Свържете се с нас

Таблоид

Марин Киров: В протестите срещу Гешев се залага на личностните нападки, защото аргументите липсват

Публикувано

на

В тези демонстрации участват и обикновени граждани, но зад кулисите са припознати от хора, които си представяха как съдебната реформа и конкретните назначения се случват по техния начин и с техните кадри

Кой протестира срещу избора на главен прокурор?

Видимо се полагат усилия да се покаже, че протестът е граждански, демонстрира се внушението, че гражданското общество е притеснено от избора на главен прокурор и показва своята позиция. Звучи много демократично и това е целта –  да се отправи сигнал, че има проблем, който е забелязан от обществото и който трябва да намери конкретно решение, посочено от същата тази общност. Този сигнал се отправя към премиера, президента, членовете на Висшия съдебен съвет, но и към посланиците на европейските и други държави у нас. Опакован е като предупреждение, но всъщност е натиск.
Тази теза е проблемна обаче, защото от самото начало е ясно и афиширано, че това не е просто граждански глас и протест, а е политически протест, подкрепен от конкретни партии, неправителствени организации и медии. Затова се появиха и коментари, че този протест е отговор на някои икономически и политически кръгове, към наблюдаваната напоследък активност на правораздавателните институции. Атаките са не само към кандидата, започна се много отдалеч, атакуваше се ВСС, институциите, работата по мониторинговия механизъм, за да се стигне до тук – казват той е номиниран и ще бъде избиран по правилата, но е номиниран, подкрепен и евентуално избран от неправилните хора.
Отвъд това обаче, според мен този протест е опит за консолидиране на политическа подкрепа към конкретна партия или партийно обединение, включително и във връзка с местните избори и възможностите за предсрочни парламентарни избори. Същите политици и кръгове години наред разделят магистратите по неясни критерии на добри и лоши, посочват “правилните” и отричат “неправилните” съдии и прокурори, както и кандидати за различни постове. Това са протести, в които вероятно участват и много обикновени граждани, но зад кулисите са припознати от хора, които си представяха как съдебната реформа и конкретните назначения по високите етажи се случват по техния начин, с техни кадри, включително и хора които имат проблеми с прокуратурата и правосъдието.
Това протест срещу личността на Иван Гешев ли е или сме свидетели на атака срещу държавното обвинение като цяло?
Никой не харесва прокурора, който го обвинява в престъпление. Парадоксалното е, че не малка част от “загрижените” и “притеснени” от номинацията на Иван Гешев, изтъкват предимно лични нападки и аргументи. За тях той е милиционер, не е толкова умен и красив както тях, но ако беше олигарх и можеше да си плаща адвокатската им и медийна защита, сигурно щеше да го защитават и да ни убеждават, че сега с протестите се нарушават неговите човешки права. Този протест прилича на всичко друго, но не и на протест срещу конкретната процедура и избор. Аргументи за порочността на процедурата липсват, защото тя е изцяло по новите правила на Конституцията и Закона за съдебната власт, следва тях и в голяма степен номинирането на Иван Гешев е отговор на консултациите при президента и анализите на неправителствения сектор. Те показаха, че на системата е необходим ръководител от средите на прокуратурата. Нападките към личността на Иван Гешев заместват аргументите по същество и това все повече личи.
Според мен сегашните протести са кулминация на една дългосрочна стратегия за прокарване на конкретни идеи и интереси в съдебната система. Не случайно се отричаха всички промени в Конституцията, Закона за съдебната власт, отричаха се дори положителните констатации в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм, създаде се напрежение при избора на нов състав на Висшия съдебен съвет по изцяло новите правила, за да бъде компрометиран по презумпция, същото беше и с избора на председател на Върховния административен съд. Хората, които се изказват против прокуратурата не крият от години своето различно виждане за мястото на прокуратурата и изваждането й от съдебната власт. Но това е дебат за промяна в Конституцията, а не улична кауза.
Всъщност обаче всичко това – конкретни законодателни или конституционни промени, от които да произтече и функционирането на дадена система, могат да се резултат само от присъствие и работа в изпълнителната власт и парламента. И тъй като тези субекти не са представени или когато са били във властта и в народното събрание не са прокарвали тези идеи, сега се опитват да ги диктуват от улицата или пък да заблуждават улицата, за да използват натиска за други цели. Много е важно да наблюдаваме тези хора как сменят позициите си – помните преди те даваха за пример румънският модел за борба с корупцията. Модел, станал известен с шумни арести на политици, с прилагане на специални разузнавателни средства, модел, който се движи на ръба на закона и правата на гражданите, но който моментно вкара в ареста голям брой лица. Когато у нас, с тази разлика, че тук законодателната рамка е много по-стабилна и предвидима, започнаха акции на прокуратурата и Комисията за борба с корупцията, изведнъж тези, които препоръчваха румънския модел, станаха много чувствителни към правата на конкретни обвиняеми политици и олигарси.
Сякаш обаче първоначалният заряд на протеста спадна значително, значи ли това, че от самото му начало няма своя автентичен заряд, няма идеология?
Въпреки общата цел на протеста – да се вдигне шум и да се отправи послание към премиера, президента и членовете на ВСС, от самото начало се вижда, че в него се вливат различни по интереси и способи за въздействие групи. Част от организаторите са представители на неправителствения сектор, който до сега се е заявявал като експертен, давали са идеи за развитие на системата, поне такъв образ са изграждали. Друга част също са от неправителствения сектор, но с неясно финансиране и ясно заявявали се като групи за натиск. Има и политически елемент, за който хората основателно се съмняват, че или дирижира или ще се възползва от процесите накрая. Появи се и информация за осъдени на първа инстанция политици, които пък сега изплуват в сигнал за организиране на протестите и заплащането на огромни суми от олигарси.
Тези различни групи по същество предлагат и различни решения – едните имат готов алтернативен кандидат, другите сякаш не го харесват и предпочитат нова процедура. Нормално е те в един момент да се разслоят на отделни протести, да намалее общата им тежест или едните да не искат да бъдат свързвани с другите, ако се нагнетява напрежение и агресия. Подобни протести накрая винаги имат един и същи проблем – неспособност да излъчат единни политически послания и говорители.
Тази процедура за избор на главен прокурор е малко особена – за първи път имаме толкова мащабна подкрепа от самото съсловие – знак за какво е това?
Процедурата е изцяло по нови правила  и извършвана от нов състав на ВСС. Това е следствие от извършваната до момента съдебна реформа и промяната в Конституцията и Закона за съдебната власт. Тези промени бяха наблюдавани и адмирирани след това от Европейската комисия. От една страна се даде идентична възможност като на съдиите и  на прокурорите (Прокурорската колегия) сами да определят своето развитие, без външна намеса и посока, а от друга страна колегията в знак на отговорност се възползва от това. Цялата прокурорска колегия единодушно номинира кандидат, като с това показа, че познава неговата работа, в последствие даде добра оценка и на представената концепция. Подкрепа за тази единна кандидатура даде и цялата гилдия чрез съсловните организации и неправителствения сектор. Това е знак за огромни очаквания, но и за желание за конкретна посока на развитие на прокуратурата, но и на наказателната политика на държавата въобще. Аз разглеждам номинацията и подкрепата след нея, като поемане на отговорност.
Разбира се легитимно избраните и конституирани институции и подкрепящите номинацията са поставени в ситуация да отстояват своята кандидатура в нетипична среда. Те номинират, подкрепят концепция и посока за развитие, а от другата страна има улични протести, обвинения и съвсем друга стратегия. Те – номиниращите и подкрепящите, са посочени изначално като лошите в сценария, това за което говорих в началото – от години магистратската общност умишлено се делят на добри и лоши, целта на противопоставянето е да се ползва именно в такива ситуации. Отново се търси внушение, че новия състав на ВСС и новите правила на Конституцията са лошите, а водачите от улицата са на страната на добрите.
Каква е Вашата прогноза, как ще се развие процедурата, ако се стигне до гласуване, но президента намери аргументи и не издаде първоначално указ, както
направи преди две години с избора на председател на ВАС?
Целта на “улицата” е ясна – или да не се стигне до процедура по изслушване и избор след натиск към премиера, президента и ВСС или кандидатът да не бъде подкрепен от необходимото мнозинство. Те затова и от началото представят избора като предначертан – едва ли не някой вече е назначил главния прокурор. А това не е така, процедурата е в средата, предстои изслушване и гласуване от ВСС с необходимо за избор мнозинство от поне 17 гласа и издаване на указ от президента.
Президентът сякаш страни от темата, въпреки че първоначално помните организира консултации, които не са по процедурата, но бяха обявени добри намерения – за да бъде подпомогната процедурата. Тогава се чертаеше профил на кандидата, търсеше се човек от системата. Президентът обаче е опозиционер и има вероятност и този път, за да покаже, че има чуваемост към гласа на протестиращите или за да създаде политическа интрига да откаже първоначалното издаване на указа. При първия отказ за издаване на указ на новоизбрания председател на ВАС нямаше някакви сериозни аргументи, а беше просто като знак към протестиращите.
Но подобен развой на събитията трябва да се коментира, когато имаме реална ситуация. И след протестите във вторник ще има още – предстои да се види какъв е отзвукът, има ли задкулисни договорки свързани с протестите, ще протече ли процедурата нормално както е по правилата или ще сме свидетели на друг развой.
Да поговорим за идеите на Гешев – сякаш открояващото в Концепцията му са предложенията за законодателни промени. Смятате ли, че ще срещне разбиране в законодателя, а и какви точно трябва да са те?
Надявам се демонстрираното желание за диалог и съвместна работа с институциите и другите власти да са именно в тази посока. И не само, освен подадената ръка от кандидата за главен прокурор, да имаме и желание за съвместна работа и от народните представители. За съжаление не наблюдаваме добър законодателен процес и всяка помощ и обща работа би била полезна.
Според мен всяка една от идеите за законодателни промени в концепцията заслужава обсъждане в широк експертен формат. Има заявена подкрепа не само от съсловни организации, колеги от академичната общност изразиха също мнение по предлаганите промени и подкрепа.
Как да поставим баланса – презумцията за не виновност и публичната информация за действията на властите? Упрекват зам.-главния прокурор, че е привърженик на прекомерната публичност, но всъщност не печели ли обществото от това? 
Публичността в работата на прокуратурата гарантира допустимост и обоснованост на всяко разследване или процесуална принуда. Да, не трябва да се нарушава презумпцията за невиновност, но и не може да се толерират умишлените внушения, че прокуратурата оказва репресия към обвиняеми, без да има основание за това. Там трябва да е балансът – доверие в институциите, че винаги когато има данни за разследване то ще бъде извършено, без възможност за намеса и чадър над някого и че независимо от данните, докато няма присъда от съд, всеки обвинен е невинен до доказване на противното. Това е лесно постижимо, но с работа, а не просто с лозунги и улични протести, които тласкат дебата в съвсем друга посока.
Какъв друг акцент виждате в Концепцията за управление на прокуратурата в следващите 7 години и всъщност, нейното приложение, дали е възможно? 
Има сериозни и навременни предложения за продължаване на оптимизирането на съдебната карта чрез преструктуриране на районните прокуратури, особено внимание заслужава идеята за въвеждане на стандарт за задължително периодично продължаващо обучение на всички магистрати и съдебни служители. Има акцент върху мерките за борба с корупцията, организираните престъпни групи и битовата престъпност.
Като говорим за законодателни изменения – отново, за пореден път, под обществения натиск, този път всички – управляващи и опозиция, тръгват на всяка цена да променят закони – този пък по въпроса за съкратеното следствие. Как смятате, че трябва да се процедира?
Не съм почитател на работата на парче и без следването на ясна стратегия и план за промени в законодателството. Това гарантира законодателен хаос. Да – обществените отношения са динамични, често изпреварват законодателството или показват, че то не е ефективно, но промяната трябва да е плод на сериозни оценки за предварително и последващо въздействие. Нещо което не наблюдаваме, а напротив – у нас законите се променят все по-често под натиск или само се предлагат промени, без те да се разглеждат и развиват в закон.
Подобен хаотичен подход задава твърде много въпроси – кое налага да няма високи наказания за шофиране в нетрезво състояние или под въздействие на наркотици, защо за пореден път се повдига дебата за съкратеното съдебно следствие и има ли адвокатско лоби, което стои зад неговото въвеждане и отстояване, защо не се придвижват добри законодателни предложения в Гражданския процесуален кодекс, като това например малките дългове да се събират без такси за длъжниците, в едно доброволно и несъдебно производство, а се обръща внимание на други по-маловажни въпроси.
Конкретно за съкратеното съдебно следствие – форматът на обсъждане трябва да бъде разширен и да бъдат поканени водещи експерти или да бъде преместен в Съвета по съдебна реформа към министъра на правосъдието. Не само защото голяма част от депутатите са адвокати и подлежат на натиск от адвокатурата, но и защото подобно опорочаване на дебата вече се е случвало. През 2010 г. след предложение на Министерски съвет за отпадане на съкратеното следствие, това предложение бе преодоляно изненадващо по неясен начин и сякаш след диктовка на представители на адвокатурата.
Затова и този път дебатът трябва да е много по сериозен и адекватен – обществените настроения са полярни и решението на въпроса е спешно. Да се помисли дали трябва да се отива и в ситуация, в която отговорността за прилагане на съкратеното съдебно следствие да се прехвърля изцяло на съда – това ще породи меко казано противоречива практика, а директно казано ще е предпоставка за корупция, за едни случаи да се прилага, за други не. Законите трябва да гарантират общи принципи и правила. И сега едни и същи съдии от ВКС правораздават твърде противоречиво – има дела за причинена смърт следствие на лека телесна повреда и наказание от условно осъждане в рамките на 2 г., има дела без причинена смърт, само за телесна повреда и ефективни присъди от над 15 г.  лишаване от свобода.
Ето, че новият сезон стартира с поредни предложения за реформа на съдебния закон. Не са ли прекалено начесто тези промени и всъщност, какво се оказва – измененията от 2016 г., които бяха опаковани като най-мащабната “съдебна реформа”, всъщност далеч не са безспорни, а и май задълбочиха част от проблемите – като започнем от съдийското самоуправление и минем през натовареността.
Нека да видим каква е ситуацията – като държава сме в очакване на поредния доклад на ЕК, чийто залог е доста висок – ако бъде положителен, мониторингът може да отпадне и докладът да е последен. Ако не отпадне имаше заявка от министъра на правосъдието, че ще си подаде оставката. Това може да даде нова посока в този сектор.
Промените от 2016 г. бяха плод на сериозна работа в Съвета по съдебна реформа, следваха препоръките на ЕК и въпреки че още тогава беше ясно, че някои от промените ще създадат нови положения или затруднения, бяха приети в името на реформата. Не зная дали може да се каже, че тези промени са били грешни или че не е минало достатъчно време, за да се направи оценка на въздействието им, но е факт, че има проблеми. Те не са само в самоуправлението, натовареността и атестирането. Вижда се и че двете колегии – съдийска и прокурорска, работят на различни скорости.
Всъщност, ще бъдем ли свидетели най-накрая на адекватна и истинска реформа на съдебната карта? Прокуратурата започна – имаме оптимизация, но май Съдийската колегия няма тази енергия – да закрива съдилища.
Странно е, че именно съдийската колегия сякаш не е способна да предложи и проведете реформа и конкретни действия. И според мен тук не става дума за експертна неспособност, а изцяло за политическа воля, защото част от представителите й следват политическа логика и поведение. Сякаш в самата колегия е разделена. Няма как накрая Цацаров, Гешев, прокуратурата или друг въображаем враг да са причина за несвършена работа в съдийската колегия.
Тлее едно социално недоволство, което засяга най-ценното – семейството и децата. Могат ли управляващите да се окажат в ситуацията като с
“Истанбулската Конвенция” по отношение измененията в законодателството, свързани с т.нар. “Стратегия за детето”? И трябва ли на всяка цена да прилагаме чужди модели у нас?
Управляващите са в особена криза – сякаш не успяват да защитят пред обществото конкретни идеи и предложения. И това е парадокс – от една страна избирателите са гласували за тях, от друга страна не им вярват за конкретни действия – Истанбулска конвенция, Стратегия за детето и др. Това е криза на доверието, която е вредна за държавата, защото всеки следващ управляващ ще бъде изправен пред същите проблеми в различни системи. Независимо дали предлага промени и решения в съдебната система, в законодателството за семейството и децата, в медиите, винаги ще има отпор, който е подклаждан и от липсата на доверие и който често е използван от опоненти за политически цели.
Относно чуждите модели съм на категорично мнение, че механичното прилагане на чужд опит и директно заимстване на модели е погрешно. Сравнителен анализ, доближаване до високите стандарти на европейското и световно законодателство, следване на Конституцията, да, но не и механичен сбор на чужди модели.
Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава “Съдебна власт”. Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

коментара

Таблоид

СЕЛО ЛОВЧА

Публикувано

на

След излизането ни от Кондос, Паница ни каза, че не му е било удобно напра­во да го запита за полити­ческите му убеждения. От разговора смятал, че той е с леви и устойчиви убеж­дения, но това сме можели да установим ние при друга среща. Това стана през юли 1924 година. При следваща­та среща с Кондос ние ня­махме кураж да го питаме за убежденията му, но той ни каза, че се съмнява на­шият търговец от Ниш да е такъв, и добави, че „е такъв, каквито сте вие, само че е от големците“.

Към края на месец март Боньо Петровски ми каза, че има две леки картечни­ци с няколко ленти патрони и трябва да се вдигнат час по-скоро от мястото, където са. Аз наредих веднага да дойде Илия Костов от Ловча в Солун, като остави катъра си в Драма. Предварително опаковахме картечниците в един сандък и когато прис­тигна Илия Костов, казахме му да чака на гарата. Ние двамата с Петровски наме­рихме един хамалин, който занесе сандъка на гарата и го предадохме като багаж­на пратка. Дадохме на Илия Костов бележката сам да освободи сандъка. Инстру­ктирахме го, в случай на провал да каже, че му е да­ден багаж, който да закара в Ловча на жената на Бакър­джиев срещу заплащане. По такъв начин няма да по­страда. Беше седми април 1925 година.

Васил Бакърджиев също оставя четата и слиза в Дра­ма да чака Илия Костов от Солун и да му помогне до с. Зърнево, където се намира­ше друго оръжие в Колян, та на връщане и него да прибе­рат. В Драма на гарата ста­ва провал с оръжието и ча­кат получателя му, понеже то е предадено с безименна бележка. С пристигането си в Драма Илия Костов случайно се среща с Тодор Ковачев, бивш чиновник по държавните имоти в Нев­рокоп. Емигрант, живее при дядо си и баба си по женска линия, гърци. Казва му, че ще отидат с В. Бакърджиев да освободят някакъв си ба­гаж за Ловча. Ковачев тръг­ва с тях до гарата, но щом пристигат и дават бележ­ката за багажа, полицията ги задържа и ги изпраща в Солун, където вече бяха прибрали и нас с Боньо Пе­тровски и Иван Момчилов – също емигрант и бивш акцизен началник на гр. Не­врокоп. От Драма докараха също и Георги Лаков от с. Плевня – също емигрант.

В Солун започна след­ствие против нас, задър­жаните, за да се установи как и от кого сме получили оръжието, но това не се раз­бра. Установи се само, че е предназначено за България и затова наредили да про­копаят дворовете, където живееха жените ни, за друго оръжие. Гърците подозират, че нашата връзка е Георги Ключков, когото също арес­туват и препращат в Драма на следствие, а закарват майка му – Мария Ключко­ва, да ги заведе на тяхната плевня, пак за оръжие. Май­ката на Ключков знаеше, че в плевнята има скрито оръжие, и запазвайки само­обладание, вместо тяхната плевня, им отваря плевнята на Топалова Коца, която е на 200 метра преди тяхната, и така завършва обискът.

Следствието в Солун при­ключи и нас ни изпратиха в затвора Еди куле – римска крепост, където престоях­ме докъм 15 – 20 юли. През това време на два пъти дойде Кочо Павлов да ни види. Единия път дойде с Трифон Ключков, за да му предаде 35 хиляди драхми, които да занесе до Зърнево за уреждане на сметки за доставено оръжие. На дру­гия ден пак дойдоха с Кочо да ми кажат, че през нощта му откраднали парите в хо­тел „Драма“, въпреки че му казах изрично да отиде в хотел „Англетер“ и да каже на съдържателя, че аз го пращам. Трябваше там да остави парите и когато тръг­не, да си ги вземе, защото тия пари бяха оставени от Паница в касата на хотела, за да се предадат на мене, и аз ги взех с намерение да тръгна след Илия Костов. Рано сутринта бях задър­жан, а колкото за парите, доказвах, че са донесени от жена ми и съм ги сменил на драхми, затова и веднага ги върнаха.

Кочо Павлов дойде на 25 май 1925г., когато ни съоб­щи злочестата вест, че Па­ница е убит от Менча Кър­ничева в театъра на Виена. Тази жена се беше настани­ла да живее в техния дом като приятелка на Магда­лина Бумбарова, сестра на другарката Паница.

За нас в затвора се дейст­ваше и от Александър Кантарджиев в Атина, и от задграничното предста­вителство. Целта беше да бъдем освободени, понеже няма нищо, което да дока­же, че тази акция е насо­чена против сигурността на гръцката държава, а е просто средство, насочено против наши неприятели в България.

Съдебното решение беше да ни изгонят от Гърция в Сърбия и ние бяхме закара­ни до гр. Гевгели с гръцки полицаи а оттам – в лагера Горни Милановац, където се числяха комунисти и земе­делци (единофронтовци).

С убийството на Пани­ца и нашето изпъждане в Сърбия връзката между централното ръководство и нашия край се прекъсна. В Али ботуш имаше чета от 12 души. В това време ловчани се изселват в Бъл­гария. Другарката на Па­ница – Екатерина, ранена и отведена в болница. При създалото се положение централното ръководство се обръща към Васил Мано­лов, който по това време се намира в курортното град­че Семеринг (Австрийски Алпи). Манолов е изпратен от ръководството на обе­динената ВМРО да намери връзка с нас.

На 26 юли 1925г. получих писмо от Васил Манолов, – ако мога, веднага да тръг­на за Виена, като на първо време се отбия при него в градчето Семеринг, нами­ращо се насред пътя между Марибор (сръбската гра­ница) и Виена. В Семеринг пристигнах на 30 юли 1925г. – неделен ден. Намерих В. Манолев по върховете на планината , в един курортен хотел. След- обед дойде Яне Богатинов от Виена да посе­ти В. Манолев, като болен другар. Богатинов се върна за Виена, а ние с Манолев си направихме по една сним­ка за спомен и той нареди на съдържателя да запази едно легло за същата вечер.

Яни Богатинов, като прис­тигнал във Виена, съобщил на Дим. Влахов, че съм пристигнал и съм в Семе­ринг, при Манолев. Д. Вла­хов, Ризо Ризов и Павел Ша­тев – всички членове на ЦК на ВМРО (обединена), прис­тигнаха късно следобед съ­щия ден в Семеринг и като свършихме разговорите, Влахов ми написа адреса си във Виена и ми го даде, като каза, че щом сляза на гарата във Виена, да взема такси и то ще ме отведе в къщата му.

На сутринта пристиг­нах във Виена и намерих Влахов вкъщи, където ме чакаше с Христо Янков – също член на ЦК. Тук вече подробно им изясних поло­жението в нашия край, осо­бено априлските събития след атентата в черквата „Св. Неделя“ в София на 25 април 1925г. В нашия край бяха избити другари кому­нисти и земеделци, около 80 души, за които знаех тогава. Други, които успя­ха да емигрират в Гърция, се намираха по островите. Влахов и Христо Янков ми казаха, че пак аз трябва да замина за Гърция, понеже съм бил свързан и позна­вам най-добре нещата, за да се помогне на емигрантите, където и да се намират те. Макар и да беше рисковано, понеже бях изгонен от Гър­ция, аз се съгласих и след два дни почивка поех през Модана за Триест, откъдето с параход тръгнах за гр. Па­трас. На разположение ми бяха дали петстотин долара за подпомагане и на друга­рите, и на мене.

В Патрас пристигнах един следобед и веднага се от­правих към предварително дадения ми адрес за наши­те другари. Намерих съдър­жателя на едно кафене вън от града, комуниста грък Янис Кокинос. Открих също 8 – 10 души наши другари, от които добре познавах и бях свързан с: Костадин Ки­тонов и Костадин Шокола­ров от с. Гайтаниново, Илия Япов от с. Лъки, Илия По­лянов от Либяхово. Имаше още от същото село, но ги забравих. Сещам се за се­кретар – бирника и кмета от с. Садово. Другарите дадо­ха общо определената сума, поделиха си я поравно.

Бях се сбогувал с другари­те си, когато двама гранич­ни полицаи ме задържаха на пътя и след като показах документите си – един фал­шив сръбски паспорт, иска­ха да ме затворят в участъ­ка, но аз се възпротивих и им казах, че ще се оплача пред сръбския консул, ка­къвто имаше в Патрас. То­гава те ми казаха, че не ме оставят да преспя в Патрас, затова ме придружиха до парахода, да продължа пътя си.

Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Ценностите на града ни: Водопад – с.Делчево

Публикувано

на

 Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев. Надморската му височина е 1050 метра. До селото има хубав асвалтов път и екопътека, която минава през гората и е по-стръмна.

 За да стигнете до водопада се тръгва по пътя, минава се покрай Неврокопския манастир и след поредния обратен завой паркирате до чешмата.

 От завоя тръгва черен път, който по-късно става на тясна горска пътека, която води до къщичка и точно след нея е водопада.

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ