Костадин Костадинов: Никога не съм се облагодетелствал от Община Дупница
- ноември 13, 2019
Г-н Костадинов, вчера се заклехте, че ще работите за благоденствието на дупничани. Това протоколна клетва ли е? Какво означава тя лично за Вас?
Е, със сигурност не е протоколна. За мен лично, днес декларирам пред вас, че това ще ми бъде последния мандат като общински съветник. Именно затова искам наистина да работим и да направим нещо добро за дупничани. В личен план ще работя за това да променим мисленето на дупничани в посока, че живеем в демократично и пазарно общество. С всички сили ще се противопоставя, да не казвам на реакционни и реставраторски сили, но на всички популисти, които вменяват на младите колко хубаво е било едно време, или им вменяват, че може да се живее и по-лесно, и по-добре, само ако сменим този или онзи. Другата ми лична мисия е свързана с образованието, третата – с малките населени места. Както не можеше уж нищо да се направи в образованието, в предишния мандат с помощта на колеги успях да понаправя нещо. Сега обаче ще обърна образованието с хастара наобратно, каквото и да ми струва това. Ще помоля целия Общински съвет да се направи един обстоен анализ на училищната мрежа, от детски градини до средни училища. Ще вляза във всяко кътче на училищата, ще вляза в най-тъмните кътчета, във всяка тоалетна ще вляза, ще изкарам всяка кирлива риза на всеки, който си позволява да не работи или да прави простотии. Колкото успея, успея.
Защо последен мандат като общински съветник?
Защото така съм си преценил. Човек трябва или да се развива, или да спира. Не може да си вечно едно и също.
Т.е. имате по-високи амбиции в политиката?
Вижте, аз съм тръгнал от най-ниското стъпало – лепил съм плакати на СДС, бил съм в щаба на арх. Пилев…Стъпка по стъпка съм вървял и в момента съм член на НИС на СДС, регионален представител за цяла Югозападна България. Ако това ми е таванът, ще спра. Ако не, може да ме видите в друго политическо амплоа. Не казвам, че ще се откажа от политиката, а казвам, че няма да бъда общински съветник.
Преди 4 години бяхте опозиция, а сега сте председател на Общинския съвет, предложен от ГЕРБ. Какво се промени за тези 4 години?
Случи се това, че според мен самата партия ГЕРБ на национално ниво извървя определен път, за да премине от центъра вдясно. Самият Чимев от центрист, от кмет, който казваше „дадох“, „осигурих“, постепенно мина в дясното политическо пространство. През целия минал мандат ние му поставяхме нашите условия. Противопоставихме се на чисто леви идеи, като например общинското БКС. Последваха дебати във връзка с Водната асоциация, депото за отпадъци, финансовата дисциплина и т.н. По всички тези въпроси ние намерихме единомислие и с Чимев, и с групата на ГЕРБ. Което не значи, че съм пестил критиките. Знаете, критикувах работата на Комисията по образование, на ТСУ и др. Факт е, че в огромната си част с ГЕРБ уеднаквихме своите виждания. Много хора не разбират, че в политиката не можеш сам да работиш. В политиката ти трябват партньори, трябват ти позиции, политиката е изкуство на компромиса. И аз като бях едно време опозиция, луда млада глава, мислех си, че с главата ще счупя стени. Обаче не успях да постигна кой знае какво. А сега по отношение на целите, които ме ръководят – пазарни, десни отношения, успях да прокарам немалко неща миналия мандат именно с помощта на ГЕРБ. Затова ние извървяхме този далечен път между нас, за да може днес да сме заедно в управлението.
Вие говорите за политика и принципи. Но вярват ли Ви гражданите? Наблюдавайки реакциите им в социалните мрежи, голяма част от тях смятат, че ви движат по-скоро лични договорки, лични интереси?
Е, така е. За съжаление, твърде много в последните години се опорочиха думите „партия“, „политика“. И, честно казано, не виждам човек, който да не е опетнен, очернен… Така сме в политиката. Ето аз например в работата си и в живота си на никого не съм направил нищо лошо. Но за съжаление, виждам погледи, които ме мразят, хора, които ме ненавиждат, чета коментари, които не знам защо се появяват. Свикнал съм. Толкова бой съм изял и заради популярността, ако щеш, че вече не ми прави впечатление.
Имате строителна фирма. Работили ли сте по обществени поръчки на Община Дупница?
Никога. Никога не съм се възползвал нито от обществени поръчки, нито от нещо друго, свързано с Община Дупница. Ще кажа нещо, което сигурно никой няма да ми повярва, но все пак ще го кажа. То не е икономически рентабилно да работиш обекти на общината, защото поръчките са ниско платени. В момента строителния бранш е много добре развит, толкова много работа имаме, че, както може би забелязвате, малко са дори кандидатите за обществени поръчки.
Какъв беше приносът на СДС за спечелването на изборите от ГЕРБ? Щеше ли Чимев да падне без вашата подкрепа?
Категорично. Категорично, но не само без нашата подкрепа. Ето, Йонко Гергов също помогна. Определено има една антиГЕРБ вълна. Неслучайно ГЕРБ загуби изборите в Перник, Благоевград, Сандански, Банско. Истината е, че приносът на СДС и за Дупница, и за София беше решителен. Това е анализът, който направихме и в НИС на СДС.
ГЕРБ не асимилира ли СДС? Или СДС асимилира ГЕРБ в Дупница?
Ако говорим за Дупница, а не в национален мащаб, мислите ли, че мен ГЕРБ може да ме асимилира? Особено с оглед на моето телосложение, ГЕРБ, струва ми се, че трудно ще ме преглътнат (смее се).
Беше ли наистина сблъсъкът на тези избори леви-десни?
Не. В България и в Дупница няма леви. Винаги съм призовавал, особено нашите дупнишки социалисти, да бъдат истински леви, но европейски леви като Станишев, като Вигенин. Имат знакови проевропейски леви политици. Ние сме в условията на демокрация. Ние прокламираме дясно и демократично, а е неясно какво прокламират т. нар. леви. Слушам им изказванията – държавни предприятия, държавата да инвестира, държавата да даде. Това обърква гражданите и ги кара да мислят, че има нещо сбъркано в модела, започват да търсят спасител, започват да търсят силна ръка. А истината е, че всичко е в ръцете на хората. Личната инициатива е тази, която върти колелото на икономиката. Доказа го и крахът на комунизма. Какво ляво имаше в програмата на БСП? Ето ние говорихме за пазарно и проектно начало, а насреща какво предлагаха? Ляво значи да поискат да се вдигнат данъците драстично, да кажат, че твърде много хора в Дупница са богати, затова трябва да вдигнем данъците на имотите, да увеличим данъците за луксозните автомобили, да обложим богатите, за да са солидарни с бедните. Другото е псевдоляво. Например идеята да се направи фонд за такива, които не си плащат осигуровките. Това не е ляво, това бомбардира цялата ни здравноосигурителна система. Политик, който каже, че трябва да плащаме за неосигурените или да ги лекуваме без пари, трябва да бъде вкарван в затвора. Не трябва да се съжалява някой, който не желае да внесе 20 лв. за осигуровка и така да бъде солидарен с всички нас.
Какъв беше тогава сблъсъкът на изборите в Дупница?
Сблъсъкът беше ГЕРБ – антиГЕРБ. Казвам го най-отговорно.
Честни ли бяха изборите?
Не, изборите не бяха честни. Но първо да кажа – избори като избори, със сигурност много по-леки от всички досега. Не бяха честни най-вече от гледна точка на това, че се гласува на основата на приятелство, роднинство, семейни и колегиални отношения. Това първо. Второ, корпоративен вот. Изключително силен корпоративен вот. Това е много лошо. Трето, силов вот. Силови методи на въздействие. И накрая, платен вот, който според мен обаче силно се надценява. Включително ромският вот. Според мен не оказва никакво влияние на резултатите, независимо от резултатите в Гиздова махала. Но изборите не са честни най-вече и заради финансирането. Защото малки партии, такива без субсидия, много трудно успяваме на избори. Много е трудно да излезеш на избори без да имаш достъп до медии, без да имаш членове на комисии. Така че управляващите тръгват, поне в Дупница, с 1000 гласа напред. В залозите се казва „с хендикап“. Отделно от това много спадна нивото на изборната администрация. Това се превръща от проблем в огромен проблем. Не може за една и съща секция едни цифри да се подават от застъпниците на щабовете, след това в протокола на секционната комисия цифрите да са други, а най-накрая информацията подадена от ОИК в ЦИК да сочи съвсем различни цифри. Не мога да си го обясня аз това. Според мен трябва някой да влезе в затвора за това. На никой не му пука. Ние отиваме на избори, два месеца се бориме, ходиме, агитираме и изведнъж някой решава, че просто му е писнало, изморил се е и казва: това няма да броиме, онова няма да броиме. Затова трябва да се премине към професионална изборна администрация.
Трудно ли ще работи новият Общински съвет предвид партийното разнообразие в него?
Със сигурност ще бъде много трудно. Усещам, че изборната треска не е отминала и се надявам здравия разум да надделее, да няма твърде много емоции и политически битки. Мен не ме е страх, но не е продуктивно, ако се влезе в някакви безкрайни политически игри, искане на оставки, празнодумие. Ще се постаря да не се случи това.
Вашата кандидатура за председателския пост бе подкрепена от 17 общински съветници. Това показателно ли е за разпределението на вота занапред?
Да, показателно е. Но считам, че твърде малко са ежедневните въпроси, по които опозицията може да гласува различно. Няма как някой да не подкрепи рутинни докладни, свързани с всекидневната административна дейност на Община Дупница. Опозицията може да гласува против, когато се обсъжда бюджета или докладни по други стратегически въпроси.
Предвиждате ли организационни промени в работата на Общинския съвет?
Първото нещо, което ще направя, още утре свиквам работна група за промени в Правилника за дейността на Общинския съвет, за да може до 18-ти ноември проектът да е готов и да бъде качен за обществено обсъждане на общинския сайт, а месец след това да бъде гласуван в зала. Със сигурност ще искам да се промени числеността на някои от постоянните комисии, както и броя на самите комисии. След като ги структурираме, ще организирм опознавателни срещи между новите съветници и отделните общности по сфери на дейност, като спорт, култура, образование и др.
Друго много важно нещо е партиите и групите в Общинския съвет да си помислят относно размера на местните данъци и такси, защото вече в Народното събрание гласуват държавния бюджет, а скоро след това ние трябва да гласуваме общинския. А общинският бюджет е функция на местните данъци и такси. Веднага ще поясня – много от местните данъци са на долни нива. Аз не се наемам да кажа дали трябва да се вдигат или не, но това е въпрос на политика, затова има леви и десни. Левите искат по-високи данъци и по-голямо преразпределение, десните казват – по-малки данъци, но и по-малко преразпределение.
Данъците може и да са на долни нива, но не е така с местните такси в Дупница в съпоставка с други общини.
Не съм много сигурен. Но със сигурност има най-малко две такси, които аз ще настоявам да бъдат намалени. Това емпирично се разбира – след като вече са гласувани и се вижда, че някои такси са по-високи от себестойността им.
На пълен работен ден ли ще работите? Питам, защото имаше и друга практика в предишните два мандата.
Със сигурност ще работя цял ден и ще изпълня този пост със съдържание. Що се отнася до възнаграждението ми, ще помисля за това, тъй като се притеснявам, че много хора ще ме обвинят, че за заплата го правя или нещо подобно. Но според мен един председател може да бъде много полезен. Най-малкото трябва да държа нещата в общинските дружества, отделно има твърде много друга ежедневна работа, а и срещи с гражданите. Също така планирам много сериозна, ако мога така да се изразя, законодателна дейност, свързана с промени в доста наредби. Основната цел на тези промени е увеличаване на пазарното начало и намаляване на административно-командния принцип на финансиране с общински средства. Т.е. искам личната инициатива на дупничани да излезе на преден план, най-вече в туризма, в спорта, в културата. Такъв пример е правилникът, който приехме в края на предишния мандат за финансиране на културни проекти. Идеята е не културните дейци да идват в общината да се молят за пари, а да кандидатстват за средства с конкретни проекти, а спечелилите да бъдат включени в културния календар. За да проработи този правилник, е необходимо в бюджета да се заложат средства.
В предишния мандат имаше недоволни от възнаграждението си общински съветници. Според Вас трябва ли да бъдат увеличени заплатите?
При всички положения таванът за съветниците в Дупница е около 450 лв., предвид законовия механизъм за определянето на размера на възнаграждението на база процент от средната работна заплата в общинска администрация. Аз считам, че заплатата трябва да е на по-високо ниво, но това пък да бъде обвързано с дейността на съветника, т.е., ако отсъства от комисия или сесия, да бъде санкциониран. Един съветник има много разходи. За всяко нещо хората търсят съветниците – дай за болен, дай за деца, дай за не знам си какво.
