Д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей – Варна:Пазим еделвайси на Вапцаров от Банско, подарени на негов състудент в морското училище

КОЯ Е ТЯ

Д-р Мариана Кръсте­ва е родена през 1963 г. Завършва история в Со­фийския университет. За­почва работа във Военно­морския музей във Варна през 1994 г., като през 2007 г. става негов дирек­тор. В началото на август се навършиха 60 години от началото на подводна­та археология в България. По този повод музеят пра­ви изложба „Истории от морското дъно“, в която включва интересни факти от дълбините на Черно море.

– Д-р Кръстева, каква част от морското дъно познава­ме?

– Ще се огранича със съв­сем неангажиращото – мал­ка част. Черно море е доста голям обект за изследване. Шелфът е този, които е дос­тъпен за водолазни проуч­вания.

– Навършиха се 60 години от началото на подводната археология у нас. По повода от музея сте подготвили из­ложба „Истории от морското дъно“. Какво включва тя?

– По повод годишнината се чувстваме отговорни не само да почетем нашите колеги – първите подводни археолози, но и да се опита­ме да направим една обща картина на подводната ар­хеология през тези 60 годи­ни. В изложбата показваме експонати от различни мес­та на нашето черноморско крайбрежие, от различни периоди. Това е много любо­питна част от човешката ис­тория. Изложили сме релик­ви, свързани с плаването на човек по море, корабостро­енето и живота по крайбре­жието. В действителност може да бъде проследен целият този период. В част от текстовете по табелите може да откриете дори свои близки и познати, които са се занимавали с това дело. Изложбата ще продължи до края на месец октомври.

– Кога се провежда първа­та експедиция под вода?

– Точно преди 60 години през август 1959 г. започна и се проведе първата в Бълга­рия подводна археологиче­ска експедиция. Тя има за цел да издири останки от битката меж­ду руския и тур­ския флот през 1791 г. при нос Калиакра. Това е експедиция, в която участват ентусиасти – пър­вите български водолази – пър­вите хора, които са се обрекли на водолазното дело. Експедици­ята е ръководена от проф. Иван Гъ­лъбов. Следва­щите експедиции са изключител­но ползотвор­ни, особено при Маслен нос, след това има много експедиции край Шабла, Каварна, Южното Черно­морие.

– Открито ли е нещо тогава?

– Експедицията има тази съдба да не открие находки. Но там са извърше­ни всички основни стъпки, които са важни чисто мето­дологически за едно под­водно изследване. В този смисъл то има особена роля и веднага след обезсърчава­нето на първите участници в мисията те сами си дават сметка, че това всъщност е успешно начало. Ще си позволя да цитирам проф. Иван Бенадиков, известен археолог, който казва: „Чрез вас аз разбрах, че светът не свършва до морския бряг. Той продължава и нататък“. След тази първа експедиция става ясно, че има какво да се търси и открива.

– Коя е най-мащабната подводна мисия за тези 60 години?

– Може би най-мащабните експедиции са през послед­ните няколко години, когато вече се включват и по-мо­дерни методи и способи – сонари и др. Много благо­приятно обстоятелство е, че Институтът по океанология разполага с изследовател­ска подводница, която може да навлиза в дълбочини, недостъпни за водолази. Нашите посетители могат да видят кратки клипове с моменти, заснети именно от тази подводница. На един от клиповете може да се види един прекрасно запазен ветроход на дълбочина 80-100 метра. Има и други екс­педиции, които са изключи­телно ползотворни, особено при Маслен нос, след това има много край Шабла, Ка­варна, Южното Черноморие.

– Кое е най-интересното нещо, вадено от водите на Черно море?

– Сред интерсните неща са бивник на морж от фонда на музея в каварна, което е явно свидетелство за някои от търговските пътища, кои­то освен по суша продължа­ват и по море най-вероятно към Цариград и Мала Азия. Също един полиметален свитък, които напомня дви­жението и връзките на тези земи с Египет. Изложени са различни други експонати като каменна котва и кораб­ни оръдия. Ин­тересни са екс­понатите, които музеят от При­морско предста­вя – това са съдо­ве от различни епохи, намирани в устието на река Ропотамо. Ин­тересен експо­нат е и първият дневник от ар­хеологическата експедиция при Калиакра.

– Подводна­та археология е свързана с раз­витието на во­долазното дело. Представяте ли нещо свързано с това?

– Да, показваме сертификати за водолази от 1959 г. Първият е на писателя Цончо Родев (б.а. – един от най-интерес­ните автори на исторически ро­мани). Водолазна книжка на Антон Беджев, който е ръководител на подводната инженерна група, която де­сетилетия помага и на воен­номорския музей в неговите изследвания. Специална благодарност чрез излож­бата оказваме и на военно­морските сили, които още през 1959 г. и до днес пома­гат на нашите изследвания и благодарение на тях в на­шия музей има много инте­ресни експонати. Сред тях са предмети, открити край останките на подводница от Първата световна война тип UB 1. Открит е винтът на подводницата, бордово оръ­дие, табелки, гилзи, патрони, лампа.

– Натъквали ли сте се на подводни крепости?

– Да, има запазени кре­пости от северното крайбре­жие, следи от селища и кре­постни стени, които са под вода. Край Варна има остан­ки вероятно от пристанищно съоръжение.

– Никола Вапцаров е нари­чан поетът моряк. Пазите ли нещо от него в музея?

– Това, което е представено при нас, е обща информация за него. Пазим негови лич­ни вещи. Тъй като той е от Банско, една аналогия с не­говото родно място са едел­вайси, които са откъснати оттам и които той е подарил на свой съученик от морско­то училище. Друго, което по­казваме, е стихотворението „В кубрика“, чийто оригинал се пази в музея. Това е може би едно от най-морските стихотворения на Вапца­ров. Имаме негова фланела. Пазим изработени от него предмети в Морското учи­лище – едно огниво и една малка статуетка. Името на Вапцаров е запазена марка на моряците. Както знаем, той не се е посветил на мо­ряшката професия, но зато­ва пък тя му е послужила за вдъхновение на прекрасни стихотворения.

– Има ли други изложби, които организира музеят?

– Да, заедно с Военномор­ските сили направихме една фотоизложба по повод 140-ата годишнина на флота. Тя е на входа на Морската гра­дина. Подбрали сме снимки, които посетителите могат да видят върху едни големи пана. Историческата част от основаването до наши дни е наше дело. Там могат да бъдат проследени основни­те моменти от създаването, развитието на флота, появата на нови формирования, като подводно плаване и морска авиация. Има някои моменти от войните, както и развитие­то на корабния състав. Има и много моменти от всекидне­вието, като снимките са дело на фотограф на Военномор­ските сили. Изложбата ще е там до края на август.

– В момента водят ли се някакви проучвания под вода?

– В момента не ми е извест­но колегите да работят под вода. Може би догодина.

Вестник “ Топ Преса „