Гимназист отглежда райска градина край Сандански

В Библията градината Едем, първоначалният дом на хората, е наречена рай. Една овощна градина, под резиденцията „Свети Врач“ край Сандански, е истински рай за Иван Иванов. Той всяка събота загърбва града, за да нагледа овошките, да се погрижи за тях, да поработи сред красотата, спокойствието и тишината, далече от шума и суетата. Любопитното е, че героят на този разказ не е пенсионер или дългогодишен земеделски производител.

Иван е на 17 години, ученик в Професионалната земеделска гимназия

„Климент Тимирязев“ в Сандански. И предпочита земеделската работа пред дискотеките и забавленията.

„Много добре се чувствам в градината, свикнал съм на труд. От 7-8-годишен съм по нивите. Приятно е, това е моето хоби – обичам да гледам как растат дърветата, как цъфтят, как се обливат в плод. Допирът със земята ме разтоварва, зарежда ме с позитивна енергия, като че ставам по-силен, когато я усещам под краката си“, разказва разпалено тийнейджърът, който изучава специалност „Контрол по качество на безопасност на храни и напитки“. Запалил се по земеделието от дядо си и баба си, родителите на баща му, които имат земеделски имот в своето село Поленица. Той е горд, че е основният земеделец в семейството в момента. Дядо му вече е прехвърлил 70-те и все по-трудно издържа на темпото на младия земеделец. Често между двамата прехвърчат и искри, все пак са представители на различни поколения. Иван има своето обяснение за разминаванията между него и дядо му, чието име носи. „Мъчно му е, че физически е отпаднал. Другото е, че е живял в комунизма, трудно приема нововъведенията в земеделието. Уча го и на мениджмънт. Слуша ме, но като повечето стари хора обича да мрънка и да търси кусури. Но не му се сърдя, така е било по негово време и е нормално да не приема лесно днешните порядки“, казва гимназистът.

Признателен е не само на дядо си, но и на баба си, че са го възпитали в любов към земята, че са му дали първите уроци по земеделие, по овощарство. Те са „виновниците“ за неговата страст и влечението му към земеделието. Иван не се плаши от никаква работа. Когато няма вода във вадата, тича и

пълни кофите, които мъкне 200 метра, за да полее дръвчетата

Носи оборска тор от съседното село за овошките. „Пръскам ги само със син камък, не ползвам други препарати, защото са пълни с отрови. Мажа дърветата с вар, слагам и оборски тор, който топли кореновата система на овошките, а им дава и сила при растежа“, разкрива част от тънкостите на овощарството младият земеделец.

Много е радостен, че тази година трудът му в градината дал добри плодове. Изкарал много хубава реколта от сливи, праскови, ябълки и череши. Почти един тон ябълки набрали от овошките. Но едно е да прибереш продукцията от полето, а съвсем друго е да успееш да я реализираш на пазара. И тук отново идва на помощ инициативата и желанието на гимназиста от земеделската гимназия в Сандански. Когато не е на училище, можете да го видите да седи усмихнат пред дома си, който е в центъра на града, а пред него са струпани касетки с ябълки. „Почти всички ги продадох, с което съм много горд. Купуват и мои съученици, и мои учители. Но

ябълките не ми носят шестици. Просто хубавата стока всеки я търси

без значение какъв е по професия. Цената е 1 лев за килограм. Хубавото е, че не се налага да хваля стоката си, видно е, че е качествена, веднага хваща окото на купувачите“, казва младият земеделец от Сандански.

За Иван свободното време извън училище и извън градината не е много. Обича да кара колело, да ходи на фитнес. Чете и книги, слуша всякаква музика, но най-много – македонски народни песни. Приятно му е и да пие кафе с приятели в заведенията. Но всички тези неща са далеч на второ място след… земеделието. С нетърпение чака да дойде събота, да не е на училище, за да поеме към село Поленица, да нагледа овошките, да се погрижи за тях. Дърветата искат не само постоянни грижи, но и да го правиш от душа и сърце. И той точно това прави!

Без душа и

сърце няма

как да изкараш добра реколта

Няма да позволя да се продаде този имот никога. До живот ще съм сред овошките, не мога да си представя, че ще дойде ден, в който няма да ги има. Никак обаче не ми харесва, че се секат много гори, че се замърсява природата, това трябва да се ограничи. Призовавам всички да садят по едно дърво всяка година, за да компенсираме загубите. Не е трудно, само е необходимо желание и разбиране на проблема“, уверява Иван.

Той още не е решил с какво ще се занимава след училище, но не е изключено това да е земеделието. Защото вече е натрупал знания в теорията и много опит в практиката. Засега е съсредоточен върху ученето и работата на полето. Рано му е за мечти.

Не мечтая още,

не си мисля за златната ябълка

Златна е всяка ябълка, за която си положил труд да се роди. Съучениците ми се бъзикат, че съм земеделец, но това не ми влияе, няма сила, която да ме откаже от тръпката ми, от страстта ми към земята и овошките. Нашето поколение е различно, някога са били по-дисциплинирани, не е имало наркотици, миналото поколение е по-кадърно по отношение обработката на земята. Причината е в силата на желанието преди и сега, пред мен и връстниците ми днес има много повече изкушения“, разсъждава Иван Иванов.

Щастливи от влечението му към земята и земеделието са и неговите родители. Защото точно това влечение го държи далече от някои изкушения за младите, учи го на труд и дисциплина. „Насърчават ме в тази моя страст – земеделието. Тя ми помага много по-лесно да преодолея пороците на младото поколение. Често връстниците ми се чудят защо не съм с тях по разни забави. Те не подозират, че предпочитам да съм в моя си рай – в овощната градина, стъпил върху земята, която ражда живот“, признава гимназистът земеделец от Сандански.

Вестник “ Топ Преса “