Нова Места: Неврокопската певица Ирина Паскалева пред вестник Топ Преса : Не съжалявам, за нищо не съжалявам!

Ирина Паскалева с любов към децата

Ирина Паскалева е родом от град Гоце Делчев. Известна и уважавана певица, еко такво сподели тя в интервю за вестник Топ Преса миналата седмица: 

Здравей , Ирина как реши да започнеш самостоятелна кариера?

–        Не мога да кажа, че е било едно категорично решение от тук нататък аз вече ще творя по този начин – ще бъда сама. Аз и до ден днешен съм част от Ансамбъла, останалите участия съм заедно с оркестър, с „Щуро Маке“ и Здравко Георгиев, така че до мен пак има хора и когато дойде покана за самостоятелно участие се опитвам да направя така, че да убедя хората, че музиката е по-богата когато има повече хора на сцената.

–        Детска мечта ли беше това да бъдеш певица?

–        Не бих казала, че е детска мечта, но повечето певици настина са прави, защото на истина е така. Това е нещо, което излиза заедно с теб и не можеш да избягаш от себе си, но детската ми мечта беше да бъда лекар и дори в гимназията записах такава паралелка биология и химия. Доста силен клас бяхме и голяма част от тях продължиха по специалността.

–        И какво се случи?

–        Не зная какво се случи. Явно така е било писано. Кандидатствах биология и химия и бях приета в университета в Пловдив, но успоредно с това кандидатствах и специална педагогика и някакси съдбата ме тласна към тази специалност. Дори в анкетата бях посочила само това като желание, въпреки че листа е дълъг, списъка е много голям и имаш възможност да избираш, но това беше желанието ми да работя със специални деца.

–        Каза, че си пеела още от малка, кой в семейството те е насърчавал най-много, кой те е подкрепял, кой е пеел друг, имало ли е кой да пее с теб?

–        Знаеш че във всяко семейство има човек с такива заложби, още повече, че на времето песента е била с нашите баби, те са пеели е са работели на полето и песента е била с тях и за хубаво и за лошо. Баба ми по бащина линия е пяла, била е много добра певица, майка ми е била самодейка в Неврокопския ансамбъл, баща ми също е наследил от баба ми това качество, но не го е развил през годините – той е строителен инженер.

–        Музикално семейство, много музика, пеело се е винаги и така те те подкрепиха по този път да поемеш или…?

–        Не. Не са били против музиката, но когато поисках след 7 клас да продължа с музика в Широка лъка и двамата бяха категорични, че съм много малка и не може толкова рано да излетя от бащиното огнище.

–        Ми то си е за притеснение, от малка да отидеш на друго място, нови хора, без контрол…..

–        Това ги спря, притесниха се и продължих с биология и химия в нашата ПМГ – не съжалявам, за нищо не съжалявам, това пък ми е дало по-богата обща култура, биологията ми е любим предмет и това ми е помогнало и в сегашната ми специалност.

–        Дълги години си в Неврокопския ансамбъл, как в същност отиде там, какво се случи – те ли така те насочиха?

–        Не. В същност когато майка ми е родила и двете деца – мен и брат ми, се е отказала, за да отдели по-голяма част от вниманието си на семейството. Аз не съм я заварила в ансамбъла, но заварих нейна приятелка и нейна съученичка. В ансамбъла попаднах, не мога да кажа случайно, защото беше по покана на бай Запрю, но преди това посещавах детските школи, които той водеше и съвсем плавно от детските школи преминах в ансамбъла, още дете бях и така до ден днешен.

–        Какво ти дава Ансамбъла. Повечето от певиците споделят, че е нещо, което променя и оказва голямо влияние върху живота им. Учи ги на много неща, особено когато от много малък попаднеш на такава среда.

–        Това е едно много специално, много различно и много скъпо приятелство. Явно често си го чувала, но и аз ще го кажа, не е клише, ние сме на истина като едно семейство там, голяма част от времето сме заедно особено когато излезем на турне, споделяме всичко, често се събираме и не ни събира материалното там, събира ни чисто любовта към фолклора. Всеки отделя от личното и време, за да бъде там, да пее, да танцува. Всеки е ангажиран по различен начин в живота си и не е това което е учил, което е следвал. Приятелка на майка ми е споделяла, че дори в хора на Националното радио певиците, които имат музикално образование се броят на пръстите на едната ръка. Не зная дали сега е така, но за онези години, когато бях 8-9 клас е било така. Музиката не е нещо, което може да се научи или го имаш в себе си или го нямаш и го развиваш ако го имаш.

–        Като спомена Запрю Икономов, имаш честа да се познаваш с един такъв човек, какво ти е дало познанството с него? Той е една енциклопедия, много неща е направил за фолклора.

–        Каквото и да се каже за него ще е малко и няма да е изчерпателно. Този човек живее в музиката и те живее в него и всичко е толкова свързано, че самото име Запрю Икономов е музика за мен. Той ми е показал първите стъпки, той е отделял от личното си време, преди основната репетиция, да уча песните в ансамбъла, да навляза в програмата. Освен всичко друго се е грижел за нас като баща, бил е ангажиран с нашите проблеми – лични, давал ни е съвети, като ни види винаги е подхождал с едно много добро, много свежо настроение с една усмивка. Като каже „гледам, гледам и не мога да разбера коя е най-красивата“, толкова е било приятно винаги с него.

–        Пътували сте много из България, в чужбина сте пътували много, кое ти е оставило най-голям спомен?

–        Дълги турнета, много често пътуваме с автобус, по-рядко със самолет, което е по-комфортно – пъстрота, това ми е спомена от всяко едно турне. Много ансамбли, много държави представени, различна култура и от всякъде черпиш нещо различно, различни костюми, хората са различни, културата е различна, светоусещането е различно. Когато ни съберат на заключителна вечер заедно всеки по различен начин подхожда. Често ни дават задачи да представим 8-10 минути кратка програма, да представи всеки държавата си, от която идва и веднъж мисля, че беше в Италия една жена дойде при мен, не беше българка, не помня дори от кой ансамбъл и била, от коя държава и казва „Вие медитирате ли“, аз мисля, че вие до като пеете и танцувате, вие медитирате. Това ме накара да се замисля, никога не съм мислела по този начин, но на истина сега като наблюдавам хората и по сватби и турнета като ходим, хорото започвам да го приемам като един вид наричане, наричане за добро. Всички хора танцуват едно и също, радват се, усмихват се и всеки се хваща с добра мисъл.

–        Това е нещо, което е много отличително за нашите ширини – балканските, защото го няма това – хорото – хиляди хора. Повечето танци са свързани мъж и жена и трябва по двойки да се танцува, до като тук не трябва да си с някого, може да си сам, но хващайки се хорото ставаш част от общността.

–        Така е да и винаги това е правило впечатление и хората идват при нас и не случайно. Нека да не звучи нескромно, но ние събираме първите награди на всякъде. Миналата година в Истанбул, отново ни дадоха първа награда, надявам се и тази година да има успешно турне.

–        Как преминава едно такова пътуване?

–        Задължително има песни. Режим няма. Хората почиват и спят когато могат и когато намерят за добре. Иначе в автобуса всички сме заедно, всичко се споделя, инструментите са при нас, така че на кой както му се пее, хваща инструментите и се включва и много бързо минава пътя, по никакъв начин никой не се чувства натоварен, много е приятно.

–        Чужденците казват, че винаги им е било интересно – музиката. Как реагират на всичко това, което поднасяте, те не могат да разбират текстовете, какво дефакто се пее в нашите песни, непознати са им, какви са твоите впечатления, как усещат нашия фолклор?

–        За тях той е твърде разнообразен, те са свикнали с много еднакви, отмерени, равноделни тактове, всичко де им е подредено и ясно и много да няма замисляне, до като при нас е много пъстро, представяме различни фолклорни области не само пиринската. Костюмите са различни, постоянно сменяме костюми, твърде шарено е при нас, твърде интересно. Освен това много често те идват без оркестър, ние отиваме с оркестър с певици, при тях повечето пъти е музика и танц, до като при нас се съчетава абсолютно всичко заедно и не само танци излизаме с цели постановки – това ги учудва и разбира се богатството ни, на истина ни е богат фолклора.