Благоевградският „Оксфорд“

Наблюдавайте магистралите на една област и ще разберете всичко за нея. Ако се движат камиони – индустрията се развива, ако е пусто, значи хората ги няма. Рекламните табла наоколо също ще ви разкажат истории за мястото. Като например тази на Американския университет в България (АУБ). Слоганът „Blagoevgrad – Home of American University in Bulgaria“ се появява често по пътя от София до Благоевград и синтезира само в едно изречение новата история на града, станал известен най-вече заради местоположението на най-престижното и рейтингово (според всички национални класации) учебно заведение в страната.

Трудно е да се каже, че южният областен център се развива благодарение на АУБ, но със сигурност колежът е крайъгълен камък в задържането му на повърхността. Младите хора от двата университета (АУБ и Югозападния) буквално връщат живота на мястото. Благоевград не печели само от това, че те пазаруват, наемат жилища и са жадни за култура и забавления. Печели и добра репутация – както в национален, така и в международен план.

Духът на Америка

Не би било проява на нескромност да се каже, че АУБ е най-успешният чуждестранен проект в Благоевград и сред най-добрите в България.

Днес местните жители на града и над 800 студенти да могат да се разхождат свободно из добре поддържания кампус, отговарящ на всички американски стандарти, но успехът му и дори самото му оцеляване далеч не са били даденост през различните етапи на вече 28-годишната му история. Създаден под щастливата звезда на серия малко вероятни съвпадения и много, много работа през 1991 г., АУБ оцелява през бурното десетилетие на 90-те и укрепва от началото на новия век досега. „Ние сме сървайвъри“, обобщава Робърт (Боби) Филипс, преподавател по политически науки и част от университета още от създаването му. И не просто оцелява – превръща се в първенец в България по почти всяка специалност, която се преподава в него.

Американският университет, който работи по традиционната за САЩ система на преподаване liberal arts[i], със сигурност дава на Благоевград много – стотици високообразовани български и чуждестранни младежи идват да учат тук всяка година, като не само инвестират парите си в града, но и го обогатяват благодарение на инициативите, които подемат. От друга страна обаче, те най-често идват и си отиват след четиригодишния курс на обучение, като броят на постоянно заселилите се в града след това е пренебрежим. Причината за това е, че в Благоевград и региона просто не могат да предложат подходяща работа за висококвалифицираните студенти, които се готвят за международни кариери, високо заплащане и работа в сектори като ИТ, финанси и мениджмънт.

Начало като на магия

Четейки черновата на историята за първата година от създаването на АУБ, която Боби Филипс споделя с „Капитал“, човек остава с повдигнати вежди не един или два пъти. Дори за преподавателя, говорил си с повечето все още живи главни герои, участвали в създаването на университета, не му става ясно как точно се нареждат сложната комбинация от събития, която кулминира с АУБ.

Това, което е разбрал със сигурност, е, че в рамките на около година, между есента на 1990 и последващия септември 1991 г., действията на няколко десетки души като по чудо създават един от първите американски университети от другата страна на вече падналата желязна завеса. Според проучването на Филипс някои от „идеолозите“ на АУБ включват тогавашния прессекретар на американското посолство в София Джон Мензийс и първия директор на фондацията „Отворено общество“ Георги Прохаски. Те въвличат редица популярни български „невзъвръщенци“ като зам. главния редактор на „Рийдърс дайджест“ Дими Паница и публициста Стефан Груев, които застават зад инициативата. Връзката със САЩ се движи от последния посланик на САЩ преди промените Сол Полански.

Едно от ключовите имена, което изплува неколкократно обаче, е това на Елиана Масева, тогавашен лидер на временния изпълнителен комитет на Благоевград, която малко по-късно ще стане и първият демократично избран кмет на града след промените. Нейната роля е ключова – тя убеждава общинарите от все още нереформираната БКП, че потенциален американски университет няма да превърне града в кошер на американски шпиони, а ще е от полза. Така бъдещата институция се сдобива със сградата на вече бившия партиен дом в самото сърце на града, а с помощта на американското посолство и финансиста филантроп Джордж Сорос АУБ получава средствата, нужни да стартира първата си година.

Благоевград в Бръшлянената лига

Тогава се намесва и Университетът в Мейн, който е привлякъл едни от първите обменни студенти от България, и по покана на Мензийс се включва във физическото създаване на университета и в акредитирането на програмите му през първите години от съществуването му. Те изпращат голям екип от администратори и преподаватели, които да положат основите на АУБ – буквално. Влизат в сградата на партийния дом и я прочистват, ремонтират я, провеждат в рамките на няколко седмици изпитите SAT и TOEFEL, с които да отсеят първия випуск студенти… Всичко това се случва в рамките на бурното лято на 1991 г., докато в София политическата обстановка е нестабилна и няколко пъти проектът виси на косъм заради конфликтите по време на преговорите за новата конституция.

Но докато всичко това се случва, няколко ентусиазирани американци се озовават в центъра на ранния постсоциалистически Благоевград и се чудят какво им се е случило. „Градът беше толкова беден, инфраструктурата се разпадаше, имаше глутници кучета и всяко излизане навън беше с риск за живота. Нямаше много магазини“, разказва Дейвид Фланаган, бивш председател и член на настоятелството на АУБ. Докато седи в удобния нов кампус, той си спомня за далеч по-различната обстановка в партийния дом, който тъкмо е щял да бъде превърнат в учебна институция. „Понеже електричеството не е струвало нищо по време на социализма, всяка стая имаше толкова много лампи, че ставаше горещо и нетърпимо. Преди, ако имаше една работеща тоалетна, имаш късмет! Беше привлекателна монументална сграда, но не и удобна за преподаване“, казва американецът.

В контраст със стъписващата нищета в града първите кандидат-студенти, които Фланаган среща, го впечатляват и до днес. „Първите завършили бяха толкова интелигентни! Беше първата им възможност да излязат от ограниченията на комунизма и те я хванаха. Резултатите от техните SAT изпити, които взеха почти без подготовка и на чужд език, бяха по-високи от кандидати за Бръшляненанта лига. Бяха пионери“, разказва той.

Пред очите на Боби Филипс са минали всичките 25 завършили випуска – от първия, в който има около 270 души – всичките българи, с изключение на един норвежец, до последния, завършил през лятото на 2019 г., където учат 197 бакалаври и 21 магистри от 17 държави, а българите са вече само малко над половината. А зад числата стоят истински истории на променени траектории на живота, казва политологът. „Млад мъж от провинциална Румъния, който сега работи на Уолстриийт. Софиянец, който сега работи във финансовия сектор в Бостън. Млада жена от Румъния, която в момента е в секретариата на ООН. Множество хора, които са в структурите в Брюксел. Ексминистри“, изброява Филипс част от алумните, с които се гордее. „Да си толкова малък университет, без да имаме ресурсите на „Харвард“, но да оставяш такава следа, е постижение“, добавя той.

„Много се гордея с начина, по който се разви всичко това. Когато започнахме, беше просто експеримент на идеалистични хора като Паница и Полански и кой би предположил какво ще стане. Хубаво е, че едно нещо в живота ми стана толкова добре“, заключва с усмивка и Дейвид Фланаган.

Здрави връзки в университета и отвъд

Концепцията за образование в АУБ и успехите зад нея (виж карето) обаче не се осланят само на преподаването на широкия спектър от предмети, а и на цялостния начин на живот на студентите през годините на тяхното следване. Ирена Мачева, директор „Развитие“ към АУБ, която отговаря за връзки с алумни общността и набиране на средства, казва, че животът заедно на територията на кампуса е от огромно значение за формирането на чувство на общност сред студентите. „Те израстват като семейство, което е много необичайно за България. Но най-типичното за тази общност е, че чрез академичното и извънкласно време, което прекарват заедно, те придобиват много сходен манталитет и начин на мислене. Затова и връзките помежду им са много силни“, казва тя.

Нейната роля е да ангажира завършилите университета отвъд края на следването им. Това означава както привличането им като дарители – нещо типично за англосаксонската система – така и като участници в живота на университета.

По първия аспект – фондонабирането – университетът набира скорост с навлизането на все повече от завършилите в „златните години“ на тяхната кариера. Амбициозната цел, която клубът на алумните си е поставил в следващото десетилетие, е да събере 5 млн. долара. Дарителите не просто наливат средства, а и могат да определят точно за какво да идат те. „Най-много са склонни да даряват за стипендии, защото се поставят на мястото на студентите и знаят колко им облекчава положението, и им дават възможност да се фокусират върху ученето и извънкласните дейности, без да се притесняват да си търсят лятна работа“, казва Мачева и добавя, че всеки донор може да организира стипендия на свое име, което носи съответния престиж. Фактът, че студентите се облагодетелстват от придобивките, финансирани от завършилите, според Мачева създава морално задължение у по-младите да помагат на следващите поколения. По нейни думи средно около 25% от общите приходи на университета идват от дарения.

Отвъд финансовата помощ от бившите възпитаници на университета се очаква да останат активно свързани с живота на кампуса. Успелите алумни изнасят открити лекции, участват в социалния и академичния живот на университета, а отскоро и подпомагат студентите със стартирането на първия им бизнес. Само преди няколко седмици от АУБ обявиха, че техният алумни и един от партньорите във фонда за рискови инвестиции Eleven Даниел Томов ще стартира първата по рода си практическа програма за подготовка на предприемачи, наречена Elevate AUBG Accelerator Program. Elevate ще помага и на университета, който ще получава 5% дял от всяка компания, която се създава чрез програмата.

Според Боби Филипс програмата е рядък шанс да се заздрави връзката на студентите с града. „Ако успеем да създадем повече стартъпи, те ще са свързани с Благоевград. А на нас ни предстои да създадем истинска синергия с града“, казва той. Това е и планът на президента Дейвид Евънс, който иска да засили ролята на университета сред местната общност. „Искам студентите да вършат повече общественополезна работа – от простички неща като боядисване на графити и почистване на коритото на реката до по-значими като стажове в местната администрация и събиране на средства за каузи в града, казва той и обобщава: Идеята е като част от твоите задължения на гражданин ти да подпомогнеш подобряването на средата около теб.“

Временен дом за студентите

Има обаче обективни ограничения за развитието на връзките между града и университета. Една от основните произтича от спецификата на liberal arts обучението, което изпълва плътно живота на студентите. „Защото работата ни е много интензивна, се фокуираме много вътре в себе си и невинаги сме толкова свързани с общността, колкото можем да бъдем“, казва Боби Филипс.

Най-сериозният фактор обаче е друг – че завършващите просто няма как да останат да живеят и работят в града заради ограничените възможности на трудовия пазар. Според Мачева и Еванс единственият начин това да се промени е Благоевград да привлече поне един голям бизнес с международен излаз, който да се нуждае от висококвалифицирани мениджърски кадри, каквито АУБ произвежда. На практика в момента единственото място, където завършващите реалистично могат да работят в града, е самият университет. „Това е тъжната част – реално няма много възможности за реализация тук, предприятията са закрити, и хората – ако са такива като мен, които искат да останат в България – отиват в София, а доста и в чужбина“, казва студентката Кристина Куколева. И казва, че се надява хора с техните възможности някой ден да създадат условия за оставане на повече млади хора в града.

В ритъма на малкия град

Животът в малкия град е едновременно проклятие и благословия за АУБ. От една страна, студентите могат да се фокусират повече върху ученето заради липсата на разсейващи фактори. Тишината и спокойствието, както и късите разстояния се харесват от повечето студенти, с които „Капитал“ разговаря. „Уютен“ е думата, с която второкурсничката Мирела Харизанова описва града. „Харесва ми, че всичко ми е сравнително близо. Аз съм от София и пътуването, особено в час пик, ми идваше малко в повече. А тук мога да вървя докъдето ми трябва без кола или градски транспорт, което ми допада“, казва тя. Добавя, че по-чистият въздух, по-топлото време и достъпът до театър, кино и планина правят града идеален за повечето студенти. Същевременно Благоевград не е твърде далеч от София и от летището ѝ. „Живял съм на три часа от най-близкото локално летище, докато сега съм само на час и половина от най-голямото българско летище“, казва Дейвид Еванс.

От друга страна обаче, малкия град идва със своите минуси. Боби Филипс смята, че университетът е малко встрани от политическия и икономическия живот в страната, което идва със своите последствия – по-малко нетуъркинг възможности с големите компании, където АУБ иначе има изградени връзки. До някаква степен липсата на присъствие в София се компенсира с МВА програмата, която се преподава в центъра на АУБ в столицата, както и съвместната магистърската програма на университета с SDA Bocconi по финанси, банково дело и управление на недвижими имоти. „Би било далеч по-лесно да привлечем повече международни студенти, ако бяхме в София“, казва Еванс. Фактът, че университетът е от типа liberal arts, ограничава възможността да бъдат привлечени професори, които да се занимават с изследователска дейност. „Не мога да си представя, че може да станем център за докторанти, но сме идеалното място за хора, които просто искат да бъдат добри учители“, обобщава Дейвис.

Той си пожелава повече съвместна работа с общината в идните години, както и включването на заинтересовани страни, включително АУБ, в планирането на развитието на града. Но е оптимист – както всички наоколо – за бъдещето му. „Имало е толкова много неща, които са можели да се объркат, но ето – още сме тук“, казва Боби Филипс и дава за пример изгонването на другия известен американски колеж в Източна Европа – Централноевропейския университет – от Будапеща. „Никой не очакваше малкият университет в Благоевград да оцелее. Но го направихме“, завършва той.

Остава и Благоевград да разбере как точно да се възползва от потенциала на своето бижу по-добре.

[i]Подходът може да бъде описан като комбинация от преподаване на широк спектър от точни и социални науки, като се специализира в по-късен етап на следването. Най-често студентите живеят на територията на университета и интензивното обучение се комбинира с очакване за активното им включване в социалния живот на кампуса, включително в клубовете по спорт или по интереси.

Вестник “ Топ Преса „