Миряни прогонили развратен свещеник преди век от Петричко

„Навсякъде из околията започна да се пръска слух, че свещеникът на Капатовската енория нападнал честта чрез прелюбодеяние на кумата си от същото село, а по-рано се бил предлагал и на други жени. Едните пляскал по задните половини, на други предлагал да им помага не чрез молитва, а с полово блудство“. Тези пикантни подробности са част от кореспонденцията между архиерейския наместник на петричкото село Каптово и неврокопския митрополит Макарий в началото на 20 век.

През 1929 година църковната епархия е разтърсена от небивал скандал – отец Михаил Иванов е обвинен, че не изпълнява духовните си задължения, а вместо това налита на жените в енорията и руши доброто име на църквата. Нелицеприятният за духовенството въпрос се разтакава месеци наред и стига до Светия синод, който дълго време не може да вземе решение как да успокои страстите сред миряните.

Срещу развратния поп е образувано дело

Заради обвиненията в сексуално посегателство, срещу свещеника е образувано църковно-углавно дело – първото по рода си в Неврокопската епархия. В богатия фонд на държавния архив в Благоевград са запазени стотици документи, които разкриват отговорното отношение на духовните водачи от онова време към миряните, както и грижата им да опазят чистотата на вярата и свещениците. А преписките около секс скандала и делото срещу отец Михаил Иванов показват нетърпимостта на християните към греховете на църковните служители.

Църковно-углавното дело срещу свещеника на Капатово тръгва след жалби на две жени от неговата енория. Най-голяма тежест има оплакването на 25-годишната Султана Атанасова, майка на три деца и кума на духовника.

„На 9 юни 1929 година, към 19 часа минах през новопостроената къща на отец Михаил. Надникнах на стълбите, а той ме покани да разгледам стаите. Побутна ме, хвана ме за дрехите и опита насила да ме вкара вътре“, разказва в жалбата си младата жена.

26-годишната Мария Иванова признава, че повикала попа у дома, за да й чете Евангелието, понеже нямала рожби. В къщи била сама и отецът като научил това, спрял четенето на молитвата. „От четене не можеш да заченеш. Но напусни мъжа си и вземи друг или пък ела да се съвъкуплиш с мене, това не е грях. Тогава със сигурност ще имаш рожба“, рекъл похотливият духовник на бездетната жена. Уплашена, Мария първо отишла да се допита до помощник-кмета, който обаче я отпратил с думите, че свещеникът се ползва с добро име и не вярва да се е провинил в полово блудство. Пред архиерейския наместник обаче невестите потвърдили показанията си под клетва.

„Заклевам се във всемогъщия Бог, че ще кажа самата истина и ако нещо преувелича, ще приема анатема – проклятие, а също така и цялото ми поколение“, дават дума двете жени и целуват Светото евангелие и честния кръст.

Вместо анатема – оправдание

В хода на църковното дело за недостойното поведение на отец Михаил Иванов, Неврокопският митрополит Макарий нарежда да бъдат взети и показанията на обвиняемия. По време на разпита свещеникът развил защитната теза, че Султана Атанасова лъже и че във въпросната вечер, когато уж я натиснал в новата му къща, той изобщо не бил в дома си. Обвиненията били неоснователни и плод на междусемейни недоразумения и кавги, които имал с нея и съпруга й.

По повод думите на бездетната Мария Иванова, набеденият духовник заявил, че й чел молитва за зачеване от Евангелието в присъствието на мъжа й, който в знак на благодарност дори му дал 100 лева. Набеденият поп се заклева, че това е шантаж срещу него и моли да не се обръща внимание на думите на жените.

На 8 октомври същата година Неврокопският епархийски духовен съвет се събрал на съдебно заседание, за да разгледа събраните доказателства по църковния процес. „Съгласно член 293 от Закона за гражданското съдопроизводство и на основание член 138 от Правилника за водене на духовните дела, ищецът е длъжен да докаже своя иск. Искът на двете жени се състои в това, че обвиняват свещеника. С какво доказват обаче тези обвинения. Кои им свидетелства? Те сами си свидетелстват. Нито законът, нито логиката на здравия разум допускат ищецът да се явява свидетел на собствения си иск“, категорични са духовните старци.

„Няма улики за престъпление, защото в случая има обстановка благоприятна за пъклената му мисъл, ако действително е имал такава. Нищо не му е пречило да премине от намерение към действие, но той не го е направил“, пишат мотивите си членовете на духовния съвет. Затова единодушно обявявят отец Михаил Иванов за невиновен и прекратяват делото поради липса на улики за каквото и да било престъпление.

Изгонен от храма

Оправдателното решение обаче не успокоява духовете в петричкото село Капатово. Оплаквания срещу похотливия свещеник се чуват и от жителите на съседното Кромидово. Миряните изпращат няколко протестни писма до Неврокопския митрополит Макарий, с които настояват духовникът да бъде отзован.

„Той посяга на честта на нашите млади жени, които с голяма набожност и вяра отиват на черква, а той се опитва да развратничи с тях“, оплакват се селяните.

Недоволни от развитието на църковното дело срещу немирния поп, те правят анкета сред жените на двете села. При допитването Ангелива Атанасова признава, че отишла при отец Михаил да й пуска кръв от ухото, понеже била болна от малария. Вместо това обаче свещеникът поискал да й пусне кръв от бутовете и от задните части, които започнал да опипва. Юрдана Илиева и Божия Янева пък се оплакали, че се опитал да ги насили докато се връщали от нивата.

„Болшинството от възрастните са отчаяни от това бездействие и затова за последен път и със сълзи на очи настояваме да възстановите престижа на религията в селата“, пишат в поредната си жалба миряните до митрополит Макарий. Те заплашват духовния водач, че ако не обърне внимание на думите им, ще отидат да се черкуват на друго място, а някои от тях се заканват дори да приемат друго вероизповедание.

За да реши деликатно спора, ръководството на епархията решава да премести божия служител в друга енория. Лошата слава на отец Михаил Иванов обаче го изпреварила и още преди да пристигне в село Нови Чифлик, местните го пресрещнали на пътя и го прогонили. След това той е върнат в предишната си енория, но на Кръстовден хората го изгонили от храма и дори е станало сбиване между него и миряните, разказват архивите на Неврокопската епархия.

Притеснен от скандалите около отеца, тогавашният Неврокопски митрополит Макарий взел соломоновското решение да върже попа, за да е мирно селото и заточил свещеника в далечна малка енория, където нямало млади моми и невести.

Дядо Макарий преподава в Софийската духовна семинария

Митрополит Макарий е сред духовните водачи, оставили трайни следи в историята на Неврокопска епархия. Роден в село Драгижево, Великотърновско. Завършва Петербургската духовна академия, а след това преподава в Софийската духовна семинария. Занимава се и с книжовна деност и пише в списание „Християнска мисъл“ и „Църковен вестник“. През 1915 г. е избран за Неврокопски митрополит. Умира през 1934 година, погребан е до катедралния храм „Св. Кирил и Методий” в Гоце Делчев.

Като епархийски архиерей той поставя началото на масовото храмостроителство и до голяма степен на него се дължи сегашния облик на Неврокопска епархия.

Вестник “ Топ Преса „