Мисия на Бернската конвенция ще проверява нарушенията по магистрала Струма

Европейската комисия ще гарантира спазването на Европейското законодателство и няма да позволи изграждането на магистралата по разрушителен за природата и хората начин. Това заяви Комитетът по петиции на Европейския парламент в отговор на петицията на граждани от град Кресна по повод застрашаващата местния поминък автомагистала Струма. Представителят на Еврокомисията подчерта явните нарушения установени до този момент в планирането и изграждането на магистралата и най–вече — нарушаването на Директивата за местообитанията. С това беше решено петицията да бъде затворена.

Изслушването се проведе на 2 декември в Брюксел. Димитър Василев от района на Кресна подчерта рисковете от построяването на избрания от правителството вариант, а именно разделянето на магистралата на две и превръщането на настоящия Е79 в еднопосочно платно посока София – Кулата. Петиционерите отбелязаха, че не са против магистралата, а настояват за варианта, в който и двете платна са извън Кресненския пролом дефиле, а сегашният път остава локален за нуждите на местните хора.

Коментарите на ЕК обаче бяха в ясен контраст с последващото изявление на българското постоянно представителство и български депутати, които отстояваха тезата, че проектът на правителството отговаря на европейското законодателство. По време на заседанието на комитета имаше мобилизация на почти всички български евродепутати, представляващи политическите партии ГЕРБ, ВМРО, ДПС и СДС. Техните изказвания изцяло напуснаха допустимия демократичен тон и съдържаха явни неистини, че местните хора са против изграждането на магистрала. Езикът на омразата изненада присъстващите депутати в залата. Неточностите и неистините в изявлението на депутатите само показаха колко малко познават проекта за АМ “Струма” и въздействието върху хората и бизнеса.

Комитетът по петиции беше превърнат от българските евродепутати  в арена на лични нападки, оправдавани с така наречените от тях  „национални интереси”, с което обезсмислиха неговото съществуване, като  европейски демократичен форум за граждани, излизайки от националния контекст и интереси.

Единственият реален глас в защита на местните хора в Кресна и за разглеждане на жалбата беше на дългогодишната датска депутатка Маргарет Аукен, която изрази учудване и възмущение от превеса на български депутати, които пренебрегват критиката на Европейската комисия.

Петиционерите твърдят, че планирана от правителството транспортната ос, свързваща София със Солун, ще предизвика траен риск от тежки инциденти за пътуващите по магистралата. Магистралата ще премине само на 300 метра от къщите и училището на град Кресна, носейки със себе си шум и мръсен въздух. Най-плодородните земи в региона ще бъдат унищожени, включително лозята с местния вид грозде керацуда. На обвиненията към местните хора, че спират строителството и обезопасяването на пътя, те отговориха, че още през 2008 правителството можеше да построи магистралата извън дефилето, а вариантът на правителството в тесния пролом е най-рисков. Както потвърди евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, през дефилето няма да се изгражда магистрала, а скоростен път с много остри завои. Избраният от правителството вариант също ограничава и удължава пътя за придвижване на север от Кресна, затруднявайки достъпа на населението до земеделските земи и практически убивайки рафтинг и каяк туризма, който е ключов за региона.

Маргарет Аукен в края на заседанието предложи жалбата да бъде разгледана на председателския съвет на Комитета по петициите, заради изказвания за затварянето й предимно от български евродепутати.

Припомняме, че Кресненското дефиле е застрашено от строителството на трансевропейския коридор 4, свързващ Хамбург със Солун, финансиран с европейски средства. Въпреки продължаващите повече от  20 години усилия на неправителствените организации и личности като Боян Петров, да се намери щадящо за дефилето решение – с дълъг тунел или т.нар. “източен обход” извън дефилето, в края на 2017 година българските власти отмениха законово действащо решение от 2008 година и приеха, че посоката София – Солун ще премине през дефилето, а само посоката юг-север ще бъде изнесена извън Кресненския пролом. Избраната от правителството алтернатива за градеж на магистрала Струма е в противовес на препоръките на европейските конвенции и националното законодателство.