя монархо-фашист. Но днес вече няма да е трудно да се осветлят тези неща – трябва да се прочетат по-прецизно всички документи по делото, а и потомците на поета вероятно знаят това.

 ДЕЛО 585/42

   Провалът на ЦК на Българската работническа партия от 1942 година не е резултат само на професионализма на Гешев и неговата полиция. Преди всичко 62-мата подсъдими по това дело са  до един изловени и разобличени чрез гигантско предателство дошло до Гешев директно от Коминтерна в Москва. Вече не е тайна, че по този начин Георги Димитров  е разчиствал сметките си с всички инакомислещи от него комунистически функционери. Доказателство лично за мен са двете ми срещи с „подводничаря“ Костадин Лагадинов през 2010 и 2011 година. Чичо Дине доживя патриаршеската възраст от 99 години и до последно паметта не му изневери: „Подводницата ни остави 14-мата в 4 гумени лодки на 2 км от брега. Ние се замотахме на едно място в нашата лодка, защото никой от нас 4-мата не умееше да гребе и в тъмнината се въртяхме доста време на едно място. После разбрахме, че това ни е спасило, защото полицията е знаела точното място и време, когато ще акостираме. Залавят ги още на брега почти всички, а Цвятко Радойнов нарочно го оставят да пристигне в София, като го следят постоянно. От къде освен от Москва можеше да бъде информиран Гешев“, това ми споделяше чичо Дине.

   Председателят на Военнополевия съд полковник Игнат Младенов разказва години след 23 юли 1942-а: „Това беше единственият процес по мое време срещу членове и сътрудници на ЦК, единственият конспиративен процес, в който една конспирация бе напълно разкрита. Провалът беше генерален. Обикновените конспирации нямаха такова нещо. Разчитахме винаги на свидетелски показания. В този процес ние имахме нещо повече от веществени доказателства, повече от необходимото. Тук беше всичко. Взрив, скривалища, мястото, където се правеха бомбите, оръжието, пушките, пистолетите, сярната киселина, мастилниците, всичко това бе разкрито и действителното положение на подсъдимите бе извънредно тежко. Бяха заловени радиостанциите, бяха заловени куфарите с парите, даже както бяха носени” (ЦДА, ф.1, оп.5, а.е.222, стр.140-141).

   Никола Павлов – Комара, комунист идеалист, но и опитен конспиратор, който е съподсъдим с Вапцаров отървава куршума, защото не прави признания, дори и за факти, които са били доказано известни на полицията. Той е бил добре запознат с промените и допълненията в Закона за защита на държавата от 1941 година. Т.е. признанията дадени или изтръгнати в полицейските разпити са непоклатимо доказателство после в съдебната зала. Подсъдимият не е имал право да се откаже от тях и да посочи мотивите за отказа си. Това не е знаел Никола Вапцаров и е потвърждавал при разпитите само това, което Гешев и хората му вече са знаели с подробности. А те са знаели и за слабостта на Антон Иванов – срещу две шишета ракия ръководителят на нелегалната подривна група напоително е написал всичко за срещи, явки, квартири, взривове,оръжие и пари. По-късно, когато следствието вече е приключило всички подсъдими са поставени на по-свободен режим в Централния затвор, заедно по 8 в килия. Тогава Комара е светнал другарите си за тази добавка в ЗЗД, но вече е било твърде късно.

   Разбира се има и много други детайли по делото, които специалистите историци трябва задълбочено да изследват. За нас остава горчилката, че световният поет Никола Вапцаров е жертва на своя идеализъм и конспиративна наивност. Както и че е жертван от своите, факт, който десетилетия се криеше. Или, нека перефразираме един от неговите гениални стихове:

„В ЗАТВОРА, ДОРИ НЕ ПОПАДНАЛ НА ХОРА, НО ВЪПРЕКИ ТЯХ ВАПЦАРОВ ОСТАНАЛ ЧОВЕК“

Автор: Румен Жерев, E79 News