Здравословно с Цветелина Хаджиева: Храната и емоциите

Храната ли е начинът да се справиш с негативните преживявания и състояния? Това ли е единственият вътрешен ресурс, с който разполагаш, за да се противопоставиш? Уважаваш ли се? Обичаш ли се? Ужасяваш ли се, че храната надделява над теб? Съвсем наскоро, в България, започна да се прокрадва едно определение, чийто симптоми носят много хора, но все още малцина знаят, че това е психическо състояние, част от общата психиатричната картина на хранителните разстройства – емоционалното хранене. Или казано още с други думи, емоциите те карат да ядеш. Това е едно особено, интензивно състояние, което макар да носи краткотрайно облекчение и успокоение, все пак води понякога до доста сериозни психически и физически проблеми, особено в случай на последващо компенсаторно поведение, свръх тегло, силно занижена самооценка, депресия и т.н. За хората, хранещи се емоционално, храната е единственото „спасение”, за да се справят със стреса, негативните преживявани, разочарованието, самотата. Храната за тях е най-бързият и достъпен начин да почувстват успокоение, колкото и малотрайно да бъде. Но след това настъпва вината, самосъжалението и страданието от това, че са проявили слабост. Емоционалното хранене е един порочен кръг на загуба на контрол, който се превръща в модел на поведение и който „гарантира временен изход”. Установява се като вреден навик, който автоматично се активизира в труден момент като ответна реакция на напрежението, което изпитва човек. Емоционалното хранене е загубата на връзка със собственото тяло. „Гладът” се поражда по неестествен и не биологичен начин, където човек се храни, за да потуши негативната емоция. Редица изследвания в тази област сочат, че това е психологично състояние, което няма връзка със затлъстяването и изследователите предполагат, че то е така да се каже „вторичен продукт” от неудовлетворена емоционална потребност в детството. В случая храната играе ролята на компенсаторно средство за получаване на емоционално удовлетворение, което носи временно запълване на „празнота”. Това запълване е ефимерно, фалшиво, и все пак човек избира него, в стремежа си да задоволи нуждите си.

Емоционалното хранене има символично значение. Човек се „пълни” за да се почувства изпълнен с нещо, което да му донесе задоволство, пълнота, наслада. Не случайно човек е подвластен и непрекъснато повлечен от стремежа си да задоволява различните си потребности, които направляват поведението му. Борбата с емоционалното хранене е не лека, но това не е борба с храната само и единствено, а борба с теб самия. Тази борба трябва да се изразява в стремежа за постигане на вътрешен баланс, хармония, единство, които да носят спокойствие, увереност, сила, сигурност…., като реалистично упование и изграждане на адекватни копинг стратегии за рационално и ефективно справяне с вътрешните и външни конфликти.

И да, с не малко основание наистина може да се твърди за евентуален емоционален дефицит в периода на детството, където семейната среда и най-близкото обкръжение играят ключова роля в развитието и оформянето качествата на личността, които след това стават водещи във формирането на характера и определят социалното израстване и адаптиране на личността. Затова не трябва да се подценява детството период на развитие на „малкия човек, който не разбира нищо”. Напротив дори! Детската психика тогава е най-ранима, способна да реагира по особено травмиращ начин спрямо негативни обстоятелства, колкото и несериозни и неоснователни да се струват на възрастния. В тази връзка Александър Дюма-син, казва, че детето е малко, но въпреки това в очите му е събран целия свят!