Силвия Димитрова: Агресията е способността на човек да отстоява себе си, да прилага конструктивна сила за оцеляване

Срещаме се със Силвия Димитрова от Сдружение „Знание, успех, промяна“.

 Г-жо Димитрова, в училищата между младите има агресия. Какво я поражда и може ли тя да бъде овладяна? 

– Напоследък имам възможността да наблюдавам няколко училища във връзка с превенция и справяне с училищния тормоз и агресията, между учениците. Прави ми впечатление, че и училището е като семейството. В семействата, където родителите не могат да поставят ясни граници на децата си и в същото време да ги подкрепят и разбират, децата растат с усещането за несигурност и вътрешна тревожност. Логично е детето да реагира и да се защити по някакъв начин и често пъти това е чрез агресия. Същото се наблюдава и в училищата, там където учителите не могат да поставят ясни граници и да бъдат разбиращи и подкрепящи, агресията е много по-голяма от училищата, където учителския колектив има тези умения. Мое мнение е, че учителите не са изцяло подготвени да реагират на това агресивно поведение, не знаят как да се справят с насилието, между учениците по най-добрия начин. Според мен това не е защото те не са добри учители и професионалисти, а защото им липсва достатъчно информация и обучения по темата. В такива ситуации самите учители могат да се преживяват, като безпомощни и несправящи се, да възникнат конфликти между родители и учители. А от това страдат всички.

Трябва ли да има информация и обучения по тази темата?

– В много страни са разработени специални програми за справяне с насилието между децата, програми които са предназначени за работа в училищна среда. Напоследък МОН също започва да препоръчва на училищата да правят обучение на учителите си във връзка с насилието между децата и детската агресия. Имам покана от няколко училища да направя такива обучения и това, което ми прави впечатление обаче е, че никъде ги няма родителите, които са носители на основните морални ценности за децата. Ако всички – деца, учители, родители не участват и не полагат еднакви усилия за спиране на тормоза няма да има голям ефект.

Тормозът в училище имали дългосрочни последици?

– Да. В дългосрочен план потърпевшо е цялото общество и всички ние като част от това общество – децата агресори, които често стават редовни клиенти на полицията и съда, техните родители, децата жертви, които не успяват да развият способността за пълноценно общуване с другите, децата наблюдатели, които също приемат агресивното поведение спрямо другите по свой собствен начин и то със сигурност се отразява на тяхното виждане за общуването между хората…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса – 7/13 февруари 2020 год.