На 14 декември имен ден празнуват много българки със снежни имена

Днес имен ден празнуват всички, които носят прекрасните зимни имена Снежана, Снежанка, Снежа, Снежка, Снежина, Белослава, Белчо.

Имената, свързани със снега, ясно показват, че сме в сезона на зимата. А и да не забравяме, че в миналото, когато при нас идваше Дядо Мраз, за да ни остави подаръци, той беше придружаван от неговата Снежанка.

Името Снежана означава бяла, чиста и по природа дамите, които носят името Снежана са оптимистки, винаги се надяват на нещо хубаво и добро, те са отлични организатори. Белослава е славянско име, което означава бяла слава. Жените с това име са романтични, последователни и откровени в отношенията си с хората. Много инициативни и проспериращи. Те са надарени с изтънчен усет за красотата, а богатата им душевност разкрива склонност към изкуството и изключително артистични способности. Много интуитивни и комуникативни, позитивни и очарователни личности, търсещи равновесие и баланс с природата и хората от своето обкръжение, те са сред хората, които с лекота постигат душевен и физически комфорт.

На 14 декември почитаме паметта на светите мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Ариан, Аполоний и Калиник

Тирс и Левкий били родом от Кесария.

Те пострадали при гонението на римския император Деций.

Мъжеството, с което понесли ужасните и тежки изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили езическия жрец Калиник в истината на християнската вяра.

Много години след това, при управлението на император Диоклециан, били мъченически убити в Тиваидската страна (Египет) християните Асколон и Леонид.

Но вярата в Бог ставала все по-силна, въпреки ужасните гонения.

Езичниците внезапно се обърнали към Христовата вяра и не се страхували от мъченията, които ги очаквали.

Мъченическата смърт на Аполоний и Филимон и станалите чудеса обърнали към Христа самия игемон Ариан, който запечатал вярата си със св. мъченичество.

На този ден има и друг празник – Ден на ветеринарните специалисти.

През 1897 г. е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден през 1879 г.

През 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет.