Психологически портрет на един самозабравил се зам.-декан и бъдещ кандидат за декан

Психологическият профил е подарък от катедра „Пси­хология“ към Философския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, предоставен ни безвъзмездно от най-добри­те психолози в катедрата и цели да даде професионален анализ за човека, който сега ръководи в сянка правно-ис­торическия факултет, но скоро има амбиции да ръко­води същия и реално. Само до месец факултета трябва да направи своя избор, кой да бъде неговият нов декан, защото досега действащият декан проф. д-р Габриела Бе­лова ще оваканти мястото и няма да се кандидатира за нов мандат. За проф. Бело­ва и нейните успехи, редак­цията ще отдели специална статия, но факултета ще се раздели с един наистина добър професионалист, ис­тински професор и безкрай­но морален, неконфликтен и добър човек и ръководител. По наше наблюдение, имен­но от последните й качества се възползва с пълна силна доц. д-р Николай Марин, за да превърне академичната среда в Правно-историче­ския факултет непоносима както за преподавателите, така и за администрацията и студентите. Разбира се, не и без подкрепата на ректора проф. Юруков. С психологи­ческия портрет психолозите се опитват да покажат на юристите какво е заболя­ването (деменцията и пси­хозата) на зам.-декана доц. д-р Николай Марин и какво да очакват от него като по­веденчески модел ако бъде избран за декан.

Топ Преса публикува пси­хоанализата без редактор­ска намеса, но и предизвик­ва имащите право на глас във факултета да се замис­лят, такъв ли човек желаят да ги ръково­ди.

ОТЛИЧИТЕЛ­НИ БЕЛЕЗИ, ФОРМИРАЩИ ПСИХОЛО­ГИЧЕСКИЯ ПОРТРЕТ НА ОБСЛЕДВАНО­ТО ЛИЦЕ:

Възраст: 41 години;

Пол: мъж­ки;

Образова­ние: висше;

Семейно положение: женен;

Социално положение: задоволител­но;

Работна среда/зани­мание: препо­давателска и администра­тивна.

Претенди­ране за ин­телектуален потенциал. Субектът не притежава висок инте­лектуален потенциал, не се отличава с хитрост, ком­бинативност и адаптив­ност. Избира средата си на общуване, така че заоби­калящите го те да бъдат с нисък интелектуален потен­циал, за да изпъкне сред тях, а и да бъде сред такива хора, на които лесно да може да погълне цялата физическа и психическа енергия чрез общуването си с тях. Лицето не притежава интелектуален потенциал да бъде лидер в средата, а по скоро претен­дира за такъв. Прави опити­те да покаже повече знания и интелект отколкото има, и когато усети че е разкрит, за да не попадне в изолация от заобикалящата го среда, или се отдръпва или се оп­итва да привлече зависими лица около себе си, които да задоволят естествено вро­дените му нужди от соци­ално общуване. Отбягва да контактува с лица от които може да се поучи и от кои­то може да надгради своя интелект и счита, че всички такива лица представляват заплаха за него. Ако оба­че срещата или сблъсъка с лица, които имат по-висок интелектуален потенциал е неизбежна, защитната ре­акция винаги се изразява чрез физическа демонстра­ция или опити за физическа саморазправа или груба за­плаха чрез инстинктивни от­бранителни жестове на пси­хомоториката. Често, липса на увереност в собствените си лични умения и знания отприщва агресия, която по­степенно го поставя в изола­ция от средата.

Винаги е шумен и чрез създаване на суматоха се опитва да привлече внима­ние. Лицето се отличава с нарцистични наклонности и желае да бъде винаги цен­тър на вниманието. Не оби­ча и избягва места в които поведението му ще бъде не­забелязано или присъствие­то му неотразено. В същото време избягва срещи със субекти от които няма полза или не заемат длъжности в държавната или общинска­та администрация или са с по-висока интелигентност. Отбягва и страни от родни­ните си, както и роднините по линия на съпругата му. Те биват третирани като до­садна тежест, и понеже счи­та себе си за значим и добре разположен в средата си, той се опасява, че има вероят­ност те да бъ­дат потенциал­ни потребители на неговите възможности, и за да не бъде търсен за услу­ги или помощ създава кон­фликти с тях или ги избяг­ва. Също така, изследваното лице отбягва и лица от кои­то няма пряка полза или ня­мат равен или по-висок на неговия социа­лен статус и стандарт. Ако средата в коя­то се появи на отрази негово­то присъствие или той не бъде забелязан и превърнат в център на вни­манието, той приема това за отхвърляне, затваря се и свежда общи­телността си до минимум. Индикация, че субекта с който комуники­ра му е безразличен или се чувства заплашен от по-ви­сокия интелектуален капа­цитет на събеседника, е чес­тото прекъсване по време на разговора или рязкото терминиране на общуването и диалога. Той често ползва и приома на обратната или инсцинираната провокация. Това е положение в което той се самоизкарва жерт­ва или мъченик, създава си сам провокация и обвинява за нея другият субект и след това агресира срещу него с много шум и ярост.

Винаги е прав. Субекта на изследването има силно из­разено чувство за налагане на мнение, игнориране на фактите в диалога, непри­емане на чужди позиции по дискутираните въпроси и прочее. Често прави опити за отклоняване на темите поради некомпетентност и желание за насочване на диалога в комфортна за него тема и зона. Субекта из­ползва често и приомите на самохваленето и самоуве­реността и така дори, ако не привлече около темата съ­мишленици, той си изграж­да самовъзприятия за само­достатъчност. Той налага в себе си убеждението, че има винаги правилната пози­ция и си създава илюзорно възприятие за това. Субекта предпочита самозащитната позиция за самоутвържда­ване, чиято скрита цел е и доминация над средата, и ако не получи подкрепа или одобрение от другите лица, той го налага с визираните по горе методи и способи. Мрази, преследва и при­тиска по-креативните, де­тайлно-ориентираните лица и ненавижда лицата, които са по интелигентни или се развиват без неговото бла­говоление.

Няма наклонности да се привързва към одушевени субекти и е силно зависим да се изтъква чрез вещи, би­жута или притежания. Не из­питва симпатии или нужда от създаване на приятелски или емоционално по-близки отношения с други лица. Въ­преки че създава семейство интроверността му се из­разява в това, че трудно се привързва даже и към чле­новете на семейството му и често ги ползва за демон­страция на статут или други придобивки.

Не изпитва чувство на вина за своите действия. Анализа на изследваното лице показва, че то, почти никога, или в много редки случай, изпитва чувство за вина, тревога или разкая­ние. С оглед описаната по горе самозадоволяваща се самодостатъчност, тези чув­ства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите по­нятия за критическо възпри­емане на поведението и за добро, и зло са силно изкри­вени. Винаги търси пробле­мите и грешките в другите лица като има склонността да изопачава и манипулира информацията в своя полза, за да аргументира, а и за­пълни липсата на вътрешно възприяетие за вина в него самия за произлезлото нега­тивно събитие.

В заключение на този ана­лиз може да се каже че лице­то има абнормално-патоло­гично поведение в сферата на социалните взаимоотно­шения. То притежава кли­нична неспособност да се пригоди и адаптира в соци­алната среда. В отношения­та си с други хора той създа­ва конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност към никого, дори и към близките си. Не спазва общоприетите норми на поведение, защото има проблем със ценност­ната си система и лесно из­пада в състояния на афект, гняв или ярост, трудно се владее и лесно избухва. Психозата, от която страда лицето, има деструктивни и самодеструктивни заложби именно поради това, че тези които вредят безпричинно и непредизвикано, вредят най-много на себе си и в крайна сметка се самоуни­щожават.

Вестник “ Топ Преса „