Зам.-кметът Хр. Шопова: Екипът на Община Благоевград работи усилено за по-добро бъдеще за нашите деца в сферите на образованието, културата, традициите и родолюбието. Продължаваме мисията си – Благоевград да бъде икономическият и културен център на Югозападна България!

Откровен разговор за опитите на структури с неясно финансиране и неясни цели, като т.нар. „Антикорупционен фонд”, да правят неверни внушения чрез лъжи и инсинуации, да наричат партньорството ни със средствата за масова информация “медиен комфорт” – определям като брутален натиск върху общината и модерна форма на рекет, както и към съвременната форма на демокрация в Европейска България. 

Г-жо Шопова, ансамбъл „Пирин” стана на 65 години, юбилейният му концерт на 14.10.2019 г. в НДК бе истински спектакъл. Община Благоевград върна заслуженото място на Емблемата на Пиринският край, разкриваща традициите на Благоевград у нас и по света. Как се постига това, следвахте ли някаква концепция, стратегия?! 

– Точно така – истински звезден спектакъл – феерия от музика, танци, красота, космически изпълнения на артистите. Няма такова преживяване. Залата аплодира дълго, просто думите не ми стигат да опиша какво вълнение преживяхме, каква гордост. Концертът бе истинска наслада за очите, за душата, изобщо брилянтен ансамбъл “Пирин”. Каквото и да кажа, ще бъде малко. Когато говорим за ансамбъл „Пирин”, би трябвало да станем на крака заради емоциите, които ансамбълът ни подарява всеки път, когато са на българска или световна сцена. Благодаря на всички творци, че влагат сърце и душа в работата си, благодарение на това ансамбълът е на необходимото ниво и заедно успяхме да го възродим. Ще добавя, че на юбилейния концерт не видях никого от кандидат-кметовете, освен д-р Камбитов. Не ги виждаме и по други културни събития, в същото време си позволяват да коментират, че дори да критикуват политиката ни в много области, където ярко прозира липсата им на съответната експертиза.

И да отговоря на последната част от въпроса ви, да, през последните 8 години Община Благоевград следваше своята стриктна концепция, която е част от Стратегията за развитието на културата, изкуството и традициите в Общината, която е разработена на базата на дългосрочни и устойчиви планове за работата на културните и образователните институции. Това включва и тяхната финансова стабилност, както и разработването на качествени и конкурентно способни продукти, които да популяризират имиджово Благоевград и Пиринския край. Това е бавен процес, но за това пък дългосрочен и устойчив.

Конкретно за ансамбъл „Пирин“, това е една емблема на Благоевград, която за съжаление, когато започнахме работа преди 8 години, беше разкъсана от конфликти и раздори. Приходът им беше около 6000 лева, а участията им се свеждаха само до нашия регион. Не бяха добре нещата в ансамбъла, а работещите бяха помръкнали от липсата на ангажименти. Болезнено е да си спомням за това време. Но с усилията на кмета на Благоевград д-р Атанас Камбитов, на отдела по култура и всеотдайния труд на хората в ансамбъла успяхме да върнем предишния му блясък. Както виждате, сега ансамбъл „Пирин” отново е на мястото, което му се полага, мястото на светиня, пред която коленичи цял свят. Горда съм, че успяхме да върнем ансамбъл “Пирин” към един нов живот, пълен с ангажименти, покани за гостувания у нас и по света. 65 години, а вечно млад и актуален, това е ансамбъл “Пирин”, с чиито песни всички ние в Благоевград сме пораснали.

Разбира се, има какво още да се желае – увеличение на заплати, осигуряване на допълнителни участия.

Въпреки бляскавия Юбилей, през последните месеци община Благоевград е обект на нападки и обвинения, касаещи пера от поверения Ви ресор – Култура. Критикуват ви и местния, и в националния печат, че се „купувате медиен комфорт“. Как ще коментирате това, притеснява ли ви нещо?

– Въпросът ви е логичен и аз го очаквах. За пореден път, надявам се за последен, ще отговоря с ясно и обективно съзнание за увереността на фактите и обстоятелствата. Денят за изборите за кмет и местен парламент наближават! Безпочвените обвинения и нападки стават все по-яростни и ожесточени. В предизборната кампания някои хора и медии, разбира се, не подбират средствата, с които си служат в ангажиментите си срещу общината. Разпространяват се откровени клевети, лъжи, правят се безпочвени инсинуации. И въпреки че многократно сме показвали истината, такава, каквото е, с документи и факти, в това време предизборно, словесната агресия, поръчкови разследвания и репортажи заемат връх. Всичко това за съжаление говори за безсилие от страна на хора, жадни за власт. В стремежа си да бъдат забелязани, те не подбират средствата си за да прокарват спекулативни и неистинни твърдения. Основната им цел е удар върху авторитета на община Благоевград, обезличаването на всичко свършено през последните осем години. За изпълнение на целите си тези хора използват местни информационни сайтове със съмнителен авторитет и произход, оскъдна аудитория и никаква журналистическа “хигиена“. Темата се подхващаше още през месец август от местен сайт с цел да се подведат хора от сериозни медии. Тези хора не работят сами, става въпрос за определени бизнес и политически кръгове, уж ангажирани с противодействие на корупцията. В тях влиза и т.нар. „Антикорупционен фонд“, който именно се опитва да наложи тезата, че общината си е осигурила “медиен комфорт”. Маскирани като “разследващи журналисти”, които се борят срещу корупцията, представители на тези структури, с неясно финансиране и неясни цели, многократно задават едни и същи въпроси, на които вече община Благоевград е отговаряла многократно. Въпреки това обаче те продължават да ровят, докато не оправдаят очакванията на поръчителите на атаката, която продължава с месеци. Наричам това брутален натиск върху общината и работещи институции, своеобразна форма за рекет, при която чрез разследвания, изградени на лъжи и компромати, се правят опити за неверни внушения. Разбира се, ръководството на оклеветената община Благоевград, уважавайки българските правораздавателни органи, търсим правата си в съда, а за особените методи на работа на т.нар. „Антикорупционен фонд” в Благоевград сме сезирали и главния прокурор на Република България.

Обвиняват ви, че ползвате дружеството „Благоевград фест“ ЕООД, за да прикривате „медийния комфорт“, който уж си „купувате“, как ще коментирате това?

– За пореден път ще кажа и се надявам повече да не отговарям на този въпрос: Община Благоевград има договор с „Благоевград фест“ ЕООД, дружество, което има право да сключва договори за информационно обслужване с медии. Подчертавам информационно обслужване – това включва пряко отразяване на събития, мероприятия, инициативи, интервюта, свързани с дейността на администрацията. Включва разработване на материали, свързани с различни инфраструктурни, обществени и културни проекти. Отразяване на партньорства с европейските градове и др. международна активност на администрацията, както и др. сходни дейности. Тук по никакъв начин не можем да говорим за медиен комфорт, тъй като общината никога не е налагала цензура, а сме работили с медиите като партньори за добрата информираност на благоевградчани.

Цитираната сума от „Медиапул“ 511 хиляди лева, касаещи договори с медии, е сума за три години. Средно по 200 хиляди лева на година за над 500 прояви, много ли е това?

В община Благоевград постъпват запитвания по Закона за достъп до обществена информация, свързани с договори с медии. Тази информация се предоставя винаги, освен в случите, когато няма изричното несъгласие от страна на определената медия. Тогава, когато волята на отсрещната страна по договора е подобна информация да не бъде предоставяна на трети страни, няма как да бъде дадена, защото погазваме правото на търговска тайна по смисъла на Търговския закон.

Работата на община Благоевград е била и е обект на проверки от страна на всякакви, различни институции, в това число и финансови проверки. До момента няма констатирани нарушения или пропуски. Това може лесно да се провери, но явно не е удобно да бъде направено от хората, които се опитват с неверни внушения да обслужат определени кръгове от хора и да осребрят негативната си кампания срещу общината.

Парите за култура, фестивали, мероприятия, които изпълват целогодишно културния календар в Благоевград направо вадят очите на вашите конкуренти. Няма седмица, в който тук да не се случва нещо в областта на културата. Но те отново ви обвиняват в прекалено харчене на пари за култура. Основателни ли са те?

– Да инвестираш в култура, означава да инвестираш в бъдещето, означава да инвестираш в духовното израстване на младите поколения, означава да изграждаш ценности и да уважаваш културните и духовни потребности на жителите на Благоевград. Затова и нашите усилия в голяма част са насочени към културата. Инвестицията в културата е гаранция, че благоевградските таланти ще ни прославят на световната цена, те свикват тук да виждат световноизвестни творци, да поемат от тяхната енергия и да вярват, че мечтите им за световни изяви на големи сцени е много близо до реалността. Това даваме на талантливите ни деца – поле за мечти и реална изява.

Колкото до парите, които се харчат, ще кажа, че всеки изхарчен лев може да бъде документално показан и доказан, и това е направено пред компетентните институции, когато са искали справки от нас.

Често се спекулира с командировките – ще подчертая, че тази година заместник-кметовете са били 4 пъти в командировка извън страната, а д-р Камбитов само веднъж.

Тук искам да уточня за спекулациите относно плащаните суми от Община Благоевград за светлинни илюминации. Община Благоевград организира така наречената заря 4 пъти годишно, а именно на 24 Май, 5-ти Октомври, когато отбелязваме празника на Благоевград, при паленето на коледните светлини и на Нова година. Всичко това струва общо 6000 лева.

Кандидати за местна власт обявиха публично, че ще закрият обновения парк „Македония“, както и възродения фестивал „Франкофоли“. Как ще коментирате темата?

Подобни изявления са крайно несериозни и е срамно да се обсъждат, срамно е за културата ни като народ. Ще започна малко по-отдалече. Дълги години, Община Благоевград се опитваше да си върне собствеността на бившите Казарми, за да може да създаде, приведе във правен вид, в съответствие със законодателната рамка, с прилежащи терени, зелени площи и облагороди този парк и да му даде лика на съвременна културна, спортно-техническа и образователна зона. Никой друг, освен д-р Камбитов, не успя да постигне това, въпреки всичките усилия на предишните ръководства на Община Благоевград. Само позициите на д-р Камбитов успяха да лобират пред Правителството на ПП ГЕРБ и да постигнат нужното. Само и единствено д-р Атанас Камбитов успя да издейства от Правителството, начело с минисър-председателят Бойко Борисов, собствеността в полза на Община Благоевград.

Зад всяка една дума по-горе стоят факти и сгради – настоящи и бъдещи.

В парк „Македония“ беше изградена зала „Орфей“, в която организираме и провеждаме културни форуми музикални събития и т.н. Именно в парк „Македония“ намерихме нов, модерен дом на таекундо-то, където тренират над 150 спортисти от всички възрастови групи. Обособихме и място за бокс, закупихме нов боксов ринг, копие на една от площадките за бокс в „Спорт център Пулев“, с размери 5×5 м.

Онзи ден бе направена първа копка на стрийт фитнес и кросфит площадка, на която ще има възможност за подготовка и провеждане на състезания и турнири от национално и европейско ниво. Сред съоръженията, които ще бъдат монтирани на новата стрийт фитнес и кросфит са шведска стена, маймунска стена, колело за сила и баланс, двоен лост, лежанка за коремни преси, въже за катерене, халки, двойна успоредка, стълба на три нива за подскоци, раздвижване и рехабилитация, лостове за набиране с различни  височини и др.

В парк „Македония“ предстои изграждане на интерактивен младежки образователен център. В него ще бъдат обособени различни по функционалност зони и помещения – мултифункционално игрище за различни спортове, стена за катерене, уреди за фитнес на открито. Младежкият център ще разполага с библиотека, зали за провеждане на конференции и форуми, зони за хранене и леглова база.

И ако ме попитате отново за това, дали фестивалната политика не е твърде амбициозна, ще ви отговоря така: Точно обратното е. Амбицията ни да разработим нова визия за функционирането на целия сектор „Култура”, опирайки се на едни по-разгърнати прояви, каквито са фестивалите, е предизвикателство за културните  институти в града. Това отговаря на международните политики в тази област. Отлична възможност да излязат от капсулата, в която са функционирали през годините, да пренастроят и да реформират дейността си. И в крайна сметка да заработят в среда на бизнеспланиране и измерване на ефекта от инвестициите, които да бъдат обвързани с конкретни цели и съдържания. Особено важно е те да се ангажират с иновация, да бъдат в състояние са правят нововъведения на организационно ниво, или да инвестират в нов културен продукт, адекватен на времето и на изискванията на аудиторията. Такава е целта ни, определено висока и тя непременно ще ни отведе към възраждане на динамиката между изкуството, културата изобщо и хората от града.

Преди обаче да се обърна към това какво се реализира на територията на парк „Македония“ и какви са икономическите, културните и образователните ползи от него, ще вметна, че ако тези, които така остро твърдят, че ще го премахнат, го бяха взели по време на тяхното управление, до сега паркът щеше да бъде превърнат в нов квартал с жилищни кооперации, една до една, без никакви междублокови и облагородени пространства. Те това могат.

За ползите от пространството на облагороденият парк „Македония“ мога да говоря много.

Възстановяваният FRANCOFOLIES.БЛАГОЕВГРАД като българското издание на престижния френски фестивал Francofolies. Това е знаково събитие, което поставя Благоевград на културната картата на Балканите. Френският фестивал има изнесени издания и в Ню Йорк, Буенос Айрес и Берлин, а Благоевград e шестата дестинация в света, която всяка година събира най-големите звезди на френската музика. Той се провежда за последен път през 1991, 1992 и 1993 година в Благоевград, след това се прекъсва за около 20 години. На Община Благоевград и отне цели 5 години за да спечели отново доверието на френските ни партньори, за да  повярват, че тук може отново да се провежда такова събитие, такъв фестивал, изисква много време, работа и усилия. За краткото време, през което фестивалът съществува, привлякохме над 45 000 публика. Фестивалът се наложи като водещ фестивал и в България и вече има множество престижни награди, между които и Туристическо събитие на годината за 2017. „Francofolies.Благоевград” е включен в „100-те световни франкофонски събития за 2017г.”. Инициативата е на френската държава и под патронажа на президента на република Франция Франсоа Оланд, която подбира 100 големи събития от 5-те континента. Те влизат в проекта „Голямата обиколка“, за посещение на приятелите на франкофонията от цял свят. За 2018 г. новост е  организираната  съвместно с фондация „Моменти” кампанията – „Отворена зона”, насочена към равни възможности за достъп до култура и изкуство на хора в неравностойно положение и различни социално изолирани групи. Това е и фестивалът на младите хора, който всяка година събира френскоговорящи в Младежкия модул, където се водят дебати на френски и се дискутират актуални теми. По време на провеждането на фестивала направихме така, че има много съпътстващи събития и целият град е фестивал, Франкофоли се превърна не само в събитие с местно значение, но и с национално и международно такова, и ние страшно много се гордеем с това.

Международният фестивал BLAGOEVGRAD BLUES&JAZZ в бутиков вариант, който създадохме е първият по рода си музикален формат в България, който обединява двата музикални стила  – блус и джаз. Създаден през 2015 година като уникално за България събитие, той се превръща в международна платформа и е сцена на музиканти, както от световна величина, така и на млади и неутвърдени таланти. Участвали са музиканти от България, Гърция, Унгария, Финландия, Испания, САЩ. Голяма скорост набира тази платформа. Международният фестивал „Благоевград Blues & Jazz”, който през 2019 г. осъществи петото си юбилейно издание, също няма български аналог и е единствен в родния културен пейзаж. Той търси открития там, където джазът влиза в диалог със своя първообраз, своите стилистични корени, откривайки отново в граденето на мостове своята  душа. Защото изкуството е живо и въздействащо, когато може да се съизмерява, да проверява себе си и да се обновява.

Ще попитам – излишно ли е организирането на едно такива събития, които популяризират Благоевград в цял свят? Събития, в които абсолютно безплатно благоевградчани и хора от цялата страна и Европа гледат световноизвестни звезди.

Пак казвам, информационни сайтове с осигурено по съмнителни начини финансиране непрекъснато се опиват да внушат, че бюджетът за организиране на „Франкофоли“ се увеличава. Абсолютна лъжа, висша форма на некомпетентност и липса на всякаква информираност. Всяка година бюджетът е един и същ и се гласува от Общински съвет. Фестивалът струва на община Благоевград точно 460 000 лв., а допълнителните разходи се поемат от спонсори.

Друго важно мероприятие също бе обект на изкривено обсъждане, а именно наградите на БГ Радио, които по традиция вече се раздават в Благоевград и привличат млади хора от цялата страна в нашия град. Разходите около наградите на БГ Радио в голямата си част се поемат от радиото и неговите спонсори.

Според мен е похвално, че една община се стреми да отделя достатъчно средства за култура, ненормално би било, ако не го прави.

– Да, община Благоевград отделя достатъчно пари за култура и се гордеем с това! Благодарение на усилията ни възродихме много институти, които допреди години бяха потънали п прах и неуредици. Много ми хареса едно изказване на Бранимир Митов, което наскоро прочетох в един друг вестник, няма да мога да го цитирам точно, но беше нещо от рода на това, че д-р Камбитов имал смелостта да разрови до дъно работата на културните институти, които дълги години придаваха печален вид на благоевградската култура и изкуство, както и това, че след като много от тях са оставяли пепел след себе си, той не е оставил нещата на вятъра, който да раздуха пепелта и да оцапа всички тях, а направил точно обратното – изградил мостове, за да могат частни школи и общински културни институти да си подадат ръка и да заработят в духа на професионализма, приятелството и лоялната конкуренция. Ето това е истинската картина и тя е казана от човек, който неуморно работи за своята частна школа, за това има и тези успехи. Ще допълня, всяка година всеки всяко наше събитие се надгражда и създава своя съпътстваща програма, която всеки път е по-креативна и развиваща се. Тази година, например, един много любим на децата  фестивал „Талантино“ направи и своята първа научна конференция на тема: „Младите в театъра, ролята на фестивалите за професионализацията на децата театрали, нови публики и форми на популяризиране на театралното изкуство, заедно с Катедра „Телевизионно, театрално и киноизкуство“ при ЮЗУ „Н.Рилски“. Ето това предстои и за други фестивали и наши прояви. Това е ценното, което се създава в Благоевград, за това често казваме, че всичко хубаво тръгва от Благоевград.

Днес и утре, същите тези творци участват и ще продължават да го правят в международни фестивали, печелят отличия, прославят Благоевград пред света. А когато един град е разпознаваем, той попада и в полезрението на инвеститори.

Кой щеше да дойде да инвестира преди тук, преди 8 години всичко бе занемарено, културата поставена в ъгъла, облечена в паяжини, знаете ли какво бе състоянието на зала „22 септември“, на зала „Яворов“, покъртително. Пълна безстопанственост, разруха. Спомняйки си всичко това ми се свива сърцето, защото аз съм от Благоевград и не можех да проумея и повярвам, че някой, който също е от този прекрасен град би допуснал такова съсипване на общински сгради, институти, всичко след като преди повече от 30 години, някой беше изградил всичко и тяхната единствена работа е била да го стопанисват с грижата на добър стопанин. Това е покъртително. И да, именно Кмета Камбитов, след като взе в ръце управлението на Община Благоевград, стъпка по стъпка започна работа по възстановяване, облагородяване, това обаче изисква още много и колективна работа. За това продължаваме напред, защото разликата е видима!

За Центъра за личностно и творческо развитие на децата, против който определени хора протестираха, говореше се, че с това ще се стигне до крах на школите, ще кажа, че центърът се развива отлично. Над 2300 деца посещават образователните и културни занимания, ходят по международни участия, пробират се с отличия. Същите тези деца посещават школите на символична цена благодарение на целенасочената и добра социална политика. От следващата година децата на многодетни семейства ще бъдат освободени дори и от тази минимална такса. Ние искаме Благоевград да има образовани деца, затова ще продължим да работим в същата посока. Защото имаше и тук спекулации и неверни внушения. Когато правехме реформата в Център, имаше хора и бивши служители, които целенасочено разпространявах слухове и верени твърдения, че двата ни млади ансамбъла „Пиринче“ и „Пиринска китка“ щели да се разпаднат. Това не само, че не се случи, а напротив и състава се развиват прекрасно, репетират в нова, обновена зала.

Община Благоевград реализира и много културни проекти. Създадохме фонд „Култура“, за да подпомагаме неправителствени организации, които имат стратегия за развитие на устойчиви събития. Т.е. поддаваме ръка на творците в неправителствения сектор. При първата сесия бяха подадени 14 проекти предложения, от които бяха одобрени 8, това е повече от половината. И всичко следва концепцията за подпомагане на работата на външни културни институти и неправителствени организация, която е част от Стратегията ни за развитие и популяризирането на културата, изкуството и традициите на територията на Община Благоевград.

  1. Благоевград нямаше художествена галерия, тя бе превърната в барче и частна фирма. Още през 2013г. общинска администрация Благоевград защити концепция за създаване на Бюджетно звено „Общинска художествена галерия” и създаване на Градска художествена галерия в Благоевград. Галерията, която днес събира, съхранява и популяризира част от най-добрите образци на българското изобразително изкуство и е един от най-значимите културни институти на територията на общината. Тя е с установен статут на всички градски галерии в страната и в него намират отражение спецификата на града и населението му като традиции, история и художници. Общинската художествена галерия се помещава на мястото улица „Крали Марко” № 8 в Благоевград. Община Благоевград реновира тогавашната остаряла материална база на залите, като студенината на мрамора бе заменена от уют и топлина, добре осветено пространство, отговарящо на съвременна галерия – изискана и универсална. С днешна дата Градската художествена галерия на Благоевград е притегателно място на най-добрите майстори на четката, както и за реализацията на студентите, които се занимават с изкуство, така и. Ежегодно галерията е със запазени дати за изложби, традиционния художествен пленер и ще се търсят нови пътища за популяризиране на това изкуство в Благоевград, страната и света.

Всички говорят за възрожденския ни квартал „Вароша“, може би благоевградчани не знаят, но нито една от къщите в кв. „Вароша“, собственост на община Благоевград, не бе актувана. Д-р Атанас Камбитов и неговия екип минаха и през този процес, който отнема време и се оказва доста тромав. В момента сме в процедура, внесена в Министерство на културата, за промяна на статута на квартала – от паметник на културата с местно значение да се превърне в такъв с национално значение, защото към настоящия момент само Черквата „Успение Богородично“ е такъв обект, което възпрепятства кандидатстването по проекти за външно финансиране. В дългосрочния план на Община Благоевград е да превърне целият този комплекс на кв.“Вароша“, РИМ Благоевград, Дом на младостта и другите важни сгради, в непосредствена близост в затворен комплекс тип „Етъра“, където децата, творците, занаятчиите да се чувстват спокойни и вдъхновени да създават и реализират своите проекти.

Именно оттам се насочваме към благоевградската Обсерватория, която дълги години Община Благоевград не можеше да си възвърне, защото бе дадена на ловно-рибарското дружество. След дълга борба, Община Благоевград възнамерява да преобразува сградата на Обсерваторията в интерактивен и модерен Планетариум, който ще бъде полезен за всички учащи се в Община Благоевград с образователна и научна цел, а и ще бъде част от атрактивната все повече дестинация Благоевград.

В тази връзка, предстои обновяване и на целия комплекс „Ловен дом-Розариум – Зоопарк“. На територията на Ловния дом вече бе изградена нова, модерна площадка, предстои цялостното обновяване и осветяване на комплекса, като тук отново ще държим да запазим автентичния вид на паметници, настилка, като ги подменим с нови и модерни такива. Розариумът ще бъде възстановен с видове от семейство рози, а системата за видеонаблюдение, чието изграждане вече стартира, ще обхване и тази част на красивия ни град, за да се чувстват жителите и гостите на града ни спокойно, докато се разхождат в приветлива и обновена обстановка.

Какво е състоянието на Камерна опера в момента? Там също бяхте нападани неколкократно, дори и от бивши служители на тази институция, как ще коментирате?

– Благодаря Ви за въпроса. Сред големите предизвикателства пред нас бе именно реанимирането на Камерната опера в Благоевград. С помощта на специалисти изготвихме и вече изпълняваме план за оптимизация на културната емблема на града. Когато предприехме стъпки за оптимизирането на институцията, отново бяхме обект на обвинения, чуваха се страшни неща, апокалиптични прогнози. Е, не само че последните не се сбъднаха, а в момента Камерна опера – Благоевград е една добре работеща институция, с огромен потенциал да се развива в бъдеще. Подготвяме нов проект за Камерна опера Благоевград по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ именно в частта търсене на нови публики. Всичко това ще се реализира през 2019-2020г., Норвежки финансов механизъм.

Работим в момента по проектът на Камерна опера Благоевград, която  ще  постави операта „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини в залата на ДТ „Никола Вапцаров“. Операта ще бъде съобразена с  наличния оркестър и ще бъде  поставена в камерен вариант.

Вярвам, че Камерна опера има светло бъдеще. Още повече новият директор на културния институт е големият наш тенор Бойко Цветанов, любимият ученик на великия Борис Христов. Именно на Бойко Цветанов разчитаме да зададе вярната посока, той вече направи първите стъпки.

Колко наброяват културните инициативи и мероприятия, които се организират и реализират от община Благоевград?

– Ежегодно в календара на общината са заложени около 500 културни събития. Това включва инициативи на детски градини, училища, всички, културни институти и т.н. Това е един процес, който превръща Благоевград в естествена културна столица на Югозападна България с емблематични фестивали, театрални постановки, изложби, концерти, творчески и арт работилници, кинопрожекции и литературни презентации. Важно е да подчертая, че община Благоевград не дели проявите на общински и частни. Подкрепяме всяка идея, която носи културна стойност.

И тези, които се опитват да правят внушения, да разпространяват клевети, безпочвени обвинения, не знам дали си дават сметка колко труд стои зад цялото това нещо. Дали си дават сметка, че омаловажават усилията на толкова много хора?! Хора, професионалисти, които са останали в Благоевград и го развиват по ползотворен и положителен начин. Целият този апарат не развива културата на парче, всичко се обмисля и залага, така че да работи за това талантите на Благоевград да се развиват и имат поле за изява, разбира се, не само на принципа на самодейството, защото и с тях се гордеем и тяхната работа подпомагаме. Община Благоевград подпомага професионалното развитие на талантливата част от обществото ни.

С 500 събития в културен календар могат да се похвалят немного общини. Колко струва това на общината?

– Да, няма седмица в Благоевград, в която да не се случва нещо в културен план. Със събитията са ангажирани хора от различна възраст, пол, етнос и всички те получават поле за изява. Всички те се развиват и често сцената в Благоевград се оказва трамплинът, който ги отвежда на международна и световна сцена. Колкото до парите, организирането и провеждането на културни събития в Благоевград е около 2 млн. лева, но тези пари имат своята възвращаемост. Говорихме за приноса по отношение на местната икономика, за огромните възможности, които имат творците на Благоевград.

2 млн. лева на фона на бюджет 75 млн. лева, който се гласува от Общински съвет, много ли струва инвестицията в бъдещето на нашите деца?

Важни събития за нас, както и за цялата благоевградска общественост са и майските празници на културата в Благоевград, когато се провежда и книжното изложение ЛИТЕРАЕКСПО. В него ежегодно взимат участие над 20 издателства, които представят най-новото на книжния пазар, като се организира и богата културна програма – четения, концерти, посещения на автори в училищата, с което Общината цели насърчаване на младите и участието им в случващите се културни прояви. Гости са автори от страната и чужбина.

НА 5 ОКТОМВРИ Благоевград тържествено отбелязва годишнина от Освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония от Османско иго.  Празникът се отбелязва традиционно с тържествено издигане на българското знаме, полагане на  венци и цветя на паметника на Македоно-Одринското опълчение, а програмата продължава с извънредна тържествена сесия на Общински съвет, голям концер, празнична заря и 3D мапинг шоу. Това стана след като д-р Атанас Камбитов основа инициативния комитет „100 години Свобода“, една стъпка, която е с исторически принос за паметта на благоевградчани в този аспект и акт на визионерство и дойстойнство. Истински акт на родолюбие!

ПРОЛЕТЕН ФЕСТИВАЛ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО – Фестивалът носи препратки към емблематичните изложби от времето на падането на режима на Т. Живков -„11.11.88”, „11.11.89. През 2014г., за да припомнят събитията от преди 25 години и същевременно да покажат новите възможности за изкуството в градска среда биват възстановени емблематичната „11.11”, в която взимат участие над 30 художници от цялата страна и ”, „Акция Реката”, които се считат като едни от първите прояви на съвременно неконвенционално изкуство в страната. От 2015 г. започва поставянето на изложбата „Стаички”– мястото е нестандартно, това са малки приземни стаи на възрожденските къщи в кв. Вароша”. Видео артът „От муха до слон” е открит на последния етаж на МОЛ „Ларго”. „Еко фестивал” използва за своя атмосфера- тревните площи на близкия градския парк „Бачиново”. С инициативите под името „Арт фест на концептуалното изкуство” Благоевград създава мрежа от събития.

КОЛЕДНО-НОВОГОДИШНИЯ ФЕСТИВАЛ на Община Благоевград, който включва множество събития, работилници, ателиета, атракциони, концерти и др., традиционно се открива със запалването на Коледните светлини в началото на месец Декември.

Важно е да подчертая, че бюджетът за култура не се увеличава, в същото време обаче се увеличават събитията. Всяка година той се гласува от общински съвет и се прави отчет. Има абсолютна прозрачност и да се говорят неверни неща, да се разпространяват клевети е недостойно.

Община Благоевград взе приз за „Социална община“  и все пак сте нападани, че социалната политика на общината не е добра и ползотворна . как ще коментирате това?

Подобни твърдения са крайно несериозни. Община Благоевград е една от най-социалните общини в България. Това е така, защото знаем колко е важна грижата за хората, знаем колко е важно тя да достига до всеки един.

Неслучайно, както казахте, през месец септември получихме награда на национално ниво  за „Социална община“.

В управленската програма за следващите четири години сме заложи финансова помощ в размер на 500 лева за всяко новородено дете, при ясни условия. Сред тях са поне средно образование на родители, уседналост, както и ако имат друго дете, то да бъде обхванато от образователната система. Предвиждаме изграждане на хосписи за възрастните хора, в които ще бъде осигурена адекватна медицинска и социална грижа. Създаването на хосписи в помощ на тежко болни хора, нуждаещи се от постоянно медицинско обгрижване, за което ще бъдат наети екипи специалисти – лекари, сестри, санитари, рехабилитатори и социални работници, психолози е с висок социален акцент.

Предлагаме над 23 социални услуги.

Дофинансираме програма „Личен асистент“. Опитваме се да обхванем всички нуждаещи се и смятам, че успяваме.  Общият капацитет на предлаганите от Община Благоевград услуги е 873 души, а в социалните услуги са ангажирани 242 служители, които се грижат за тези хора. Това е по повод нападките на един общински съветник и кандидат за кмет, че сме спрели програмата „Личен асистент“ и моля информацията, относно работата на Община Благоевград, която се разпространява на публични места, да се проверява старателно, защото фактите говорят, а  не слуховете и съмнителните внушения.

Разполагаме с Домашнен социален патронаж, който е с капацитет 260 човека, Обществената трапезария, обхваща обхваща 200 души. Имаме Дневен центрове за деца и лица със и без увреждания с общ капацитет 117 потребители. Центровете ни за настаняване от семеен тип са с капацитет 57 лица. Предлагаме още услуги като Преходно жилище (8 лица), Защитени жилища (24 лица) и т.н.  В дома за стари хора имаме настанени 87 души, а в Дома за пълнолетни лица с деменция – 50 души.  Всичко това е грижа за хората в нужда!

Разбира се, няма как да не спомена, че Община Благоевград построи първите 183 социални жилища по ОПРР, които ще бъдат за млади, нуждаещи се семейства. Първи успяхме и ще дадем нов шанс точно на тях.

В новата програма е заложено, че критериите, на които ще трябва да отговарят семействата, които ще имат правото да живеят в тези жилища, ще бъдат доста по-строги:

–  родителите да имат навършено пълнолетие;

–  родителите да имат завършено поне средно образование;

– родителите да бъдат изрядни платци към Община Благоевград и Република България;

– уседналост на родителите на територията община Благоевград;

– да ползват предоставените им жилища с грижата на добър стопанин.

Активно подпомагаме и двойките с репродуктивни проблеми, независимо от броя на опитите, независимо и от възрастта. Това може би само няколко общини в България го правят, обикновено ограничават финансирането на опитите до 1, максимум два. При нас това продължава до положителен резултат. Финансовия размер на помощта, която отделяме през последните години достига 200 000 лв.

Това са само чат от нещата, които правим в социалната сфера. Смятам, че с това отговорих на въпроса доколко сериозни са подобни твърдения на кандидати, жадни за власт.

Как подпомага Община Благоевград образованието?

Всички сгради на детски градини и училища в Благоевград са ремонтирани. Непрекъснато подобряваме материално-техническата база.

Приключи ремонта на три училища в Благоевград, сред които са Бивша Солунка гимназия „Св.св.Кирил и Методий“, III ОУ „Димитър Талев“ и V СУ „Георги Измирлиев“, които не бяха ремонтирани повече от 30 години, единствено III ОУ „Димитър Талев“ беше в по-добро състояние. Да правени са подобрения – изолация, подмяна на дограма, ел. инсталации, подобряване на учебните стаи и кабинетите и т.н..

Изградили сме през последните 8 години три нови детски градини, Община Благоевград заделя сериозни средства в Бюджета си всяка година за подобряване на материално-техническата база. Детските градини са санирани, газифицирани. Ще продължим да надграждаме в тази посока.

Чувам разни популистки изказвания как трябвало да бъдат премахнати таксите в детските градини и и т.н. В тази връзка ще кажа, че през последните 8 години, Община Благоевград не е вдигала таксата – тя е в размер на 40 лева, което покрива 1/3 от разходите за издръжка, персонал и др. Да не забравяме и социалните привилегии, които прилага община Благоевград спрямо децата в детските градини.

В случай, че таксите бъда премахнати, това ще струва 1 200 000 годишно на Община Благоевград. Това го казвам във връзка с горепосочените популистки изказвания на кандидати за местна власт.

От известно време насам, кандидати за местна власт се опитват да подвеждат обществеността с твърдения, че децата в детските градини пиели от една чаша, че едва ли не са оставяни жадни. Подобни изказвания бих определила като нелепи. Във всяка детска градина сме подсигурили кани, за да могат децата да пият вода на стайна температура. Всяко дете има индивидуална чаша и се спазва много строга хигиена.   Няма дете, на което да му е отказано вода, няма случай на некоректно отношение от страна на учителите и помощния персонал. Подобни твърдения са безпочвени и тенденциозни. Менюто, по което се хранят децата е съобразено изцяло с изискванията на Министерство на здравеопазването.  От миналата година, благодарение на Община Благоевград вече се готви и по специални рецепти за деца, с глутенова енетропатия.  Продуктите се подбират внимателно, а рецептите са по специално разработено меню. Предприетите мерки в подкрепа на деца с глутенова непоносимост са в резултат на целенасочената политика на д-р Атанас Камбитов за осигуряване на здравословен начин на живот на децата в детските заведения. Това го има в малко общини в България.

Оставам сериозно изненадана, когато чувам, че нямало професионални кабинети в училищата. Това абсолютно не отговаря на истината. Във всички училища има такива.

Най-голямото предизвикателство пред всички училища в страната е преминаването към едносменен режим на обучение. Това се отнася и за образователната мрежа на територията на Благоевград.

В момента общинска администрация – Благоевград работи целеустремено и усърдно в тази насока и нещата се случват. Вече имаме и първите резултати от тази насока:

–        от тази учебна година 2019/2020, V-то СУ „Г. Измирлиев“ премина на едносменен режим на организация на образователния процес

–        от следващата  учебна година-2020/2021 готовност имат и III-то ОУ „Д.Талев“.

–        за друга част от училищата сме в етап на договорености за съвместно  рационално използване на наличната сграден фонд.

Най – сложен като реализация е случаят,  касаещ двете гимназии, които се ползват една и съща сграда – две важни и продуктивни училища – Езикова гимназия „Акад.Л.Стоянов“ и Природо-математическа гимназия „С.Корольов“. За да се спази образователната политика на общината, както и да се съобразим със желанията на родители, педагогически колектив и ученици, се обмислят варианти за разширяване на наличната материалната база. По този начин, ще се запазят позициите и на двете гимназии в тази част на града и няма да има ощетени.

В законоустановеният срок до 2025 г., община Благоевград ще положи максимални усилия, за изпълнение на нормативните изисквания и плавното и поетапно преминаване към новия режим на организация в образователната мрежа в града.

Кандидати за местна власт обещават да направят програма за стимулиране на деца с изявени дарби и таланти, е трябва да ги уведомя, че такава програма бе утвърдена още през 2012 година от община Благоевград. Тя представлява еднократно финансово подпомагане (ЕФП) на деца и ученици с изявени дарби в сферата на културата, науката и спорта, която всяка година се актуализира и надгражда. За учебната 2018/2019 година, предвидените средства за стипендия ,,5-ти октомври“ за деца с изявени дарби е увеличена от 10 на 15 броя ( едногодишна стипендия в размер на 1200 лева на дете).

По отношение на образованието мога да кажа, че Благоевград е сред общините, които отлично се справя с интеграцията на деца от малцинствата и привличането им в училище.

Община Благоевград може да се похвали и с това, че разполагаме с здравни и образователни медиатори, които правят непрекъснати срещи с родителите на тези деца. Говорят за ползите от образованието и рисковете, в случай, че не бъдат обхванати от образователната система. В резултат на това успешно интегрираме децата в училище. Използвам възможността да благодаря на здравните ни и образователни медиатори за техният неуморен труд в толкова трудната им работа.

 Гореща тема бе и археологическият обект „Скаптопара“, инициираха се протести, стигна се до сигнали до Президента, премиера Бойко Борисов…създаде се Инициативен комитет за спасение на Скаптопара, не един и двама местни политици яхваха темата, за да търсят известност и внимание на гърба на Община Благоевград. Каква е истината тук, как ще коментирате?

– Археологическите находки край село Покровник ще бъдат запазени. Това стана ясно още когато се състоя срещата между министърът на културата Боил Банов, кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов и представителите на АПИ. Тогава присъстваха и представители на Инициативния комитет за запазване на древния обект и бизнеса, РИМ-Благоевград и археолози. Още тогава бе взето решение разкритите обекти, които попадат на трасето на магистралата, да бъдат преместени и същите да бъдат консервирани, с цел запазване на автентичността и целостта им. Идеята е археологическите разкопки да бъдат в непосредствена близост до магистралата, така че да бъдат изцяло достъпни за туристите. За целта ще бъдат предприети действия за осигуряване на вход и изход от пътното трасе към обекта. Още тогава кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов пое конкретни ангажименти. А кой, за какво обхваща темата „Скаптопара“, дали с предизборни цели или просто да поддържа популярността си сред обществото, това не е наша работа. Тук обаче искам да вметна нещо друго, относно професионализмът на кандидат съветници от други листи, които критикуват Община Благоевград и водените от нея политики, нека им кажа следното: за да се стигне до тук относно археологическите разкопки до с.Покровник, все пак трябваше някой от РИМ Благоевград, под чиято егида стоят въпросите свързани с тази част от историята на региона, а този някой според мен трябваше да е едни бивш директор. И ще ви кажа истината, всичките шансове, които бяха давани на тази жена – бивш директор на така важната за региона институция РИМ-Благоевград, тя пропиляваше с лека ръка, безхаберие и най-лошото – превърна Музеят в една бездушна, неработеща институция. Целият и мандат бе едно проспиване на възможности за проекти, за реализацията на дългосрочни и устойчиви за развитие на археологическите обекти на територията на Югозападна България. От доктор се очаква именно такава експертиза. Говорят, че се обръщало повече внимание на фестивалите отколкото на културно историческите ценности в Благоевград. Е и ние чакахме  експертното им мнение, но не го получихме.

И за да заключа темата за „Скаптопара“:

Заданието няма да включва само разкритието на тези 120 дка. Ще бъдат намерени решения и за обходен път. Ще бъде изградена цялостна инфраструктура, така че действително да изградим един цялостен, социализиран туристически и работещ проект.

 Бихте ли искали да кажете още нещо на нашите читатели?

– Да, бих искала да им напомня, че Община Благоевград бе първенец по обновени многофамилни сгради, с днешна дата обликът на града е променен, красив и това го дължим на неуморната работа на екипът на д-р Атанас Камбитов, разбира се и на подкрепата на правителството. Относно нападките за това, че в Благоевград няма мащабни инвестиции, ще кажа, че причините за това са с дълбоки корени – липсата на терени е основният фактор, който спираше инвеститорите, но и този проблем вече е решен.   Община Благоевград и „Национална компания индустриални зони“ подписаха договор за изграждане на бизнес парк. Относно нападки, че това е направено образно казано в 6 без 5 ще кажа следното: средно около 30-40 общини в България се борят на състезателен принцип за  подписването на такова сътрудничество. И именно д-р Камбитов се пребори за това да я има Индустриална зона Благоевград. Това може да го постигне единствено и само политик с добри позиции в Правителството на Република България, а не хора, които могат да критикуват необосновано в местни медии със съмнителен авторитет и  с осигурено по съмнителни начини финансиране.

И не на последно място, аз и всички, които сме част от екипа на д-р Атнанас Камбиатов вярваме, че благоевградчани са интелигентни хора и никой, по никакъв начин няма да може да манипулира техния вот.

Методи Байрактарски

0 коментара

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене