Свържете се с нас

Таблоид

Ало-измамници заедно с техния адвокат с нездрав интерес към прокуратурата

Публикувано

на

Опит за провокация срещу процедурата за избор на следващия „обвинител №1“ ?

„Странно“ съвпадение – столичният юрист Юлиан Дацев залива държавното обвинение с въпроси, които по-късно съдия Мирослава Тодорова засяга в свое вестникарско интервю

Столичен адвокат е проявил нездрав интерес към прокуратурата. В разгара на съдебната ваканция адвокат Юлиан Дацев буквално е залял прокуратурите в цялата страна с искания за предоставяне на строго специфичната служебна информация, отнасяща се до числеността на държавните обвинители, водените дисциплинарни производства, свободните щатове, както и за бройката на служителите в администрацията. Еднотипните запитвания по реда на Закона за достъп до обществена информация изглеждат странни и защото вместо тях, юристът е могъл да отправи едно питане до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и вероятно щеше да получи информацията, при това обобщена. Отделно в Годишните доклади за работата на държавното обвинение, които се представят от главния прокурор и се приемат от Народното събрание, голяма част от данните също са подробно описани и са публични, пише „Правен свят“.

За нездравото любопитство на Дацев обаче има едно логично обяснение и то е, че вероятно се готви поредната хибридна провокация срещу процедурата за избор на следващ „обвинител №1“. В последните близо два месеца, по безпрецедентен по своята продължителност и масовост начин, прокурори, следователи и служители в администрацията на съдебната власт застанаха с имената и подписите си в подкрепа на единодушната номинация на заместник-главния прокурор Иван Гешев. Още в самото начало становищата на магистратите станаха обект на пропагандна атака от медии, собственост или свързани с подсъдими и обвиняеми лица. Целта на подобни питания по ЗДОИ би могла да е на база получените отговори да се изготви публикация, която да се опита да даде нов тласък на внушенията и опитите за дискредитирането на професионалната подкрепа за номинацията на Иван Гешев.

Знак за предубеденост на питащия може да се открие и в обстоятелството, че въпросите се отнасят до прокуратурите и техните администрации, но не и до съдилищата. Вече година е в ход оптимизация на множество районни прокуратури, чиято натовареност бе под средната за страната, поради което се стигна до трансформирането им в териториални звена. За разлика от Прокурорската колегия, която провежда действителна реформа на съдебната карта, Съдийската колегия, ръководена от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, по всяка вероятност още дълго ще бездейства по въпроса за закриване на съдилища там, където тяхната необходимост е отпаднала най-вече поради демографски причини.

Обяснение за това, че адвокат Юлиан Дацев не се интересува от дейността на съдилищата, респективно на председателстваната от Панов ресорна колегия, може да се открие и във факта, че младият юрист се е включвал в подписка на адвокати в подкрепа на председателя на ВКС. Факт, който не говори много добре за обективността на „съдия №1“, след като се налага да бъде бранен от представители на една от страните в процеса – адвокатурата.

 

Оказва се, че Юлиан Дацев е участвал и в друга подписка. Тя пък е била срещу избора на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, чиято кандидатура бе подкрепена от два състава на кадровия орган, при това и в двата случая с внушителното мнозинство от по 20 гласа.

И тук идва изненадата, която е под формата на „странно“ съвпадение. Докато „Правен свят“ проверяваше фактите около Дацев и неговия засилен интерес към структурата на държавното обвинение, бившата председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова в свое интервю за в-к „Сега“ от 11 септември засяга почти дословно същите въпроси, които са обект на питане до прокуратурите в цялата страна от далеч по-малко известния адвокат. „Безусловно бъдещият главен прокурор трябва да изложи разбиранията си за прокурорския щат, командироването, административните служители, сгради и автомобили, електронни системи и регистри, обученията, съдебната карта, проблеми в работата на прокуратурата“, казва в интервюто си съдия Тодорова. Въпросите, които адвокат Дацев отправя до структурите на държавното обвинение в цялата страна засягат – броя на прокурорските щатове, заетите и незаетите бройки, командироването на магистратите, щатна численост на служителите, незаети бройки и за кои длъжности са те, кои са прокурорите и следователите срещу които има образувани дисциплинарни производства.

Каква е причината за съвпадението и има ли общ център, който атакува обвинителите, отговорът най-добре биха дали съдийката и адвокатът, които демонстрират, ако не друго, то със сигурност напълно сходно мислене. Сигурно е едно, че съдия Тодорова не би трябвало да знае съдържанието на запитванията по ЗДОИ на неизвестния столичен адвокат, освен, ако той не е просто в ролята на посредник или „пощенски гълъб“.

Освен „странното“ съвпадение между въпросите на адвокат Дацев и „опорните точки“ в интервюто ѝ, съдия Тодорова пропуска да уточни още, че на база последните изменения на Конституцията и последвалите поправки в ЗСВ, за които ССБ много държеше да се приемат преди три и повече години, бе въведен модел на управление на съдебната власт, при който членовете на съответните колегии имат право да издигат кандидатите за постовете на „тримата първи“ в съдебната власт, а когато това се отнася до по-ниските нива, то прокурори избират прокурори, а съдии избират съдии.

Наред с участие в подписки и странното любопитство към структурата на държавното обвинение, името на Юлиан Дацев изплува и като адвокат на разбитата през април месец тази година престъпна група за ало-измами в Горна Оряховица. Дацев представлява пред Специализирания наказателен съд семейство, уличено в телефонни измами, при една от които жертвата прехвърля дори жилището си.

Клиенти на софийския адвокат са и представители от сферата на преработката на отпадъци, ако се съди и по ангажираността му с темата за управление на боклука в различни населени места в цялата страна, където представлява компания за изкупуване на стари возила за скрап.

Освен че е привърженик на политически ангажирания председател на ВКС, Юлиан Дацев се оказва защитник и на „Истанбулската конвенция“, става ясно от активността му в социалните мрежи, където изобилстват снимките му в предимно мъжка компания. Пак от там става ясно, че Дацев има силна пристрастеност към селфи-снимането. И като повечето любители на селфитата, не пропуска да си направи такова в тоалетна, в която се оказва, че огледалата са на тавана и на пода.  

коментара

Таблоид

СЕЛО ЛОВЧА

Публикувано

на

След излизането ни от Кондос, Паница ни каза, че не му е било удобно напра­во да го запита за полити­ческите му убеждения. От разговора смятал, че той е с леви и устойчиви убеж­дения, но това сме можели да установим ние при друга среща. Това стана през юли 1924 година. При следваща­та среща с Кондос ние ня­махме кураж да го питаме за убежденията му, но той ни каза, че се съмнява на­шият търговец от Ниш да е такъв, и добави, че „е такъв, каквито сте вие, само че е от големците“.

Към края на месец март Боньо Петровски ми каза, че има две леки картечни­ци с няколко ленти патрони и трябва да се вдигнат час по-скоро от мястото, където са. Аз наредих веднага да дойде Илия Костов от Ловча в Солун, като остави катъра си в Драма. Предварително опаковахме картечниците в един сандък и когато прис­тигна Илия Костов, казахме му да чака на гарата. Ние двамата с Петровски наме­рихме един хамалин, който занесе сандъка на гарата и го предадохме като багаж­на пратка. Дадохме на Илия Костов бележката сам да освободи сандъка. Инстру­ктирахме го, в случай на провал да каже, че му е да­ден багаж, който да закара в Ловча на жената на Бакър­джиев срещу заплащане. По такъв начин няма да по­страда. Беше седми април 1925 година.

Васил Бакърджиев също оставя четата и слиза в Дра­ма да чака Илия Костов от Солун и да му помогне до с. Зърнево, където се намира­ше друго оръжие в Колян, та на връщане и него да прибе­рат. В Драма на гарата ста­ва провал с оръжието и ча­кат получателя му, понеже то е предадено с безименна бележка. С пристигането си в Драма Илия Костов случайно се среща с Тодор Ковачев, бивш чиновник по държавните имоти в Нев­рокоп. Емигрант, живее при дядо си и баба си по женска линия, гърци. Казва му, че ще отидат с В. Бакърджиев да освободят някакъв си ба­гаж за Ловча. Ковачев тръг­ва с тях до гарата, но щом пристигат и дават бележ­ката за багажа, полицията ги задържа и ги изпраща в Солун, където вече бяха прибрали и нас с Боньо Пе­тровски и Иван Момчилов – също емигрант и бивш акцизен началник на гр. Не­врокоп. От Драма докараха също и Георги Лаков от с. Плевня – също емигрант.

В Солун започна след­ствие против нас, задър­жаните, за да се установи как и от кого сме получили оръжието, но това не се раз­бра. Установи се само, че е предназначено за България и затова наредили да про­копаят дворовете, където живееха жените ни, за друго оръжие. Гърците подозират, че нашата връзка е Георги Ключков, когото също арес­туват и препращат в Драма на следствие, а закарват майка му – Мария Ключко­ва, да ги заведе на тяхната плевня, пак за оръжие. Май­ката на Ключков знаеше, че в плевнята има скрито оръжие, и запазвайки само­обладание, вместо тяхната плевня, им отваря плевнята на Топалова Коца, която е на 200 метра преди тяхната, и така завършва обискът.

Следствието в Солун при­ключи и нас ни изпратиха в затвора Еди куле – римска крепост, където престоях­ме докъм 15 – 20 юли. През това време на два пъти дойде Кочо Павлов да ни види. Единия път дойде с Трифон Ключков, за да му предаде 35 хиляди драхми, които да занесе до Зърнево за уреждане на сметки за доставено оръжие. На дру­гия ден пак дойдоха с Кочо да ми кажат, че през нощта му откраднали парите в хо­тел „Драма“, въпреки че му казах изрично да отиде в хотел „Англетер“ и да каже на съдържателя, че аз го пращам. Трябваше там да остави парите и когато тръг­не, да си ги вземе, защото тия пари бяха оставени от Паница в касата на хотела, за да се предадат на мене, и аз ги взех с намерение да тръгна след Илия Костов. Рано сутринта бях задър­жан, а колкото за парите, доказвах, че са донесени от жена ми и съм ги сменил на драхми, затова и веднага ги върнаха.

Кочо Павлов дойде на 25 май 1925г., когато ни съоб­щи злочестата вест, че Па­ница е убит от Менча Кър­ничева в театъра на Виена. Тази жена се беше настани­ла да живее в техния дом като приятелка на Магда­лина Бумбарова, сестра на другарката Паница.

За нас в затвора се дейст­ваше и от Александър Кантарджиев в Атина, и от задграничното предста­вителство. Целта беше да бъдем освободени, понеже няма нищо, което да дока­же, че тази акция е насо­чена против сигурността на гръцката държава, а е просто средство, насочено против наши неприятели в България.

Съдебното решение беше да ни изгонят от Гърция в Сърбия и ние бяхме закара­ни до гр. Гевгели с гръцки полицаи а оттам – в лагера Горни Милановац, където се числяха комунисти и земе­делци (единофронтовци).

С убийството на Пани­ца и нашето изпъждане в Сърбия връзката между централното ръководство и нашия край се прекъсна. В Али ботуш имаше чета от 12 души. В това време ловчани се изселват в Бъл­гария. Другарката на Па­ница – Екатерина, ранена и отведена в болница. При създалото се положение централното ръководство се обръща към Васил Мано­лов, който по това време се намира в курортното град­че Семеринг (Австрийски Алпи). Манолов е изпратен от ръководството на обе­динената ВМРО да намери връзка с нас.

На 26 юли 1925г. получих писмо от Васил Манолов, – ако мога, веднага да тръг­на за Виена, като на първо време се отбия при него в градчето Семеринг, нами­ращо се насред пътя между Марибор (сръбската гра­ница) и Виена. В Семеринг пристигнах на 30 юли 1925г. – неделен ден. Намерих В. Манолев по върховете на планината , в един курортен хотел. След- обед дойде Яне Богатинов от Виена да посе­ти В. Манолев, като болен другар. Богатинов се върна за Виена, а ние с Манолев си направихме по една сним­ка за спомен и той нареди на съдържателя да запази едно легло за същата вечер.

Яни Богатинов, като прис­тигнал във Виена, съобщил на Дим. Влахов, че съм пристигнал и съм в Семе­ринг, при Манолев. Д. Вла­хов, Ризо Ризов и Павел Ша­тев – всички членове на ЦК на ВМРО (обединена), прис­тигнаха късно следобед съ­щия ден в Семеринг и като свършихме разговорите, Влахов ми написа адреса си във Виена и ми го даде, като каза, че щом сляза на гарата във Виена, да взема такси и то ще ме отведе в къщата му.

На сутринта пристиг­нах във Виена и намерих Влахов вкъщи, където ме чакаше с Христо Янков – също член на ЦК. Тук вече подробно им изясних поло­жението в нашия край, осо­бено априлските събития след атентата в черквата „Св. Неделя“ в София на 25 април 1925г. В нашия край бяха избити другари кому­нисти и земеделци, около 80 души, за които знаех тогава. Други, които успя­ха да емигрират в Гърция, се намираха по островите. Влахов и Христо Янков ми казаха, че пак аз трябва да замина за Гърция, понеже съм бил свързан и позна­вам най-добре нещата, за да се помогне на емигрантите, където и да се намират те. Макар и да беше рисковано, понеже бях изгонен от Гър­ция, аз се съгласих и след два дни почивка поех през Модана за Триест, откъдето с параход тръгнах за гр. Па­трас. На разположение ми бяха дали петстотин долара за подпомагане и на друга­рите, и на мене.

В Патрас пристигнах един следобед и веднага се от­правих към предварително дадения ми адрес за наши­те другари. Намерих съдър­жателя на едно кафене вън от града, комуниста грък Янис Кокинос. Открих също 8 – 10 души наши другари, от които добре познавах и бях свързан с: Костадин Ки­тонов и Костадин Шокола­ров от с. Гайтаниново, Илия Япов от с. Лъки, Илия По­лянов от Либяхово. Имаше още от същото село, но ги забравих. Сещам се за се­кретар – бирника и кмета от с. Садово. Другарите дадо­ха общо определената сума, поделиха си я поравно.

Бях се сбогувал с другари­те си, когато двама гранич­ни полицаи ме задържаха на пътя и след като показах документите си – един фал­шив сръбски паспорт, иска­ха да ме затворят в участъ­ка, но аз се възпротивих и им казах, че ще се оплача пред сръбския консул, ка­къвто имаше в Патрас. То­гава те ми казаха, че не ме оставят да преспя в Патрас, затова ме придружиха до парахода, да продължа пътя си.

Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Ценностите на града ни: Водопад – с.Делчево

Публикувано

на

 Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев. Надморската му височина е 1050 метра. До селото има хубав асвалтов път и екопътека, която минава през гората и е по-стръмна.

 За да стигнете до водопада се тръгва по пътя, минава се покрай Неврокопския манастир и след поредния обратен завой паркирате до чешмата.

 От завоя тръгва черен път, който по-късно става на тясна горска пътека, която води до къщичка и точно след нея е водопада.

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ