Уикенд: Яне Сандански отвлича за откуп бременна

Бащата на Никола Вапцаров участвал в подготовката на акцията на ВМОРО

Легендарният провал на ВМОРО (Вътрешна маке- доно-одринска революци­онна организация) в Османската империя е Солунската афера. В началото на 1901 г. в Солун се извършва полицейска проверка в домовете на Александър Ников, секретар на ЦК на ВМОРО, и на Милан Михайлов, член на ВМОРО. В тях са открити револвери.Ников успява да изчезне, но Михайлов е хванат и жестоко инквизиран. Следват арести на Христо Матов, Христо Татарчев, Пере Тошев, Васил Мончев и др. Разкритията продължават и извън Солун, в Кукуш, Гевгелийско, Дойранско и др. В резултат на тях голяма част книжа и архиви попадат в турските власти. Централният комитет на ВМОРО е парализи­ран, тъй като членовете му са арестувани.

Американска мисионерка в Солун била цел №1 на революционерите – те незнаели, че нейната помощница чака дете

Христина Ангелова

Делата по Солунската афера са разгледани до началото на май. Повечето задържани са освободени. Общо осъдени са 101 души, от които 84 са заточени в Бодрум кале в Мала Азия и в Акра. На 14 март девет души получават смъртни наказания – Милан Михай­лов, Кочо Карловали, роден в 1881 г., в Карлово и други. ВМОРО изпада в криза. На организацията трябват пари за въоръжаване. Решението на Гоце Делчев е да запо­чнат отвличания на богати хора. Неговото мнение е, че щом средствата са за борба с турските власти, то всичко е разрешено. Още през 1896 г. по заповед на Гоце, пощенски чиновник от Кюстендил открадва 20 000 лв. от служебната каса. При бягството си той хвърля чувала с парите в близката река. Друг неуспешен опит да се намерят финансови средства е на Яне Сандан­ски.

Той предоставя двора си в Дупница за майсторене на фалшиви сребърни монети. И от тази история не излиза нищо, затова през лятото на 1901 г. Яне, Гоце Делчев и Черню Пеев (остава в историята като Христо Чернопеев ) се събират в Кюстендил, за да бистрят паричния проблем. Първоначално решават да отвлекат княз Фердинанд по време, когато посещава Рилския манастир. После се спират на сина на Иван Гешов – Никола. След време се отказват от набелязани­те жертви, тъй като искат отвличанията да стават на турска територия. Затова Сандански се спира на СОЛУНСКИЯ ИНСПЕКТОР НА АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ д-р Джон Хаус. Целта му е да иска за него голям откуп и освен това да привлече вниманието на междуна­родните политически среди към освободителната борба на македонските българи, които все още са под турско робство. Докато изпилват плана, Сандански научава, че в Солун се намира и една друга важна личност, американската мисионерка мис Елън Стоун. Ръководи­телите на ВМОРО избират тя да бъде заложницата. Яне и дружината му отиват в Банско и се съветват с мест­ния деец на организацията – Йонко Вапцаров, баща на Никола Вапцаров. Йонко също одобрява за заложник да бъде взета госпожа Сто­ун, която ще води курсове за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си Катерина Цилка. Задължи­телно условие за четниците, които ще вземат участие в отвличането, е да са с турски облекла и да говорят само турски. Селяните трябва да помислят, че това са постоянните разбойници по тези места.

Отвличането се извърш­ва от малобройна група революционери по пътя Разлог – Горна Джумая, в местността Подпрената скала. На мисионерката и на нейната помощничка е обяснено, че животът им не е застрашен. Един от четниците ги успокоява, че ще бъдат освободени веднага, щом получат от властите исканата сума за тях. Останалите им спътни­ци: Григори Цилка, Катерина Ушева, три учителки и две ученички са освободени. Григори Цилка, който е съпруг на Катерина Цилка, веднага известява местната протестантска организация за извършеното покушение.

Доктор Джон Хаус от своя страна известява амери­канския консул в Цариград Чарлс Дикенсън. Турското комисарство също не спи. То изпраща официална нота до Министерството на външните работи и вероиз­поведанията в София, че похитителите са българи, членове на македонския комитет. Отвлечените и четниците са преследвани от турските власти и от върховистите, които се смятат за разколници в Македонската организация. Нарасналата й мощ започва да плаши и властите в София. Забранено е събирането на пари и помощи в полза на македонстващите. Военният министър Стефан Паприков забранява на офицерите на редовна служба да участ­ват в нея. Министерският съвет издава заповед за държавните служители да не присъстват в насрочения конгрес на Македонските организации. Така част от най-активните й кадри – офицерите и учителите, са възпрепятствани в дейността си в македоно-одринското движение.

На 23 срещу 24 март 1901 г. в София се провежда голям митинг на софий­ското македоно-одринско дружество. Оцелелият от Освободителната война Гаджал войвода, който е сляп и е с един крак, произнася прочувствена реч. В нея той казва: „Братя, България се освободи, но майка Маке­дония продължава да е под турско робство. Двамата ми синове загинаха на Шипка, а аз все още не съм направил нищо за поробената си майчица. Не искам пенсия за поборник-опълченец, не съм я заслужил…“.

Шест дена след отвлича­нето на 21 август ЧЕТНИЦИТЕ РАЗБИРАТ, ЧЕ КАТЕРИНА ЦИЛКА Е БРЕМЕННА в петия месец. Изпадат в ужас и решават да се осво­бодят бързо от отвлечените жени. Мис Стоун е накарана да напише писмо до своя приятел в Банско Константин Петканчин. В него тя казва, че за спасението й се иска откуп от касиера на амери­канския съвет в Цариград, в размер на 25 000 златни тур­ски лири. Един от четниците оставя писмото пред къщата на Петканчин. Изплашен, Петканчин предава посла­нието на турските власти. Така опитът за преговори пропада. След няколко дни, на 15 септември, касиерът е известен и искането на четниците за откупа се предава на американския консул Дикенсън.

Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев не мислят, че акцията им ще продължи дълго. Уви, разбиранията им се опро­вергават. Цели шест месеца никой не ги търси. Четниците са заплашени от турските потери, от върховисти, които искат да откраднат жените и да приберат парите от евентуалния откуп за себе си. Българските войски в пограничните области също преследват аферистите. За­ради сблъсъка си с четата на върховиста Дончо Златков Сандански повежда хората си към България, но и оттам са подгонени и се връщат в Македония. Опасностите дебнат отвсякъде четниците. За тях няма спокойствие и те се придвижват непре­къснато. Бременността на Катерина Цилка напредва. Наближава тя да роди. Яне издава заповед четниците му да се подчиняват напълно на младата жена и на мисионерката. „На тях не трябва да им липсва нищо” – заповядва войводата.

По пътищата Цилка полу­чава родилни болки. Четата се установява в Сърбиново. На 22 декември младата жена ражда сполучливо здраво момиченце. Дава му името Елена (на мис Елън Стоун). Катерина не може да ходи, затова четниците й приготвят сандък, дърпан от кон, в който тя пътува. Пристигат до село Влахи, където революционерите и заложниците се задържат за по-дълго. След обстоятел­ствени преговори в София и Самоков, откупът от 14 000 златни лири е изпратен от турските власти. По-късно те събират парите под формата на данъци от българското население. Пленените жени са пуснати на свобода на 2 февруари, 1902 г., в Струмишко.

 Проклятие застига извршителите на аферата „Мис Стоун”

>> Похитената американка изкарва добри пари, публикувайки преживелиците си

Аферата „Мис Стоун”, която продължава Солунската афе­ра, популяризира дейността на Македонската организация извън пределите на Турската империя. Две жени изнасят тежестта на един откуп, който по-късно е платен от българите, останали под робство.

Американската мисионерка за­пазва топли чувства към своите похитители. По-късно, в Америка, тя пише спомени. Списание „Маклюърс магазин” й плаща хонорар от 44 000 долара. Изнася и 50 лекции в страната на неограниче­ните възможности. Мис Елън Стоун обещава да даде получените пари за занаятчийско училище в Македония. В същото списание са публикувани и спомените на Катерина Цилка. Те носят заглавието „Родена сред разбойници”. Бебето Елена израства красива и умна девойка. Омъжва се за американския консул в Тирана, но умира едва на 24 години от туберкулоза.

Лоша съдба имат и участниците в отвлича­нето. Кръстьо Асенов е убит от свои четници. Яне Сандански пада също от ръката на българин. Хрис­то Чернопеев е застрелян по време на Първата световна война. Българите, които изплащат на турските власти откупа, казват, че проклятие тегне над войводите. Единствено мис Стоун надживява всички от аферата, която носи нейното име. На 82 години тя напуска този свят. Преди това отбеляз­ва в спомените си, че е участвала в един интересен епизод със смели мъже. „Те, твърди авторката, знаят какво искат, но е трудно да го постигнат с голи ръце.”