Свържете се с нас

Светско

Севдалина и Валентин Спасови: „Сине, сине“ е вълшебна песен!

Публикувано

на

Севдалина и Валентин Спасови поставят начало на творческата си дейност през 1988 г. по време на следването си в Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив. След завършването на висшето си образование той печели конкурс като преподавател в Югозападния университет в Благоевград и като оркестрант в оркестъра на радио „Благоевград“. Успоредно с това е диригент на ансамбъл „Разлог“. Заедно със съпругата си Севдалина упорито творят и търсят нови форми за създаване авторска музика на фолклорна основа.
Златният им хит „Сине, сине“ е преведен на няколко езика и е включен в световно академично издание на Чикагския университет в САЩ.

– „Пирин фолк“ има значимо място във вашата музикална кариера. Тази година Севдалина се завръща на фестивала като член на журито. Какви са емоциите?
Валентин : Ние никога не сме се отдалечавали от този фестивал. Успяхме да дадем насока на участниците, които години по-късно се опитваха да направят нещо подобно на нас. Или да направят нещо, с което да оставят следа, каквато ние сме оставили през годините. Севдалина се завръща като член на журито, а за мен е възможност да се видя с колеги и приятели.
Севдалина : Емоцията е много голяма, защото ние сме едни от основателите на „Пирин фолк“ през 1993 г. Щастливи сме, че до ден днешен фестивалът продължава. Много се радвам, че той вече има и детско издание. Всички знаем, че в България има много таланти, а това е една сцена, където децата могат да намерят много сериозно място за изява. Също и трамплин към нещо още по-високо. Щастлива съм, че почитатели на този тип песен продължават да се верни на стила. Виждам, че има връщане към фолклора. Някак си стана модерно българите да си поръчват носии и да посещават фолклорни фестивали.
– Не е само мода. Наскоро излезе социологическо проучване, че народната музика е най-слушаната в България – близо половината от допитваните са я посочили на първо място. Как ще коментирате тази статистика?
С.: Това е много радващо, защото имаше период, в който музиката беше игнорирана. Много съм щастлива от тази положителна промяна.
– Има ли промяна и при младите хора?
В.: Нашите наблюдения са основно от пътувания, концерти и общински и родови празници. Откакто сме станали популярни с нашата авторска музика – имаме над 100 песни, сме видели ефекта от това. Изкуството е вечно и ако нещо влезе в сърцата на хората по естествен начин, то може да продължи и във времето. Животът си тече, сменят се поколения, настъпват други интереси у млади и стари. Но когато нещо е изиграло ролята си в даден момент, то има силата и занапред. Смятам, че това приобщава и младите хора. Те не се глупави, въпреки че през годините се случиха какви ли не неща, за да ги отклонят от стойностните неща. Деца, които не са били родени, когато сме създавали нашите най-популярни авторски песни, сега идват и пеят с нас. Знаят наизуст текстовете ни, което говори, че има приемственост. Родители и близки предават творчеството ни. Това за нас като автори и изпълнители е най-радостното. Благодарение на фолклора сме се запазили като нация, но трябва да бъде запазван и съхраняван по естествен начин, а не да се превръща в мода.
– Тоест не само да облече носията, за да си направи селфи, а наистина да го почувства и предава на поколенията.
С.: Да, точно така.
В.: Това, че ние не носим типично фолклорни дрехи, не означава, че не обичаме нашия фолклор. Голяма част от нашите песни хората ги свързват с фолклора, градската песен и България не само на нивата, но и като страна, която е имала Възраждане, своите поети и т.н. С нашата музика се вместваме в фолклора не по типичния начин. Звучи широко, но така го усещам.
– Имате над 100 авторски песни. Малко или много са за една кариера?
В.: Не са малко, но често се случва да ни кажат: „Няма ли някоя нова песен“. Има изпълнители, които нямат нито една своя песен, но присъстват в медии и телевизионни екрани, че постоянно правят нещо. Ние сме създали много песни – някои са много популярни като „Сине, сине“, но има и други стойностни песни.
С.: Ако някои хора си мислят, че имаме само „Сине, сине“, нека да погледнат Ютуб канала ни и ще видят, че имаме много други песни, които вероятно не са чували или просто са им минали покрай ушите. Можеше да имаме и няколкостотин, но не правим песните си насила. Когато ни дойде музата, тогава. Когато песента не излезе от душа и сърце, не е това, което искаме да оставим на поколенията.
В.: Имаме и много обработки на популярни народни песни. Не сме записали само авторски парчета. Пак е нещо, че хората знаят, че имаме творчество. Не гоним количество, а качество.
– Как си обяснявате феномена „Сине, сине“? Според класация от 2000 г. тя е на второ място по най-голяма популярност през десетилетието след „Моя страна, моя България“.
В.: Бяхме много приятно изненадани… Не знам какъв е феноменът, но помня, че когато излезе, ни засипваха с писма. Четяхме редовете и виждахме как всеки усеща за себе си въздействието на песента. Всеки се вълнуваше за собственото си дете, други се разчувстваха, че децата им са заминали в чужбина или са се върнали. Свързват песента с родовата памет.
С.: Наскоро един мъж ме попита какво е това вълшебство, че песента го е разплакала. Не можах да му отговаря, честно казано. Обясни ми, че когато я е чул за пръв път, е имал чувството, че е писана за неговия син. Това е важното – всеки човек приема тази песен като своя. Усеща я, както ние я усещаме. Това е песен не за сина, а за детето. На мен баба ми ми казваше „ела, сине“, а не „ела, дъще“ или „ела, внучке“. Това е образът на детето, което ще продължи рода.
– Ако тази песен се беше появила през 2019 г., дали щеше да постигне същия успех?
С.: Мисля, че не.
В.: Тази песен се появи в подходящо време на подходящо място и от подходящи хора, които тогава са мислили нещо и са го направили. Както каза Севдалина, може би нямаше да се случи сега по този начин и със същия ефект. Важното е, че изпитанието на времето беше преодоляно. Ето, след толкова време си говорим за тази песен. Ще се радваме хората да продължат да се забавляват на нашата музика.
С.: Факт е, че „Сине, сине“ присъства на всяко тържество, независимо дали има жив оркестър или диджей. Въпреки че се промениха ценностите през годините, радващо е, че песента продължава да я има.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Реклама
loading...

Новини

Тъжна вест: Почина професор Вучков

Публикувано

на

„Преди малко, на 83 годишна възраст във военна болница почина професор Юлиан Вучков.“ За тъжната вест съобщи журналистът Мартин Карбовски на личния си профил във „Фейсбук“. „Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам. Пиша тази жалейка със ясна цел – след като напоследък нашият екип се грижеше за професора (благодарим ви Алина и Виктор !) днес ние се питаме дали ще има кой да организира изпращането му. Надяваме се да не останем сами в тая трудна задача. Просто защото не знаем какво да правим“, написа още той.
Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване.
Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001 в продължение на три години. По-късно води култовото предаване „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ.
До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“. Предаването е на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или сингбек. Води рубрика „Посланията на Юлиан Вучков“ във „Вестник за жената“.
В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала.
Вучков продължава да работи в Нова телевизия в предаването „Здравей България“ като „Морален наблюдател“ един път седмично, в което 10 минути той дискутира относно морала в обществото.
От 7 септември 2010 г. стартира предаването „Времена и нрави“ по телевизия „Канал 3“.
През март 2012 г. напуска Канал 3 заради получени по-добри предложения от други телевизии. През 2013 г. се подвизава в предаването „Гореща точка“.
През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком.
През 2017 г. Евроком снима документалния филм за Юлиан Вучков „Студиото на живота“.

коментара

Продължете с четенето

Светско

БОГАТСТВАТА НА НАШИЯ КРАЙ: НАДОЛУ КЪМ СЕЛО ДОЛЕН

Публикувано

на

Село Долен е едно място, в което явно са изобретили машината на времето и са върнали има-няма 200 години назад. В село Долен човек може да се наслади на истинско безвремие, спокойствие и тишина.

Интересен факт е, че селото е обявено за архитектурен резерват в същата година, в която е обявено за такъв и село Ковачевица. И двете са разкошни, но Долен е доста по-автентично, непокътнато, непознато и некомерсиализирано от двете. Уверявам ви обаче, че съвсем не е по-малко красиво или по-неподходящо за селски туризъм.

Свързано изображение

Къде се намира?
Село Долен се намира в западните Родопи, на около 30 километра от Гоце Делчев и на също толкова от добре познатите Лещен и Ковачевица. От Гоце Делчев трябва да тръгнете към Доспат и Смолян. След село Долно Дряновo ще видите отдясно на пътя паркингът и входът към Ландшафтен исторически парк „Градище“, който също е интересен за посещение, а още няколко километра след него е и отбивката към село Долен.

Минава се първо през новата част на селото, в която къщите са съвременни. След новата част на селото следва леко спускане по тесен път, който ще ви отведе на площада на старото село Долен. Там пътят свършва, има голям паркинг и можете да оставите колата си.

Резултат с изображение за долен

Впечатления

Къщите в Лещен, Ковачевица и Долен си приличат. Построени са изцяло от камък и дърво, на поне 2 етажа, с големи чардаци и каменни покриви (тикли). От улицата се влиза директно на първия етаж, в който някога са се отглеждали животните. Разбира се в наши дни отглеждането на цели стада животни е доста по-слабо развито и първите етажи на къщите са преустроени.
Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и са запазили външния си вид в продължение на два века.

Обожавам такива села и винаги се опитвам да се изгубя в тях. Искам да мина по всяка улица и да видя всяка къща. За да обиколите Старият Долен ви е необходим около 1 час.
Една от основните разлики между Долен и Ковачевица е непопулярността на стаия Долен сред предприемачи и реставратори. Долен е все още непокътнат и запазен така като е бил преди 200 години. Няма кръчми, механи, хотели. Има няколко къщи за гости. Малко от къщите са реставрирани.
Вестник “ Градът “

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ