Дупнишкият съд праща Иванка Йотова в психиатрия, тя: Децата ми искат да ме изгонят от стаята в комбина с дупнишкия психиатър Паризов, страх ме е да не ме отровят

Шефката на Дупнишкия районен съд Ели Скоклева праща на принудително лечение Иванка Йотова в психиатричното отделение на дупнишката болница. Съдийката поиска името на гражданката да не бъде съобщено, но Йотова дойде в редакцията и публично поиска да се публикува с пълни подробности нейният случай. В сградата на съда точно преди заседанието синът й Йордан Костадинов-Йотов нападна репортер на вестник „Вяра” агресивно и го застави силово и с принуда да изтрие направените снимки. Това грубо посегателство върху свободата на словото и върху правота на обществото да бъде информирано за работата на съдебните органи трябва да бъде санкционирано.

Настояваме ръководството на Кюстендилския окръжен съд, районния съд и окръжна и районна прокуратура да се самосезират за извършеното тежко престъпление над репортер на вестника. Освен това случаят трябва да бъде разгледан и от служебните органи, които се грижат за реда и сигурността при протичане на съдебните процеси. Дупнишкият районен съд се охранява от съдебна охрана. Униформените денонощно бдят над реда в залата, но инцидентът с репортер на вестника е убягнал от погледите им. Те не са били пред залата и на етажа, където е протекъл инцидентът.

Съдът в Дупница вчера реши 73-годишната жена да бъде настанена за лечение в бившата транспортна болница в Дупница, в отделението на доктор Паризов. В съда дойдоха синът й Йордан Костадинов-Йотов и снаха й Ирина Йотова, които работят в шивашки цех в Дупница. Те не пожелаха да коментират случая, а освен това пристъпиха към саморазправа. Прокурор по делото беше Ивайло Василев. Неговото предложение е било за вземане на принудителна лекарска мярка за лечение в затворено помещение, но съдът взе решение към Йотова да се предяви по-лека мярка – лечение в отделението в Дупница.

Атмосферата в отделението, както и цялата бивша транспортна болница, е по-лошо, отколкото в тази в гробищата. Сградата, техниката е допотопна и мизерна, лъха на мухъл, на влага, хигиената е под всякаква критика, цялата материално-техническа база е потресаваща, непрекъснато звънят в редакцията десетки дупничани.

„С мен се извършва престъпление. Казват, че съм била с психични отклонения, казват, че съм била луда. Измислиха си и ми лепнаха диагноза „параноидна шизофрения”. Аз никога не съм ходила на психиатър, не съм стъпвала в психиатрична клиника, не съм пила лекарства нито за нервите, нито за психиката, никога. Аз нямам никакви отклонения. От 20 години работя на пазара в Дупница, отидете там, вижте дали съм скандална. Аз не съм се скарала с никого, хората ме обичат. Продавам дрехи на пазара. Нито една лоша дума не съм казала на някой – нито на колегите, нито на клиентите. Започнаха да ми изчезват дрехи от вкъщи. Дала съм жалби в институциите. Предполагаемите крадци – това са моите деца, с които живея. Това е потресаващо. Аз не искам да влизат в стаята и да вземат в мое отсъствие неща, които им харесват. Аз не съм ги лишала от нищо, но така е обидно”, каза Иванка Йотова.

Неин адвокат е бившият главен секретар на община Дупница – адвокат Вера Соколова. На делото като експерт дойде и доктор Паризов. Помолен за коментар, той заяви: „Това дело е от частен наказателен характер и не мога да коментирам”. Но добави: „Иванка Йотова не е лежала и не е лекувана в психиатрична клиника”.

„Искат да ме убият. Ако вляза в отделението, мен ме е страх, защото може да ме отровят. Била съм при доктор Паризов по нареждане на прокурора. Първия път ми каза: „Ти си съвсем здрава”. Втория път го потвърди и изведнъж получих писмо от доктор Паризов. В него той ме уведомяваше, че съм чисто луда. Страдала съм от параноидна шизофрения, била съм буйна, избухлива, не съм могла да се контролирам и овладявам. Просто смайващо. Веднага отидох при личния ми лекар доктор Хантова и я попитах: Доктор Хантова, аз луда ли съм, имам ли параноидна шизофрения?

Тя беше учудена, смаяна. Аз исках да знам. Хантова ми каза, че това е абсурд, но тогава й показах писмото на Паризов. Доктор Хантова остава потресена и ми каза: Отиди при Паризов и го попитай за теб ли става въпрос, или е допуснал техническа грешка.

Отидох при Паризов. Но той беше различен. Каза ми: Да, това си ти. Тогава го попитах: Паризов, защо не ми го каза, когато бях при теб? Той отсече: Не съм длъжен да ти давам обяснение, отивай си. Беше брутален. После го попитах: След като си счел, че съм болна, защо не ми назначи лечение, защо не ми предписа лекарства, ти си длъжен. Тогава той ми отговори: Ще си правя каквото искам. Но аз му отговорих: Ти не си единственият, има и други лекари. Но той отсече: Тук, в Дупница, съм единствен, каквото кажа, това е. Тогава му изредих, че лекари като него има в Благоевград, София, Кюстендил и по всички градове в страната. Сега не зная какво ме чака. Явно са влезли в комбина моите деца с доктора заради стаята, в която живея. Искат да ме изгонят от вкъщи, а аз няма къде да отида. Помолих да ми направят лятна кухня, но те отказаха. Всичко това децата ми правят под въздействие на магии, под психозата на моята снаха”, каза Йотова.

Иванка Йотова: Синът ми общува с касоразбивач, лежал в затвора

Доктор Паризов беше приписал моята диагноза на снаха ми

– Снахата в какво Ви уп­реква?

-Упреква ме, че съм употребила срещу нея думи­те: „Ще те утепам, ще те убия, ще те запаля, ще те за­коля, ще си мъртва“.

-А това истина ли е?

-Не. На мен постоянно ми се краде. Живеем си от­делно.

-Кой те краде?

-Не съм видяла. Ами те двамата.

-Кого подозирате?

-Ами може би, заедно и двамата, или в повечето слу­чаи тя сама.

-Снахата и синът как се казват?

-Снахата се казва Ирина Йотова, а синът Йордан Йо­тов.

-Откога са разправии­те?

-Разправиите са ни някъ­де от 2008 година. През 2006 година ми изчезна бельото. И казвам на снахата: Иринче, абе бельото ми няма. А тя обвинява другата ми сна­ха, обвинява мъжа ми. Ама ние сме разведени. И така казвам, не е възможно те да влизат. Мина се време – из­чезна ми нова пола от гар­дероба. Казвам на снахата: Иринче бе, една пола ми я няма от гардероба. А тя за мъжа ми: Може Йотов да ти я е взел. Имаше той връзка с една жена. Може той да я е взел и да я е дал на някой. Казвам й не ми се вярва. „ -Какво работи Иордан Йотов?

-Шивач е. Работи в една шивашка фирма. Друг е собственикът на фирмата, а той работи като технолог.

-А снахата къде работи?

-С него са заедно.

-А Вие работите ли още на пазара?

-Да, но вече от един ме­сец не съм. От притеснение се разболях и имам болка в стомаха, обвиненията за параноидна шизофрения са ужасни, че не мога да се кон­тролирам.

-Кой го казва това?

-Д-р Паризов. Била съм опасна както за домашни­те, така и за обществото.

-Полиция идвала ли е у вас?

-Много пъти. Пускам жалби за всичко. А те за ни­що не взимат отношение. Викам полицията заради кражбите.

-Изчезва ти нещо и ти викаш полиция?

–                      Когато има нещо, обаж­дам се на полиция. Дойдат, обаче няма развитие.

-В къща или апарта­мент живеете?

-В къщата живеем.

-Колко квадрата е?

–                      Къщата е 98 квадрата на два етажа. Ние живеем с по- малкия ми син на първия етаж. Другият етаж е свобо­ден, защото по- големият ми син е в САЩ.

-Защо не се качите горе да живеете?

-На мен къщата ми е прехвърлена с дарение. Ко­гато се разведохме със съп­руга ми, разделихме къща­та. Аз на единия етаж с еди­ния ни син, а той на втория етаж с другия.

-Съпругът ти на втория ли етаж живее?

-Живееше, почина. Оба­че синът ми имаше поме­щения в двора -стая с мазе, гараж, помещение за въгли­ща. И мъжът ми си живее­ше долу в тази стая, като си живееше ту на втория етаж, те в стаята. През май 2007 година той почина, а пола­та изчезна през март месец 2007 г. Но като се прибрах от пазара, реших да направя проверка на целия гардероб, защото полата беше скъпа. И почнах да я търся първо там, където са ми летните дрехи. Никъде не я намерих.

-Нищо де, това са твои­те деца, за какво трябва да се ядосваш? Колко деца имаш?

-Имам три деца. Дъще­ря ми често се обажда от Кюстендил и аз ходя да пазя внучето си.

-Защо не те искат вкъ­щи?

-Тук целта е да освободя стаята. Преча им.

-Лятна кухня нямате ли?

-Помолих да ми постро­ят, но започна много да им се бърка майката на снаха­та. Занимава се с магии.

-Ти намерила ли си не­що, наподобяващо на ма­гия?

-Не, не съм намерила, но те разведоха другата снаха и сина.

-Как?

-Те си знаят.

-Сега синът ти живее сам на втория етаж?

-Той е в САЩ, но етажът си е негов и там никой не живее.

-Качи се ти на втория етаж и живей там.

-Да, ама, като се кача на втория етаж, синът ми ще ми вземе стаята, ще си я отре- монтира и ще ме изхвърлят на улицата. Затова си стоя на моето място. Другият син, като си дойде, той има връзка с жена и ще си живее с нея на втория етаж. Ако се кача на втория етаж, този син ще вземе първия етаж, а пос­ле другият като си дойде, той ще вземе втория етаж. И аз после накъде?

-Какво е решението на съда?

-Те искаха да ме изпра­тят в лудница. Така го пи­ше. Даже прокуратурата искаше да ме пратят в луд­ницата в благоевградското село Хърсово. Там са от лу­ди нагоре. Това ме много притесни. От притеснение получих херпес зостер.

-Как д-р Паризов те освидетелства и ти сложи ди­агнозата шизофрения?

-2012 година имахме пак семейни проблеми и до­машните ми се обърнаха към прокурор, а прокуро­рът ме изпрати при д-р Па­ризов. Той ме изслуша, мо­же би цял час си говорихме. И накрая вече ми каза: Вче­ра те и двамата бяха тук – и синът, и снахата, но това, ко­ето те искат, аз не мога да го правя. Ти си здрава, нормал­на жена, не мога да те пратя в лудница. А те бяха писали искане да ме изпратят в луд­ница, в психиатрична кли­ника за лечение. Имало в Бобошево лудница. Там да съм изпратена.

-А кой те изпраща при Паризов?

-От прокуратурата. И отидох при д-р Паризов, раз­говаряхме си. Аз му споде­лих над единия ми внук, де­тето се увреди и стана глу­хонямо. Аз денонощно пла­чех и бях много ядосана. Да­же съм ходила при д-р Бачев да види дали няма нещо на стомаха, защото чувст­вам болка от мъка. Бях ста­нала като сухо дърво. И то­гава отидох при д-р Пари­зов, така малко за успокое­ние, защото съм много из­тощена, много натоварена. Паризов ме попита: Тормо­зът вкъщи още ли продъл­жава? Аз му казах: ами, док­торе, ако не ежедневно, то е поне два пъти. Тормозят ме, викат ми, гонят ме. Даже веднъж ми бяха казали, че няма място за мен вкъщи. Да съм напуснала дома. Аз извиках., полиция, дойдоха двама полицаи. Единият из­веде сина ми настрана, как­во му е говорил, не знам. Аз говорих с другия полицай, показах му нотариалния акт, за да види, че ми е по­жизнено. Обясних му неща­та и така и си излезнах. Бях подала жалби в полицията, с какво отваря, като бях сме­нила секретите? Скъпи сек­рети купувам. Бях купила два секрета по 50 лв., това са 100 лева. В момента сек­ретите са ми по 75 лв. и пак се отваря. Синът ми общу­ва с разбивач на банки и на брави от нашето село.

-Как му е името?

-Не искам да посочвам.

-Добре.

-Когато отидох в поли­цията, ме попитаха това ли е името? А аз им казах – да, същият е. С него общува ве­че от 10 години, касоразби­вачът е лежал в затвора. Представете си какво този може да е казал на сина ми. И полицията абсолютно нищо. Едната ми жалба е през месец февруари на 5-и, на 6-и е заведена и чак на 15 май е разглеждана жалбата. Това са 4 месеца близо.

-Кажи ми за д-р Пари­зов как те освидетелства?

-Търся писмо в пощата- нямам. Казват ми, че нямам писмо. Отивам един ден в пощата, беше четвъртък, попитах за писмо, казаха ми, че нямам писмо. По едно време ме вика пощальонка- та, тук има едно писмо – Иринка Владимирова Йото­ва. Аз съм Иванка Владими­рова Йотова. А те са обър­кали името ми с това на сна­хата. Когато си отидох вкъ­щи, отварям писмото и про­читам, че имам параноидна шизофрения, неадекватна, не мога да се владея, избух­вам. Това беше някъде в чет­въртък, около 4 часа. Аз от­несох писмото в прокурату­рата. Дадох го на прокурор- ката, тя го занесе в деловод­ството да го изпратят на ад­рес. И това си беше. Пис­мото с името на снахата е било за мен, диагнозата е била за мен. По-късно се изясни, представяте ли си?

-А ти ходи ли да гово­риш с д-р Паризов за това недоразумение?

-Когато ме изпратиха при д-р Паризов първия път, той ме посрещна любезно, го­ворихме си. Като прочетох диагнозата, веднага отидох при личната лекарка – д-р Хантова. И я попитах: Д-р Хантова, имам ли психич­ни отклонения, вижте как­во е написал д-р Паризов? Дори лекарката и сестрата леко подстанаха, стреснаха ме и ме попитаха: Кой го пи­са това? Отговорих: Ами д- р Паризов. Останаха учуде­ни. Пила ли си такива ле­карства? Казвам не, нито ми е изписвано.

-Никога не си пила та­кива лекарства?

-Не. Те ми казаха: занеси му това и попитай доктора това аз ли съм? Аз отидох при него и го попитах: док­торе, това за мен ли се отна­ся? Ами, докторе, аз като бях при Вас на преглед, вие не ми казахте, че имам отк­лонения. Защо не ми изпи­сахте лекарства? Той ми от­говори: Ако искаш, ще ти из­пиша. И почна да крещи. А аз му казах: Защо ако искам, това не е концерт по жела­ние. След като имам забо­ляване, вие трябва да ми из­пишете. А аз дали ще ги взи­мам, това си е моя работа. Аз му казах, аз нямам забо­ляване. Ще отида при друг лекар, който да ми издаде медицинско. А той ми каза: Тук само аз мога да издам такова медицинско. Друг не може да издаде. А аз му ка­зах: Това сте Вие в нашия град. Но има и Кюстендил и София. Ще отида в София, да знаете.

-Как си обяснявате той да напише лъжлива диаг­ноза?

-Станало е връзка меж­ду снахата и сина и Пари­зов. Те са в комбина.

-А днес съдът какво ре­ши?

-Днес д-р Паризов мно­го настоява да ме настанят в затворено помещение ня­къде. Обаче съдът реши да отида в Транспортна болни­ца в психиатрично отделе­ние за известно време. Там обаче завеждащ е Паризов. Мен ме е страх да отида там.

-Щом докторът лъже, мислите, че може да Ви убие. Така ли?

-Да, аз се страхувам за живота си, страхувам се да не ми изпише там някакви лекарства. Аз пия лекарст­ва само за сърцето.

-Сега ще обжалвате ли решението на съда?

-Да, но нека да го видя в писмен вид, защото не си спомням всичко и като че ли недочух и недоразбрах някои реплики.

-Съдия Скоклева ли гле­да делото?

-Да.

-А прокурорът Ивайло Василев, той какво каза?

-Той оспорва почти всич­ко на д-р Паризов. Два пъти му задава въпроси. Адвокат- ката каза, че решението на съда не може да се отмени.

–                      Какво друго ще предп­риемете?

–                      Страх ме е да отида в Транспортна болница.

-Твоят син, нали ти си го родила, защо не те обича?

-Аз Ви казах, майката на снахата много им се бърка. Направи двамата ми сина да се бият. Обаче другият ми син каза: „Аз няма да се ка­рам и да се бия, а няма да си говорим“.

-Има ли хора, които да ти казват в очите: ти си лу­да, не си добре? Има ли сви­детели, които да се изпра­вят срещу теб в съда?

-Няма свидетели, няма такива хора. Не, работя си на пазара открай вре­ме, а вече съм на 73 годи­ни. Питайте хората там, всички ме познават. Въп­росът е да ме изхвърлят от къщата и да умра като бездомно куче.

Вестник „Вяра“