Свържете се с нас

Култура

Десети празник на брежанския кестен

Публикувано

на

СДРУЖЕНИЕ „ХОРА И ТРАДИЦИИ“ ОРГАНИЗИРА

ДЕСЕТИЯ ПРАЗНИК НА БРЕЖАНСКИЯ КЕСТЕН НА 19 ОКТОМВРИ

„ОГРАЖДЕНСКА ЧЕТВОРКА“,  „ЩУРО МАКЕ“ С ИРИНА ПАСКАЛЕВА И ЗДРАВКО ГЕОРГИЕВ, АНСАМБЪЛ „ВЕСЕЛИЕ“, ПРАЗНИК НА ДЕЦАТА, ПЛЕНЕР ЗА БЪЛГАРСКАТА ГОРА, ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР С НАДЕЖДА  ОТБЕЛЯЗВАТ ДОСТОЙНО ПРАЗНИКА-ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПРИРОДНОТО И ЧОВЕШКО БОГАТСТВО НА БРЕЖАНСКИЯ РЕГИОН

ПРАЗНИКЪТ СЕ ОРГАНИЗИРА И ТАЗИ ГОДИНА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА КМЕТА НА ОБЩИНА СИМИТЛИ АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, ЮГОЗАПАДНО ПРЕДПРИЯТИЕ БЛАГОЕВГРАД, С НЕЗАМЕНИМАТА ПОМОЩ НА КМЕТА НА СЕЛО БРЕЖАНИ БЛАГОЙ СТЕФАНОВ И ХОРАТА НА СЕЛО БРЕЖАНИ

На 19 октомври камбаните на една от най-старите църкви в Благоевградска област – храм „Св. Димитър Солунски“ в Брежани ще бие тържествено за празника на Св. Иван – покровителя на българския народ.

Тържествен звън ще огласи село Брежани и за Десетия празник на брежанския кестен, който сдружение „Хора и традиции“ организира съвместно с кметство Брежани, с изключителното съдействие на кмета на община Симитли Апостол Апостолов, както и с подкрепата на Югозападно предприятие Благоевград.

Десетият празник на брежанския кестен ще започне с водесвет на кестеновата реколта и е кулминация на поредица от събития, които сдружението и кметство Брежани организират.

На 13 октомври в градинката на кметството ( при лошо време – в картинната галерия на сдружението), от 11,30 часа, се организира ПРАЗНИК НА ДЕЦАТА  с талантливите деца от Брежани, които ще подредят в изложба своите детски рисунки, посветени на родния край, брежанската гора и хора. Поканени са всички деца от общината, защото ще има ПАРТИ с аниматори, интерактивни игри за българската гора, които ще подготвят партньорите на сдружението – специалисти от Югозападно предприятие Благоевград и много други изненади.

ПЛЕНЕР, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКАТА ГОРА  е традиционно събитие на сдружението, резултатите от който са подредени в картинната галерия на село Брежани. Темата на пленера е в синхрон с целите на сдружението: да пазим безценното природно богатство и се грижим за неговото развитие.

В навечерието на празника – на 18 октомври – сдружението организира поетична вечер с гост – голямата българска поетеса Надежда Захариева (съпруга на покойния и обичан Дамян Дамянов): „ НА ЧАША ВИНО И ПЕЧЕНИ КЕСТЕНИ С ПОЕЗИЯТА ЗА ЛЮБОВТА НА ДАМЯН ДАМЯНОВ И НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА“.

На 19 октомври празникът на брежанския кестен започва с ТРАПЕЗА И ХЛЯБ и неповторимото ухание на печените брежански кестени на Марчело Канестрели. Всяка година дамите на село Брежани ни изненадват с кулинарното си майстроство и изкуството  да сътворят брежанските кестени в кулинарни продукти. Тази година към тях се присъединяват традиционни и вкусни ястия от още три планини. КУЛИНАРНАТА ИЗЛОЖБА ЩЕ СЪБЕРЕ ВКУС И АРОМАТИ ОТ ПИРИН, РИЛА, ВЛАХИНА И МАЛЕШЕВСКА ПЛАНИНА.

Празничната програма ще започне  от 11,30 часа с участието на АНСАМБЪЛ „ВЕСЕЛИЕ“, „ОГРАЖДЕНСКА ЧЕТВОРКА“ И ОРКЕСТЪР „ЩУРО МАКЕ“ СЪС СОЛИСТИ ИРИНА ПАСКАЛЕВА И ЗДРАВКО ГЕОРГИЕВ.

ДОБРЕ ДОШЛИ!

pirinsko.com

коментара

Пиринско дело

Село Пирин, където песента лекува

Публикувано

на

Много на юг, почти в нищото, но точно в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може само да отидеш.

Между два стръмни склона на Пирин планина, между преданията за битки на змейове и битките с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 човека, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.

Едно село, което се крепи между ръцете на възрастните мъже и жени, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.

Дори във времената, когато историите за змея, който мести огромни скали и гради къщи са изглеждали съвсем достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – заради силата на вярата и с помощта на Бога.

1885 г.  – тази част на България все още е в границите на османската империя – но в Пирин започват да строят нова църква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят заедно и няма да станат по-малко.

Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – повечето от които връстници на бабите на хората в селото днес.

Всеки път след черква в неделя – жените от Пирин се събират и обръщат времето назад. Почти като ритуал. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от миналото. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от жените в групата, която пази традициите в селото.

Докато веза новата си риза, баба Петра ни разказва за филма „Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните роли. Главният герой, в ролята – Филип Аврамов, издирва песен, която може да възкреси болен приятел. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.

И в живота, и във филма обаче тя е в траур и трудно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по жътва./btvnovinie.bg/

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ