Свържете се с нас

Новини

Джерман с писмо до премиера срещу депото за отпадъци

Публикувано

на

Отворено писмо до премиера Бойко Борисов, до министъра на околната среда Нено Димов, до началника на дирекция „Пожарна безопасност и защита на насалението“ гл. комисар Никола Николов, до евродепутати изпращат от сдружението „Бъдеще за Джерман“, което от 7 години се обявява против и организира протести срещу проекта за изграждане на депо за отпадъци край селото. Писмото е прието на среща курбан на параклиса „Св.Константин и Елена“, изграден на терена на бъдещото депо – в м.Спротива край с.Джерман. Местните виждат и Божията намеса в това, че при запалииля се боклук под АМ „Струма“  преди месец пожарът обхванал около 3 хил. декара окоро Джерман и Блажиево, всичко е почерняло. Само около 50 квадрата, на които е изграден параклисът, се зеленеят. И по храма, който е от дърво, няма никакив поражения. „Бог пази и храма и закриля делото ни“, обобщава председателят на „Бъдеще за Джерман“  Борислав Тасков.

От сдружението са категорични, че избраният терен от около 200 декара в м.Спротива край с. Джерман не е подходящ за депо за отпадъци –  в непосредствена близост е с крайните къщи на селото, както и до автомагистрала „Струма“, чието трасе тъкмо заради податливия към смъкване терен е изместен с около 3 километра. Пожарът под виадукта на аутобана преди близо месец е потвърждение, че отпадъци близо до магистралата не бива да се депонират и това не бива да се допуска по никакъв начин,  казват от „Бъдеще за Джерман“.

коментара

Новини

РАННА ЕСЕН! ФОТОРАЗХОДКА С ТОП ПРЕСА: Пиринският Стоунхенджили

Публикувано

на

…или една разходка до мегалитните скални образувания край с. Мечкул и параклис „Св. Мина“

Селото ми е на 20-тина километра от тази местност и още преди няколко години чух реклама на това малкоизвестно място по местно радио. И ето че дойде ред да видя тези природни чудатости.
За да го посетите, следвате отбивката по главен път Е 79 към село Брежани, продължавате към село Ракитна, след него към село Мечкул. Пътят след Брежани е доста лош. На едно било, преди да влезете в с. Мечкул вдясно има табела за набиране средства за параклис „Св. Мина“ и черен път. Оставихме колата и тръгнахме пеш (30-40 мин.). До параклиса може да се стигне и с високопроходима кола, но гледките наоколо не са за изпускане…

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ