Свържете се с нас

Светско

5 октомври 1912 г. – Освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония

Публикувано

на

На 5 октомври 1912 г. Българската армия влиза в започналата формално няколко дни по-рано Балканска война, с което фактически започва активната й фаза. Войната се води между Балканския съюз, т.е. Гърция, Сърбия, Черна Гора и България, от една страна, и Османската империя от друга. Целта на войната е балканските страни да си разпределят османските владения на Балканите, най вече Македония и Тракия.  В чиито земи над 80 % от населението е било чистокръвно българско и това са го знаели т.н. Велики сили. 

Войната започва на 26 септември, когато войските на Черна гора нахлуват в Северна Албания. В отговор на 4 октомври 1912 година Османската империя обявява война на Балканския съюз и военните действия започват след няколко часа.

Изненадващо и за самите съюзници само за няколко седмици българската войска постига съкрушителни победи срещу турската. Още в края на октомври цяла Одринска Тракия е под български контрол, а турската е изтласкана отвъд линията Чаталджа, само на 40 км от Цариград. В същото време “съюзниците” сърби и гърци овладяват Македония и предявяват претенциите си към тези населени с българи земи. През ноември е сключено примирие с турците, но през януари 1913 година, след преврат в Турция войната е подновена. До мирен договор се стига чак през май, а по силата му Османската империя отстъпва на съюзниците всички земи западно от линията Мидия – Енос. Едва сега Фердинанд вижда, че е измамен от сърби, гърци, че и от румънци, които ги няма в съюзния договор.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПИРИНСКО

На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100-те български воини от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България. В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата  “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.

Същият ден средната колона на 7 Рилска  освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани. На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ 2 съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия. Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите. Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун. После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.

 ПЪТЯТ КЪМ ЦАРИГРАД –

през погледа на военните кореспонденти, фотографи и художници

Министерството на войната издава акредитации като военни кореспонденти на 110 пратеници на световни вестници: от Русия – 19, Англия – 17, Франция – 14, Германия – 11, Италия – 9, Чехия – 7, Австро-Унгария – 5, САЩ и Румъния – по 3, Сърбия, Холандия и Швеция – по 2, Гърция, Дания, Швейцария и Япония – по 1. Акредитираните кореспонденти участват наравно с българските войници във военните походи и отразяват сраженията от една ръка разстояние. Между тях са имена легенди в световната журналистика като французина Рене Пюо и Людовик Нодо, англичаните Прайър, Бенет Бърлий и Хенри Невинсън,  руснаците Немирович, Данченко и проф. Александър Пиленко, германците Паул Блок и д-р Роберт Ходел, Италианците Луиджи Барцини и Корадо Дзоли, австроунгарците Ернет Клайн и Шандор Адориан, чехът Владимир Сис.

Официалните български военни кореспонденти от бойните полета са Георги Пеев – вестник “Мир”, Спас Икономов – “Утро”, Петър Даскалов – “Вечерна поща”.

Фотографите и художниците са също ценни хроникьори на военните действия. Фредерик Вилиърс е официален военен кореспондент-художник на английското списание “Илюстрейтед лъндън нюз”, на германското “Илюстрирте цайтунг” акредитираният художник е Ото фон Дер Велт, на руското списание “Нива” художник е И.А. Владимиров, на италианското “Илюстрационе италиана” художник е Алдо Молинари. Френското списание “Илюстрасион” публикува обилно графики и живопис, отразяващи Балканската война от своя специален пратеник, художника Жорж Берген Скот. От българска страна Ярослав Вешин е единственият акредитиран военен художник. Като редови войник Владимир Димитров – Майстора също оставя в историята свои графики и акварели от войната, подписвайки се като Рилски. Никола Кожухаров е друг български художник, ученик на Мърквичка, който участва като доброволец в Балканската война и оставя безсмъртни живописни платна. Във войната участват и българските карикатуристи Димитър Андреев – Андро и Александър Божинов. Първият български фронтови вестник “Зор-заман” се издава от Божинов, той е и автор на редица илюстрации и политически текстове във вестника.

Като военни фотокореспонденти се изявяват французина Морис Бранже от вестник “Екселсиор”, изключително интересни снимки оставят за поколенията българските фотографи Димитър Карастоянов и Стефан Чапрашиков, който е придворният фотограф на Фердинанд.

 Ето малка част от кореспонденциите на акредитираните журналисти:

 

ОДРИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ

Виждал съм много армии на бойното поле да се борят и с глава, и с ръце срещу неприятеля. Но никъде досега не съм имал случай да наблюдавам такъв истински патриотизъм и беззаветна преданост, кавито всеки час показват българските войски на бойното поле.”

Из телеграма до вестник “Дейли Телеграф” от военния кореспондент Бенет Бърлий, Англия.

 

С най-голяма точност и подробности Люлебургас – Бунархисарската операция е предадена в италиянския вестник “Секоло.” Кореспондентът Корадо Дзоли си поставя за цел да надмине всички свои колеги като възстановява боевете чрез разказите на 88 офицери. Той посещава всички болници, лазарети и амбулатории в София като разпитва  подробно ранените българи и турци, които са били на полесражението. Люлебургаската операция впечатлява силно чуждестранните журналисти, отразявали не една и две войни с тясното взаимодействие между пехота и артилерия, с използваното за пръв път окопаване при настъпление, разпръскване на бойния ред и изкустно приспособяване към местността.

 

ЗАПОВЕД

“Вие можете да умрете при Бунархисар, да сложите костите на всичките си войници, но да отстъпите – никога! Нито една педя назад! Дръжте се твърдо и аз ще ви помогна, като премина в настъпление с моя център.”

Из Заповед на генерал Радко Димитриев до командира на 5-а пехотна Дунавска дивизия ген. Майор Христов, която е разпространена от световните вестници.

 

ЛОЗЕНГРАДСКАТА ОПЕРАЦИЯ

„Класическа операция, триумф на българския победен дух и оръжие, блестящ пример в историята на военното изкуство. Не бе ураган от стомана, от олово, от огън, който разкъса турската съпротива при Лозенград. Това бяха гърдите на българския войник.”

Луиджи Барцини, военен кореспондент на в. “Кориере дела сера” – Италия

 

 

“Часът беше 3.00 следобед, когато по силата на пропусквателния лист, с който се бях снабдил преминах Одринската фронтова линия. Това беше тъкмо моментът, когато Шукри паша правеше символичния жест за предаване на сабята си.”

Людовик Нодо, военен кореспондент на в. “Журнал” – Франция.

E79

коментара

ГЕРБ

На мушката на Байрактарски: Кирил Илиев!

Публикувано

на

Бруталният журналист среща интелигентният политик!

Блиц интервю с човекът, който не се крие и винаги вдига телефона си…

Байрактарски: Здравейте г-н Илиев, преди интервюто с вас, ви предупреждавам, че то ще бъде много директно, ще искам да отговорите на всичките ми въпроси без да увъртете, като политик и да знаете, че то ще бъде публикувано така, както го давате и както го запиша. Редакцията ще съхранява записът до края на следващия мандат.

Илиев: Добре, готов съм. Нали знаете, че аз никога не обещавам, а направо действам, така че предизборни обещания няма да давам. Просто ако ме изберат отново хората ще правя това, което трябва – да работя.

Байрактарски: Ще започна с блиц визитка. Аз задавам въпросите вие отговаряте, но бързо и стегнато без да се замисляте или колебаете? Става ли?

Илиев: Да, давайте!

Байрактарски: години?

Илиев: Набори сме.

Байрактарски: да така е, но аз не крия мойте.

Илиев: 41.

Байрактарски: Семеен статут?

Илиев: Женен.

Байрактарски: Граждански брак?

Илиев: И църковен. От 2006 съм женен за една и съща жена с която съм от 2000 година. Чудесната ми съпруга Даниела.

Байрактарски: Деца?

Илиев: Както и при теб, две – момчета. Давид на 5 и Цветан на 12.

Байрактарски: Автомобили?

Илиев: Два – японски. Хонда на 13 години и Мицубиши на 12.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

0 коментара

коментара

Продължете с четенето

ГЕРБ

Атанас Камбитов: За двата ми мандата съм привлякъл в община Благоевград точно 311 258 815 лв. и 79 стотинки

Публикувано

на

Ако говорим с шахматна терминология, целта ми е противникът ми да завърши с мат, заяви за „Студио Банкеръ“ д-р Атанас Камбитов, кандидат за кмет на Благоевград от ПП ГЕРБ.

В интервюто Камбитов каза още:

По всички сигнали срещу мен,  които вървят по някои медии, съм проверяван по цялата верика: от икономическа полиция, през Софийска градска прокуратура, Специализирана прокуратура, два пъти от Комисията за конфликт на интереси, сметна палата. Заключението винаги е било, че няма нито едно нарушение.

От това, което се твърди единствено вярно са трите ми имена.

В бизнеса съм от 20 години, до 2007 г. имах едър бизнес в строителния бранш с над 500 служители.

Атаките срещу мен идват от един и същ кръг хора с политическа цел.

Вижте цялото интервю с Атанас Камбитов.


Показателят за работата ми е, че за двата мандата от 2011 г. насам съм привлякъл в общината точно 311 258 815 лева и 79 стотинки – това са пари от национално финансиране, оперативни програми и други финансови инструменти. Ако ги прехвърлим през 85 000 жители, това са по 4000 лв. на човек.

Зад сухите цифри стоят: 140 млн. От национална програма саниране – над 200 блока, 9000 апартамента и 30 000 човека имат директна полза от това – наполовина смъкнати енергийни разходи на домакинства.

Депо за отпадъци за 24 млн. За петте общини – Благоевград, Бобошево, Рила, Кочериново и Симитли.Ако не беше реализирано депото, тези общини фалираха.

Всичко това е реализирано само с екипа на общината – 200 човека.

Голямата задача сега е изграждането а индустриална зона, при нейната липса се налага да връщаме сериозни инвеститори.

В Благоевград е единствената външна за Е митница между Солун и София, имаме и два университета.

Футболът е болна тема, всички искат „Пирин“ в ефбет лига. В момента клубът е във възход, имаме много солиден бизнес партньор – инвестиционен фонд, който ще промени бъдещето на местния футбол, целите са не само ефбет лигата, но и сътрудничество с клубове от Англия върху ясна и дългосрочна визия.

Не искам Благоевград с комини. Имам да довърша още няколко важни неща и с третия мандат ще приключа.

banker.bg

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ