Виненият Ерусалим е край Мелник

Да произвеждаш вино, не е просто занаят. То е изкуство, сътворено с любов, защото потребителите са ценители, които не може да излъжеш. Това е водещият принцип на винарите от този край, където набира скорост все по-популярният у нас винен туризъм. Вече успешно се съчетават удоволствието от пътуването, вкусът на истинското вино, уникалните традиционни мезета и културно-исторически обекти във всеки край. Тази комбинация е перспективен бизнес, който добива все по-голяма популярност у нас.

Виното винаги се е свързвало с историята, традициите, културата и кулинарията на всеки регион.

Дестинациите “Долината на Струма” и “Долината на Места” са част от дванайсетте, които Министерството на туризма заедно с Министерството на земеделието и храните популяризират в последната година. Те са в сърцето на региона, известен с лозарство и винарство още от времето на траките. Заради географските характеристики и релефа площите с лозя не са големи, но пък произвежданото вино е висок клас.

Климатичните особености на Югозападния регион се доближават до тези по Средиземноморието, повлияни от топлите въздушни течения по поречието на Струма и Места.

Това е най-топлата и ,слънчева част на България

и много специфичен лозаро-винарски район. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухият климат като цяло са предпоставка за отглеждане основно на червени сортове.

Площите с винени сортове по долините на двете реки са 4200 хектара, като в цялата страна са над 62 хил. хектара. Лозята в Санданския край заемат около 53% от използваните земеделски площи. В Кресненско са около 30%, в Струмяни – 18%, и по около 15% в Петрич и Симитли.

Близо 40 са регистрираните обекти за винопроизводство в района. Най-много са около Мелник и Сандански.

Тероарът дава така специфичните за района аромати и вкусове на вината. Най-добрите условия за отглеждане на лозята са на скатове, позиционирани на юг, за да получават най-много топлина и светлина. Климатът е преходно – средиземноморски. Средната годишна температура в Сандански например е 14,1 градуса, валежите са малко, а продължителността на слънчевото греене е най-голямата – около 2500 часа. Зимата е мека и снежната покривка се задържа за кратко. Почвите са глинесто-песъчливи, канелени горски, делувиални и алувиално-ливадни.

Най-разпространените сортове са “Мерло”, “Каберне совиньон”, “Каберне фран” и тези от групата на широката мелнишка лоза, които са емблематични за района и много специфичен винен сорт. Червените вина от този район са с топли южни тонове в аромата, наситен цвят, висока плътност и меки танини.

Най-голяма наситеност на лозови масиви и съответно най-много винарни има в Санданско-Петричкия край. С големи площи лозя са землищата на Мелник, селата Хърсово, Враня, Капатово, Хотово, Кромидово, Дамяница, Зорница, Коларово и др.

От векове най-разпространеният сорт грозде там е

“Широка

мелнишка лоза”

Той обаче е късно зреещ и не е студоустойчив. Беритбата му започва в средата на октомври, изисква горещо лято, дълга, топла и суха есен. Заради това са направени негови производни, които са с по-добри показатели. Това са “Мелник 55” (кръстоска между “Широка мелнишка” и френския “Валдигие”), “Руен” (кръстоска на “Широка мелнишка” с “Каберне”), “Мелнишки рубин” и др.

В последните години новооткритите винарни затварят производствения си цикъл, като засаждат все повече собствени лозя. Вече има и масиви със сортовете “Мерло”, “Каберне”, “Сира”. Разширяват лозовите си насаждения за бутикови вина от сортове “Небиоло”, “Пти Вердо”, “Санджовезе”, “Каберне фран”, “Гренаш Ноар”, “Примитиво”, “Марселан”, “Мурведър”, както и белите “Шардоне”, “Пино Гри” и “Асиртика”. Правят смели купажи с български международни сортове.

Долината на Струма е мястото, където единствено у нас ,вирее сортът “Керацуда”

– в района на Струмяни и Кресна. Виното е със сламеножълт цвят, приятен вкус и характерно ухание.

Долината на Места пък е район с потенциал във винопроизводството. Дестинацията предлага възможности за винен туризъм в района на Гоце Делчев, където се отглеждат главно сортове, от които се прави червено вино – “Рубин”, “Сира”, “Каберне фран”, “Каберне совиньон” и “Мерло”. Специфичен за този край е и “Рубин” – кръстоска между сирийската “Сира” и италианския “Небиоло”.

Близо 40-те изби в Югозапада са основно семейни бутикови винарни и предлагат винени турове с дегустация за любителите на еликсира на боговете.

Има възможности за разглеждане на производствените бази, където технолог разказва за пътя на виното от лозята до бутилката. На чаша питие енолог разяснява характеристиките на различните видове напитки. Дегустациите се организират не само в зали на производствените бази, но и в специални шатри сред лозовите насаждения. Някои винарни вече са сформирали и свои клубове, като членовете им се ползват с редица привилегии като например да си поръчват за следващия сезон специално вино, да ползват отстъпки от цените и др.  

Най-добрите условия за отглеждане на лозята са на скатове, позиционирани на юг.

В Мелнишко част от избите са вкопани от векове в скалите или пък бъчвите са складирани под земята, за да се съхрани виното при постоянна по-ниска температура.

Те са и най-интересни на туристите, които се чувстват тук като на поклонение пред изкуството да правиш вино, и сякаш са посетили Божи гроб. Докато се разхождат в тунелите, ще чуят и интересни истории как мелнишкото вино се е прочуло по света.

Заслуга за това имали дубровнишките търговци, които открили свои представителства в Мелник и извозвали цели кервани с вино. Мелнишко вино е пътувало и до Солун и Венеция, транспортирано в специални кожени мехове, натоварени на катъри и коне.

Най-известният почитател на мелнишкото вино безспорно е бил Уинстън Чърчил, който в имението си държал постоянно запаси и с тях черпел високопоставените си гости.

Яж, пий вино и учи история

Долината на Струма не е район само за винени турове, тя е осеяна и с много културно-исторически забележителности, които си струва да бъдат посетени.

Първата спирка е най-големият български манастир – Рилският, който е сред най-значимите културни паметници в България.

Стобските пирамиди са природна забележителност до село Стоб в западния дял на Рила. Те са скално-земни образувания с височина 7-10 м и дебелина до 40 метра.

Епископският комплекс с базилика от раннохристиянския период е в центъра на Сандански, на площ от 1600 кв. м. Открит е сравнително скоро, реставриран и превърнат в туристическа атракция.  

Архитектурният резерват Мелник е запазил оригиналната си средновековна и възрожденска визия. Имал е 70 църкви. Десетки са къщите-паметници на културата. Реставрирана и подходяща за посещение е Деспот-Славовата крепост. В града се намира и уникалният Музей на виното.

Манастирският комплекс “Ванга” в Рупите е неизменна част от туристическите дестинации на юг. В непосредствена близост, в подножието на вулкана Кожух, е античният град Хераклея Синтика, който след успешна работа на археолози е социализиран и интересен за разглеждане.  

По долината на Места сред любопитните места за туристите са Паркът за танцуващи мечки край Белица, църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, музеите в Банско, античният град Никополис ад Нестум до Гърмен, тракийското светилище край Долно Дряново, както и историческият и архитектурен резерват Ковачевица.

Туристи прославиха нафпавок и бански старец в цял свят

Деликатесите се правят от най-хубавите части на прасето – рибица, плешка, бут

ТОНИ МАСКРЪЧКА

Качественото вино без хубаво мезе е като плаж без слънце. Който посети долината на Места обаче, доволен ще остане – тя предлага разнообразие от уникални месни деликатеси. Безспорен фаворит сред тях е нафпавокът. За него казват, че може да придобие автентичен вкус единствено в Разложката котловина заради специфичните климатични особености.

Нафпавок е суровосушен, добре отлежал деликатес, който се прави от векове в Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево и други села от Разложкия край. Сравняват го с испанския хамон серано или италианското прошуто крудо.

Деликатесът със странно име се приготвя през декември. Нарича се така, защото кълцаното месо се пълни в бабичка или дедец. То буквално се натъпква, което на разложки диалект е “нафпъва”.

Задължително е да се ползва само

най-хубавото месо

от домашни прасета

– рибица, плешка и бут. Реже се на малки парчета и се овкусява със сол, кимион, домашна чубрица, джоджен, риган, черен пипер. Кълцаното месо се тъпче в стомаха или дванадесетопръстника на прасето. Оставят го да се суши и отлежава на тавана поне 4 месеца, и то върху решетки, за да се проветрява. После се заравя в пепел, която го консервира чак до края на лятото.

Дешка Кротева от разложкото село Горно Драглище пази традицията при приготвянето на нафпавок.

Заради хилядите туристи кулинарните традиции на Банско се прочуха в цял свят. Характерни са чомлекът, капамата, както и мезетата бански старец, бански суджук и кървавица. Ястията се приготвят бавно, часове наред, най-често в глинени гърнета, за да се постигне перфектният вкус.

За капамата предварително се запържва в мазнина, смес от ориз, нарязано кисело зеле и чекане (цвекло) на кръгчета. Подправя се с черен пипер, дафинов лист и сол. След това се нарязват на големи парчета телешко, свинско, пилешко месо и кървавица. В голям глинен съд се редят последователно цели зелеви листа на дъното, парчета месо, плънка, зелеви листа, месо, плънка. Прибавя се бяло вино и се долива с вода. Захлупва се с глинен капак и се запечатва с тесто. След като заври, се оставя около 5 часа на умерен огън да се задуши.

Прословутото сухо мезе банско старец или бабичка пък е от смляно свинско филе, подправено с кимион, черен пипер и сол. Пълни се в прави черва с дължина до 25 см, пресова се и се суши на проветриво място.

На постни, но засищащи ястия, които се приготвят по уникален само за района начин, залагат в селата от Гоцеделчевско. Специфични за българомохамеданите са траханата, кускусът, юфката и др. тестени вкуснотии. През есента там съседките се събират заедно в голям двор или пък направо на улицата и започват да точат корите, да бъркат сместа за траханата и след това я варят в огромни казани.

По долината на Струма тежки и снежни зими няма, затова и кулинарният вкус е много по-различен. Специалитетите са свързани

най вече с плодовете

Най-големите кестенови гори са точно по поречието на Струма – в района на симитлийското с. Брежани и петричкото с. Беласица. И на двете места почитат кестена с празници в началото на есента. В Петрич черпят най-често с плодовете, които тук са в изобилие: смокини, праскови, киви.

Вестник “  Топ Преса „