Свържете се с нас

Интервюта

Единствената жива партизанка в България навърши 100 години

Публикувано

на

Баба Муша с лекота духна свещичките и се „закани“ на гостите си следващата година да няма отсъства­щи на следващия й рожден ден.

Баба Муша е родена на 2 септември 1919 година в Якоруда.

Тя е сестра на политза­творник и по-късно става единствената жена – пар­тизанка в Пиринския край. С нищо не се различава от мъжете – партизани…

– Аз съм от селско семей­ство.

Занимавахме се със земе­делие. А ние, момичетата, като пораснахме станахме жетварки на по-заможните. Ходихме да копаем, да жъ­нем, да си изкараме някой лев да си купим дрешки. Завърших прогимназия и от­криха техникум за момиче­тата „шев“ и „готварство“, а за момчетата – „земеделие“.

Но го закриха след това. Научих се да шия. Имам по-голям брат, който имаше голяма шивачница. В нея ид­ваха хора от цялата разлож­ка околия. Той ме въвлече в това нещо. Много ме оби­чаше. Аз съм единственото момиче от Якоруда.

Единствената партизанка. След това излезе жената на един журналист Боков, бащата на Ирина Бокова. Излезна към края – през ав­густ.

Брат ми след две години и половина излезна от за­твора и отвори шивачница в центъра на Якоруда. Хад­жииванов издържа 5 години и половина в затво­ра, излезе през 1939 година.

След него изле­зе и Парапунов. С него бяхме много близки и още от затвора ми изпра­ти семеен пода­рък. Ние сме 106 души партизани от Якоруда. Над 500 ятака има. Аз не ги познавам ятаците, не съм работила с нико­го от тях.

Виждам ги след 9 септември. У нас идваха ръ­ководителите на 4-та опера­тивна зона. Като загина Пара­пунов – от засада на Ба­ларба­ши, над Благо­евград) остана Никола Рачев на не­гово място.

Моят мъж – Георги Хад­жиива­нов беше голяма личност в Якоруда. Честен, раздаваше се за хората.Той отговаряше за доставката на оръжие за партизаните и за доставката на храни, всичко необходи­мо. Аз купувах лекарства от аптеката когато имаше нуж­да.

Пращахме им колети – парче сланина и курабии. С Георги си исахме си писма, а аз споделях какво се случва в Якоруда.

Отначало нямаше намере­ние да се женим, но се оже­нихме. Аз бях единственото момиче, което общуваше с партизаните.

Къщата беше опожарена от турците, бяха останали 2 стаи. От едната страна беше жп линията, а от другата – пътя. Той като работеше, аз бях с него. У нас идваха пар­тизаните, ръководителите на 4-та оперативна зона.

Постоянно месих хляб. Ни­кола Парапунов изчезна за няколко месеца и се върна с партизански дрехи.

Тогава имахме и дете, кръстихме го Сталин. След смъртта на Никола Парапу­нов, Никола Рачев идваше с Костадин Лагадинов.

Съветският съюз беше го­лямо нещо за нас. Дружах и аз с тях.

Още преди началото на партизанските движения ние с мъжа ми бяхме вътре. Предложих да направим ем­блема на групата и нарису­вахме една 50-левова моне­та, издадената 1940 година.

На нея пише „Нова въста­ническа армия „Отечествен фронт““.

Тя беше харе­сана от ръково­дителя Рачев, който наричахме „Войводата“. То­гава със сестра ми ушихме 150 емблеми.

И така ги по­срещах и из­пращах до 1944 година. И вой­водата все каз­ваше „Готви се , защото ще си акушерка“. Де­войката, която е дъщеря на по­литзатворник и беше заедно с него, се беше за­любила с Георги Мадолев и беше бременна.

В батальона имахме ятаци българи, моха­медани и цига­ни.

Те ни пазиха. И дори на блока­дата ни хранеха. Беше дълга. Но животните бяха гладни и трябва­ше да се ходи да се оре.

Пускаха някои на полето, работиха по цял ден и като се виждахме в Якоруда те ни даваха техните филии хляб. Първата вечер се случи да служим на пост с мъжа ми.

Той от едната страна, аз от другата. Още на първия ден имахме военни обучения.

Давахме команди за Бе­лица и Разлог. Хранехме се с хляб, попара, а по-късно партията вземаше от по-бо­гатите овци и имаше месо винаги.

Аз постоянно имах работа като млада партизанка. На 18 май сняг, студено и гле­дам три огнени кълба в Яко­руда. Аз бях на пост, заедно с Хаджията и един другар от Банско.

После разбрах, че трикъщи са запалени. Тогава синът ми излезнал и казал „Чичо, не разваляй къщата, защото ще дойдат мама и татко и ще те запалят“. Тога­ва той сам поискал огън и се запалил. Направихме акци­ята и полу­чих награ­да – нова сръбска пушка.

– В колко акции си участвала?

– Във всички, които има­ше.

В горски­те стопан­ства, два пъти на Грънчар, готвихме се тре­ти път да слезем.

Не съм ходила към Разлог. По-страш­но беше като бях ятачка, понеже нямах оръ­жие, поли­цията ни издирва­ше. А горе беше лес­но – имаш оръжие, имаш всичко. Животът на партизаните беше постоян­но изложен на опасност.

Един път имахме задача да окупираме местната мандра да вземем кашкавал, но пре­дишният ден го бяха иззели. Аз се грижих за бременната, тя роди на голи дъски едно момченце, което кръстихме Чавдар. До колибата имаше крави, които също трябваше да пазим от вълците.

След няколко дни тя се оправи и аз отидох да видя какво става.

Тогава започнаха да ни дават храна, за да започнем ак­цията на Бели Искър. Мен ме оставиха там. Ние готвихме там и по едно време по ради­ото съобщиха, че Съветската армия влиза в България. То­гава вместо на акция, ние за­почнахме под­готовка за слизане надолу.

В това време стотина нови хора бяха готови да се вклю­чат при нас.

Затова бяхме избрали сбо­рен пункт, но така и не се на­мерихме. И те слезнаха след 9 септември. Последваха тържества, салюти горе.

Надвихме… Това беше думата. Заедно със Съвет­ската армия надвихме. На другия ден заминахме за Якоруда с влака.

Имаме много медали, много награди. Мъжът ми е герой на социалистическия труд. Като слезнахме на пло­щада имаше маси, отрупани с трапези, а тържествата бяха започнали. Какво стана след 9 септември? Започна оня живот, след победата. Синът ми порасна, завър­ши Военовъздушните сили, щеше да стане генерал, но почина преди 3 години.

– Как се разви животът ти след 9 септември?

– Не ме питай за след 9 септември. Имаше много ра­бота.

Трябваше да се строят пътища. Мъжът ми веднага след това замина, за да за­почнат строежите. За 11 го­дини се местихме 10 пъти. Залесявахме гората над Якоруда. Сваляхме дърва.

Местихме се в Разлог три пъти, София два пъти, Благо­евград пак два пъти, Дими­тровград… Лагадинов беше прокурор в съда, а мъжът ми беше назначен за шеф на мина „Чукурово“. И така стана герой на социалисти­ческия труд.

Животът ни е бил все на колела в първите години.

– Как се чувстваш сега – 70 години след 9 септември?

– Радвам се, че съм жива послучай 70 години. Не съ­жалявам за нищо от това, което съм направила. Тога­ва беше много страшно.

Сега не можеш да разка­жеш на никого, защото не могат да си го представят. Моят мъж много държеше за единството на партията. Но най-важното е да оста­нем българи.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Интервюта

Методи Байрактарски: Каня г-н Камбитов да го разходя из „Струмско“, за да му покажа с какво да се заеме веднага след изборите!

Публикувано

на

Методи Байрактарски – Айс
Зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

Едва ли има човек в Югозапада, който да не познава Айс, но за по-младите ще припомним: Методи Байрактарски – Айс е един от пионерите на българския Хип-Хоп. Започва да се занимава с Рап музика и Хип-Хоп танци, през 1991 год. Той е първият български солов рап изпълнител. По това време в родния Хип-Хоп прохождат, няколко групи: AVI MC, Рап Нация, Dynamic… Зимата на 1991 год. Айс записва първото си парче “Ежедневие” в което се засягат проблемите в училище, които си имал младият рапър. През 1995 год. Айс записва скандалното парче “Ден След Ден” (албум “До Крайна Степен”) Песен, разказваща за престъпниците и политиците, които ден след ден ограбват България, за безхаберието на корумпираните ченгета и групировките. Песента става № 1 в радио и ТВ класации. Изпреварвайки тогавашните фаворити Дони и Момчил и Каналето. Зад гърба си има стотици участия в концерти, шоу програми, ТВ и радио предавания. През 1997 год. Айс, основава “Power Dance” – школа по Hip-Hop танци в която е хореограф и учител. Организатор е на няколко големи благотворителни концерта. Прави първата дискотека – “Без цигарен дим” – “Rap Club Blagoevgrad”. В дискотеката не се предлага алкохол, а пушенето е забранено. През 2012 година семейството на световната звезда Vanilla Ice открива благоевградския рапър и се сприятеляват. Поддържат ежедневна връзка и за деня на Благодарността Vanilla Ice, изпраща видео поздрав на българският си двойник. Айс притежава изключителните права да представя Vanilla Ice и баща му, тенора Byron Mino в Европа. Айс има двама синове Георги и Методи Jr. През 2014 години Байрактарски, се свързва с популярният медиен магнат г-н Веселин Стаменов с предложението да прави музикална страница във вестник Топ Преса. Стаменов одобрил идеите на Байрактарски… Всичко друго се случваше ежедневно пред учите на читателите на медийната група на Топ Преса. Айс оглавява благоевградския офис на медията и е автор на едни от най-четените рубрики: “Лица От Югозапада”, “Зодия Професионалист”, “Деца За Пример”, “Искам Думата”, „Нагли Шофьори От Югозапада“, „Грозни Гледки От Благоевград“. За 6 години във Топ Преса Байрактарски е направил над 700 интервюта с интересни хора от Югозапада: актьори, певци, бизнесмени, лекари, политици… Айс бе и част от онлайн проекта „Неудобните” и шеф на „Благоевградска ВЕСТ“.

Г-н Байрактарски, публично обявихте, че подкрепяте  кмета Камбитов и бяхте атакуван от тролове и анти ГЕРБ настроени потребители на фейсбук…

– Държа да се знае, че аз съм безпартиен, не членувам никъде… Това, че в момента работя в медия, трябва ли да ме прави безпристрастен? И в това бях обвинен, трябвало да давам трибуна на всички борещи се, за влас. ЗАЩО??? Имам си мнение бе… Това е мое лично право! Топ Преса е частна медия, ние не получаваме държавни субсидии или грантове, за да плюем срещу някого. Ако имам мнение за някого си имам и трибуна да си го изразя. Ако на теб не ти харесва не ми чети вестника. Аз съм в добри отношения с много депутати, кметове, областни управители…  Държа да се знае, че колкото приятели имам в ГЕРБ, толко са и в ВМРО, ДПС, БСП… и всички други партии… Камбитов го подкрепям, защото наистина направи много за Благоевград… Ако някой не вижда, това което кмета и екипът му направи трябва да иде да се прегледа.  Аз го подкрепям, защото той започна много неща и държа да си ги довърши. Длъжен е да го направи. Така че спрете с това, че съм гербер… Не, не съм, нарцис съм!!!

Има ли Топ Преса договор с Община Благоевград, за медийно обслужване? Това е един от често поставяните въпроси от няколко от кандидат кметовете и общински съветници…

– Ще ми бъде много по лесно да кажа с кои общини нямаме договор. Топ Преса не е сайтче… Топ Преса е медийна група с няколко сайта, няколко печатни издания, продуцираме онлайн предавания, снимаме видеоклипове, правим късометражни филми. За мен би било обидно да нямаме договор с дадена община или кметство. Тук има нещо друго, което тормози част от питащите. Няма да споменавам имена… но медиен бос не се става със закупуването на пет домейна на промоция. Предполагам знаете колко струва един сайт – тъй наречените медии… Домейна – .com е 24 лв за една година. Домейна – .bg e 60 лв. Хостинга в зависимост от фирата е от 3 лв. до 6.75 лв./мес. Така, ме всеки може да си направи сайт и да казва, че има медия. Е да ама не… Зад успеха на Топ Преса има стотици безсънни нощи, часове извънреден труд. Много често нямам време за обърна внимание на децата си заради това, че трябва да се пише или да се снима или да се монтира нещо. Затова е обидно когато някой си сульо напише, че Топ Преса е еди-какво си!  Имаме договори с много хора, имаме много ПР договори всеки ден хора от бизнеса ме търсят за статии и рекламни карета. То се вижда във вестника, нали? Тук ще кажа и нещо много важно, което забравих. Топ Преса е единствената медия, което показва  нещата такива каквито са. Показваме и нередностите извършвани от хора на ръководни постове в Община Благоевград. Всичко е било доказано със снимки или видео. Ние не си затваряме очите, както правят други „медии“.

Познаваш ли другите кандидат кметове и какво ти е мнението за тях?

– Позамае Албина, Росен, Калоян и Дончо… Мога да кажа, че Албина е най-добрият адвокат който познавам. Много добър човек, помагала ми е много пъти. Малко преди да стартира кампанията аз бях в кантората й, за да направим интервю. Много ми хареса това, че иска да премахне таксите за детските градини. Това е много добра идея и я подкрепям напълно.  Лошото, е че при нея се набутаха тъй наречените политически хамелеони.  Роската несъмнено е най добрият кмет на Дъбрава. За много кратко време направи селото известно в целия Балкански полуостров. Работили сме и с Дончо и с Калоян. За Томов и Ризов не бях и чувал. Смешното е, че някои от тези хора надянаха костюми и започнаха да поднасят цветя тук-там. Само за да ги щракнат сайтовете на които са си платили. Къде бяхте вчера бееeee? Мога да ти кажа, кои нови лица искам да видя в общински съвет… Това са психологът Георги Костадинов, президентът на родната федерация по бейзбол и шеф на „Бизоните“ Ясен Неделчев, европейската и световна шампионка по таекуондо и кикбокс Албена Ситнилска… Това са хора, които познавам от много време, хора които не влизат в политиката за да крадат или строят а да направят нещо добро. Те са кандидати от различни партии и мисля, че няма да се намери човек, който да каже лоша дума за тях…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Тази седмица във вестник “ Топ Преса „

Публикувано

на

  • СКАНДАЛНО!!! Катедра „Психология“ към Философския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ хвърли бомбата: Доц. д-р Николай Марин страда от психоза, която ще го унищожи!
  • Венци Сотиров – независим кандидат за общински съветник: Човекът е като книга. Не съдете само по корицата, трябва да я отворите и да я прочетете!!!
  • 66-годишният бай Шукри: Ванга спаси семейството ми
  • ЧОВЕШКА ТРАГЕДИЯ! Две сестри просят в Петрич, след като майка им изгаря жива!

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ