Агресията в днешно време и ролята на училището за нейното предотвратяване

В последно време про­явите на жестокост в об­ществото ни стават все повече – побои, изнасил­вания, убийства… Къде са корените на злото? Кога се загнездва то в човешката душа и как да се помогне на такъв човек? По тези въпроси разговаряме с Катерина Татанова, педа­гогически съветник – пси­холог в ПГ по МСС „Пейо К. Яворов“ в Гоце Делчев.

– Кои са според Вас при­чините за отключване на аг­ресията в днешно време?

– Наистина напоследък жестоката агресия, на която ставаме свидетели, взема превес над нормалното. Ця­лата тази информация вли­яе негативно върху психика­та на хората.

Причините, които предиз­викват агресивно поведе­ние, са много – проблеми в семейството, ниска самоо­ценка, фрустрация, травма в детството, обкръжаваща­та среда и др. Но най-важна причина си остава дегради­ралата семейна среда, която води след себе си липса на изградена ценностна систе­ма и отсъствие на морални качества. Децата от таки­ва семейства се изграждат като аморални личности. За тях чувства като емпатия са непознати.

– Да се спрем върху агре­сията и тормоза в училище. Кое ги поражда?

– Безспорно основни пред­поставки са проблемите в семейството. Както знаем, семейството е най-важната институция и като такава тя носи отговорност какви лич­ности ще даде на общество­то. Децата копират моделите на поведение на родителите си, те се учат от тях, а не от думите им. Затова казваме, че децата са отражение на нашето поведение.

Предпоставки за агресия стават и етнически пробле­ми, трудна адаптация, со­циален статус, защита на собственост или територия, защита на приятели, защита на репутация и достойнство. Конфликтът може да въз­никне и от най-обикновен неволен физически контакт.

– Как да се засили ролята на училището за превенция на насилието и тормоза?

– Със заповед на министъ­ра на образованието, младе­жта и науката от 18.05.2012 г. е създаден „Механизъм за противодействие на учи­лищния тормоз между деца­та и учениците в училище“. Добре би било всяко учили­ще да има ефективна поли­тика за справяне с тормоза и насилието.

Искам да подчертая много важната и отговорна роля на учителите в това отношение. Те, заедно с учениците, тряб­ва да разработят правила, които да водят до уважение, толерантност, отговорност, съпричастност.

Изграждането на положи­телна обратна връзка с уче­ниците, връзка на доверие, е ключът към успеха в справя­нето с този проблем.

Задължително е да се провеждат системни разго­вори по темата за тормоза и последствията от необ­мислените и импулсивни действия, да се представят презентации и филми по те­мата, да се включват ролеви игри и информационни мате­риали.

Особено важен е индиви­дуалният подход. Всяко дете е уникално по своята същ­ност и педагозите трябва да му помагат да развие добри­те си личностни качества и да преодолее лошите.

Наказанията също имат своето значение, но те тряб­ва да се налагат внимател­но, като не се засягат чо­вешките права. Важното е да се знае, че не се наказва личността, а нейното пове­дение.

Участието на родителите в тази борба също е много важно. Включването им под­помага ефективността на училищните мерки.

Въобще ангажираността на цялата училищна общ­ност е от изключително зна­чение за решаване на про­блема с училищния тормоз.

– Какъв съвет бихте дали на родителите?

– В днешно време всеки родител иска детето му да бъде отличник, първенец в класа. Но задава ли си въпроса, как се чувства де­тето, ако не оправдае тези очаквания? Децата на амби­циозните родители страдат най-много, защото родител­ският егоизъм се отразява негативно върху поведение­то и развитието им.

Децата трябва да растат щастливи, а не най-добри­те. За да расте психически здраво едно дете, то се нуж­дае от разбиране, любов, внимание, обгрижване. Да чува по-често мили думи. Да бъде поощрявано. Да рас­те в здраво емоционално и стабилно семейство. Нека родителите по-често да пре­карват времето с децата си, да знаят, че това е най-без­ценното и пълноценно вре­ме от техния живот.

Ще припомня една мисъл на Алфред Адлер -„Да си поз­волявате насмешка над де­цата, е почти престъпление. То оставя в душата на дете­то незаличими следи, които влияят на неговите навици и постъпки в зрелия живот“.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене