Свържете се с нас

Новини

Около ЮЗУ: Казуси, скандали, пак казуси и пак скандали! Раследване на Топ Преса показва: Ректорът на ЮЗУ дължи близо сто бона на вече бивш приятел и свой подчинен?!

Публикувано

на

Историята, за която никой не говори, но за която огромна болка таи един от най-изтъкнатите преподаватели в Югозападния университет доц. д-р Иван Глушков – доцентът, успял да осъди своя работодател и вече бивш приятел на няколко инстанции за неплатени лични задължения на колосални суми, давани на доверие.

Доц. д-р Иван Глушков винаги е минавал като един от най-ерудираните и най-добрите преподаватели в катедра „Спорт“ във факултета по „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“. Освен това той винаги е бил от най-близкото обкръжение както на бившия ректор проф. Иван Мирчев, така и на сегашният проф. Борислав Юруков. Или поне до скоро!

Поколения студенти са минавали през задължителното обучение по Спорт, а преподавателят доц. Глушков се слави като човек с безупречна репутация, отдаденост на науката и студентите, и безспорни професионални качества. Освен като преподавател доц. Глушков е и известен бизнесмен и хотелиер в гр. Банско и София, като години наред стопанисва едно от най-уютните семейни хотелчета в града – хотел Алпин, а отскоро е и собственик на хотел Банско в кв. Драгалевци в столицата. Името на хотела в Банско също не е случайно, като той е построен върху имот наследствен за доцента и неговата сестра – проф. д-р Магдалена Глушкова (вече бивш преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“) – многократен републикански шампион по ски, петкратен вицешампион в слалом, и изтъкнат спортист по фигурно пързаляне от близкото минало. Освен уютни и предпочитани от любителите на зимните спортове и на това да се скриеш и усамотиш в кв. Драгалевци, двата семейни хотела, са и доста доходоносни и позволяват на брата и сестрата да водят висок стандарт на живот.

Именно този висок стандарт и средствата, с които разполагат фамилия Глушкови, е бил предпоставка проф. д-р Борислав Юруков да потърси на заем от вече бившия си приятел немалка сума (нашето проучване откри,че става дума за около 100 000 лв.), като парите били взети под претекст, че трябват само за няколко месеца и ще бъдат върнати обратно в срок.

Нещо повече, тъй като договорът бил между „приятели“, дори не била упомената дължима лихва, задължителна при парични заеми. Доверието между „приятелите“ обаче скоро било нарушено, когато проф. Юруков спрял да плаща своите вноски по заема, и било крайно разрушено, когато професорът категорично отказал да плати каквото и да е!

И тогава започнала сагата и поредицата от срамни съдебни дела, които доц. Глушков се наложило да заведе пред съда, за да си върне това което е негово и да докаже задължението на Ректора, и да получи парите си обратно. Нашият източник сподели, че делата били водени под нечуван натиск и заплахи доц. Глушков да оттегли жалбата си и да преглътне сумите, които проф. Юруков му дължи, и то с риска да остане без работа, а и нещо повече – да лиши и от работа своя близка, с която той има отношения, също преподавател в университета.

Разбира се и достойно за похвала доц. Глушков не се поддал на натиска и шантажа, и продължил да търси справедливост от българските съдилища, като само след няколко месеца справедливостта възтържествувала и след решение в негова полза, той се сдобил с изпълнителен лист и успял да наложи запор върху възнаграждението на своя работодател и да получи дължимите суми и то в едно със сторените по делото разноски и дължимите лихви от момента в който задължението е станало изискуемо.

По фрапантното от този случай за нашата редакция обаче остава следното – защо и с какъв мотив е била взета подобна огромна сума пари, с какъв след това, мотив и с какви очи, не кой да е, а цял Ректор на едно от най-уважаваните висши учебни заведения не само в България, а и по света, отказва да върне тези пари и какъв е този човек, който може да си позволи да вземе пари, да забрави да ги върне, да отрича на няколко инстанции това си задължение, и след това да допусне да бъде осъден пред български съд като длъжник и да допусне възнаграждението му да бъде запорирано за периода докато не заплати дълговете си.

За какъв морал може да се говори в такъв случай? Особен, ректорски!?

Очакваме отговорите ви професоре – изчистете името си!

Нашата редакция с удоволствие ще ви даде тази възможност!

Потърсихме и доц. д-р Иван Глушков за коментар на така представената ни информация, като той потвърди за делата, водени срещу проф. Юруков, но не пожела да даде интервю и да предостави повече детайли. Спомена обаче, че вече си е получил сумите, но още текат процедури по казуса и загатна и за други потърпевши, но с по-малки суми и обеща, че в скоро време, когато всичко приключи да разкаже и още по-интересни истории за „дружбата“ и отношенията си с Ректора, който той считал за добър и близък приятел повече от 20 години.
Благодарим и на преподавателката, която потърси нашата медия да разгласи на всеослушание за некоректността на Ректора на ЮЗУ „Н. Рилски“, като тя е също една от потърпевшите и тя също счита, че има и други засегнати или изгоряли финансово преподаватели давали заеми без покритие на своя работодател, като нашата медия е на разположение да разкаже и за другите такива случаи.

Вестник “ Топ Преса „

коментара

Новини

РАННА ЕСЕН! ФОТОРАЗХОДКА С ТОП ПРЕСА: Пиринският Стоунхенджили

Публикувано

на

…или една разходка до мегалитните скални образувания край с. Мечкул и параклис „Св. Мина“

Селото ми е на 20-тина километра от тази местност и още преди няколко години чух реклама на това малкоизвестно място по местно радио. И ето че дойде ред да видя тези природни чудатости.
За да го посетите, следвате отбивката по главен път Е 79 към село Брежани, продължавате към село Ракитна, след него към село Мечкул. Пътят след Брежани е доста лош. На едно било, преди да влезете в с. Мечкул вдясно има табела за набиране средства за параклис „Св. Мина“ и черен път. Оставихме колата и тръгнахме пеш (30-40 мин.). До параклиса може да се стигне и с високопроходима кола, но гледките наоколо не са за изпускане…

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ