Собственикът на „Пирин-текс“ Б. Ролман: Единствено в Гоце Делчев срещнах желание за сътрудничество на местната власт с чуждестранен инвеститор

Управлявате няколко дружества, свързани с шивашката индустрия, в гр. Гоце Делчев. Какъв е годишният обем на производство, колко са заетите в тях?

– Групата ни от предприятия се състои от 4 дружества: „Пирин-текс“, което управлява и администрира цялостния бизнес, „Пирин текс продакшън“, в което е нает производственият ни персонал, „Пирин текс трейдинг“, което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената ни марка ROLLMANN, и „Пирин текс сървиз“, което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса. Към момента групата наема близо 1500 души, като годишно произвеждаме около 1 000 000 бройки облекла – сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, елеци, ризи, блузи.

Каква част от продукция се изнася, кои са основните пазари на компанията?

– Почти цялата ни продукция е предназначена за експорт. Основните ни клиенти са от Германия, Италия, Франция, Швеция и Гърция. В България присъстваме с нашата марка ROLLMANN, която предлагаме успешно на пазара вече повече от 20 години.

Кои са предимствата на вашата компания, защо тя е предпочитан партньор?

– В последните десетилетия компанията се утвърди като надежден партньор за големи модни марки от Европа благодарение на високото качество на продукцията и комплексните услуги, които предлагаме на клиентите си. В периода след кризата успяхме да се напаснем към новите изисквания на пазарите и да станем по-гъвкави, с възможност да произвеждаме малки серии, включително и облекла по индивидуален размер (т.нар. Made-to-Measure), както и да разширим значително портфолиото си от продукти. Инвестираме постоянно в съвременни технологии и в квалификация на персонала, което ни позволява да предлагаме все по-широкоаспектен набор от услуги, свързани с производството на облекло, като се започне от развитието на даден модел от нулата и се стигне до оптималното транспортиране на готовите продукти до склада на клиента.

От голямо значение са и сериозните усилия, които полагаме, за да бъдем устойчиво предприятие и да се грижим за природата и обществото. Това са теми, които стават все по-важни в модната индустрия с всяка изминала година, и са ключов фактор при избора на партньори от страна на световните модни брандове. Редовно преминаваме през различни социални и екологични одити, за да поддържаме статута си на социално отговорно предприятие.

Кои са най-новите инвестиции, направени в компанията?

– В последните години инвестирахме значителни средства в дигитализирането на производството посредством вътрешно разработена система с таблети, които монтирахме на всяко работно място в производството. По този начин създадохме възможност за много по-голяма прозрачност, ефективност и контрол върху производствения процес, което е от полза както за мениджмънта, така и за всеки отделен машинен оператор. Стараем се да бъдем в крак с Индустрия 4.0, за да останем адекватни към глобалното развитие.

Същевременно инвестираме непрекъснато в най-различни мерки за подобряване на енергийната и ресурсна ефективност на компанията, както и в допълнителна квалификация на служителите.

Колко сериозен е проблемът с липсата на работна ръка, как той се отразява на финансовите резултати на компанията, как решавате този проблем?

– Проблемът с работната ръка е повсеместен и няма как да подмине и нашето предприятие. Най-вече това се дължи на естествения процес на миграция към страни с по-високо ниво на доходите като Великобритания, Германия, Холандия и др. Особено болезнен е обаче фактът, че хиляди хора се възползват от пропуски в социалноосигурителното законодателство, позволяващи им след съвсем кратък престой в някоя от богатите европейски държави да получават много високо обезщетение за безработица от НОИ. Това е една много добре разработена и известна всекиму легална схема, която подбива изключително силно пазара на труда в България. Същевременно голяма част от тези хора, получаващи високи обезщетения, работят някъде „на черно“ и така несправедливо получават двоен доход за сметка на икономиката и социалната система на страната.

Какви са резултатите на центъра за професионално обучение по дуалната система, който открихте през 2011 г. като ваша корпоративна инициатива?

– За съжаление и опитът ни с дуалното обучение не даде желания резултат, макар че от 2010 г. досега сме инвестирали седемцифрена сума в тази област. Целта на центъра за професионално обучение е да подготвя квалифицирани кадри за конфекционната индустрия в рамките на 3-годишен обучителен курс. Обаче липсват желаещи младежи, които да искат да усвоят професията. Младите не искат да работят в индустриални фирми, а и нямат нужното търпение за едно по-продължително професионално обучение. Необходима е цялостна държавна политика в тази област, която да създаде нужната рамка и масова информираност, така че целият бизнес и обществото да осъзнаят важността на дуалното обучение и да се включат солидарно в поддържането на една такава система. Само с единични примери, подобни на нашия, тази система няма как да функционира, защото гръбнакът на системата на дуално обучение трябва да бъдат малкият и средният бизнес, които в момента не участват в нея.

Във вашата компания има 3 синдиката, което е прецедент за частна фирма в България. Как успявате да балансирате между различните интереси?

– Разбира се, не е никак лесно да се намери баланс между желаното и възможното. Естествено и разбираемо е желанието на синдикатите за постигане на по-добри условия на труд и по-високо заплащане. Едни от тях излизат с по-разумни искания, други имат по-нереалистични настоявания. Балансирането в този процес е изключително тежко и времеемко за мен като работодател и ми отнема много енергия. Аз също подкрепям конструктивните предложения за подобряване на условията на труд, доколкото те са изпълними и реалистични, но често се налага да се борим и срещу настоявания, които са твърде далеч от нормалната икономическа логика. Въпреки това винаги съм отворен за диалог със социалните ни партньори, стига той да е в един конструктивен и уважителен тон, зачитащ възможностите и на двете страни и основан на разумни аргументи, които са в интерес на дългосрочното бъдеще на компанията.

Какви бонуси и социални придобивки предлагате на работещите във вашите фирми?

– Стараем се да бъдем атрактивен работодател за нашия регион, колкото и трудно да е това в бранша, в който работим, предвид огромната конкуренция и ценови натиск на международните пазари. Заплатите в предприятието ни са над средните за конфекционната промишленост в страната. Системата ни на заплащане е структурирана така, че по-производителните и съвестни работници да получават и по-висока заплата. В допълнение предлагаме на служителите си ваучери за храна, безплатен транспорт до и от работното място, безплатни велосипеди за желаещите да се придвижват по този начин. Планираме скоро да предоставяме на служителите и безплатни ваучери за различни културни мероприятия.

Защо избрахте гр. Гоце Делчев за развитие на бизнеса, как оценявате сътрудничеството с общината?

– Гоце Делчев е един много хубав град. Когато търсех място за инвестиция в България в началото на 90-те години, единствено тук срещнах желание и готовност от страна на местната власт за сътрудничество с непознат чуждестранен инвеститор, какъвто тогава бях аз. След обиколка на много градове в страната това беше причината да се спра именно на този град. Освен това считам, че за нуждите на нашия бизнес за предпочитане са по-малки населени места.

До ден днешен сътрудничеството ни с общината е на едно добро, конструктивно ниво. Разбира се, има какво още да се направи в полза на бизнес средата в района, но това е и въпрос на финанси и на разпределение на публични ресурси.

Как оценявате бизнес средата в България?

– Като цяло средата е позитивна. България разполага с много кадърни, квалифицирани и бързо адаптиращи се хора. Данъчната политика продължава да бъде много привлекателна. Проблемът обаче си остава масовият отлив на работна ръка, което е един естествен резултат от свободното движение в ЕС, с който България към момента не може да се справи. Ако не се прекъсне този процес, България трудно ще остане атрактивна за инвестиции.

Какви проблеми създава действащото законодателство и какви промени трябва да бъдат направени в него, за да се улесни бизнесът?

– Необходимо е сериозно облекчаване на процедурата за наемане на работници от трети страни. Факт е, че местните фирми изнемогват с това да си осигурят български работници, и е крайно време България да отвори по-широко вратите си за чужденци. Така както го правят други източноевропейски държави, които имат същия проблем с отлива на хора към Западна Европа. В противен случай българската икономика остава неконкурентоспособна спрямо други държави. В момента процесът по привличане на чуждестранен работник отнема около 2 месеца, което е прекалено дълъг срок за промишлените компании.

Нужни са и спешни мерки срещу злоупотребите с обезщетения за безработица, както и срещу злоупотребите с фалшивите болнични – огромни проблеми, които допълнително обезкървяват икономиката на страната.

Надявам се и най-накрая да заработи цялостно и електронното правителство, за което толкова много се говори в последното десетилетие. Крайно време е процесите между бизнеса и държавната администрация да влязат в XXI век.

Очертаващото се забавяне на германската икономика влияе ли върху поръчките на компанията?

– Вече има сериозни сигнали за рецесия в германската икономика, което неминуемо се усеща и у нас. Към момента това не се отразява сериозно на компанията ни поради диlерсифицираното ни клиентско портфолио, както и поради факта, че и ние бяхме принудени да свием капацитетите си заради отлива на работна ръка. Все още ситуацията е такава, че сме принудени да отказваме някои поръчки поради недостиг на работна сила.

Какви са средносрочните планове за развитие на компанията?

– Най-важната ни цел е да консолидираме предприятието след бурните последни години и да повишим нивото на производителност в компанията, така че да останем конкурентоспособни на международните пазари. Ще работим и за това да повишаваме качеството и спектъра на услугите си, защото в бъдеще все по-голяма част от веригата на добавена стойност в модната индустрия ще трябва да бъде поета от производителите като нас.