Свържете се с нас

Култура

Изложба оживява 40 години по-късно в книга

Публикувано

на

Това е книга-мисия, книга с послание, което се опитва да вникне в определителите на българския дух, едно задъхано себе-вглеждане на твореца Кръсто Терзиев, който дири морала и устоите ни.

1979 година е преломна за Кръсто, в нея се „случва” изложбата, в която той експонира поместените в настоящата книга графики. Изложбата е открита от проф. Асен Василиев в град Благоевград впоследствие експонирана в град Сандански и София.

Синкретизма е най-привлекателното в книгата, тя е единна, в нея от един образ се ражда друг, но на преден план изпъква родолюбието на автора споделя редакторът на изданието Николай Черноземски.

Ето какво сподели и автора на Кръсто 1979 Черно/Бяло:

„Българийо, за тебе те живяха“, така бе озаглавена първата ми самостоятелна изложба. Ровех се в историята, търсейки докосване до личности с изпепеляващ живот, като ги рисувах с перо и четка, черно/бяло, така, както са и живели. Следите от щрихите потъваха в всеобхватната белота на листа, търсейки духовното и образно сливане. Светлината и сянката ме отпращаха в духовното пространство на моите герои, пространство близко, чисто и вдъхновяващо. Чувствах се добре в това пространство, искаше ми се да продължа да търся примера такъв, какъвто историята ми даваше и стремежът към онова докосване до неподправената истинност между редовете. През годините част от графичните портрети заживяха своя самостоятелен живот в книги, вестници, списания и учебници, това ме накара да ги събера в книга наречена от мен книга-скицник и по този начин да покажа и разкажа за Началото. Сандански е градът който сякаш никога не съм напускал, тук са много от моите приятели, роднини, тук е и духовната енергията която ме хранеше през годините, тук е моето несподелено днес, тук е и моето несподелено утре.

Изложбата е отразена по подобаващ начин в:

в-к „Пиринско дело

„Несъмненото дарование и всеотдайността, която проявява Кръсто Терзиев, са гаранция за бъдещите му още по-големи творчески успехи“…

Проф. Асен Василиев, 1979 г.

Списание „Паралели

…Радостно е, когато дебютът на млад художник е силен, когато въздействието на изкуството е значимо. А годините на Кръсто Терзиев са само двадесет и пет, и вече осмислени от едно сериозно творчество.

Искрен Азманов

В-к „Народна младеж“

…Зрителят си отива удоволетворен от сполуките на младия художник в силно графично изразения портрет на Паисий, на Левски, на книжовника Арсений Костенцев, на братя Миладинови. Ще ми се да обърна специално внимание върху графичния лист „Царот на Пирина“ (Яне Сандански), творбата се отличава със стегнатата композиция и с лаконично балансирания пластичен изказ.

Маргарита Петринска

Вестник „Народна армия“

…Кръсто Терзиев показва убедително своите предпочитания към графичния портрет. В него той търси преди всичко човека, значимия образ в живота, голямата личност на историята. Ориентацията към историческото име разкрива и друга страна от характера на художника – голямата отговорност пред съвременника и към историята…

Влади Владков

…Не е никак странно, защо точно сега Кръсто Терзиев представя книгата си пред санданска аудитория, годината, в която честваме 70 години град Сандански, 90 години  Свети врач и 100 години от основаването на първата културна институция Читалище Отец Паисий-1919.

През тази година се навършват и 40 години от първата самостоятелна изложба на художника представена по подобаващ начин в  “Кръсто 1979 черно бяло” както и 65 години житейски път на автора.

Илияна Тошева

Часът и мястото на представянето са известни, Сандански „Епископска базилика“, 18:30 часа на 14.09.2019 г.

коментара

Пиринско дело

Село Пирин, където песента лекува

Публикувано

на

Много на юг, почти в нищото, но точно в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може само да отидеш.

Между два стръмни склона на Пирин планина, между преданията за битки на змейове и битките с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 човека, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.

Едно село, което се крепи между ръцете на възрастните мъже и жени, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.

Дори във времената, когато историите за змея, който мести огромни скали и гради къщи са изглеждали съвсем достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – заради силата на вярата и с помощта на Бога.

1885 г.  – тази част на България все още е в границите на османската империя – но в Пирин започват да строят нова църква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят заедно и няма да станат по-малко.

Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – повечето от които връстници на бабите на хората в селото днес.

Всеки път след черква в неделя – жените от Пирин се събират и обръщат времето назад. Почти като ритуал. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от миналото. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от жените в групата, която пази традициите в селото.

Докато веза новата си риза, баба Петра ни разказва за филма „Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните роли. Главният герой, в ролята – Филип Аврамов, издирва песен, която може да възкреси болен приятел. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.

И в живота, и във филма обаче тя е в траур и трудно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по жътва./btvnovinie.bg/

коментара

Продължете с четенето

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ