Баби от Логодаж мечтаят за дефиле в Брюксел

Благоевградското село Логодаж е само на ръка разстояние от границата с Македония. Всеки ден от тук профучават стотици камиони, коли и автобуси, които пътуват към ГКПП-Станке Лисичково. Хората от години живеят със самочувствието, че отдавна са прескочили границите. Те и преди 1989 година ходели често до комшиите за общи събори  и празници, а сега това за тях е ежедневие, защото редовно пазаруват сирене и кашкавал от мандрите на македонските Делчево и Звегор.

Логодаж отдавна е в Европа, центърът на населеното място е гордостта на местните баби и дядовци. Паркът, изграден по европейски проект, има удобни пейки за отдих и дори чешма с постоянно течаща вода за разхлаждане на пътуващите. Какво повече да искат тукашните хора от Европа? Имат си път, който дори е международен. Другата им гордост е язовир „Стойковци”, който е на концесия, тъй като се оказа, че държавата не може да го поддържа. По-младите се надяват новият стопанин на водоема да развие туризма и тук да идват всеки уикенд стотици софиянци на риболов и отдих. Само така те ще останат да живеят тук. Училището обаче от години е затворено. Сега там се помещава читалището, което напук на рушащата се постройка и на времето събира всеки ден местните баби на раздумка и песни.

Читалищният секретар Дафинка Бойчева идва всяка сутрин и отваря широко вратата на някогашния културен институт. В нейния кабинет е пълно с брошури за Европейския съюз, за възможностите, които ни дава членството в ЕС. „Местните хора никак не са глупави, те знаят много неща за Европа. Следят новините, интересуват се, питат, коментират. Те са много гостоприемни. Посрещали сме тук какви ли не европейци. Очаровани от Логодаж останаха две ирландки, които бяха доведени тук от наш сънародник, който от години живее в Дъблин. Посрещнахме ги по стара българска традиция – с питка и мед”, разказва Дафинка Бойчева. Чужденките пристигнали в селото, за да вземат опита на местните баби в изплитането на красиви дантели. Целта им била да успеят да внедрят българските плетки в ирландската модна индустрия. „Така че и ние знаем какво е Европа, що за хора са европейците. И ние сме дали нещо на Европа”, допълва Бойчева. За бабите тук Европа е новият парк, както и гостуването на някой и друг чужденец. Те знаят, че Европа помага на България, но как точно, това вече  им е трудно да кажат. Наясно са, че ЕС отпуска пари на страната ни, но къде отиват парите и за какво, това за тях си остава загадка.

За тях Европа е малко имагинерно понятие, което е символ на хубавия живот. А кой бяга от хубавия живот? Никой. Затова бабите от Логодаж искат да видят и усетят Европата отблизо, както и да й покажат какво могат и колко хубаво е в Логодаж. Най-голямата гордост за тях са традицията, песента, носията, обичаите, всичко българско. „Защо да не отидат тези баби, които са страхотни самодейци, в сърцето на Европа – в Брюксел!? За да покажем на европейците българските традиции”, казва Дафинка Бойчева. Според нея това ще бъде най-хубавата реклама на Логодаж и най-красивата визитна картичка на граничното населено място. „Какви пъстри носии имаме, с нашите дантели ще ги побъркаме, а с песните ще ги омаем!”, убедена е Дафинка. Тя и местните баби вярват, че Европа тях чака, за да види нещо истинско и българско.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене